Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 6 сеп 2017, 13:12, 4032 прочитания

Съдът на ЕС: Страните не могат да отказват да приемат бежанци

Първоначалната идея беше да бъдат преселени до 120 хил. души за две години, но досега реално в други държави са прехвърлени не повече от 25 хил.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Как (не) се спира миграцията

Без създаването на легални канали за миграция трагедиите в Средиземноморието ще продължат

4 ное 2017

Как да се управлява миграцията

Реформите в ЕС няма как да подминат общата политика към приемането и разпределянето на бежанци и мигранти

22 сеп 2017

Каналджии пробват нов бежански маршрут през Черно море към Румъния

Рано е да се говори за тенденция, но пътя през Черноморието е много по-опасен от този през Средиземно море заради променливото време

19 сеп 2017

ЕК надува фанфари за бежанската си политика

Страните членки на ЕС вероятно ще поемат от Италия и Гърция много по-малко от първоначално предвижданите 160 хил. бежанци

6 сеп 2017

И изборите в Германия не са застраховани от руската пропагандна машина

С проруски апел крайнодясната "Алтернатива за Германия" търси гласовете на руската диаспора в страната

4 сеп 2017

Имиграцията и интеграцията са най-важните проблеми за германците

Бедността и престъпността притесняват по-малко гражданите

28 авг 2017

Унгария гласува против имигрантите, но референдумът е невалиден

Орбан иска да внесе поправки в конституцията, така че ЕС да не може да разселва бежанци в страната

3 окт 2016

Елате ми на границата

Посещението на Виктор Орбан показа, че исканията на България към ЕС вече са сведени само до пари, но съюз с Вишеград няма да има

16 сеп 2016
Съдът на Европейския съюз отхвърли в сряда обжалването от Унгария и Словакия на решението страните да приемат определен брой чужденци от други държави в ЕС, които вече са получили там статут на бежанци. Така към страните от Източна Европа най-висшата съдебна инстанция в ЕС отправя послание, че не могат да отхвърлят определените им от Европейската комисия квоти предимно за сирийци, които трябва да бъдат изведени от Гърция и Италия, за да се намали натискът над местните власти.

"Съдът отхвърля действията, предприети от Словакия и Унгария срещу механизма за задължително презаселване на търсещи убежище", се казва в решението. В текста се допълва, че исковете на Братислава и Будапеща се отхвърлят изцяло.

"В действителност механизмът помага на Гърция и Италия да се справят с последиците от миграционната криза от 2015 г. и е пропорционална мярка."

Механизмът с квотите

Програмата бе създадена от Европейската комисия и одобрена от мнозинството страни членки въпреки опозицията на бивши комунистически държави, твърдящи, че обществата им не могат да приемат предимно мюсюлманските имигранти.



Първоначалната идея беше да бъдат преселени до 120 хил. души в продължение на две години. Но досега реално в други държави са прехвърлени не повече от 25 хил. души.

В решението на съда по този повод се казва, че "малкият брой извършени до момента премествания в приложение на обжалваното решение може да бъде обяснен със съвкупност от обстоятелства, които съветът не би могъл да предвиди към момента на приемането му, сред които по-специално липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки".

Reuters коментира, че сега не е съвсем ясно как еврокомисията може да принуди несъгласните страни да приемат бежанци, още повече че мнозина от тях и не искат да се заселват в по-бедните държави от бившия съветски блок. Страни като Германия и Италия предупреждават, че източноевропейските им партньори рискуват да изгубят част от еврофондовете, ако не проявят солидарност.

Петер Зига, министър на икономиката на Словакия, коментира пред журналисти, че "квотната система не работи, така че в момента решението на съда е нерелевантно". По думите му е необходим нов механизъм, а и проблемът вече не е толкова остър, колкото по време на миграционната вълна от есента на 2015 г.

Лидери в Източна Европа казват, че ЕС трябва по-добре да контролира външните си граници, за да спре нелегалната имиграция, и искат стотици милиони евро финансиране за това. Брюксел отговаря, че вече е овладял проблема и че не финансира телени огради, както поиска премиерът Виктор Орбан в Унгария.

Деликатен политически момент

От 2014 г. насам на територията на 28-те страни членки са влезли над 1.7 млн. души от Близкия изток и Африка. През това време беше сключено споразумение с Турция, което практически спря потока през Гърция и България, а на Либия се помага да ограничи броя на пристигащите в Италия.

Полша и Унгария обаче продължават да отказват да приемат и един човек по определените им квоти, а Словакия и Чехия са допуснали едва десетина. ЕС опита да постигне компромис с тях, но в крайна сметка съдът наложи решението на Брюксел.

Това е политически деликатен ход, тъй като означава, че политика или реформа на миграционната схема на ЕС може да бъде наложена на всички въпреки опозицията на няколко страни членки. "Ако им го наложим, те ще го използват за своята антиевропейска пропаганда в собствените си страни", казва дипломат от ЕС по адрес на Полша и Унгария. "Но в момента пристигащите са малко и положението е, общо взето, под контрол, така че трябва да се върнем към механизма за солидарност."
Юнкер: Солидарността не е меню в ресторант
Будапеща поиска близо 400 млн. евро от еврофондовете за охраната на границата, но председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отвърна с писмо във вторник, че "солидарността е двупосочна улица", и изброи всички видове помощ, които Брюксел е предложил за овладяване на миграцията.
Писмото, цитирано от изданието Politico, посочва, че по време на миграционната криза от 2015 г. Унгария е отхвърлила "възможността да извлече полза от преместването на близо 54 хил. души и е решила да върне почти 4 млн. евро, които са били предплатени от еврофондовете. Общо 6.26 млн. евро са били спешно дарени, но Унгария не е попълнила нужната документация, за да има достъп до повече от половината от тях. Освен това властите в Будапеща, поискали да им се възстанови половината от разходите по границата, продължават да имат достъп до европейски фонд за вътрешна и гранична сигурност, в който унгарският дял до 2020 г. е над 40 млн. евро. Юнкер припомня още, че европейските субсидии се равняват на повече от 3% от БВП на страната, което е най-големият дял в ЕС.
"Солидарността е двупосочна улица. Има времена, в които страните може да очакват да получат помощ, и времена, в които те самите трябва да помогнат. Освен това солидарността не е меню, от което да си избираш пари за гранична охрана и да отказваш да приемеш колективно договорено решение за презаселване на хора", цитира Politico извадки от писмото. То завършва с готовност на ЕК бързо да проучи "специфични належащи нужди", свързани с граничната сигурност, и да предостави подходяща помощ съгласно законите на ЕС.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Полша започна да купува въглища и газ от САЩ Полша започна да купува въглища и газ от САЩ

Това е заместител на намаляващите добиви на полските компании

22 ное 2017, 501 прочитания

Над 25 страни и региони обещаха да спрат употребата на въглища в производството на енергия 1 Над 25 страни и региони обещаха да спрат употребата на въглища в производството на енергия

Очакванията са инициативата да привлече поне 50 държави до следващата година

22 ное 2017, 516 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Прозрачност без граници": ПАСЕ да си почисти къщата заради "Азерската перачница"

Разследване показа, че членове на асамблеята са получавали подкупи, за да лъскат имиджа на Азербайджан

Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от настоящето

Главният изпълнителен директор на Melexis пред "Капитал"

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

1001 стоки

"Под знака на Меркурий" разглежда търговията в София от античността до наши дни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.11.2017

Капитал Daily

Брой 180 // 23.11.2017 Прочетете