Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 10 авг 2017, 17:31, 8870 прочитания

Гунтрам Волф: Българските банки трябва да са под външен надзор

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.

Още по темата

Европа ускорява икономическия растеж

Централна и Източна Европа, както и Германия са основен двигател в ЕС

16 авг 2017

Започва голямото рязане на европейските пари

Основни политики както кохезионната или селскостопанската може да се окажат значително свити

29 юни 2017

Летвата за влизане в еврозоната се вдига

Идеите за реформи на еврото може да направят по-трудно приемането му от нови страни

2 юни 2017

Откъде ще идва политическата несигурност през 2017-та

Изборните битки ще отидат далеч отвъд имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където либералната демокрация може да бъде опазена

29 дек 2016
Само преди година ЕС изглеждаше смъртно ранен от Brexit и всички сполетели го кризи. Сега цари оптимизъм. Оправдан ли е той?

Действително се усеща значителен оптимизъм. Той е свързан с избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция, а също и с резултатите от вота в Холандия, където популистите останаха извън правителството. На политическия фронт има "разкачване" между Европа, където популистката вълна затихва, и англо-саксонския свят, където тя достигна връх с вота за Brexit и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Икономическите данни също изглеждат оптимистично. Възстановяването в еврозоната върви вече четвърта година и макар безработицата да остава висока, тенденцията е да намалява. Броят на новосъздадените работни места е около 1 млн. годишно, което е сравнимо с възстановяването в САЩ и показва, че еврозоната се развива добре.

Проблемът със състоянието на италианските банки вече е в общи линии разрешен, за най-нестабилните банки са взети мерки. Фактът, че и в една от най-проблематичните държави в еврозоната има подбрение, допринася за разведряването. Но трябва да признаем, че Италия продължава да има голям проблем с ниския си растеж и корупцията.

Едно от недовършените неща е архитектурата на еврозоната, която ще продължава да се променя. Там все още не е ясно какво ще се случва и политическият дебат не е приключил.



Очакванията са големите промени да започнат след изборите в Германия през септември. Какъв е най-добрият изход от тях за ЕС?

Германските избори не ме тревожат особено. Най-големите партии – и Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел, и социалдемократите са проевропейски. Разбира се, има значение каква ще е бъдещата коалиция, тъй като тя ще зададе посоката на германската политика, включително в ЕС. Един от потенциалните партньори - либералната Партия на свободните демократи, която беше силно проевропейска, сега е скептична по отношение на еврозоната и в кампанията залага на антигръцка и антиевро реторика. Но няма как да се стигне до изхвърляне на Гърция от еврозоната, ХДС няма да го позволи, особено ако и Макрон е против.

По-важното около германските избори е какви ще са вътрешните икономически реформи на новото правителство. В момента има два основни въпроса по отношение на европейската икономическа политика. Единият е как да преправим европейската структура - това Макрон се опитва да направи с идеите за европейски финансов министър. Другият е големият въпрос как да върнем баланса в еврозоната - как Германия, Франция и Италия да променят своите икономически модели. Ключовото е дали Германия ще промени модела си в полза на повече инвестиции и повече вътрешно потребление. Интересното е, че либералите са партията, която иска най-големите данъчни намаления – в размер на близо половин милиард евро. Парадоксално, това ще помогне на еврозоната, защото ще означава повече разполагаеми средства за германците и допълнително вътрешно потребление.

Така каквато и коалиция да имаме в Берлин, не трябва да се притесняваме за еврозоната. Дори напротив, ще имаме по-благоприятна политика от сега. Но през следващите четири години Германия все още ще трябва да направи повече, отколкото би искала.

Какво ще се случи с еврозоната зависи и от това какво прави Макрон. Той дойде с амбициозни обещания, но не един френски президент е капитулирал пред стачките и синдикатите. Какви са шансовете му да успее да прокара значими реформи във Франция?

Историята ни учи, че френските президенти могат да се провалят в опитите си да реформират държавата. Учи ни също, че когато хората се издигат бързо, често и падат бързо. Така че рискове има, но в момента виждаме ясна линия за реформи във Франция и Макрон очевидно е готов да се противопостави твърдо на опонентите си.

Показателна е случката с намерението му да съкрати сериозно бюджетните разходи, включително за армията. И когато началникът на Генералния щаб се възпротиви, президентът моментално го принуди да се оттегли. Макрон знае, че трябва да демонстрира силно лидерство в началото, за да прокара плановете си. Той има парламента и някои от синдикатите на своя страна и може да успее да свърши много.

Две са най-важните неща, които той трябва да направи. Едното е да свие държавните разходи - Франция харчи около 56% от БВП, докато приходите са само 53%, което оставя постоянен структурен дефицит от 3%. Това е тежка задача, но е решаваща, за да могат френската и германската икономика да сближат моделите си. Второто е трудовият пазар и неприемливо високата младежка безработица, за която трябва да се вземат убедителни мерки.

Макрон вече влезе в остра размяна на реплики с Варшава и някои от идеите му - като искането за затягане на режима за т. нар. командировани работници в ЕС, не се приемат добре в източната част на Европа. Може ли френският президент да допринесе за задълбочаване на разделението в ЕС по оста Изток - Запад?

Това разделение е факт и ще бъде една от определящите конфликтни линии през следващите няколко години, включително при обсъжданията на бюджета на ЕС след 2020 г. То има три измерения. Първото е свързано с върховенството на закона, гражданските свободи и свободата на словото. Това е конфликт между Запада и Полша и Унгария. Тук институциите на ЕС и Западът трябва да са много ясни, че става въпрос за фундаментални ценности, които не можем да изоставим, тъй като са част от ДНК-то на Европа, и ако допуснем да ги изгубим, буквално губим живителната съставка на ЕС.

Второто измерение е трудовата миграция. Тя беше огромна тема при Brexit, но в останалите западни страни не е имало силна негативна реакция срещу работниците от България, Румъния или Полша. Едно нещо обаче започва да се превръща в проблем – т.нар. командировани работници. Има случаи, когато служител е изпратен примерно в Германия и остава осигурен в България за 15 часа на седмица, но всъщност работи 50. Така проблемът не е, че е командирован, а че има злоупотреби и нарушаване на правилата. На това трябва да се сложи край.

Последният въпрос е бюджетът на ЕС, който трябва да се предоговори за следващия седемгодишен период след 2020 г. Голямата тема е дупката от около 10 млрд. евро годишно след излизането на Великобритания от ЕС. И западните държави се питат дали източните все още имат нужда да получават толкова средства. Това е големият конфликт.

Каква е вероятността да се увеличи и разделението между държавите в еврозоната и тези извън нея?

Тук трябва да имаме предвид няколко неща. След Brexit еврозоната ще съставлява 85% от БВП на ЕС и 76% от населението. Така до голяма степен еврозоната и ЕС ще се припокриват. Единствената страна с по-голямо население извън валутния съюз ще остане Полша, а от икономическа гледна точка по-значимите ще са Полша, Швеция и Дания.

Макрон настоява за отделен бюджет за еврозоната и политическият въпрос е дали има нужда от такъв, или можем да правим всичко с бюджета на ЕС. Отговорът трябва да започне от това за какво използваме общите средства. Те имат три функции. Едната са публичните блага – финансират се инфраструктурни проекти, институциите на ЕС, общи политики като отбрана, борба с климатичните промени и т.н. Това са общи неща, не са специфични само за еврозоната. Втората е преразпределение – има по-бедни страни, на които структурните фондове помагат да се справят с конкурентния натиск на единния пазар. Това също е на ниво ЕС и няма да е устойчиво да има отделна система за преразпределение в еврозоната. И на трето място е политиката за стабилизиране - тук вече наистина има въпрос за еврозоната.

При сериозен макроикономически шок еврозоната трябва да разполага с инструменти да се справи с него. Но основната логика, по която се харчат средствата, е логика на ЕС, нe на еврозоната. Това е и големият концептуален проблем. Когато говорим за бюджет, винаги имаме предвид три неща - разходи, приходи и дефицит. Не виждам еврозоната да притежава нито едно от тях. Тя няма големи разходни пера, нито свои приходи. Единственият въпрос е дали можем да създадем фонд, от който да се теглят заеми, за да се подпомагат страните в еврозоната, ударени от силен шок.

Дебатът е например дали има нужда от допълнителна европейска система от помощи за безработица, извън националните системи. И когато има сериозна криза като в Испания през 2009 г., страната да може да тегли от този фонд на еврозоната. Това е нещо, което може да се случи. Този фонд ще бъде в допълнение на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), с който разполагаме сега, и ще бъде само за еврозоната. Затова и в момента има настояване всички страни да влязат в еврозната и тя на практика да се слее с ЕС. Според мен това ще е грешка и няма как да се случи при настоящите политически обстоятелства. Да принудиш страни като Полша и Швеция да приемат еврото, при положение че те не са готови или не искат, просто не е разумно.

В България има надежди, че точно заради тези настроения страната може да получи "бърза писта" към еврозоната. Доколко реалистично е това?

Според мен България трябва да се присъедини към европейския банков съюз. Има смисъл българските банки да бъдат под външен надзор от Франкфурт. Но не е добра идея България да приема еврото на този етап, тъй като е твърде рано.

Каква е вероятността изискването за "европейска добавена стойност" на проектите да доведе до значително орязване на финансирането за страни като България? Как ще се доказва, че една жп връзка между две гари в България например няма само национално, но и европейско значение и трябва да получи фондове от ЕС?

Има и европейска стойност, защото инфраструктурата, която се строи в България, помага на връзката на страната със западния пазар. Например с инициативата си "Един колан, един път" Китай е заинтересован от построяването на инфраструктура в Източна Европа, особено в Гърция, и с проекти от типа на жп линията Белград - Будапеща. Причината е ясна - Пекин иска да построи бързи връзки от Китай до ЕС. И една от пречките е лошата инфраструктура в Източна Европа, включително в България. ЕС трябва дори да увеличи финансирането на инфраструктурни проекти в тази част на континента, за да ограничи влиянието на Китай.

Как изглежда френско-германският план за реформиране на ЕС? И кои са основните точки, по които Париж и Берлин трудно ще постигнат съгласие?

Не мисля, че вече има план. Хубавото е, че Берлин и Париж отново си говорят, но сериозните обсъждания ще бъдат след изборите в Германия. В Берлин се усеща желание за отстъпки пред Макрон, ако той успее да прокара реформи у дома. Затова смятам, че ще има фонд за подпомагане на закъсали държави в еврозоната.

Най-трудно ще се намери решение по въпроса с евентуалното съвместното гарантиране на дълг в еврозоната. Франция иска да има такова под някаква форма, Германия – определено не. Друга тема, по която няма съгласие все още, е какво да се прави с държавния дълг, когато една страна спре да бъде платежоспособна. Тук има сериозно разделение между Германия, Франция и Италия. Това са важни въпроси за еврозоната, но няма съгласие по тях. Засега е ясно, че нито една от тези три държави не е готова на отказ от суверенитет, което означава да приемат големи решения за пари да се взимат не от националните парламенти, а на ниво ЕС.

А какъв е ефектът от Доналд Тръмп върху ЕС?

Избирането на Доналд Тръмп промени играта за ЕС. Американският президент накара Берлин и Париж да осъзнаят, че трябва да работят повече заедно, да пораснат и да игрят своя собствена роля в света. Тръмп събуди позитивен дух на всички нива в Европа – сред гражданите, политиците, академиците, в бизнеса. Бизнесът осъзна колко крехко е всичко и че ако човекът в Белия дом иска да върши луди неща като например да въведе мита с Мексико, те може и да не минат през Конгреса, но самият факт, че влизат в дневния ред, вече създава силна политическа несигурност около инвестициите. Само едно число – инвестициите от ЕС в Мексико са 184 млрд. долара. И ако Тръмп подкопае НАФТА, това ще струва скъпо на европейския бизнес, вероятно половината от тези 184 млрд. долара са под риск просто да бъдат изтрити.

Мнозина в Европа разбират, че ако искат тя да се превърне в световен играч, който може да стои сам на краката си, трябва да действат. Видяхме, че ЕС сключи бързо търговско споразумение с Япония, подготвя такова с Мексико, а също и с МЕРКОСУР. И това е хубаво, защото означава, че ЕС се опитва да действа самостоятелно, без да се влияе толкова от САЩ.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Алтернативната американска политика 2 Алтернативната американска политика

Симптомът Шарлотсвил, или кои са радикалните леви и десни и защо са опасни

19 авг 2017, 572 прочитания

Фотогалерия: Найроби Фотогалерия: Найроби

На 8 август в Кения близо 15 млн. души гласуваха за президент и за още 1881 изборни позиции

18 авг 2017, 1285 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 22507 прочитания

18 авг 2017, 9930 прочитания

18 авг 2017, 8528 прочитания

18 авг 2017, 5116 прочитания

18 авг 2017, 4840 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За българо-македонските отношения и силата на гражданите

Споделяме нашия опит като пример за това, че диалогът, разбирателството и взаимното уважение са възможни с малко добра воля и чисто сърце

Работилница за бавни колела

От две години Чавдар Чотов изработва ръчно детски баланс велосипеди и вече търси възможности да разрасне начинанието си

Банкя като Баден-Баден

След 15 години разруха минералната баня в града ще бъде ремонтирана със средства на пенсионния фонд "Алианц", който ще построи балнеологичен комплекс на съсесен общински терен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Тъмната кула

Смела адаптация на Стивън Кинг, за повече прочетете книгите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете