В пари или в НАТУРА
Заради липса на информация екологичната мрежа "Натура 2000" се приема еднозначно като спирачка за бизнеса
От Александър Бонев
24 ноември 2006
От 1 януари 2007 г. заедно с присъединяването към ЕС България ще влезе и в екологичната мрежа на общността "Натура 2000". За повечето хора в страната това не значи нищо. За инвеститорите в имоти и проекти в защитените зони обаче "Натура" от месеци е източник за тревоги. Списъкът на териториите под закрила ще бъде утвърден малко преди Коледа. Регламентите какво може и какво не може да се прави в тях ще станат ясни доста по-късно. Така в момента никой не може да планира какво ще стане с бизнеса и имотите му. И еколозите са недоволни, защото предложеният от тях списък на защитени зони беше съкратен драстично. Всички те с право протестират срещу хаоса при включването на страната в европейската екомрежа. А най-голямата отговорност за него е на Министерството на околната среда и водите. Наскоро няколко семейства средиземноморски костенурки, които избрали един гръцки плаж да снасят яйцата си и много се дразнели от натрапниците в околните хотели, били "морално" възмездени.
Европейската комисия глобила Гърция да плаща по 100 хил. евро на ден, докато не отстрани проблема.
Веднага след новогодишната нощ много български семейства птици и животни ще попаднат под подобна закрила, само че още не знаят това. Не знаят и хората, които тъкмо платиха на архитектите за проекта на хотел, който щяха да строят с парите от онзи парцел до Каварна. Изведнъж взе много да се говори за нещо екологично, разни протести - щели да забраняват строежите, как беше... нещо като
Натура
Всъщност "Натура 2000" е името на европейска мрежа за защита на природата, в която България трябва да се включи, като стане член на съюза. Така ще гарантира, че ще опазва птиците и животните в определени райони, където съответно ще има ограничения за това, което могат да правят хората. Въпросните територии ще са за около една трета от площта на България, но официално коя ще се знае едва малко преди Коледа, въпреки че още от 2002 г. министерството на екологията е заприготвяло проект за потенциалните зони. Оттогава пазарът на имоти преживя истински бум и за много инвеститори сега изненадата с "Натура" е неприятна. Едва след като еврокомисията потвърди избраните зони, ще започне изготвянето на проекти, които да указват къде какви ограничения за стопанска дейност и строителство ще се наложат. Чак след това засегнатите собственици ще могат да претендират за обезщетения по програмите, съпътстващи "Натура", или да предлагат проекти, свързани с поддържането на биологичното разнообразие. И колкото и смислено да е опазването на природата, изненаданите инвеститори в имоти и проекти с пълно право протестират за това, че новият регламент ще бъде обявен в "12 без 5".
Революцията на имотните
От края на лятото досега почти всеки ден сме свидетели на акции, често доста бурни, в подкрепа или срещу строителството на курортни селища в Иракли, в природния парк Странджа, концесионирането на плажове и т.н. С аргумента "Натура 2000" еколози поискаха близо половината от територията на страната да стане защитена зона и да се забранят проекти за стотици милиони лева. Инвеститори и общини атакуваха с контрааргумента, че това обрича на бедност засегнатите региони. Ако първоначалните искания на екологичните организации за 42% обхват бяха одобрени, България щеше да стане първа в Европа по територии в "Натура".
Непрекъснатите скандали и спорове около обхвата на "Натура" през седмицата най-после стигнаха до частична развръзка. Във вторник Националният съвет по биоразнообразието реши от зоните, предложени за включване в екомрежата, да отпаднат всички населени места, урбанизирани територии, курорти, вилни селища и промишлени зони. Тоест там, където вече е застроено, ще може да се строи още. Заварени строежи при влизането на дадена зона в "Натура" ще бъдат оставяни да се довършат. Този компромис между еколози и собственици на земи обаче не спря протестите, защото не се изпълниха желанията нито на едните, нито на другите.
