Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
16 6 окт 2017, 11:00, 13742 прочитания

Готови ли сте за революцията

Дигитализацията вече преобръща начина, по който се произвежда и продава. Прозорецът за възможности е широко отворен за всички, а заплахата е мнозина да останат зад борда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Дигитализацията вече преобръща начина, по който се произвежда и продава.

- Прозорецът за възможности е широко отворен за всички, а заплахата е мнозина да останат зад борда.

- България има и силни, и слаби страни в тази нова битка. Инвестициите в образование са задължителни.

Част от темата

Новият индустриален ред

Защо България има шанс

Малките държави и новата индустриална вълна

Очи в небето

Дроновете ще променят индустрията

Краси Петков: В България има невероятни умове

Главният изпълнителен директор на Milara Inc пред "Капитал"

Аруп Банерджи: Вече можеш да произвеждаш там, където е пазарът

Регионалния директор за ЕС на Световната банка за новите възможности от Индустрия 4.0

Още по темата

Успешните български ICO истории

В страната се заражда цяла екосистема от компании, които набират капитал по нов начин и работят чрез блокчейн технология

20 окт 2017

Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст

Идеи какво да четем и/или слушаме на път към вкъщи

17 окт 2017

Защо България има шанс

Малките държави и новата индустриална вълна

7 окт 2017

Ленин умря преди няколко месеца

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

6 окт 2017

Очи в небето

Дроновете ще променят индустрията

6 окт 2017

Краси Петков: В България има невероятни умове

Главният изпълнителен директор на Milara Inc пред "Капитал"

6 окт 2017

Спомняте ли си прегряването от 2011?

Българската икономика

6 окт 2017

Четири истории, които ще намерите само в новия "Капитал"

Две революции, как се произвежда полезна и вкусна храна и какво е бъдещето на лоу-кост авиокомпаниите

5 окт 2017

Фотогалерия: Посланията на лекторите в Industry 4.0

Сок от мозък от участниците в конференцията "Индустрия 4.0", организирана от "Капитал", община Пловдив и Trakia Tech

29 сеп 2017

Индустрия 4.0: Технологичното бъдеще вече е тук, трябва да се адаптираме

В България има инженери, но инвестициите са малко, посочиха участници в конференцията

28 сеп 2017

"Индустрия 4.0" и бъдещето на производството

Как новата революция ще повлияе на средата ще търси отговор специална конференция в Пловдив

17 сеп 2017
Огледайте се. Светът наоколо може да изглежда неподвижно, неумолимо място. Но не е. С най-лекия натиск на правилното място той може да бъде преобърнат.

Това твърди Малкъм Гладуел в прословутия си бестселър "Повратна точка". Трудно е да се отгатне точният момент, в който откъслечни събития се сливат в едно действие, в който еволюцията прелива в революция. Едно е сигурно: когато погледнеш назад, този момент е ясно видим. Това е доказателство, че още не сме преминали през новата индустриална вълна, която ще преобърне начина, по който функционира всичко. Но е все по-ясно, че се намираме някъде след началната й точка.

Терминът "Индустрия 4.0" се появи преди 5-6 години първо в стратегия на германското правителство, което искаше да подготви собствените си производители за предстоящото. От 2013 г. насам търсенията в Google за термина растат в геометрична прогресия. От една страна, защото никой не е наясно какво точно включва терминът. Зад него се крие сборът от напредъка в сфери като автоматизацията, информатиката, изкуствения интелект, интернет, събирането на данни, дори генетиката и биологията. Казано просто, ако първата революция беше основана на парата и механизацията, втората на електричеството, третата на компютрите, тази е основана на превръщането на света в смес между дигитално и физическо.

Фабриката, управлявана от роботи; 3D принтерът, който прави маратонките ви по поръчка; машината, която сама може да поръча ремонта си; уредите, които връщат данни на производителите си, за да подобряват те процесите си; децентрализираното знание във всяка една област - от лекарствата до батериите: всичко това е част от промяната, която ни връхлита.

Колко бързо обаче идва тази промяна е нещо, за което малцина бяха подготвени. "Това не е светът утре. Това е светът сега", обяви миналата седмица ръководителят на отдела за ЕС в Световната банка Аруп Банерджи по време на конференцията за "Индустрия 4.0" на "Капитал".



В окото на революция

Една от причините всички да гледат с очакване към новата индустриална вълна е, че традиционните методи за вдигане на производителността вече са изтощени. Предишната революция от 70-те и 80-те години на миналия век донесе компютърните модели и методите за по-ефикасно производство. 90-те донесоха офшорните зони, които вдигнаха печалбата и новите области с по-ниски заплати, които задвижиха аутсорсинг индустрията. Сега тече обратният процес: според Банерджи в следващите десет години ще бъдат засегнати 40% от сегашните логистични вериги, които носят стоките от далечни места до развитите пазари.

"Важно е да разберем, че това е бъдещето, в което вече живеем." Аруп Банерджи, дирекотр на Световната банка за ЕС

Фотограф: Цветелина Белутова
Връщането на производството близо до потребителите и до развойните центрове е процес, който вече тече и в Европа. Част от този процес се дължи на вдигащите се заплати, но друга част от него е заради 3D принтирането и роботизацията, които позволяват много по-лесно, евтино и бързо производство, дори с елементи на персонализация. "Адидас" тази година върнаха един от заводите си от Виетнам в Германия, за да правят обувки по поръчка, изцяло чрез 3D принтиране и виртуални близнаци на машините. Такъв тип заводи ще стават все по-често срещани, тъй като пасват лесно в градска среда, близо са до потребителите и предлагат персонализация на продуктите, казват консултантите от McKinsey Digital.

Другата голяма промяна е събирането на данни. Подобно на много други технологии, които ще променят индустриалния пейзаж, то започна преди години в потребителския свят, но се прехвърля все повече в бизнеса. Днес всяко устройство ни следи. Ако телефонът ви записва къде ходите, с какво и за колко време (а той го прави), това дава на производителите на автомобили нови ценни данни. Ако хладилникът ви регистрира всяко отваряне и вадене на продукти, производителят ще знае как може да оптимизира работата му и дори да ви предложи персонализиран уред.

Краси Петков, главен изпълнителен директор на компания Milara, посочва, че фабриките в полупроводниковата индустрия вече са напълно автоматизирани. "Процесите се изпълняват автоматично, окачествят се автоматично и излизат от процеса пак автоматично. Решенията се вземат от компютър в реално време на база на измерените данни. Остава само последната стъпка - тези решения, които взима компютърът, да се изпълняват в облак, т.е. с big data. Все още обаче нямаме достатъчно информация от всеки един процес, от всяка една машина. В момента много големи компании правят това - създават в облак услуга, а такива компании като нас създават механичната част в реално време, т.е. роботни системи, автоматизации и т.н. В един момент всички тези неща ще бъдат свързани заедно, стига данните и процесът да бъдат в реално време."

"Виждам, че българските инженери имат необходимите качества." Краси Пектов, основател на Мilara

Фотограф: Цветелина Белутова
С падането на цената на сензорите, които позволяват включването в интернет на милиони уреди, индустриалните производители ще трябва да започнат да гледат на продуктите си не като на крайна услуга, а като на източник на стойност дълго след продажбата.

Бреговете на новия свят

Това ще направи две неща: отваря нови пазарни ниши там, където досега имаше само един бизнес модел, и създава нови заплахи. Пълната автоматизация едновременно ще позволи да се намали загубеното време, да се засича бързо проблем във фабриката и дори да се решава дистанционно и ще остави хора без работа. Дигитализирането на все повече части от индустрията ще позволи на нови компании да влязат на пазара и да предлагат иновативни решения и в същото време ще повиши заплахата за киберсигурността.

Да започнем с възможностите. Производителите вече имат много повече ниши, от които могат да извличат стойност: тъй като автоматизацията позволява много по-добра прогностика, има компании, които отдават оборудването си под наем във времето, в което то седи неизползвано, през дигитални платформи с предплатени модели. Интелектуалното право и анализът на данни са растящ източник на приходи. Ако досега компаниите са използвали ограничен брой вътрешни хора за развойната си дейност, сега има възможност да се допитат до хиляди, дори милиони и да изберат безплатно най-доброто решение. Блокчейнът и дроновете са две технологии, които тепърва ще носят много позитиви. Освен възможността за персонализиране на продуктите маркетингът им също може да е силно персонален благодарение на социалните мрежи и другите данни за всеки човек.

Дигиталното прави по-лесно и самото производство. Благодарение на дигиталните близнаци на машини вече могат да се правят фабрики във виртуалната реалност, да се оптимизират чрез софтуер и след това да се изградят реално. С развитието на технологии като автоматичния обмен на информация между машини (комуникациите М2М) и изкуствения интелект в недалечно бъдеще роботите сами ще могат да определят как най-добре да произвеждат даден продукт. Това значи наличието на самообучаващи се фабрики. Там, където роботите няма да заменят хората, технологиите помагат: Knapp AG например е разработила технология, която позволява на логистичните фирми да обучават много по-бързо работещите в складове - очила, които са с вградени сензори, подсказващи къде се намира всяко нещо в склада и какви изисквания има.

Европейската комисия смята, че революцията ще увеличи БВП на ЕС със 110 млрд. евро годишно през следващите пет години, ще помогне на 2 млн. бизнеса с 33 млн. работещи в тях и ще е отговорна за 60% от ръста на европейската икономика.

При игра с такива залози, е ясно че заплахите не са малки. Част от тях са за настоящите производители, които трябва бързо да осъзнаят, че живеят в свят, претърпяващ трансформация. Любимият пример на анализаторите е Нокия: финландската компания, която доминираше пазара на телефони преди пристигането на iPhone и която за броени години изчезна от пазара. Някои стигат по-далеч и предричат такава съдба на част от германските производители на автомобили, ако не превключат на електрически модел. Това е твърде крайна прогноза, но е факт, че агресивни нови играчи с добра тактика могат бързо да влязат на даден пазар. Европа е изключително изостанала в "тренирането" и развитието на своите по-малки компании, казва Илияна Цанова, зам.-директор на Фонда за стратегически инвестиции на ЕИБ (известен като фонда "Юнкер"). "Огромна част от големите европейски мастодонти са много консервативни - не купуват никакви нови технологии от неизвестни имена, предпочитат всичко да разработват сами. Венчър фондовете тук са много малки в сравнение със САЩ, там пазарът е много по-отворен за нови и малки компании, които естествено предпочитат да се насочват натам", обяснява Цанова. И дори не става дума за сравнение с Китай, където страхотната конкуренция, огромният вътрешен пазар и склонността на потребителите да експериментират стимулират цяло поколение нови предприемачи да създават компании, които бързо достигат ниво за излаз на световните пазари.

Образование, образование, образование
"Не можем да имаме Индустрия 4.0 с Образование 1.0."
Томислав Дончев,
зам. министър-председател по европейските фондове и икономическата политика

Но основната грижа, разбира се, са работните места. "25 долара струва в САЩ заварчик в завод на час. 8 долара струва робот със същите умения. Капиталовите разходи се покриват за 5 години", обяснява накратко Аруп Банерджи. Собственикът на фабрика в Пловдив Йос Шети дава още по-близък пример: тук роботът би излязъл 600 лева на месец, което вече е под повечето от заплатите в региона. Това значи, че нископлатеният труд скоро ще остане в миналото. "Турция например се използва като дестинация за евтина работна ръка. Но идва 3D принтиране и трябва да започнем да мислим как да се справим с технологичната работна ръка, как да я направим така, че да си партнира с бизнеса и с хората. Това не е само трансформация, предпочитам думата "разруха" или "разклащане на основите", казва Кадир Сенер, директор "Облачни технологии и решения за бизнеса" за региона в Microsoft. Според него регионът, в който е и България, има възможност да направи правилни стъпки сега, но ако "не сме достатъчно бързи, бъдещето ни ще бъде много по-зле от днес".

"Преподаването, базирано на предаване на информация, е част от миналото. Трябва да научим децата как да учат." Йозеф Шети, основател Soltec

Фотограф: Цветелина Белутова
България влиза в тази революция с няколко силни и доста слаби места. От една страна, индустриалното производство тук расте непрекъснато (с 4,2% за юли 2017 г. спрямо юли 2016 г.), което прави добра база за преминаване в следващото ниво. Ако процесът на скъсяване на логистичните вериги продължи, то ние сме позиционирани идеално близо до най-големия пазар в света. Тъй като това е революция, в която няма да има нужда от промяна на цялото оборудване, а само на около 40% от него (според McKinsey Digital), това позволява на тукашните фабрики да останат конкурентни поне известно време напред, като дори може да разрешат проблема с липсващата работна ръка за някои нископлатени дейности. Преобладават малките и средните компании, които по дефиниция са по-гъвкави и бързи в нова среда и се адаптират по-бързо. Има бумтящ IT сектор, в който са заети 2.3% от всички в страната и който подхранва вече две частни училища за IT специалисти, плюс непрекъснато растящ брой студенти в другите университети. Въпреки че общият брой инженери в обучение е почти два пъти по-малък от този на обучаващите се за икономисти, той е над 36 хил. души. И накрая, има създадена вече среда на стартъп предприемачи, която ще продължава да се развива с още 100 млн. лв. в следващите години. Страни като нашата, казва Краси Петков от Milara, имат възможността да спечелят много от революцията.

Слабостите обаче са повече от сериозни. Огромна част от компаниите в България не инвестират в най-ново оборудване, а само заменят много старо с малко по-ново, показва изследване на ЕИБ. Дори да имат желание да се включат в новата вълна, това ще им попречи, тъй като са много назад спрямо европейските си партньори. Още по-проблемно е положението с хората. Според индекса на дигиталната икономика на ЕК България е на предпоследно място от 28 държави, само пред Румъния. Едва 28% от хората тук имат "основни" умения за работа с компютър, а интернет ползват около 58%. "Бизнесът в България няма усещането за нужда да инвестира в развиването на кадрите си и в тяхното обучение", отбелязва Цанова. Това може би обяснява защо от споменатите по-горе студенти по инженерни специалности над половината след завършването си не работят по тях. "Не може да се прави индустрия 4.0 с образование 1.0", както правилно отбеляза вицепремиерът Томислав Дончев. Ако има една задължителна задача, тя е инвестицията в образование и реформирането на модела, така че да подтиква хората да учат цял живот.

Индустриалните революции не се движат от държави, а от хора и компании. Но докато последните се борят да останат над водата, има едно нещо, което първите могат да направят: да се опитат да дадат най-добрия възможен старт на всички. Прозорецът за това няма да остане отворен дълго. Революцията вече започна и от нея ще спечелят само тези, които са готови за нея.

по темата работиха Иглика Филипова, Константин Николов, Йоанна Иванова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

ЕС иска Тереза Мей да поеме "конкретни ангажименти" за финансовите задължения на Великобритания ЕС иска Тереза Мей да поеме "конкретни ангажименти" за финансовите задължения на Великобритания

Преди това преговорите за търговските отношения след Brexit нем огат да започнат, категорични са лидерите на съюза

21 окт 2017, 310 прочитания

ЕС наказва Турция с надеждата да не я обиди ЕС наказва Турция с надеждата да не я обиди

Великобритания и 27-те страни - членки на ЕС опитват да деескалират напрежението между тях, по проблемите на миграцията продължава да има сериозни разногласия

20 окт 2017, 2828 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За кого падат данъците

Плануваното намаляване на корпоративната ставка в САЩ може да промени значително глобалната данъчна рамка

Карина Караиванова: Липсва доверие в капиталовия пазар

Новоизбраните заместници не са политически компромис, смята председателят на Комисията за финансов надзор

Когато колекторът почука на вратата

Компаниите за събиране на вземания могат да предложат на длъжника различни решения за погасяване на задължението в рамките на извънсъдебно събиране

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете