Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
38 17 юни 2016, 18:29, 34605 прочитания

Защо Brexit трябва да ни тревожи

Великобритания и ЕС ще бъдат по-слаби и по-бедни поотделно. За България разместването означава много рискове и малко възможности

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Излизането на Великобритания от ЕС ще е безпрецедентен шок с трудно предвидими, но потенциално глобални щети. Дори и положителният вот на референдума на 23 юни няма да реши нито една от кризите, които задушават ЕС. Със или без Великобритания, ЕС не може да продължава в режим на кризисен мениджмънт и да отговаря на всичко с все по-кухото "повече Европа". За България важното е къде ще се озове при разместванията и да не допусне да остане извън сърцевината на ЕС .

Рискът е ЕС да влезе в цикъл на дезинтеграция, който ще направи Европа по-бедна и по-слаба, с много по-малко влияние на световната сцена, казва директорът на ECFR Марк Ленърд (протечете интервюто с него тук). Това ще постави София в много опасна ситуация, тъй като и слабото внимание, което й се отделяше сега в Брюксел, сериозно ще намалее. Ако Германия и Франция успеят да тласнат в обратната посока - към повече сближаване, България трябва да внимава да не остане "по подразбиране" в периферията и извън еврозоната, обща енергийна политика, миграционна политика. Ако това се случи, ще бъдат загубени важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси, свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система. Последствията за Великобритания и ЕС в случай на Brexit зависят от това какво ще се договорят двете страни. Но положителен сценарий няма. А какви ще бъдат последствията за българите на Острова можете да прочетете тук.

Част от темата

Има ли живот след Brexit

В мъглата на несигурността

Българите във Великобритания страдат от липсата на информация какво би се случило с тях при напускане на ЕС

Марк Ленърд: България ще пострада, ако ЕС влезе в цикъл на дезинтеграция

Основателят и изпълнителен директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR) пред Капитал

След цунамито на Brexit-а

Няма сценарий, в който нещата да се развият добре за Европа и Великобритания при вот за излизане от ЕС


Още по темата

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Директорът на Centre for European Policy Studies пред "Капитал"

20 яну 2017

Откъде ще идва политическата несигурност през 2017-та

Изборните битки ще отидат далеч отвъд имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където либералната демокрация може да бъде опазена

29 дек 2016

Внимавай какво си пожелаваш

UKIP може да се превърне в една от жертвите на Brexit. Но политиката й триумфира

7 окт 2016

Четирите от запаса

Вишеградската група е шумна, конфронтационна и обещава контрареволюция в ЕС. Но няма реално влияние

9 сеп 2016

Бунтът на гневните

Докъде ще стигне походът на популистите и националистите в Европа и какво означава това за бъдещето на ЕС и България

12 авг 2016

България ще оглави Съвета на ЕС с шест месеца по-рано

Заради отказа на британците да бъдат председатели през 2017г., ние най-вероятно поемаме шафетата на 1 януари 2018г.

20 юли 2016

Еврото: далечно, но нужно

Ситуацията след референдума във Великобритания може да е от полза за България при опитите й да влезе в еврозоната

8 юли 2016

Да мразиш или да не мразиш

Това е въпросът, който мнозина на Острова си задават, докато българи и други източноевропейци биват заливани от надигналата се ксенофобия

8 юли 2016

Шоуто на Борис

Любимият несресан мошеник на британската нация рискува всичко, за да стане премиер, но загуби. Личната му история е илюстрация на трагедията от грешки около Brexit

1 юли 2016

Британският шок за пазарите

Непосредствените опасности са ограничени, но дългосрочните страхове са големи и основателни

25 юни 2016

Светът след Brexit

Как да се намалят щетите след решението на Великобритания да напусне съюза

24 юни 2016

Пиянството на един островен народ

За какво всъщност гласуваха британците и как референдумът се превърна в отдушник за екзистенциалните им тревоги

24 юни 2016

Мнения Daily - АЕЦ "Белене": Не са изключени още милиарди

И още: Не е изключено да бъдат прахосани нови милиарди; Учителският събор - рафинирана антиутопия; Каквото и да стане в четвъртък; Да събориш Прометей

22 юни 2016

Британският референдум

Европейците не трябва да бъдат врагове на себе си

19 юни 2016

Инвеститорите сa изтеглили 1.1 млрд. долара от британски фондове

Средствата се насочват към нискорискови активи в очакване на резултатите от референдума

19 юни 2016

Централните банки по света преценяват рисковете от Brexit

Британският премиер Дейвид Камерън предупреди, че при излизане от ЕС страната ще стане "трайно по-бедна"

19 юни 2016

В мъглата на несигурността

Българите във Великобритания страдат от липсата на информация какво би се случило с тях при напускане на ЕС

17 юни 2016

Покушение срещу депутат спря кампанията за референдума във Великобритания

Джо Кокс, депутат от Лейбъристката партия, почина няколко часа, след като бе откарана в болница в критично състояние след нападение срещу нея.

16 юни 2016

Първите 100 дни след евентуален Brexit вещаят хаос и овладяване на щетите

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че това може да е краят за политическата цивилизация на Запада

14 юни 2016

Шойбле: Вотът за Brexit е вот за напускане на единния пазар на ЕС

Германският финансов министър отхвърля идеята, че Великобритания може да последва швейцарския или норвежкия модел на облагодетелстване от единния пазар, без да е член на съюза

13 юни 2016

Има ли живот след Brexit

МВФ и британското финансово министерство смятат, че при раздяла с ЕС Великобритания ще обеднее трайно, а цената ще платят хората

22 апр 2016

Всичко може да се предоговаря

Или поне това е посланието, което изпраща британската сделка за ЕС. Така "Европа на две скорости" става все по-реална

27 фев 2016

Треска в брюкселска вечер

С вкопчването си в социалните помощи Дейвид Камерън рискува да пропусне шанса за смислени промени в ЕС и да изкара Великобритания от него

18 дек 2015

(Не)естествени партньори

Дейвид Камерън дойде в София да търси подкрепа за реформа на ЕС. За България важното е тя да не я запрати в периферията

4 дек 2015

Въпросът тези дни е от кое европейско Англия ще си тръгне първо - дали от футболното първенство във Франция или от шампионата по обединение на Стария континент, известен като ЕС. Първото е нещо, което се е случвало често, и покрусата ще бъде ограничена до феновете на английския национален отбор. Второто е безпрецедентен шок с трудно предвидими, но потенциално глобални щети.

В българския ъгъл на Европа някак не изглежда някой да очаква драми. Миналата година министърът на външните работи Даниел Митов при срещата с британския си колега Филип Хамънд беше казал, че не може да си представи ЕС без Великобритания. Но ако слушаме разговора в София, впечатлението е, че това, което притеснява правителството при Brexit, е повече какво ще се случи с българското председателство на ЕС, понеже то е след британското.

Всичко това е, меко казано, недооценяване на бурята, която се задава. Само се замислете защо близо 50% от британците искат да напуснат ЕС. Те не харесват Брюксел да им се бърка във вътрешните дела, не са доволни, че всеки европеец необезпокоявано може да отиде на Острова да работи и да живее, не искат да плащат по 6 млрд. евро за европейския бюджет, за да ги ползва някой друг. Точно нещата, които българите харесват. Погледнато откъм София и Лондон, ние членуваме в два различни съюза.

Това разделение е като прокоба, надвиснала над ЕС. Защото, дори и холандците да не искат референдум за излизане, те мислят същото като британците. И тези нагласи изискват промяна, която ще се отпуши, дори Великобритания да не напусне ЕС. Ако всички пожелаят да търгуват собствени изключения от общите правила и няма смелост за повече интеграция, България ще бъде поставена в опасна ситуация. Рискът е при бъдещо разделение на съюза на "две скорости" ние да останем в периферията заедно с други бедни и нереформирани държави. По-малко Европа в България означава, че може силно да намалее натискът за реформи от Брюксел върху политиците в София.

Този така несигурен свят



Единственото сигурно е, че, независимо как гласуват британците на 23 юни, на 24-и страната им ще продължава да бъде член на ЕС, просто защото излизането не може да се случи веднага. Оттук нататък започват въпросителните, тъй като последствията от Brexit зависят от условията на развода, които ще успеят да договорят Лондон и Брюксел. Но най-малкото, което може да се каже, е, че ще има огромна несигурност по всички линии - политика, икономика, бъдещето на Великобритания и на ЕС. Фактът, че във вторник доходността на десетгодишните германски облигации за първи път слезе под нулата и стигна минус 0.008%, е само един от предвестниците за надвисналите трусове. Това на практика означава, че инвеститорите са толкова притеснени от задаващата се неяснота, че са готови да си плащат на Германия да съхранява парите им.

Дори британците да не гласуват за раздяла, въздишката на облекчение ще е кратка. Ужасяващото убийство в четвъртък на лейбъристката депутатка Джо Кокс, активен поддръжник на кампанията за оставане, може да наклони везните в посока избягване на резки движения. Но положителният вот на референдума няма да реши нито една от кризите в ЕС.

Със или без Великобритания ЕС не може да продължава в режим на кризисен мениджмънт и да отговаря на всичко с все по-кухото "повече Европа". Евроскептичните популисти във всички ъгли на континента ще получат силен тласък при Brexit, но няма да изчезнат, в случай че той се размине. Ако иска да оцелее, ЕС трябва да стане пак работещ и привлекателен за гражданите си.

Заедно, но не съвсем

Всички прогнози (с изключение на тези, размахвани от кампанията за напускане) вещаят гигантски правен и регулаторен хаос, финансови турбуленции, рецесия и масивни политически щети при Brexit. Най-голямата жертва ще бъде идеята, че европейската интеграция е необратима. Освен практическите последствия от загубата на една от най-големите страни в ЕС това ще отвори и психологическа травма. Един скорошен туит на Мартин Селмайр, шеф на кабинета на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, описва и по-голямата картина: "Г-7 през 2017 г. с Доналд Тръмп, Марин льо Пен, Борис Джонсън и Бепе Грило? Сценарий на ужасите, който показва защо си струва да се борим с популизма."

Дори Великобритания да не се поддаде на илюзията, че сама ще е по-добре, тя ще бъде един различен член на ЕС, витаещ в това, което проф. Катрин Бърнард, преподавател по европейско право в Trinity Collegе, описва пред "Капитал" като "полуоткъснат" статут. Със споразумението, което премиерът Дейвид Камерън получи от Брюксел през февруари и което ще влезе в сила при положителен резултат от референдума, Лондон на практика се самоизолира от ключови общи политики и се освобождава от ангажимента за задълбочаващо се сближаване. "Това ще промени фундаментално отношенията между ЕС и Великобритания", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel.

В режим на полуразпад...

Освен че очерта границите на британското полуучастие, Камерън създаде прецедент. И не липсват опасения, че други страни може да се изкушат да последват британския пример в искането на специални сделки или свикването на референдуми за членството в ЕС. Сред заподозрените са Швеция, Дания и Холандия, а също и страните от Вишеградската четворка. Рискът от домино ефект обаче изглежда по-скоро преувеличен. Директорът на Centre for European Policy Studies в Брюксел Даниел Грос посочва две причини защо верижната реакция е малко вероятна. "Полша знае, че няма бъдеще извън ЕС и отново би рискувала да бъде разпъната между Европа и Русия", казва Грос пред "Капитал". Вторият аргумент е прагматичен - и Унгария, и Полша зависят от европейските пари, така че анти-ЕС реториката е по-скоро за домашно ползване. "Ако Великобритания излезе, ЕС ще се научи, че дори да прави отстъпки за някой, той все пак може да напусне. Затова ще спре да прави отстъпки. Ако пък някоя страна реши да пробва да предоговори условията си за членство, ЕС ще й откаже. Ако пита защо, Брюксел ще отговори, че са направили изключение за Великобритания, тъй като тя е системен играч, но - съжалявам - Унгария, ти не си."

Дали ще има центробежни движения зависи и от типа сделка, която постигне Великобритания. "Ако тя напусне и докаже, че може да бъде успешна и просперираща извън ЕС, това ще създаде потенциални стимули и други страни да се замислят за излизане," казва пред "Капитал" Виченцо Скарпета, анализатор в британския мозъчен тръст Open Europe. Затова се чуват гласове, че не е в интерес на ЕС да даде на Лондон твърде щедри условия при раздялата. Контрааргументът е, че отмъщението ще навреди и на двете страни и е по-добре за всички Великобритания да бъде оставена да си тръгне с мир.

Защо Brexit трябва да ни тревожи

Преглед на оригинала

Автор: Капитал

...или скок напред

"Все още има по-силен интерес ЕС да бъде запазен. Дори при Brexit няма да има непосредствен колапс, ако има разпад, той ще бъде бавен и постепенен. Всичко зависи от политиката, а тя е трудно предвидима в момента", смята Гунтрам Волф. Според него при напускане на Великобритания Германия и Франция ще станат по-зависими една от друга. "Ключовият въпрос е дали тази стратегическа взаимна зависимост ще прерасне в стратегически съюз. Ако това се случи, ще видим повече европейска интеграция. Но е по-вероятно да стане след 2017 г., когато минат президентските избори във Франция и парламентарните в Германия", прогнозира директорът на Bruegel.

Има и теза, че напускането на Обединеното кралство всъщност ще помогне на ЕС да направи скок напред и ще отпуши сближаването в сфери, където досега Лондон е удрял спирачки, като миграция и фискален съюз например. "Понякога имам впечатлението, че Великобритания е използвана като изкупителна жертва. И много хора казват, че ЕС не се движи напред, защото тя блокира този процес. Но това не е вярно", смята Виченцо Скарпета.

Дори Германия и Франция да поискат да поведат към още повече сближаване в еврозоната, Шенген, финансовите пазари, външната политика и т.н., не е сигурно дали има кой да ги последва. Страна като Полша например (особено със сегашното си управление) не желае да следва лидерството на Германия, предпочита съюз на няколко скорости и би се противопоставила на неща като по-голям тласък за общо икономическо управление в еврозоната. И е вероятно да се опита да формира коалиция от евроскептични държави, които да спрат авангарда. Друг е въпросът какви са шансовете за успех. Даниел Грос смята, че "не може да се образува алтернативно ядро на опозиция, защото държави като Полша и Унгария зависят от ЕС. Полша няма бъдеще извън ЕС и го знае от историята. А Унгария е малък играч". Прогнозата на директора на Centre for European Policy Studies е за повече интеграция в икономиката, фискалната политика, банковата система, миграцията и опазването на границите. "Общоевропейска гранична полиция е много по-възможна без Великобритания", смята Грос.

Политологът Владимир Шопов формулира какви трябва да са двете важни реакции на България при евентуален Brexit. "Едната трябва да бъде за много силен интеграционен тласък по нашия дневен ред - Шенген, еврозона, банков съюз, всичко, което може, и колкото може по-бързо", смята той. А другата е, че София трябва най-после да осмисли в дълбочина членството си в ЕС и подкопаването на европейския дневен ред в страната да бъде спряно.

Според Даниел Грос стратегията на България трябва да е много проста - да опита нова стратегия. "Приближете се повече до средното ниво в Европа, не само като икономически ръст, но и като управление. Иначе може да бъде много опасно, защото, ако България не се стегне, ако корупцията не бъде намалена сериозно, страната ще остане още повече извън сърцевината, отколкото е сега", казва той.

В момента Великобритания настоява сближаването в еврозоната да се балансира с интересите на единния пазар по начин, който помага на България да не бъде толкова изолирана и примерно да има възможност да се присъедини към банковия съюз. Без Лондон и при ускоряване на интеграцията София може да се окаже "по подразбиране" сред групата страни извън ядрото на ЕС, предупреждава Ивайло Яйджиев, изследовател от Института за европейски политики и докторант в Оксфорския университет. Това може да я извади от процеси като членство в еврозоната, общи политики в енергетиката и такива, свързани с бежанската криза. "Това ще има и преки вътрешнополитически последствия. От една страна, България ще загуби важни стратегически ориентири и външния стимул за реформи. От друга страна, самият ЕС ще има по-малко интерес и възможности да действа като коректив на вътрешнополитически процеси, свързани със свободата на медиите, борбата с корупцията и реформата в съдебната система", посочва Яйджиев.

Същевременно, със или без Великобритания, ЕС ще трябва да намери нов начин, по който да работи.
"Всичко е възможно, но въпросът е дали искаме по-голяма консолидация. Ако консолидация означава това, което имаме като съществуващ съюз, това вероятно няма да проработи, защото моделът за обединени европейски щати е счупен. Много хора биха се противопоставили на това. Въпросът е способни ли сме да мислим за нов европейски проект и как точно би изглеждал той", казва пред "Капитал" Улрике Геро, директор на департамента по европейски политики и изследване на демокрацията към Дунавския университет в Кремс, Австрия. Фактът, че дори президентът на Европейския съвет Доналд Туск заговори, че ЕС не може да продължава да "се изправя срещу реалността с всякакви утопии" и че "лиричната и всъщност наивна евроентусиастка визия за тотална интеграция" всъщност подхранва популизма, показва, че вече има някакво осъзнаване, че евроскептицизмът съвсем не е само британски феномен. Както посочва пред Politico Пиер Вимон, бивш началник на кабинета на трима френски външни министри и настоящ сътрудник в Carnegie Europe, приземеният подход на Туск търси правилния баланс между запалените привърженици на "повече Европа" и онези, които са по-предпазливи за скока напред. "Става въпрос да се гледа по много практичен начин какво може да бъде постигнато", казва Вимон. Иронията е, че един прагматичен и ефективен ЕС е точно каквото иска Великобритания. И ще бъде тъжно да си тръгне сега.

По темата работиха и Марина Станева, Ваня Димитрова и Мартин Димитров
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Синтетични мускули за андроидите; Tesla-та на яхтите

21 сеп 2017, 1041 прочитания

Търговското споразумение между ЕС и Канада влезе временно в сила Търговското споразумение между ЕС и Канада влезе временно в сила

Премахват се 98% от действащите мита между двете страни

21 сеп 2017, 882 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Централните банки по света преценяват рисковете от Brexit

Британският премиер Дейвид Камерън предупреди, че при излизане от ЕС страната ще стане "трайно по-бедна"

ОББ и Сибанк: Ефектът за клиентите от сливането

Три месеца след придобиването на ОББ от KBC вече са факт и първите стъпки по обединяване на продукти и услуги

Инвестиция на върха на вилицата

Тестовете за хранителна непоносимост могат да се окажат полезни и за здравето, и за портфейла

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете