Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 11 авг 2017, 17:37, 13609 прочитания

Ким срещу Тръмп, или как престанах да се страхувам и обикнах бомбата*

Макар някои да сравняват броженията на Корейския полуостров с Кубинската ракетна криза от 1960-те, ситуацията далеч не е толкова взривоопасна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Дори да е блъф, пак е опасно

Тръмп срещу Северна Корея

18 авг 2017

Ожени се в София и плати на Ким Чен Ун!

Как България налага санкциите на ООН срещу Северна Корея

18 авг 2017

ООН спря със санкции една трета от износа на Северна Корея

Ограниченията са заради поредните ракетни тестове

7 авг 2017

За кого летят ракетите

Северна Корея за пръв път изстреля междуконтинентална балистична ракета, но все още не заплашва континенталната част на САЩ

14 юли 2017

Ким Чен БУМ

Конфликтът на Корейския полуостров

29 апр 2017


Ако жителите на тихоокеанския остров Гуам са се събудили тази сутрин и са погледнали през прозореца, за да проверят дали няма да видят ядрена гъба някъде в далечината, това не би било учудващо. Все пак, съдейки по десетките материали в много онлайн медии, Третата световна война чука на вратата - припомнят се публични информационни кампании от Студената война, коментира се животът след ядрената зима и, по-конкретно - как точно ще протече размяната на атомни оръжия между Корейската народно-демократична република (КНДР) и САЩ. И тя би трябвало да започне точно от малкия Мариански остров.

Причината беше все по-яростната размяна на реплики между американския президент Доналд Тръмп и севернокорейската пропагандна машина, които решиха да влязат в популярната от американските филми игра на "chicken" (от англ. "пиле", но и "страхливец" - предизвикателство, при което два автомобила се засилват един срещу друг и първият, който завие, за да избегне челен сблъсък, е "chicken"). Това се случи заради поредните два проведени от Пхенян опита с междуконтинетални балистични ракети (МКБР) през миналия месец, които доведоха до редица нови санкции от страна на ООН и размразяване на плановете за въоръжение на Южна Корея с противоракетен щит THAAD.

На всичкото отгоре, Доналд Тръмп реши, че е добра идея да имитира герой от популярния сериал "Игра на Тронове" и да заплаши Пхенян с "огън и ярост", ако те не прекратят неприятелските си действия. Не е ясно каква реакция е очаквал американския президент, но управляващите в Пхенян решиха да му отговорят с публикуването на план за удар по Гуам. В целия този дипломатически хаос обаче е добре да се види как се стигна до ситуацията, какви са реалните рискове от нея и как те могат да бъдат управлявани най-разумно.

1. Който посее лош превод, може да пожъне ядрена война

Въпреки все по-влошаващите се отношения между Северна Корея и САЩ в последните месеци заради редица ракетни тестове и други армейски провокации, същинската ескалация тази седмица започна след криворазбрано съобщение от севернокорейска страна от форума на азиатските страни от АСЕАН в Манила тази седмица. Ако сте гледали заглавията на голяма част уважавани Западни медии, сигурно сте прочели, че "Северна Корея няма намерение да се откаже от ядрената си програма" - предсказуемо отношение на ирационалните власти в Пхенян, нали? Вероятно нещо подобно си е помислил и самият Тръмп (който, както сам признава, не се доверява на експертите си колкото трябва).



Тази интерпретация на севернокорейската позиция обаче е само наполовина вярна. Всъщност, цялото послание на севернокорейския дипломат Ри Йон Хо бе, че "КНДР няма да постави на масата за преговори нито своите МКБР, нито ядрената си програма и няма да отстъпи дори на сантиметър в усилията си да засили ядрените си сили по свое усмотрение... освен ако САЩ не прекрати неприятелската си политика на ядрена заплаха срещу КНДР". Имайки предвид, че тези думи предизвикаха заплахата на Тръмп, очевидния извод е, че е хубаво да се дочитат изявленията на другата страна, особено ако става дума за ядрена заплаха.

2. Какви са предполагаемите(истински) ядрени и ракетни възможности на КНДР?

През юли севрнокорейските ракетни войски проведоха два опита с МКБР клас Hwasong-12 и -14. Те имаха товароподемност от между 300 и 500 кг., и са излетели, съответно, на 2800 и 3700 км. височина, което им дава достатъчен обхват да достигнат до авиобазата на САЩ "Андересен" в Гуам (в първия случай) и дори потенциално до Чикаго и Ню Йорк (във втория). Освен това, доклад на разузнаването на САЩ, видян от Washington post тази седмица, твърди, че страната-парий има поне 60 ядрени бойни глави. Друг доклад от тази седмица, на японското отбранително министерство, също твърди, че Пхенян вече притежава "миниатюризирани ядрени оръжия", както и "увеличени възможности да ги доставя".
Огромната севернокрейска армия е опасна за съседите си, дори и без помощта на стратегическите ядрени бойни сили на страната

Огромната севернокрейска армия е опасна за съседите си, дори и без помощта на стратегическите ядрени бойни сили на страната

[KCNA]

Въпросът обаче е дали двете половини на ядреното бойно оръжие - заряда и ракетата - могат да достигнат до целта си. Тезата на центъра за изследване на Северна Корея към университета Johns Hopkins SAIS 38North е, че към момента няма доказателства за това. Ракетния инженер Джон Шилинг коментира за 38North, че последния и най-далекобоен тест - този от 28 юли - е достигнал до рекордното разстояние на полета си, заради по-лекия си товар. Това намалява не само теглото ядрен материал, който може да бъде пренесен, но и възможността на ракетата да влезе обратно в атмосферата, без да се дезинтегрира. Базирайки думите си на запис от японска видеокамера, на която се вижда как ракетата се разпада на две на влизане в атмосферата в нощта на 28 юни, Шилинг казва, че е малко вероятно ядрената бойна глава да е оцеляла. Ако продължават със същото темпо на тестовете, севернокорейци вероятно ще успеят да преодолеят тази пречка, но освен това ще трябва да разработят достатъчно силни контрамерки, които да заблуждават ракетния щит на САЩ. Освен това, инкорпорирането на технологиите от Hwasong-14 в масово произвеждани ракети и обучението на ракетчиците ще отнеме време поне до 2025 г., смята Шилинг. Едва тогава Пхенян може да е сигурен, че е достигнал до ниво на ядрените си сили, което да има възпиращ ефект срещу потенциална американска агресия и страх от обратен ядрен удар.

3. Имат ли САЩ полезен ход?

Стигаме до важния въпрос има ли какво да направи Вашингтон, за да приключи кризата в своя полза. Отговорът му обаче зависи от това какво разбираме под "успех". Дипломатическите мерки очевидно се пропукват и постоянните нови налагания на санкции не водят до конкретни резултати, а само до кухи победи за американските представител в ООН (повече за това - по-долу). Освен това някои анализатори, като Джефри Люис, който пише за Foreign Policy, смятат, че Пхенян е твърде напреднал в разработката си на ядрени бомби и представлява твърде сериозна заплаха, за да бъде атакуван без страх от прекалено силен предсмъртен ответен удар и хуманитарна катастрофа. Със сигурност липсата на единна позиция на американската администрация също не помага - докато Тръмп обещава огън и жупел, държавния му секретар Рекс Тилърсън увещава американци, че "могат да спят спокойно". Тактиката с доброто и лошото ченге не само не плашат Ким Чен Ун - те подронват имиджа на американската държавна машина, която не успява да излезе с единно послание дори в криза от такъв мащаб. Но както написа за Project Syndicate президента на Council of Foreign Relations Ричърд Хаас, "не всеки проблем може да бъде разрешен. Някои могат само да бъдат управлявани". Без да приеме реалистична представа за това какво може и не може да бъде постигнато по отношение на Пхенян и ядрената програма на КНДР, САЩ рискува да продължи да се върти в спиралата на международно безсилие.

4. Защо не работят санкциите
Въпреки множеството наложени санкции, БВП на Северна Корея не се е свил - напротив, страната сякаш успява да развива едновременно ядрената си програма и икономиката си

[Reuters]

Разбира се, най-очевидния вариант е продължаването на дипломатическия диалог, комбиниран с прилагане на пакети от санкции. Този метод обаче явно не води до желаните резултати - според южнокорейската Bank of Korea, икономиката на КНДР се е разширила с 4% през 2016 г., въпреки санкциите. Расте и външната търговия, особено с Китай (достига до $5.37 млрд. през 2016 г. и расте с 40% в първото тримесечие на 2017 г. спрямо първото тримесечие на предишната, въпреки санкциите и прекратяването на доставките на въглища от страна на Китай). Допреди десетилетие Пхенян приличаше на град, останал в зрелия социализъм, а в скорошни кадри от там се виждат модерни небостъргачи.

Според икономически анализатори от Johns Hopkins SAIS, става дума или за спекула с валутните резерви на страната, или за комбинация от икономически политики на Ким Чен Ун, известни като byungjin - едновременен икономически и ядрен развой. Според втората теза, либерализацията на някои сектори в севернокорейската икономика, бума на изпращане на работници в чужбина (основно в Русия и Китай, които полагат малко усилия да прекратят практиките, които често граничат с робство) и фокусирането върху ракетните войски, вместо върху огромната (втора по размер в света) армия на КНДР е освободило ресурси за икономическо развитие.

5. Отговорът е Китай, но не съвсем

Тогава защо Китай не се намесва, ако има толкова значимо влияние в Пекин? Простият отговор е, че не иска, а и не може да направи много. Сложният е доста по-дълъг. Първо, Китай има други приоритети - на Си Дзинпин му предстои тежка кампания за осигуряване на втория мандат и прочистване на вътрешнопартийните си опоненти през есента; споровете за контрола над Южнокитайско море продължават и са все така опасни, като последния бе от петък, когато кораб на САЩ премина през оспорвана от Китай акватория; страната спори не само за морето, но и за земята - словесните сблъсъци с Индия по общата граница между двете страни в Хималаите никак не са безопасни.
Президента на САЩ Доналд Тръмп първо обеща да изсипе "огън и ярост" над КНДР, а след това реши, че е твърде мек и каза, че оръжията на САЩ са "заредени и се прицелват" в Северна Корея

[Reuters]

Второ, Китай преминава през "дилема на затворника" с КНДР, в която рискува да загуби и ако продължава да подкрепя режима, и ако прекъсне връзките си с него, но за момента смята втория сценарии за по-опасен. Не може да се каже, че и пълното разрешаване на конфликта с Пхенян не е от полза за Пекин - фокуса на САЩ ще се измести върху Южнокитайско море, а Северна Корея може вече да не бъде буферът между американската и китайската войска, какъвто е сега.

Последно, но не и по важност - от гледна точка на Китай, стабилността в КНДР е по-важна от която и да е друга политическа цел, включително ядреното разоръжаване. С Ким на власт Пекин е в трудно положение, но поне е ясно кой държи контрола над ядрените оръжия там. Всяка промяна на статуквото създава необоснован риск.

6. Южна Корея, а не САЩ, е между чука и наковалнята

Каквито и да са притесненията на американци и на президента им, страната, заложена на карта в тази уестърн сцена (буквално, току-що стана ясно, че Тръмп е заявил, че оръжията на САЩ са "заредени и се прицелват" в Северна Корея) е Южна Корея. Поне 1000 тежкокалибрени оръдия са насочени към Сеул и те могат да бъдат поне толкова опасни, колкото всяка отделна ядрена бойна глава на КНДР. Затова и вниманието трябва да е насочено към реакциите на новия президент Мун Дже-ин. Първоначално той искаше да подходи миролюбиво и дипломатически с Ким, отложи разполагането на антиракетната система THAAD на САЩ и дори бе готов да посети Северът. След ескалацията на войната на думи, дори той трябваше да смени риториката си и да обяви, че спешно ще допусне изграждането на THAAD базите в южната част на страната. По-консервативните южнокорейски политици дори искат повторно разполагане на американско ядрено въоръжение в страната, а Мун е пожелал САЩ да продадат на Сеул ядрена подводница. Тази милитаризация не се приема добре от Китай, който продължава да обвинява Южна Корея и Япония, че всъщност се въоръжават срещу Пекин, а не срещу Пхенян.

7. Какво ще стане?

Едно е сигурно - Северна Корея няма да се откаже от ядрените си амбиции, а атаката срещу нея би била твърде рискова и скъпа. В момента никой не иска, нито има интерес от мащабен военен конфликт с ядрено оръжие. Това прави опасността от сериозна криза доста малка.

Режимът на Ким се е уверил, че без ядрени бойни глави атаката на суперсилите не може да бъде предотвратена (справка - Ирак и Либия, от страна на САЩ и Украйна - от страна на Русия). Южна Корея потенциално може да се опита да деескалира напрежението чрез общи инициативи (преди двете страни изградиха общи икономически зони), но това може да стане, само ако САЩ (основно президента на страната) спрат с дрънкането на оръжия и потърсят алтернативна дипломатическа стратегия, която да не е базирана само на санкциите. Последните им дават мимолетни дипломатически успехи, но всъщност отлагат реалното решаване на проблема. Без да се приеме, че севернокорейската позиция не е ирационална и да се изгради подход, базиран на взаимни компромиси, решение няма как да се намери. Защото този път "лошите" са твърде добре въоръжени и опасни, за да бъдат заличени лесно. Накратко, Северна Корея постигна целта си да бъде взимана насериозно. САЩ загубиха много от образа си на световна сила - държава, която може да реши всеки проблем навсякъде. Изходът от тази ситуация може и да не е война, но тя със сигурност показа променния свят.

* Заглавието е препратка към култовия сатиричен филм на американския режисьор Стенли Кубрик Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb, който осмива доктрината за взаимно осигурено унищожение (MAD) по време на Студената война.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Алтернативната американска политика 2 Алтернативната американска политика

Симптомът Шарлотсвил, или кои са радикалните леви и десни и защо са опасни

19 авг 2017, 1417 прочитания

Фотогалерия: Найроби Фотогалерия: Найроби

На 8 август в Кения близо 15 млн. души гласуваха за президент и за още 1881 изборни позиции

18 авг 2017, 1842 прочитания

24 часа 7 дни

19 авг 2017, 9265 прочитания

19 авг 2017, 2761 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Адът Йемен

Вече официално най-голямата хуманитарна криза в света е придружена и от най-голямата епидемия от холера

Новите стари

Цели сектори на икономиката се преориентират към по-възрастните, а ефектите върху пазара на труда, туризма и други вече се усещат

ТОЛ-кова много чакане

Поръчката за изграждане на тол-система най-после стигна до етапа "отваряне на оферти", но дългото чакане доведе до представянето на екстравагантна идея: държавата да изгради системата

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Имате думата

Как състезателните дебати променят културата на спора у нас

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете