Груевски и синдромът на лъжливото овчарче

"Нали знаете приказката за лъжливото овчарче? Македонското правителство и премиерът Никола Груевски в момента са точно в тази ситуация." Така бившият посланик на Македония в САЩ и Холандия Никола Димитров обобщава пред "Капитал" случващото се в западната съседка на България. Самият Димитров през 2014 г. отказва ново посланическо назначение и слага край на 18-годишната си дипломатическа кариера, като се присъединява към The Hague Institute for Global Justice. В скорошна статия за в. New York Times той обяснява решението си по следния начин: "Да служа на моята страна и да служа на моето правителство се превърнаха в много различни неща."

И изглеждат още по-различни след избухването на протестите срещу Груевски и странната антитерористична операция в Куманово миналия уикенд. Няколко дни по-късно дойде и призивът на Али Ахмети, лидерът на дългогодишния коалиционен пратньор на Груевски - албанската партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) - за масово участие в мирните анти-правителствени демонстрации. С това обратното броене до оттеглянето на Груевски започна, но още не е ясно колко дълго ще продължи агонията.

Македония е опасно разделена и единственото положително е, че засега това е по политическа, а не по етническа линия. Но с премиер с все по-изтъняваща вътрешна и почти никаква външна легитимност и с изпразнени от съдържание институции страната е уязвима и много бързо може да завие в още по-неприятна посока.

В Куманово свирят куршуми

Фактите около събитията във втория по големина македонски град са следните - двудневна масирана операция на службите срещу въоръжена група доведе до смъртта на осем полицаи и 14 албанци, като това е най-смъртоносният инцидент в страната, откакто тя се олюляваше на ръба на междуетническия конфликт през 2001 г. Оттам нататък започват спекулациите, подхранвани както от оскъдните детайли за ожесточения сблъсък, така и от дълбоката поляризация в страната.

Първата версия е на проправителствения кръг и според нея полицията е разбила една от най-опасните терористични групи на Балканите, като близките до властта медии и коментатори намекват, че става въпрос за поддръжници на концепцията за "Велика Албания" и за дългата ръка на САЩ и други западни страни. В другия ъгъл е опозиционният лагер около Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). И тълкуването там е, че нападението е изфабрикувана провокация, дирижирана от управляващия тандем ВМРО-ДПМНЕ на Груевски и ДСИ с цел отклоняване на вниманието от протестите и течащия вече четвърти месец скандал с подслушванията. "Това, което най-силно прави впечатление, е колко разделена е Македония относно интерпретациите на случилото се. Единият лагер просто не слуша другия и обратното," посочва пред "Капитал" Кирил Дрезов, директор на Департамента за Югоизточна Европа на Keele University и анализатор на Oxford Analytica.

От изнесеното досега може да се съди, че групировката в Куманово е била съставена от бойци и поддръжници на някогашните структури на Армията за освобождение на Косово (АОК) и нейното македонско крило Национална освободителна армия, които участваха във военните действия в Косово през 1999 г. и в Македония през 2001 г. "Сега те се занимават с мафиотски и престъпен бизнес. Това е обучена група, която е участвала и в предишни инциденти в Македония и Косово," казва пред "Капитал" Александър Чомовски, редактор и водещ от частната ТВ ТЕЛМА. Един от тях е нападението над полицейски участък в намиращото се до границата с Косово село Гошнице през април. Според д-р Жидас Даскаловски, преподавател по политология в битолския университет "Климент Охридски" и председател на Центъра за изследване и създаване на политики, всички версии, че акцията в Куманово и прехвърлянето на групата от Косово в Македония са станали по заповед или с пари на Груевски, са абсурдни. "Те могат да се сравняват с теориите, че американското правителство е съдействало и е осигурило динамит и други експлозиви, за да могат терористите със самолетите да сринат кулите близнаци в Ню Йорк", посочва той пред "Капитал".

Има обаче и много въпросителни около това какво е правила групировката в Куманово, тъй като, както казва Никола Димитров, "не изглежда да е била там, за да обере някой магазин". Няма обяснение и как са успели да разположат толкова хора и оръжия в града. И докато мотивите на формированието остават неизвестни, се отваря поле за спекулаци, че ако то няма определен дневен ред, може би е било насочвано от някой, който има. Неясно е и защо, след като властите твърдят, че следят от месеци как групата влиза и излиза от Македония и дори са информирали за това западните служби, не са я нападнали някъде близо до границата, а точно в центъра на един от най-големите градове. И то в момент, съвпадащ със засилващите се протести срещу правителството на фона на мащабния скандал с подслушването на близо 20 000 души.

Записите от прехванатите разговори, които лидерът на СДСМ Зоран Заев нарича "бомби" и изнася на порции от февруари насам, разкриват грозната картина на едно управление, прогнило от корупция, злоупотреби, рекет и безочие и обхванало в пипалата си всички сфери на държавната власт, бизнеса, медиите. "Това, което видяхме в Куманово, може наистина да е случай на въоръжено бунтовническо формирование, което се възползва от момента на политическа нестабилност и слабост, за да атакува. Но проблемът е, че за много от македонците и за наблюдателите отвън е трудно да приемат версията на правителството без дълбока подозрителност. Това е проклятието, което тегне над Груевски след разкритията от последните месеци. Сега хората могат да повярват в почти всичко, включително, че управляващите са способни на подобни манипулации в полза на собствения си интерес", казва пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Операция с обратен ефект"