Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
11 сеп 2017, 18:21, 3064 прочитания

Островните държави може да отправят претенции към конкретни компании

Поне 300 млрд. долара годишно до 2030 г. може да са нужни за пострадалите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преминаването на "Ирма" през Карибско море вероятно ще засили претенциите на малки островни държави към големите страни, потребители на изкопаеми горива, за оказване на помощ за справяне с разрушителните ефекти от климатичните промени, съобщи Reuters.

Според представители на тези относително бедни и ниско разположени държави на срещата на ООН за климата в Бон през ноември може да се стигне до конфликт с богати страни като САЩ.

"Ако някога е имало конкретен случай с разрушения и загуба на човешки живот, подобни урагани са точно това", казва Рони Жюмо, постоянен представител в ООН на Сейшелите. "Ирма" доста драстично демонстрира разрушителната сила на климатичните промени, както и това, че щетите не са някаква абстрактна концепция, а реалност за хората, които иначе са допринесли най-малко за този проблем", допълва Торик Ибрахим, министър на околната среда на Малдивските острови. Франк Байнимарама, премиер на Фиджи, също казва, че ключова тема на разговорите в Бон на 6-17 ноември ще бъде кой плаща за загубите и разрушенията.

Проблемът с механизма "загуби и разрушения"

Но концепцията за механизъм "загуби и разрушения" е спорна от години, след като се появи през 2013 г. Още се спори за това какво би трябвало да обезщетява той, кой ще прави вноските в него и какъв ще е размерът на един такъв фонд. В Парижкото споразумение дори се стигна до определение, че този механизъм "не включва и не предлага база за каквито и да било искове за щети или компенсации".



Богатите страни не искат да отворят вратата за отправяне към тях на искове, че носят отговорност за подобни бедствия, казва Майлс Алън, професор по геосистеми към Оксфордския университет. Но би могло да се дебатира дали големи корпорации като производители на петрол и въглища не може да носят отговорност, допълва той.

Изследователи от базираната в Берлин фондация "Хайнрих Бьол" са изчислили, че поне 300 млрд. долара годишно до 2030 г. ще са необходими в помощ на онези, които са изгубили земите и начина си на живот или са принудени да емигрират в резултат на екстремни климатични явления. Това може да се окаже сума, допълнително към онези 100 млрд. долара финансиране до 2020 г., което богатите държави обещаха на бедните с Парижкото споразумение като помощ да се адаптират към климатичните промени.

САЩ обаче се оттеглят от този текст, а президентът Доналд Тръмп и Конгресът обявиха, че няма да правят вноски за тази цел.

Може ли тогава компаниите да бъдат принудени да плащат?

Анна Пужол-Мацини от Thomson Reuters Foundation казва, че водещите 90 производителя на изкопаеми горива в света, включително Chevron и ExxonMobil, са отговорни за половината от повишаването на глобалните температури от 80-те години на XIX век насам. Това може да означава потенциална възможност засегнатите от климатични промени да ги съдят за причинени от дейността им щети.

Проучване на списание Climatic Change направи първата оценка за ефекта върху климата на емисиите, идващи от частни и държавни компании - а не просто от държавите - за добив на петрол, газ и цимент. "Компании напълно съзнателно са нарушавали основен морален принцип да не нанасят щети и сега трябва да компенсират вредите, като платят за тях и за своя дял от разходите за адаптиране", казва Хенри Шу от Оксфордския университет.

"Тези корпорации десетилетия наред водят кампании за сеене на съмнения във вредата от дейността им, за да си гарантират, че тя ще остане фундаментална за глобалното производство на енергия", пише още професорът по политически науки по повод последиците от споменатия доклад.

В него сред най-големите замърсители са посочени Chevron, ExxonMobil и BP. На всяка от тези корпорации се приписват над 2% от увеличението на въглероден диоксид от 1880 г. насам. Exxon и BP напоследък подкрепят правителствени усилия да се регулира изпускането на вредни емисии на планетарно равнище, включително чрез Парижкото споразумение.

Но в доклада се изчисляват конкретни ефекти за затоплянето на климата от добива, производството и употребата на продукцията на тези компании до 2010 г. и това може да промени правилата на играта, казва Каръл Мъфет, президент на Центъра за международно екологично законодателство. "Пострадалите от пожари, горещи вълни и покачващо се морско равнище имат много по-силно основание да отидат в съда и да поискат обезщетяване на тези щети", казва той за Thomson Reuters Foundation.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Революция насред океана 1 Революция насред океана

Стартъп държава

17 ное 2017, 681 прочитания

Твърде бързо, за да е хубаво 1 Твърде бързо, за да е хубаво

Вече се чуват предупреждения, че препускането на румънската икономика с ръст от 8.6% може да доведе до катастрофа

17 ное 2017, 806 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Нови санкции на ООН срещу КНДР, но най-тежките мерки отпадат

САЩ не успяха да прокарат предложенията си за ембарго и морска блокада срещу Северна Корея заради потенциално вето на Китай

Кевин Хамилтън: Планират се канадски инвестиции в IT и добивната индустрия

Посланикът на Канада за Румъния, България и Молдова пред "Капитал"

Невидимият таван на растежа

Българската икономика расте устойчиво, но на сравнително ниски нива и вероятно скоро ще надхвърли потенциала си

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете