Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 21 апр 2017, 20:02, 13361 прочитания

Ердоган без окови

Едноличното управление няма да донесе стабилността и просперитета, които той обещава. Точно обратното, близкото бъдеще на Турция изглежда доста мрачно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- След референдума няма какво да спре Ердоган да превърне Турция в авторитарна република от централноазиатски тип.

- Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. Отношенията с ЕС ще бъдат "на парче", но сделката с бежанците едва ли ще бъде скъсана.

Още по темата

Русия вдига повечето санкции срещу Турция

Между основните съперници в сирийския конфликт тече все по-усилен процес по затопляне на отношенията

1 юни 2017

Мнения Daily - Батакът в енергетиката е нечий приоритет

И още: Тръмп в Саудитска Арабия - неприлично и неамериканско; Втората фаза от управлението на Ердоган

22 май 2017

ПАСЕ наложи мониторинг на Турция

Висши германски политици от управляващите християндемократи искат прекратяване на преговорите за членство в ЕС на Анкара

25 апр 2017

Най-добри (не)приятели

Предизборната истерия доведе до дипломатическо късо съединение между Турция и Европа. Разривът не е неизбежен, но е трудно поправим

17 мар 2017

Султанатът на Ердоган

С предложените конституционни реформи, концентриращи власт в ръцете на един човек, Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура.

28 яну 2017

Какво ще прави Борисов в Турция

България няма ясна политика нито към Анкара, нито към Москва. Опитите да играе самостоятелно и неумело с Ердоган и Путин могат да са опасни

21 авг 2016

Гостуващите граждани на Германия

Превратът в Анкара отеква по тревожен начин в Берлин и усложнява още повече ситуацията на канцлера Ангела Меркел

5 авг 2016

Все по-опасният съсед

Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО

23 юли 2016

Превратът, от който Ердоган ще спечели, а Турция ще загуби

Ако президентът тръгне по пътя на отмъщението, страната ще стане още по-мрачно и опасно място

17 юли 2016

Последният шанс на Ердоган

След изборите на 1 ноември турският президент вероятно ще трябва да се сбогува с мечтата си за еднолична власт

30 окт 2015

Внимание, Ердоган говори

Атаките на президента срещу централната банка са показателни за политическия му стил и вредят на уязвимата турска икономика

13 мар 2015
Преди 16 април Турция беше труден партньор и страна с мрачно близко бъдеще. След 16 април си остава такава. Единствената разлика е, че скоро ще бъде управлявана от избран диктатор.

Макар турският президент Реджеп Тайип Ердоган да не получи безапелационното "да", на което вероятно се е надявал на референдума за промяна на конституцията, няма какво или кой да го спре по пътя към превръщането на страната в негово почти еднолично владение. Грозната и измъчена победа показа, че има две Турции и тази, която подкрепя Ердоган, е само с процент и малко по-голяма. Което едва ли ще му попречи да "свали оковите" на досегашната система на управление, от които така често се оплакваше. Но и няма да му помогне да затвори раните на Турция - спиралата от насилие и терор, парещият кюрдски въпрос, травмата от опита за преврат и последвалите репресии, разклатената икономика.

Новата ера в турската политика ще внесе още напрежение в и без това обтегнатите отношения между Анкара и ЕС. Ако Ердоган изпълни заканата да възстанови смъртното наказание, произнесена часове след като се обяви за победител в неделя, това ще е безвъзвратният край на всякакви илюзии за европейска интеграция на Турция. Както пише Марк Пиерини в анализ за Carnegie Europe, "това може да е удобно и за двете страни, но не и за турската демокрация". А също и за България, която ще понесе от първа линия последствията от отдалечаването на Турция от Европа и превръщането й в авторитарна република от централноазиатски тип.

Победа, но не триумф

От всички възможни лоши изходи от референдума - защото добър просто нямаше - случилият се в неделя е най-лошият. Съкрушителна победа на Ердоган поне би сложила край на въпросите. Минималната преднина със само 51.4% само повдига нови. Още повече че идва на фона на отказа на двете основни опозиционни партии - Републиканската народна партия (CHP) и прокюрдската Народнодемократична партия (HDP), да признаят резултата заради множество нарушения и решението на Централната избирателна комисия да приеме за валидни между 1.5 и 2.5 млн. неподпечатани бюлетини (при разлика между "да" и "не" от 1.3 млн. гласа). На критиките на международните наблюдатели от ОССЕ, че референдумът не е съответствал на демократичните норми, Ердоган отговори със "Знайте си мястото".



Като се има предвид, че турският президент имаше всички предимства и впрегна в своя полза цялата държавна машина, победата е далеч от триумф за него. Всъщност това е един от най-слабите му изборни резултати откакто е дошъл на власт. На последния парламентарен вот неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP) и подкрепилата конституционните промени Партия на националното движение (MHP) взеха общо 60%, което е с 10% по-малко от вота за "да".

И обяснението не е само, че националистическата база на MHP се е разделила и част от нея е последвала призивите на разбунтували се срещу ръководството й политици да гласуват с "не". По всичко изглежда, че част от поддръжниците на АКР също са гласували срещу Ердоган. Което доведе до коментари, че всъщност референдумът е "сериозен жълт картон" за управляващите. Особено болезнена за Ердоган е загубата в трите най-големи града - Истанбул (на който той беше кмет), Анкара и Измир. "Той е разочарован. Но няма нищо, което да попречи на амбициите му и ще смачка онези, които му се противопоставят. Това е причината в деня след референдума извънредното положение (което е в сила от опита за преврат през юли 2016 г. - бел. ред.) да бъде удължено с още три месеца", казва пред "Капитал" Саймън Уолдмън от Факултета по близкоизточни изследвания на лондонския King's College.

Всъщност фактът, че близо половината турци казаха "не" при всички репресии, медийно затъмнение и определянето на противниците на конституционната реформа като "терористи" и "предатели", е забележителен. Още по-забележително е, че имаше и осмелили се да протестират по улиците при цялата атмосфера на нагнетяван страх в Турция. В полза на Ердоган обаче работи това, че тези близо 50%, които му се противопоставиха, са разнородна група - сред тях примерно кюрди и националисти, които трудно биха могли да застанат заедно зад политик, който да се изправи срещу него. "Едва ли ще се намери обединителна фигура, която да е в състояние да победи Ердоган на президентските избори през 2019 г. Ако има такъв лидер, то той трябва да дойде от средите на АКР, с което да разцепи електората от около 40%, който винаги стои зад партията. Но това изглежда малко вероятно", посочва пред "Капитал" Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council.

Ердоган без окови

[Reuters]

Революция чрез референдум

Точно 2019 г. е следващата ключова година по пътя на Ердоган към това, което лидерът на MHP Девлет Бахчели определи преди време като "султанат без трон". Тогава трябва да се проведат следващите парламентарни и президентски избори и да влезе в сила променената конституция. Според нея Ердоган, стига да спечели отново, може да управлява до 2029 г. (а дори и до 2034 г.) като президент с на практика неограничени от почти нищо и никого правомощия.

"Това е смяна на режима в Турция", казва пред "Капитал" Емре Чалъшкан, докторант в University of Oxford. Премиерският пост ще бъде премахнат, президентът, който може да бъде и лидер на пратия, ще назначава министри и висши съдии и ще издава изпълнителни декрети. И всичко това под надзора единствено на силно отслабен парламент. "Всички институции, които осигуряват контрол и баланс на властите, ще бъдат ерозирани. Ердоган ще има абсолютна власт и ще бъде почти недосегаем за правосъдието", обобщава Чалъшкан. Което всъщност е така и сега, но след 2019 г. ще бъде съвсем легитимно.

Без нова надежда

Дори след като турският президент е на крачка да получи това, което иска, едва ли ще се успокои. "Няма причини да очакваме по-мека версия на Ердоган. Той е двуполюсен политик. Докато контролира мнозинството независимо с колко минимална разлика, той ще прокарва дневния си ред дори безмилостно, ако се налага", смята Саймън Уолдмън. А фактът, че спечели с малка преднина, може да го накара да засили конфронтацията вътре в Турция и навън със Запада, ако прецени, че това ще му помогне за важния вот през 2019 г.

"Ердоган се води единствено от това какво му носи успех на избори. Преди години мирният процес с кюрдите и реформите, приближаващи страната към ЕС, го правеха популярен и му помагаха да засили властта си. Това беше просто политическа тактика. Само икономическа криза или нуждата от кюрдски гласове може да го накарат отново да се обърне към ЕС и да възобнови мирните преговори с кюрдите. Той е способен да бъде гъвкав заради собственото си политическо оцеляване," смята Емре Чалъшкан. Но докато демонизирането на ЕС като външен враг продължава да му носи вътрешни дивиденти, няма надежда за разведряване в следващите две години.

"Най-вероятно ЕС ще приеме резултата от референдума, но е ясно, че отношенията с Турция са изцяло "на парче", транзакционни. Няма някаква стратегическа рамка или обща цел, а само договаряне по отделни теми", посочва Димитър Бечев. Такива могат да са сигурността, антитерористичното сътрудничество и евентуално разширяване на митническия съюз между Турция и ЕС. А също и споразумението за бежанците, което Ердоган едва ли ще скъса въпреки постоянните си заплахи. "Не виждам какво ще спечели от такъв ход. Все пак парите не са малко. А и отметнеш ли се веднъж, вече не можеш да използваш този коз", казва Бечев.

Освен все по-изолирана отвън Турция ще става все по-нестабилна отвътре. Обещанията на Ердоган, че концентрирането на властта в ръцете му е рецепта за стихване на напрежението и съживяване на икономиката, няма как да бъдат изпълнени. Турското общество е още по-разделено след референдума, а Ердоган е показал, че предпочитаният начин за справяне с несъгласните е бруталната сила. Ново икономическо чудо като в началните години на управлението му също е слабо вероятно. Докато преди в икономическия му екип имаше компетентни фигури като вицепремиера Али Бабаджан, постепенно те бяха заменени с хора, чието основно качество е лоялността към президента. В съчетание със срива на туризма, гоненията срещу бизнесмени и отблъскването на чуждестранните инвеститори резултатът е ръст на БВП от 1.8% през последното тримесечие на миналата година (при 9% в добрите години), най-високата инфлация от осем години насам и безработица от 13%.

Ако в основите на "новата Турция", която Ердоган иска да построи, бъдат поставени предимно верни кадри, хоризонтът не е по-светъл. "Очевидно е, че не е достатъчно да се изгради държава само от една група хора. А и хората от твърдото ядро на Ердоган не са особено подготвени да управляват", посочва Емре Чалъшкан. Така единственото сигурно нещо в мрачното близко бъдеще на Турция е, че ще зависи от един-единствен човек.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Крайната десница в Австрия ще управлява отбраната, вътрешните и външните работи 1 Крайната десница в Австрия ще управлява отбраната, вътрешните и външните работи

Заради влизането на Партията на свободата в правителството през 2000 г. ЕС наложи санкции и дипломатическа изолация на страната, засега Брюксел не е реагирал

17 дек 2017, 685 прочитания

Компании проучват Дъблин за заместник на Лондонското сити 1 Компании проучват Дъблин за заместник на Лондонското сити

Около 100 банки, застрахователи и правни фирми обмислят да се прехвърлят в града, но като цяло "твърд Brexit" е лоша новина за Ирландия

17 дек 2017, 910 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Гърция изненада с първи бюджетен излишък от 21 години

МВФ иска данни от еврозоната колко може Атина да поддържа това темпо

АЕЦ "Банско"

Промяната в плана за управление на "Пирин" на практика е повод за нова концесия и обявяване на конкурс

Над КОНПИ е само господ...

Какво е гражданската конфискация, как издателят на "Капитал" се озова в тази процедура и какво значи това за сигурността на инвестициите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Последната литературна мистерия

"На ръба на света" на Томас Пинчън е вече в книжарниците

Селекция: Преживявания вместо вещи

Идеи за (коледни) изненади

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете