Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
11 сеп 2017, 18:21, 2827 прочитания

Островните държави може да отправят претенции към конкретни компании

Поне 300 млрд. долара годишно до 2030 г. може да са нужни за пострадалите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Преминаването на "Ирма" през Карибско море вероятно ще засили претенциите на малки островни държави към големите страни, потребители на изкопаеми горива, за оказване на помощ за справяне с разрушителните ефекти от климатичните промени, съобщи Reuters.

Според представители на тези относително бедни и ниско разположени държави на срещата на ООН за климата в Бон през ноември може да се стигне до конфликт с богати страни като САЩ.

"Ако някога е имало конкретен случай с разрушения и загуба на човешки живот, подобни урагани са точно това", казва Рони Жюмо, постоянен представител в ООН на Сейшелите. "Ирма" доста драстично демонстрира разрушителната сила на климатичните промени, както и това, че щетите не са някаква абстрактна концепция, а реалност за хората, които иначе са допринесли най-малко за този проблем", допълва Торик Ибрахим, министър на околната среда на Малдивските острови. Франк Байнимарама, премиер на Фиджи, също казва, че ключова тема на разговорите в Бон на 6-17 ноември ще бъде кой плаща за загубите и разрушенията.

Проблемът с механизма "загуби и разрушения"

Но концепцията за механизъм "загуби и разрушения" е спорна от години, след като се появи през 2013 г. Още се спори за това какво би трябвало да обезщетява той, кой ще прави вноските в него и какъв ще е размерът на един такъв фонд. В Парижкото споразумение дори се стигна до определение, че този механизъм "не включва и не предлага база за каквито и да било искове за щети или компенсации".



Богатите страни не искат да отворят вратата за отправяне към тях на искове, че носят отговорност за подобни бедствия, казва Майлс Алън, професор по геосистеми към Оксфордския университет. Но би могло да се дебатира дали големи корпорации като производители на петрол и въглища не може да носят отговорност, допълва той.

Изследователи от базираната в Берлин фондация "Хайнрих Бьол" са изчислили, че поне 300 млрд. долара годишно до 2030 г. ще са необходими в помощ на онези, които са изгубили земите и начина си на живот или са принудени да емигрират в резултат на екстремни климатични явления. Това може да се окаже сума, допълнително към онези 100 млрд. долара финансиране до 2020 г., което богатите държави обещаха на бедните с Парижкото споразумение като помощ да се адаптират към климатичните промени.

САЩ обаче се оттеглят от този текст, а президентът Доналд Тръмп и Конгресът обявиха, че няма да правят вноски за тази цел.

Може ли тогава компаниите да бъдат принудени да плащат?

Анна Пужол-Мацини от Thomson Reuters Foundation казва, че водещите 90 производителя на изкопаеми горива в света, включително Chevron и ExxonMobil, са отговорни за половината от повишаването на глобалните температури от 80-те години на XIX век насам. Това може да означава потенциална възможност засегнатите от климатични промени да ги съдят за причинени от дейността им щети.

Проучване на списание Climatic Change направи първата оценка за ефекта върху климата на емисиите, идващи от частни и държавни компании - а не просто от държавите - за добив на петрол, газ и цимент. "Компании напълно съзнателно са нарушавали основен морален принцип да не нанасят щети и сега трябва да компенсират вредите, като платят за тях и за своя дял от разходите за адаптиране", казва Хенри Шу от Оксфордския университет.

"Тези корпорации десетилетия наред водят кампании за сеене на съмнения във вредата от дейността им, за да си гарантират, че тя ще остане фундаментална за глобалното производство на енергия", пише още професорът по политически науки по повод последиците от споменатия доклад.

В него сред най-големите замърсители са посочени Chevron, ExxonMobil и BP. На всяка от тези корпорации се приписват над 2% от увеличението на въглероден диоксид от 1880 г. насам. Exxon и BP напоследък подкрепят правителствени усилия да се регулира изпускането на вредни емисии на планетарно равнище, включително чрез Парижкото споразумение.

Но в доклада се изчисляват конкретни ефекти за затоплянето на климата от добива, производството и употребата на продукцията на тези компании до 2010 г. и това може да промени правилата на играта, казва Каръл Мъфет, президент на Центъра за международно екологично законодателство. "Пострадалите от пожари, горещи вълни и покачващо се морско равнище имат много по-силно основание да отидат в съда и да поискат обезщетяване на тези щети", казва той за Thomson Reuters Foundation.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Макрон предложи общ бюджет на еврозоната за финансиране на инвестиции Макрон предложи общ бюджет на еврозоната за финансиране на инвестиции

Скоро Европа трябва да има единен бюджет за отбрана, обяви президентът

26 сеп 2017, 279 прочитания

Брюксел с първи мерки срещу храните с различно качество в Източна Европа Брюксел с първи мерки срещу храните с различно качество в Източна Европа

Европейската комисия ще отпуска средства на националните органи за проверки на съставките на хранителните продукти

26 сеп 2017, 931 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Нови санкции на ООН срещу КНДР, но най-тежките мерки отпадат

САЩ не успяха да прокарат предложенията си за ембарго и морска блокада срещу Северна Корея заради потенциално вето на Китай

Звездите на града

Обсерваторията в Борисовата градина отваря врати за посетители след десетилетия в забвение

КФН по пътя към независимостта

Финансовият регулатор иска да мине на самоиздръжка, но не всички засегнати харесват това

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.09.2017

Капитал Daily

Брой 147 // 27.09.2017 Прочетете