Капитал
Обратно към статията

Каталуния - казус без решение

Конфликтът в Испания

От Стефан Попов
3 ноември 2017

Стефан Попов, "Риск Монитор"
[[more]]
Този случай на сецесия може да бъде избегнат само ако каталунците решат, че нямат интерес от националната си независимост.

Конфликтът в Испания има характер на гражданска война, дори да не ескалира до тежки кръвопролития. Каталуния обявява независимост. Централната власт на Испания отменя този акт с насилие - от полиция до военна окупация. За Каталуния това е епизод в една дълга и мрачна история на отношенията с държавата мащеха.

Каталуния в решаваща степен смята себе си за независима държава, независимо какви убеждения имат по въпроса централните власти в Испания. Каталуния е: (а) обособена общност, (б) компактно обитава определена територия, (в) има устойчив проект за независимост, (г) който има свое политическо представителство и (д) преживява повтарящи се вълни на масово недоволство от централната власт. Референдумът е пореден акт, потвърждаващ тези основни черти на движението по отделяне на по-малка общност от голяма държава.

Мислимо ли е разумно разрешение на конфликта? Разумно би било решение, основано на общоприета норма, а оттам и правна регулация. Подобна надежда е напразна. Конфликт от този род няма решение в кръга на традиционните нормативни схеми. Той е принципен и концептуален. Спорят две гранични и изключващи се схващания.

Единият възглед е развит в модерната конституционна теория. Според нея съществена черта на конституционния договор е неговата необратимост. Независимо колко различна и обособена е общността на каталунците, веднъж включена в единна Испания, тя необратимо губи суверенитет. Дори Испания да беше федерация, веднъж изградено, политическото й единство е необратимо. Испанският сенат и правителството на Рахой повтарят буквално тази позиция.

Алтернативната интерпретация е основана върху идеята за самоопределение на национални общности, наложена от Удроу Уилсън след края на Голямата война. Тази версия не поставя принципни ограничения пред правото на общности да формират своя държавност. Критериите са повече емпирични, но самото право на самоопределение стои над тях. Към такава версия се придържа Каталуния доста преди тя да бъде лансирана в международната сфера през 1920-те години.

Двете интерпретации на каталунския процес се изключват. Не е възможно арбитър да определи коя следва да натежи с по-висока легитимност. По тази причина случаят е брутално политически и отворен към всякакъв произвол. Дали ще се развие до гражданска война или ще затихне временно е въпрос на обстоятелства.

Показателно е как възможните международни посредници се дистанцират и придържат към клишето, че става дума за "вътрешен въпрос на Испания". Така те скрито вземат страна, защото вътрешен въпрос на Испания означава вътрешен въпрос на Испания (за Каталуния не става дума). Той съответно ще бъде решен от централната власт в Испания.

Въздържанието отвън не е случайно, а показва невъзможност за действие, основана върху нормативен принцип. Международният ред е организиран около суверенитети, т.е. неделими държавни единици. Това положение е едновременно и факт, и норма на модерния свят след 1648 г. Затова глобални играчи - от държави до институции, се надяват Испания да реши кризата, като утвърди единството си. От съображения за приличие желателно е да бъде по-кротко, но ако се наложи, може и с груба сила.

Подобни референдуми могат да се проведат във Великобритания, Белгия, Италия. Зад тази видима страна лежат всевъзможни други претенденти за независима държавност. На Балканите може да са и над десет. Тези скрити конфликти повдигат въпроса какво да се предприеме, за да не се стига до епидемия от сецесии (отделяне от държава и формиране на нова - бел. ред.). В резултат на такава вълна международната сфера ще се разгради до средновековни княжества и ще потъне в хаос. Такава възможност лежи под повърхността на конституционно оформените европейски демокрации.

Вътрешното делене на съвременни държави е екстремен риск. Схема за управлението му няма, всеки случай е индивидуален. Испания може да го редуцира, ако успее да прелети над собствената си история, а това изглежда слабо вероятно. Доближавайки се периодично до прага на разпадането си, ще го отлага както може, включително с военна сила. ЕС ще наблюдава в ужас. Руската душа ще се стопли. САЩ ще гледат безразлично, докато един ден Калифорния не насрочи свой референдум.

Единственият начин този конкретен случай на сецесия да бъде избегнат е мнозинството в Каталуния да реши, че няма интерес от националната си независимост.

Жител на Барселона пише върху каталунското знаме "За държава с права".

Фотограф: YVES HERMAN