Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 12 окт 2017, 17:42, 10700 прочитания

Обратният завой към авторитаризма

Как се обърка преходът към пазарна икономика и либерална демокрация в Русия, Сърбия и Унгария

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Ефектът върху икономиката на Испания - по-малък растеж и инвестиции

Правителството вече намали очакванията си за ръста на БВП догодина

29 окт 2017

Синдикатът на руските журналисти обвини държавната телевизия за атаката над редакторката на "Ехото на Москва"

Нападателят на Татяна Фелгенгауер я обвинява в "телепатично насилие"

24 окт 2017

Към колапс на демокрацията

Рисковете при въвеждане на мажоритарната система в постсоциалистически, неконсолидирани демокрации

12 май 2017

Отнесена от петролния вихър

Комбинацията от нефтена зависимост и популистки политики се оказва фатална за Венецуела

27 май 2016

Балцерович: Връзкарският капитализъм е несправедлив и неефективен

Необходим е по-силен граждански натиск за свободен пазар и върховенство на закона като най-доброто решение за много проблеми

4 юни 2014
Темата накратко:

- В София бе организирана конференция в памет на бившия финансов министър и вицепремиер на Русия Егор Гайдар (1956 - 2009), идеолог на "шоковата терапия" от началото на 90-те.

- Трима политици от Русия, Унгария и Сърбия разказаха за неравния преход към демокрация и пазарна икономика в страните си и за неустойчивостта на реформите.

- В книгата си "Гибелта на една империя", преведена и на български, Гайдар предупреждава, че всяка авторитарна система е обречена на разпад по чисто икономически причини.

Трима политици от три източноевропейски държави, изминали 25-годишния път от тоталитаризма, през либералните реформи и тръгнали обратно назад, бяха гости на форума "Икономическа промяна на Балканите и другаде в Нова Европа", организиран от икономиста и създател на Института по пазарна икономика Красен Станчев и фондация "Егор Гайдар". Поводът е българското издание на книгата на руския икономист реформатор "Гибелта на една империя" (виж карето).

Русия - започна като лоша шега, завърши като трагедия



"Радвам се, че виждам либерали в залата, хубаво е, че са останали такива в България. Надявам се да не сте това всичките", пошегува се съратникът на Гайдар и бивш икономически министър на Русия (1992-1993) Андрей Нечаев преди изложението си за причините за завръщането на авторитаризма в родината си. "В случая на Русия се събраха всички проблеми на постсоциалистическия преход - ние не можехме да стъпим върху основата, която Унгария и Полша имаха преди краха на Източния блок - свободни цени, наченки на частна инициатива, консенсус сред елитите... И това, което започна като лоша шега, завърши трагично през зимата на 1993 г. (с пуча срещу Борис Елцин - бел. ред.)", посочи Нечаев, който днес е лидер на движението "Гражданска инициатива".
Егор Гайдар (1956-2009)

Фотограф: Капитал

Според него потенциалният разпад на страната е причината да бъдат взети политически неприемливи решения като внезапната приватизация, завършила с концентрирането на икономическата власт в олигарсите. В комбинация с нестабилните политически институции, централизираната президентска власт и липстата на силни реформистки партии, които да разбият доминацията на консервативните сили в Думата, се стига до сегашното състояние на Русия.

"Никога не е имало реформистко правителство, подкрепено с парламентарно мнозинство в Русия. При Путин махалото стигна до другия край - имаме една партия, която е на практика бюрократичен профсъюз към президентската администрация", каза икономистът. По думите му в Русия инерция за реформи в момента няма, защото страната е стабилна в икономическа си стагнация, а антизападната пропаганда върши своята работа да настройва хората срещу външния свят. "Въпросът е докога ще издържи търпението на руснака. Както в стария виц, сега има сблъсък между телевизора и хладилника, и засега победител е телевизорът", коментира Нечаев. Според него това е и причината Путин вероятно да остане на власт още поне десетилетие, а състоянието на руската икономика да се влошава "докато не стане твърде опасно".

Сърбия - Когато си на грешния влак, всички спирки са грешни

Погледът от Сърбия дойде от проф. Миролюб Лабус от Белградския университет и вицепремиер (2004 - 2006 г.). "Ако през 1989 г. бяхме поели към НАТО, сега щяхме да сме част от Европейския съюз. Но ние се качихме на грешния влак, а всички спирки по пътя му са грешни", заяви той. Той изнесе данни (виж графиките), които показват как разпадът на Югославия и последвалите кризи в Сърбия са съпътствани с огромно увеличение на външния дълг, взиман за разрешаване на геополитически и институционални въпроси. Отново позовавайки се на статистиката, Лабус заяви, че икономическият либерализъм е бил най-добрата икономическа политика в югославския контекст, но подчерта, че либералните политици са лесна мишена за хората, които губят най-много от трансформацията към нея.

Полша и Унгария - обратният завой на отличниците

Гласът на бившите "отличници" бе на Томаш Бауер, член на
Националната асамблея на Унгария. "Унгария бе пример за другите страни по отношение на икономическа либерализация. Сега, разочароващо и парадоксално, двете най-прогресивни реформистки страни - Унгария и Полша, правят обратен завой към авторитаризма", заяви той. По думите му причината за тази тенденция са "макроикономическите авантюри" на предишни унгарски правителства и разпада на опозицията, които са дестабилизиратли доверието на унгарците в ключовите принципи на либералната демокрация като разделение на властите, пазарната икономика и върховенството на закона.

В заключение, и тримата политици заявиха, че в настоящата ситуация е нужно консолидирането на опозицията срещу авторитаризма и доказването й като легитимна алтернатива на управлението.
Гибелта на една империя

Краят й се виждал на Римската империя,
но сред специалистите – никаква истерия!
Цезарус царува, сенатус гласува,
(в докладните записки) народус добрува...
Булат Окуджава*


С този цитат започва една от главите в книгата на руския политик и икономист Егор Гайдар "Гибелта на една империя: Поуки за съвременна Русия"(2007 г.). В нея той разказва за неочаквания крах на Съветския съюз (СССР) и предупреждава, че постимперската носталгия в Москва ще донесе повече страдание за руснаците. Книгата прави исторически анализ на колапса на няколко империи, като най-голямо внимание е отделено на испанската през ХVІ - ХVІІ в., където "ресурсното проклятие" на златото от Америките води до разпада ѝ. Примерът на Испания, разчитала на презокеанския добив на злато, е сравнен с нестабилната основа, на която стъпва късният СССР - добивът и износ на петрол. В резултат на амбиции на двете империи да задържат доминионите си, нелибералните им и нерефмирани икономики предопределят разпада им.

Гайдар прави анализ и на провала на социализма, при който, за разлика от други авторитарни режими, в "уредбата на политическата система е нерезривно свързана с всекидневния икономически живот". Задушаващата тоталитарна власт създава патова ситуация за Русия - от една страна социалистическата икономика не може да просъществува без нея, а от друга стагнацията гарантира провала й.

Книгата разбива и мита за социалистическото икономическо и технологично превъзходство, сринато от коварните външни врагове на СССР и военната надпревара със САЩ: "Това не бе причината за краха на социалистическата система. Той беше предопределен от базовите й характеристики... институциите й бяха прекалено твърди и не позволяваха на страната да се адаптира към предизвикателствата на световното развитие в края на ХХ в. Наследството от социалистическата индустриализация, аномалното отбранително бреме, тежката криза на селското стопанство, неконкурентоспособността на обработващите отрасли правеха провала на режима неизбежен. През 70-те и началото на 80-те години тези проблеми би могло да се регулират за сметка на високите цени на петрола. Но това не е достатъчно здрава основа за запазване на последната империя", заключва Гайдар.

Когато той пише книгата си, Владимир Путин е на власт вече почти десетилетие и благодарение на покачващите се цени на петрола икономиката се стабилизира. Заедно с това в Русия стават все по-явни авторитарните тенденции - властта се фокусира в ръцете на президента и близки до него олигарси, зараждат се и постимперските амбиции в московския елит. Тогава Гайдар предупреждава за опасността от реваншизъм, но остава оптимист за бъдещето на Русия. Няколко години след смъртта му обаче цените на петрола са сринати, а Русия анексира Крим, което й донесе санкции от Запада.

Едва 35-годишен Егор Гайдар става вицепремиер и финансов министър на една нестабилна държава с космически нива на инфлация и държавен дълг, запас от зърно за два месеца и привършващи валутни резерви. В периода 1991-1993 г. ще си спечели славата на "архитект на руската шокова терапия", заради която и до днес остава нееднозначна фигура за руското общество. Решенито му за либерализацията на цените изкара на светло обезценяването на спестяванията на руснаците, но той поставя и основите на пазарната икономика в постсъветска Русия. Греховете на приватизацията също му се приписват (той самият поема отговорност за начина, по който тя се развива), но по собствените му думи има ситуации, в които "не се избира между добри и лоши решения, а между лоши и по-лоши". В началото на 1990-те Гайдар тръгва към непопулярни, но спасителни реформи чрез политически самоубийствени решения. Въпросът, който има смисъл, е какво можеше да се случи, ако не го беше направил.

* Преводът е на Деян Кюранов

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Три големи икономики обединяват критиките си срещу Китай Три големи икономики обединяват критиките си срещу Китай

Според Financial Times съвместната декларация ще е насочена и против практиките на Пекин за защита на интелектуална собственост.

12 дек 2017, 520 прочитания

Взрив в газовия хъб Баумгартен предизвика криза в Централна Европа Взрив в газовия хъб Баумгартен предизвика криза в Централна Европа

Аварията спря подаването на газ през Украйна и Словакия. Засегнати са поне шест държави в района

12 дек 2017, 1187 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Колко ще боли Brexit без сделка

Въпреки че провалът на преговорите между Великобритания и ЕС все още е малко вероятен, но за него се говори все по-често

Гените ни говорят

Боряна Герасимова, съосновател и главен изпълнителен директор на NutriGen, пред "Капитал"

Съживената офис кула на "Дървеница"

Строителната "Джи Пи груп" придоби от Бисер Лазов бившата централа на "Балканкар" за 3 млн. лв.

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете