Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 10 авг 2017, 17:31, 10975 прочитания

Гунтрам Волф: Българските банки трябва да са под външен надзор

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.

Още по темата

Банки от Уолстрийт се местят във Франкфурт заради Brexit

Goldman Sachs, Morgan Stanley, JP Morgan и Citi ще увеличат персонала си в германския финансов център

7 окт 2017

Новите планове за еврото

Еврозоната може да има отделен бюджет, финансов министър и ЕВФ, но всъщност няма да се промени сериозно. И това е добре за България

23 сеп 2017

Какво ще стане с ЕС след германските избори

Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще започне внимателни реформи в еврозоната, отбраната и финансите на съюза

23 сеп 2017

Германия и Франция трудно постигат съгласие за реформирането на еврозоната

Двете страни не намират консенсус по ключови европейски въпроси

3 сеп 2017

Банката винаги печели

Според счетоводните правила финансовите институции могат да отчитат приход от лихви дори и по необслужвани кредити, където не получават никакви плащания

1 сеп 2017

Европа ускорява икономическия растеж

Централна и Източна Европа, както и Германия са основен двигател в ЕС

16 авг 2017

Започва голямото рязане на европейските пари

Основни политики както кохезионната или селскостопанската може да се окажат значително свити

29 юни 2017

Летвата за влизане в еврозоната се вдига

Идеите за реформи на еврото може да направят по-трудно приемането му от нови страни

2 юни 2017

Откъде ще идва политическата несигурност през 2017-та

Изборните битки ще отидат далеч отвъд имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където либералната демокрация може да бъде опазена

29 дек 2016
Само преди година ЕС изглеждаше смъртно ранен от Brexit и всички сполетели го кризи. Сега цари оптимизъм. Оправдан ли е той?

Действително се усеща значителен оптимизъм. Той е свързан с избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция, а също и с резултатите от вота в Холандия, където популистите останаха извън правителството. На политическия фронт има "разкачване" между Европа, където популистката вълна затихва, и англо-саксонския свят, където тя достигна връх с вота за Brexit и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Икономическите данни също изглеждат оптимистично. Възстановяването в еврозоната върви вече четвърта година и макар безработицата да остава висока, тенденцията е да намалява. Броят на новосъздадените работни места е около 1 млн. годишно, което е сравнимо с възстановяването в САЩ и показва, че еврозоната се развива добре.

Проблемът със състоянието на италианските банки вече е в общи линии разрешен, за най-нестабилните банки са взети мерки. Фактът, че и в една от най-проблематичните държави в еврозоната има подбрение, допринася за разведряването. Но трябва да признаем, че Италия продължава да има голям проблем с ниския си растеж и корупцията.

Едно от недовършените неща е архитектурата на еврозоната, която ще продължава да се променя. Там все още не е ясно какво ще се случва и политическият дебат не е приключил.



Очакванията са големите промени да започнат след изборите в Германия през септември. Какъв е най-добрият изход от тях за ЕС?

Германските избори не ме тревожат особено. Най-големите партии – и Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, и социалдемократите са проевропейски. Разбира се, има значение каква ще е бъдещата коалиция, тъй като тя ще зададе посоката на германската политика, включително в ЕС. Един от потенциалните партньори - либералната Партия на свободните демократи, която беше силно проевропейска, сега е скептична по отношение на еврозоната и в кампанията залага на антигръцка и антиевро реторика. Но няма как да се стигне до изхвърляне на Гърция от еврозоната, ХДС няма да го позволи, особено ако и Макрон е против.

По-важното около германските избори е какви ще са вътрешните икономически реформи на новото правителство. В момента има два основни въпроса по отношение на европейската икономическа политика. Единият е как да преправим европейската структура - това Макрон се опитва да направи с идеите за европейски финансов министър. Другият е големият въпрос как да върнем баланса в еврозоната - как Германия, Франция и Италия да променят своите икономически модели. Ключовото е дали Германия ще промени модела си в полза на повече инвестиции и повече вътрешно потребление. Интересното е, че либералите са партията, която иска най-големите данъчни намаления – в размер на близо половин милиард евро. Парадоксално, това ще помогне на еврозоната, защото ще означава повече разполагаеми средства за германците и допълнително вътрешно потребление.

Така каквато и коалиция да имаме в Берлин, не трябва да се притесняваме за еврозоната. Дори напротив, ще имаме по-благоприятна политика от сега. Но през следващите четири години Германия все още ще трябва да направи повече, отколкото би искала.

Какво ще се случи с еврозоната зависи и от това какво прави Макрон. Той дойде с амбициозни обещания, но не един френски президент е капитулирал пред стачките и синдикатите. Какви са шансовете му да успее да прокара значими реформи във Франция?

Историята ни учи, че френските президенти могат да се провалят в опитите си да реформират държавата. Учи ни също, че когато хората се издигат бързо, често и падат бързо. Така че рискове има, но в момента виждаме ясна линия за реформи във Франция и Макрон очевидно е готов да се противопостави твърдо на опонентите си.

Показателна е случката с намерението му да съкрати сериозно бюджетните разходи, включително за армията. И когато началникът на Генералния щаб се възпротиви, президентът моментално го принуди да се оттегли. Макрон знае, че трябва да демонстрира силно лидерство в началото, за да прокара плановете си. Той има парламента и някои от синдикатите на своя страна и може да успее да свърши много.

Две са най-важните неща, които той трябва да направи. Едното е да свие държавните разходи - Франция харчи около 56% от БВП, докато приходите са само 53%, което оставя постоянен структурен дефицит от 3%. Това е тежка задача, но е решаваща, за да могат френската и германската икономика да сближат моделите си. Второто е трудовият пазар и неприемливо високата младежка безработица, за която трябва да се вземат убедителни мерки.

Макрон вече влезе в остра размяна на реплики с Варшава и някои от идеите му - като искането за затягане на режима за т. нар. командировани работници в ЕС, не се приемат добре в източната част на Европа. Може ли френският президент да допринесе за задълбочаване на разделението в ЕС по оста Изток - Запад?

Това разделение е факт и ще бъде една от определящите конфликтни линии през следващите няколко години, включително при обсъжданията на бюджета на ЕС след 2020 г. То има три измерения. Първото е свързано с върховенството на закона, гражданските свободи и свободата на словото. Това е конфликт между Запада и Полша и Унгария. Тук институциите на ЕС и Западът трябва да са много ясни, че става въпрос за фундаментални ценности, които не можем да изоставим, тъй като са част от ДНК-то на Европа, и ако допуснем да ги изгубим, буквално губим живителната съставка на ЕС.

Второто измерение е трудовата миграция. Тя беше огромна тема при Brexit, но в останалите западни страни не е имало силна негативна реакция срещу работниците от България, Румъния или Полша. Едно нещо обаче започва да се превръща в проблем – т.нар. командировани работници. Има случаи, когато служител е изпратен примерно в Германия и остава осигурен в България за 15 часа на седмица, но всъщност работи 50. Така проблемът не е, че е командирован, а че има злоупотреби и нарушаване на правилата. На това трябва да се сложи край.

Последният въпрос е бюджетът на ЕС, който трябва да се предоговори за следващия седемгодишен период след 2020 г. Голямата тема е дупката от около 10 млрд. евро годишно след излизането на Великобритания от ЕС. И западните държави се питат дали източните все още имат нужда да получават толкова средства. Това е големият конфликт.

Каква е вероятността да се увеличи и разделението между държавите в еврозоната и тези извън нея?

Тук трябва да имаме предвид няколко неща. След Brexit еврозоната ще съставлява 85% от БВП на ЕС и 76% от населението. Така до голяма степен еврозоната и ЕС ще се припокриват. Единствената страна с по-голямо население извън валутния съюз ще остане Полша, а от икономическа гледна точка по-значимите ще са Полша, Швеция и Дания.

Макрон настоява за отделен бюджет за еврозоната и политическият въпрос е дали има нужда от такъв, или можем да правим всичко с бюджета на ЕС. Отговорът трябва да започне от това за какво използваме общите средства. Те имат три функции. Едната са публичните блага – финансират се инфраструктурни проекти, институциите на ЕС, общи политики като отбрана, борба с климатичните промени и т.н. Това са общи неща, не са специфични само за еврозоната. Втората е преразпределение – има по-бедни страни, на които структурните фондове помагат да се справят с конкурентния натиск на единния пазар. Това също е на ниво ЕС и няма да е устойчиво да има отделна система за преразпределение в еврозоната. И на трето място е политиката за стабилизиране - тук вече наистина има въпрос за еврозоната.

При сериозен макроикономически шок еврозоната трябва да разполага с инструменти да се справи с него. Но основната логика, по която се харчат средствата, е логика на ЕС, нe на еврозоната. Това е и големият концептуален проблем. Когато говорим за бюджет, винаги имаме предвид три неща - разходи, приходи и дефицит. Не виждам еврозоната да притежава нито едно от тях. Тя няма големи разходни пера, нито свои приходи. Единственият въпрос е дали можем да създадем фонд, от който да се теглят заеми, за да се подпомагат страните в еврозоната, ударени от силен шок.

Дебатът е например дали има нужда от допълнителна европейска система от помощи за безработица, извън националните системи. И когато има сериозна криза като в Испания през 2009 г., страната да може да тегли от този фонд на еврозоната. Това е нещо, което може да се случи. Този фонд ще бъде в допълнение на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), с който разполагаме сега, и ще бъде само за еврозоната. Затова и в момента има настояване всички страни да влязат в еврозната и тя на практика да се слее с ЕС. Според мен това ще е грешка и няма как да се случи при настоящите политически обстоятелства. Да принудиш страни като Полша и Швеция да приемат еврото, при положение че те не са готови или не искат, просто не е разумно.

В България има надежди, че точно заради тези настроения страната може да получи "бърза писта" към еврозоната. Доколко реалистично е това?

Според мен България трябва да се присъедини към европейския банков съюз. Има смисъл българските банки да бъдат под външен надзор от Франкфурт. Но не е добра идея България да приема еврото на този етап, тъй като е твърде рано.

Каква е вероятността изискването за "европейска добавена стойност" на проектите да доведе до значително орязване на финансирането за страни като България? Как ще се доказва, че една жп връзка между две гари в България например няма само национално, но и европейско значение и трябва да получи фондове от ЕС?

Има и европейска стойност, защото инфраструктурата, която се строи в България, помага на връзката на страната със западния пазар. Например с инициативата си "Един колан, един път" Китай е заинтересован от построяването на инфраструктура в Източна Европа, особено в Гърция, и с проекти от типа на жп линията Белград - Будапеща. Причината е ясна - Пекин иска да построи бързи връзки от Китай до ЕС. И една от пречките е лошата инфраструктура в Източна Европа, включително в България. ЕС трябва дори да увеличи финансирането на инфраструктурни проекти в тази част на континента, за да ограничи влиянието на Китай.

Как изглежда френско-германският план за реформиране на ЕС? И кои са основните точки, по които Париж и Берлин трудно ще постигнат съгласие?

Не мисля, че вече има план. Хубавото е, че Берлин и Париж отново си говорят, но сериозните обсъждания ще бъдат след изборите в Германия. В Берлин се усеща желание за отстъпки пред Макрон, ако той успее да прокара реформи у дома. Затова смятам, че ще има фонд за подпомагане на закъсали държави в еврозоната.

Най-трудно ще се намери решение по въпроса с евентуалното съвместното гарантиране на дълг в еврозоната. Франция иска да има такова под някаква форма, Германия – определено не. Друга тема, по която няма съгласие все още, е какво да се прави с държавния дълг, когато една страна спре да бъде платежоспособна. Тук има сериозно разделение между Германия, Франция и Италия. Това са важни въпроси за еврозоната, но няма съгласие по тях. Засега е ясно, че нито една от тези три държави не е готова на отказ от суверенитет, което означава да приемат големи решения за пари да се взимат не от националните парламенти, а на ниво ЕС.

А какъв е ефектът от Доналд Тръмп върху ЕС?

Избирането на Доналд Тръмп промени играта за ЕС. Американският президент накара Берлин и Париж да осъзнаят, че трябва да работят повече заедно, да пораснат и да игрят своя собствена роля в света. Тръмп събуди позитивен дух на всички нива в Европа – сред гражданите, политиците, академиците, в бизнеса. Бизнесът осъзна колко крехко е всичко и че ако човекът в Белия дом иска да върши луди неща като например да въведе мита с Мексико, те може и да не минат през Конгреса, но самият факт, че влизат в дневния ред, вече създава силна политическа несигурност около инвестициите. Само едно число – инвестициите от ЕС в Мексико са 184 млрд. долара. И ако Тръмп подкопае НАФТА, това ще струва скъпо на европейския бизнес, вероятно половината от тези 184 млрд. долара са под риск просто да бъдат изтрити.

Мнозина в Европа разбират, че ако искат тя да се превърне в световен играч, който може да стои сам на краката си, трябва да действат. Видяхме, че ЕС сключи бързо търговско споразумение с Япония, подготвя такова с Мексико, а също и с МЕРКОСУР. И това е хубаво, защото означава, че ЕС се опитва да действа самостоятелно, без да се влияе толкова от САЩ.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов отхвърля подозренията на Германия, че през границите ни масово минават имигранти 1 Борисов отхвърля подозренията на Германия, че през границите ни масово минават имигранти

Германският канцлер Ангела Меркел поиска специална среща с българския и с гръцкия премиер, за да обсъдят източниците на продължаващата нелегална имиграция

15 дек 2017, 3682 прочитания

Идва ли краят на свободния интернет в САЩ 4 Идва ли краят на свободния интернет в САЩ

Федералната комисия в САЩ отмени защитите на мрежовата неутралност, оставяйки контрола на интернет съдържанието в ръцете на няколко доставчици

15 дек 2017, 1932 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За българо-македонските отношения и силата на гражданите

Споделяме нашия опит като пример за това, че диалогът, разбирателството и взаимното уважение са възможни с малко добра воля и чисто сърце

Съживената офис кула на "Дървеница"

Строителната "Джи Пи груп" придоби от Бисер Лазов бившата централа на "Балканкар" за 3 млн. лв.

Малка, но важна подкрепа за еврозоната

ЕК пооткрехна вратата към валутния съюз и предлага помощ за реформи в България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Последната литературна мистерия

"На ръба на света" на Томас Пинчън е вече в книжарниците

Издай си сам

Изложба на книги и списания самиздат от Чехословакия и Полша

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 14.12.2017

Капитал Daily

Брой 192 // 14.12.2017 Прочетете