Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
8 7 дек 2017, 9:00, 7642 прочитания

Ирландската клопка за Brexit

Преговорите между ЕС и Великобритания са в задънена улица и рано или късно ще предизвикат криза в Уайтхол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Брюксел и Лондон твърдят, че са направили "пробив" в Brexit преговорите

ЕК ще предложи на Съвета на ЕС да се премине към търговски преговори

8 дек 2017

Ирландия и Великобритания се споразумяха за границата след Brexit

Решението е ключово за продължаването на преговорите за "развод" с ЕС

4 дек 2017

Великобритания разработи индустриална стратегия след Brexit

Две фармацевтични компании ще инвестират над 1 млрд. паунда в Обединеното кралство

27 ное 2017

Brexit и бизнесът: гответе се за сценарий "без сделка"

Компаниите, търгуващи с Обединеното кралство, трябва да подготвят снабдителната си мрежа и административния си капацитет за потенциални митнически проблеми след март 2019 г.

5 ное 2017

Колко ще боли Brexit без сделка

Въпреки че провалът на преговорите между Великобритания и ЕС все още е малко вероятен, но за него се говори все по-често

12 окт 2017

Трансформиращата сила на ирландската граница

Излизането на Великобритания от ЕС ще постави на изпитание мирните споразумения в Северна Ирландия

8 окт 2017
Темата накратко

- Точно когато изглеждаше, че Лондон и Брюксел са постигнали съгласие за параметрите на първата фаза от Brexit преговорите, въпросът с ирландската граница торпилира процеса

- Тереза Мей е в патова ситуация, тъй като рискува да разцепи или собствената си партия и управляваща коалиция, или страната - съвсем буквално

- Дори да се намери краткосрочен компромис преди срещата на върха на ЕС, заровените проблеми ще продължат да гърмят във втората част от преговорите догодина

Малко след 13.30 ч. в понеделник британският премиер Тереза Мей и президентът на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер се поздравяват пред камерите в Брюксел и се оттеглят да обядват. "Ще има повече говорене, отколкото ядене", споделя неназован представител на евроинституцията пред политическия редактор на Daily Mail. В навечерието на срещата изглежда, че всичко се наредило и британското правителство е готово да направи нужните отстъпки, за да получи зелена светлина за преминаване към преговори за пост-Brexit търговското споразумение с ЕС.

Но насред срещата Мей излиза от залата, за да проведе кратък разговор с коалиционните си партньори от северноирландската Демократична юнионистка партия (ДЮП). Час по-късно на кратка и неловка пресконференция тя и Юнкер обявяват, че въпреки постигнатото "общо разбирателство" (по Мей) по много ключови въпроси сделка няма.



Огромни залози и кратки срокове

А Тереза Мей, нейното консервативно правителство и британската икономика се нуждаят от такава преди 14 и 15 декември, когато ще се проведе последната годишна среща на върха на ЕС в Брюксел. Ако европейските лидери не дадат своята благословия, няма как да се започнат преговорите по търговското споразумение и преходния период след 2019 г.
"Логичните развръзки са или да има твърда граница в Ирландия, или между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания, или да няма значителна регулаторна дивергенция между ЕС и Лондон"

Филип Сирпис, професор по европейско право в University of Bristol.

Без очертана рамка на бъдещите митнически правила несигурността за много международни бизнеси във Великобритания ще нарасне до такава степен, че те ще започнат да задействат своите "извънредни планове" за изтегляне от Албиона, предупреди наскоро председателят на Конфедерацията на британската индустрия (CBI) Пол Дрехслър.

Освен това самите страни членки трябва да одобрят сделка, която дори още не са видели, а държави като Ирландия имат сериозни намерения да я блокират, ако тя не отговаря на очакванията им. Европейският парламент (ЕП), който също може да наложи вето, пък продължава да е недоволен от британските ангажименти относно правата на европейците след Brexit.

Ирландският въпрос

Водещият краткосрочен въпрос пред Лондон очевидно е този с границата между Република Ирландия и Северна Ирландия. Дъблин настоява, че "твърда" граница не само би навредила на значителната търговия между двете страни, но и ще рискува крехкия социален мир, построен върху подписаното през 1998 г. Споразумение от Разпети петък и гарантирано от свободата на придвижване, давана от ЕС.

Поддържане на "мека" граница обаче би означавало, че правилата за свободна търговия ще продължат да важат от двете страни на ирландската граница, но потенциално - не и в останалата част от Великобритания. Затова ще трябва да се създаде някакъв вид митнически и вероятно паспортен контрол вътре в самото Обединено кралство - перспектива, която е напълно недопустима за юнионистите на Арлийн Фостър, коалиционен партньор на Мей. За тях всяка стъпка в посока отдалечаване от Лондон е считана за екзистенциална заплаха за самото съществуване на анклава в североизточната част на остров Ейре. Това, което предизвика острата реакция на Фостър, бе изтеклата рано в понеделник 15-странична чернова на общата позиция на ЕС и Великобритания, в която се заявява, че при "липса на решение, Великобритания ще осигури продължение на регулаторния режим" по отношение на общия пазар и митническия съюз.

"Ако наистина има "продължение на регулаторния режим" между Ирландия и Северна Ирландия, това ще промени ситуацията на терен", казва пред "Капитал" Марейке Клайне от Еuropean Institute към London School of Economics. Според нея след няколко години Северна Ирландия ще изглежда много повече като част от ЕС, с вероятна морска граница между нея и останалата част от Великобритания. "На практика ще станем свидетели на квазиотцепване от Обединеното кралство, което ще намери своя отзвук и в Шотландия и лондонската местна власт", заключва тя.

"Логичните развръзки са или да има твърда граница в Ирландия, или между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания, или да няма значителна регулаторна дивергенция между ЕС и Лондон", посочва пред "Капитал" Филип Сирпис, професор по европейско право в University of Bristol. И добавя, че всяко от тези решения изглежда невъзможно или в най-добрия случай трудно постижимо за британското правителство.

Оттук назрява нов проблем. След като на северноирландците се предложи сделка за частично оставане в ЕС чрез общия пазар, няколко други ключови региона от страната поискаха същото. Броени минути след като станаха ясни параметрите на (провалилата се) договорка между Мей и Юнкер, шотландският премиер Никола Стърджън, уелският й колега Карвин Джоунс и кметът на Лондон Садик Кан почти в един глас поискаха специален статут, и по-точно - оставане в единния пазар - за техните региони.

Една от сериозните драми от излизането на Великобритания от ЕС е, че поставя целостта на държавата под въпрос. "В момента различните нива на управление (Парламентът в Уестминстър и децентрализираните събрания в Уелс, Северна Ирландия, Шотландия и дори местната власт в Лондон - бел. ред.) се спояват от европейското законодателство. Това няма да е така след Brexit", казва проф. Сирпис.
"Ако има пробив, той ще се базира на това Великобритания да се съгласи на всичко, което ЕС иска"

Марейке Клайне, анализатор от Еuropean Institute към London School of Economics

Андре Сапир, икономист от брюкселския тинк-танк Bruegel, посочва, че ЕС и Великобритания нямат сериозни различия относно ирландския въпрос и са съгласни, че връзката между двете страни на острова трябва да остане почти същата, а границата помежду им - отворена. Според Сапир Мей Юнкер и лидерите на ДЮИ трябва да достигнат по-скоро до разбирателство относно езика на споразумението за ирландската граница, което да удовлетворява всички на този етап, отколкото по финалните му параметри. Но дори и този въпрос да бъде закърпен чрез дипломатичен език, надали съшитото решение ще оцелее дълго. "Компромисният избор на думи няма да задоволи хората твърде дълго, макар да позволи навлизането във втория етап от преговорите. В крайна сметка обаче на Обединеното кралство ще му се наложи да избере какви отношения иска да има с ЕС", смята Филип Сирпис.

Малък пробив и много проблеми

Позитивното на преговорите от понеделник бе, че досегашната голяма пречка - "сметката за развода" - вече не е такава. Преди две седмици британски медии разкриха намерението на Мей да вдигне мизата от 20 на 60 млрд. евро и макар официално Лондон да не потвърди тази информация, Брюксел очевидно е получил правилния сигнал. "Струва ми се, че двете страни са много близо до това да се разберат за бюджета. Няма начин да се разберат за финалната сума на този етап, но и няма нужда", казва пред "Капитал" Андре Сапир.

Външният министър на Великобритания Борис Джонсън отново подготвя опит за вътрешнопартиен преврат срещу Тереза Мей, но дори да успее, той няма да има време да наложи позицията си преди европейската лидерска среща на 14 декември

[Reuters]
Но въпреки този малък пробив Тереза Мей е притисната отвсякъде. Собствените ѝ съпартийци хардлайнери са категорично против отстъпки, свързани с по-нататъшната юрисдикция на Съда на ЕС във Великобритания по отношение на гарантирането на правата на европейските граждани. Всеки компромис по ирландския въпрос дърпа британския премиер обратно към митническия съюз и единния пазар - институции, които тя твърдо обеща да напусне. Всяка стъпка в обратната посока предвещава сблъсъци със силни регионални играчи в самото Обединено кралство и може да възпали отново националистическите страсти в Шотландия или желанието за още повече независимост на най-важната икономически част от страната - Лондон. "Това, което виждаме сега, е Великобритания на ръба на разцеплението - между торите или между регионите", смята Марейке Клайне.
"Струва ми се, че двете страни са много близо до това да се разберат за бюджета. Няма начин да се разберат за финалната сума на този етап, но и няма нужда"

Андре Сапир, икономически анализатор от Bruegel

Прогнозата на Филип Сирпис за следващите седмици е следната: "Или ще има краткосрочен компромис (60% вероятност) или сериозна политическа или конституционна криза (40%). Ако тя не се случи този месец, много вероятно е да се появи по някое време догодина (80% шанс). Дали резултатът от нея ще бъде нови избори, втори Brexit референдум или нещо друго, не мога да кажа", заключава професорът по право.

"Ако пък има пробив, той ще се базира на това Великобритания да се съгласи на всичко, което ЕС иска", прогнозира Марейке Клайне. Според Филип Сирпис сделката, която вероятно ще бъде постигната тази седмица, ще остави много от конкретните технически детайли относно финансовите задължения, юрисдикцията на Съда на ЕС и граничния въпрос за втората фаза от преговорите. "Което ще ги направи още по-трудни", смята той.

Без сделка накъде

Въпреки това перспективата преговорите да продължат без сделка е изключително рискова. "Съмнявам се г-жа Мей да вземе решението да продължи без сделка. Ако бях на нейно място, щях да се опитам да събера мнозинство зад себе си или да подам оставка", казва Клайне. Според Bloomberg тя може да бъде притисната да направи това още тази седмица от "бунтовниците" тори, които не искат отстъпки спрямо оставането в общия пазар, водени от Борис Джонсън. Но дори Мей да си тръгне сега, това надали ще промени ситуацията значително. "Няма кой да свърши работата по-добре от нея. Не че тя я върши твърде добре, но е единственият човек сред консерваторите, който има балансирана позиция между крилата за "твърд" и "мек" Brexit" смята Андре Сапир. И добавя, че което и от тези крила да надделее, няма да има време да наложи позицията си преди 14 декември. Дори и още няколко обяда между Мей и Юнкер едва ли ще вдигнат мъглата над Brexit.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Взрив в газовия хъб Баумгартен предизвика криза в Централна Европа 1 Взрив в газовия хъб Баумгартен предизвика криза в Централна Европа

Аварията спря подаването на газ през Украйна и Словакия. Засегнати са поне шест държави в района

12 дек 2017, 1718 прочитания

Три големи икономики обединяват критиките си срещу Китай Три големи икономики обединяват критиките си срещу Китай

Според Financial Times съвместната декларация ще е насочена и против практиките на Пекин за защита на интелектуална собственост.

12 дек 2017, 764 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица

Освен че е провокативен и опасен, ходът на американския президент не е от полза за никого, включително за САЩ

Приходите скачат, акциите не

Финансовите отчети на публичните компании продължават да се подобряват, но това не се отразява на фондовия пазар

Контрабанда е само когато те хванат

Протестите на работниците от "Булгартабак" показаха колко се изнервя олигархията от темата за нелегалния внос на цигари в Турция

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете