Новият супергерой на Сърбия

За пръв път след Слободан Милошевич една партия има пълен контрол върху сръбската политика

В началото на февруари Сърбия е скована от люта зимна буря. Над 1000 души са блокирани на магистралата между Нови Сад и Суботица. Положението е критично и се налага намеса с хеликоптери. От един от тях слиза Александър Вучич и на ръце изнася дете през преспите пред очите на "случайно" попаднал там телевизионен екип.

Така изглежда предизборната кампания на Сръбската прогресивна партия (СПП), председател на която е Вучич. На 16 март те спечелиха предсрочния парламентарен вот с 48% и получават 158 от 250 места в парламента. С този триумф за пръв път от началото на 90-те и времето на Слободан Милошевич една партия има пълен контрол върху сръбската политика. "Всички очакваха, че той ще спечели изборите, но не и с такова преимущество", коментира пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics.

Вучич на практика получи това, което искаше, когато се оттегли от управлявалата досега коалиция и предизвика изборите - силен и непоклатим мандат за извършване на болезнени реформи и безкомпромисна борба с корупцията. Но въпросът е дали ще може да изпълни обещанията си. В същото време пълната му доминация крие и опасност от залитане към авторитарност. За добро или лошо сега именно от Вучич зависят важни решения за бъдещето на Сърбия – съживяване на икономиката, нормализация на отношенията с Косово и влизане в ЕС.

Кой всъщност сте вие, г-н Вучич?

В миналото на Александър Вучич има противоречиви моменти. Преди да се превърне в проевропейски политик, той е член на крайната националистическа Сръбска радикална партия. По време на гражданската война, малко след клането в Сребреница, той прави изказвания като: "Ако убиете един сърбин, ние ще убием 100 бошняци." Ненавършил 30 години, той е и министър на информацията през 1998 г. и подписва закон за медиите, който налага драконовски глоби срещу независимите издания при критика срещу режима на Милошевич.

През 2008 г. нещата рязко се променят. Вучич, заедно с други членове на Радикалната партия, я напускат и основават Прогресивната партия. Следват извинения като това, че "в Сребреница бе извършено ужасно престъпление", което е "срам" за отговорните за това сърби. Как е възможно това невероятно превъплъщение – от яростен националист (дори с временна забрана за пътуване в ЕС) до проевропейски лидер?

"Много е интересно това, което се случи с Радикалната партия", обяснява Джеймс Кер-Линдзи. "В един момент те напълно полудяха – санкционираха се един друг, ако ходят на приеми при западни посланици. Хора като Вучич разбраха, че това не е бъдещето, и държавата не може да се ръководи по този начин", казва анализаторът. Същевременно сърбите, изглежда, се отдръпват все повече от радикалните идеи. На отминалите избори крайните партии отбелязаха спад в подкрепата и нито една от тях не влезе в парламента.

С идването на власт през 2012 г. заедно със Социалистическата партия на Ивица Дачич, популярността на Вучич тръгва стремително нагоре. Като вицепремиер той стои зад подписаното под егидата на ЕС през април 2013 г. историческо споразумение за нормализиране на отношенията с Прищина. То отвори пътя към започване на преговорите за членство в ЕС през януари 2014 г. Нещо повече, Вучич лично ръководи и борбата срещу корупцията, която е ключова в осигуряването на широка обществена подкрепа. Тя има реални резултати - наскоро бяха арестувани най-богатият сърбин Мирослав Мишкович и известният наркобос Дарко Шарич.

Всичко това помогна на Вучич за голямата победа на изборите. Понесен на гребена на вълната, той не спира да обещава. "Очаквам да приемем ключови закони, включително за труда, за банкрута, приватизацията и за разрешителните за строителство", заяви той малко след обявяването на резултатите. Тези намерения са сериозна заявка. Но не липсват и съмнения дали вездесъщият стил на Вучич е най-подходящ. 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Политик за всичко"