"Защитата на природата е добра инициатива, но има региони в България, където хора гладуват. Липсата на инвестиции, до която ще доведе влизането им в екомрежата, ще утежни тяхното положение още повече", коментира председателят на Българската строителна камара Симеон Пешов. Неговото мнение е, че трябва да има баланс между защитаването на природата и развитието на икономиката. Този баланс според Пешов се постига чрез обществено обсъждане и добър контрол от страна на държавата, а в случая за "Натура 2000" тези неща напълно липсват.
За баланс говори и Ангел Лингорски, собственик на "Линекса пропърти" с проекти в София, Каварна, Южното Черноморие и Разлог: "След като 25 страни от ЕС могат да живеят с "Натура 2000" и да имат баланс между околна среда, работни места и поминък за населението в определения район, така трябва да можем и в България. "Натура 2000" е за "устойчиво развитие на райони със специфична екологична чувствителност", а не за превръщането им в "Джурасик парк". Той добавя, че добре обмислените инвестиционни проекти не биха нарушили природния баланс, но биха подобрили ситуацията, включвайки решения за отпадни води, геозащита, рециклиране на битови отпадъци.
Министерството на околната среда и водите досега никак не се справя с ролята на балансьор, който да обясни и да покаже, че опазването на природата не задължително противоречи на бизнеса. До обществено обсъждане едва ли ще се стигне, тъй като до крайния срок за внасянето в еврокомисията на списъка със защитените територии остана време само колкото той да бъде одобрен. Министерството прехвърли отговорността по определянето на зоните под защита на две екоорганизации - "Българско дружество за защита на птиците" и "Зелени Балкани". Общото мнение е, че са се отнесли професионално, но тъй като администрацията не е планирала добре финансирането, определянето на зоните се забави почти фатално. ?12
Тука има - тука не
Преди около месец Националният съвет по биоразнообразието одобри предложените от Българското дружество за защита на птиците 112 зони за опазване на птиците, които покриват 21% от територията на страната. През седмицата съветът трябваше да приеме и ревизираното предложение на "Зелени Балкани" за защита на животните. Вместо предвидените 288 зони (36% от територията) организацията поиска в мрежата да се включат 225 зони (28.6%). Еколозите сами изключиха от списъка териториите, в които попадат населени места и това направи предложението им по-приемливо. Ако нещата бяха свършили дотук, екомрежата щеше да покрие 34.5% от земята на България (около 70% от зоните за защита на птици и на животни се препокриват).
В последния момент съветът по биоразнообразие прие предложение на Националното управление на горите (директно подчинено на земеделския министър Нихат Кабил). Според него 20 от 225-те одобрени зони за опазване на животни трябва да бъдат изключени от списъка за "прецизиране на границите". Става въпрос за целите Западни Родопи, територии, ограждащи националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, възвишения между Странджа и Сакар и др. Така над 55% от "одобрените" територии, които трябва да влязат в "Натура", няма да бъдат представени пред Европейската комисия до последния срок - 1 януари 2007 г. Границите на тези територии ще бъдат "прецизирани" до май 2007 г. и тези зони ще бъдат изпратени допълнително в еврокомисията.
Според официалното становище на горското управление тези зони нямат голямо значение за опазването на фауната. По мнението на екологичните организации обаче аргументите на управлението по горите са, че това са главно гори със стопанско значение. Еколозите дори поискаха оставките на министър Кабил и на зам.-министъра на околната среда Йордан Дардов, който е и председател на Националния съвет по биоразнообразие, и заплашиха със санкции от ЕС, които могат да са и замразяване на еврофондовете.
Веднага се разиграха конспиративни теории, че контролираното от ДПС министерство е извадило гори, които свързани с партията фирми използват за дърводобив. Дори в това предположение да няма нищо вярно, фактът че аргументите кои зони да влизат в "Натура" и кои не могат да са толкова променливи, е обезпокоителен. От него следва, че всичко може да бъде договорено без прозрачни правила. Тогава защо едни да губят директния си доход заради "Натура", а други да са в състояние да го спасят?
Инвеститорите да се оправят сами
Компромисът не даде еднозначно решение и на проблемите на инвеститорите, чиито проекти бяха замразени заради "Натура". По думите на експерти от Националния съвет по биоразнообразието, за всеки инвестиционен проект в зона от екомрежата ще се оценява индивидуално дали застрашава опазването на птиците и животните в нея. Оценката ще се извършва от специална комисия, но едва след като дадена зона бъде официално обявена със заповед на екоминистъра Джевдет Чакъров. Този процес може да отнеме от няколко месеца до над три години, защото всичко трябва да се съгласува с ЕК. През това време проектите ще останат замразени.
Най-големите блокирани проекти са на швейцарската "Суис пропъртис", която планира шест ваканционни селища в Иракли, и на фирмата "Краш 2000", която почти е построила комплекс край Варвара. Проектът на "Краш 2000" беше спрян от министър Чакъров, защото попада в защитения природен парк Странджа, който ще стане част от "Натура". Фирмата е инвестирала над 6 млн. евро. В Иракли министър Чакъров наложи едногодишна забрана за строеж, тъй като част от местността влиза в екомрежата. Там освен "Суис пропъртис" чакат над 800 други инвестиционни предложения. В община Аксаково (до Варна) пък са блокирани инвестиции за около 300 млн. евро. Това са само част от спрените проекти - десетки общини и по-малки инвеститори също тръпнат в очакване на своята участ.
Агенти за недвижими имоти прогнозират, че ограниченията на "Натура 2000" ще сринат цените на имотите в засегнатите области. Според тях и в момента има несъгласия и протести по отношение на някои от районите, включени в защитената зона, например Аксаково, който към момента се очертава като перспективен за индустриално строителство.
От "Натура" може и да се печели
Според Борис Бъров, изпълнителен директор на "Българско дружество за защита на птиците", в защитените зони може да се забрани строителство или изсичане на дървета, но до такива драстични ограничения ще се стига рядко. В повечето случаи ще се дават само предписания как да се строи, къде да се сече или как да се организира бизнес, без да се вреди на животните и птиците. Собствениците на земи в екомрежата може да бъдат компенсирани от еврофондовете, но не и заради замразени строежи и проекти. Средства ще се дават само за пропуснати ползи от бизнеси, които ще бъдат затруднени от правилата за опазване на фауната.
Симеон Марин от "Зелени Балкани", който е координатор на проекта "Натура" в България, обясни, че максималните компенсации за собственици на земи в "Натура" ще са 200 евро на хектар годишно. Средната годишна компенсация ще е около 40 евро на хектар. За първите пет години, в които даден терен е в "Натура", таванът за компенсации е 500 евро на хектар, тъй като се отчита необходимостта от инвестиционни разходи по въвеждането на екологични мерки. Освен това на повечето територии може да се развива алтернативен природен туризъм, за който марката "НАТУРА" ще помогне. Според екоорганизациите, земеделците ще могат да сложат и екоетикет на продукцията си. Така те ще спечелят, защото екологичните продукти са все по-търсени на европейския пазар и струват по-скъпо. Може да се окаже, че ползите от "НАТУРА" в дългосрочен план ще компенсират и дори надвишат краткосрочните загуби за собствениците на земи в екомрежата, твърди Симеон Марин.
Това, което обясниха представителите на властта, е, че каквито и компенсации да получават собствениците на земи, те ще трябва да почакат доста за тях. Първо трябва да се съгласуват зоните по "Натура" с еврокомисията. След това екоминистърът ще обяви забранените дейности във всяка зона поотделно. Следва тези забранени дейности да бъдат и обществено обсъдени. Чак след това ще се приема план за управление на всяка зона и собствениците на земи ще могат да кандидатстват за компенсации и субсидии. Най-оптимистичните прогнози са, че това ще стане чак през далечната 2012 г.
