Капитал
Обратно към статията

ГПК POPULI

Някои от промените са нелогични и с обратен ефект на търсения

От Борислав Ганчев
5 ноември 2017

Уж бързият процес ще може да се проточи - първата инстанция ще отнеме година и половина в оптималния случай.
Обществената чувствителност се обостря рязко, когато се касае за процес – бил той граждански, наказателен, административен или данъчен. НПК, АПК и ДОПК обаче се оказват доста недостъпна територия на обществено желаните промени. Затова и без особена реакция извън юридическите среди обжалването на решенията за ОВОС на обекти с национално значение стана едноинстанционно съдебно производство. Не така стои въпросът с ГПК. Той се отдава без свян на доста разнообразни персони – омбудсмана, "Обединени патриоти", ГЕРБ, БСП. Плодът на авантюрите, за радост, рядко става действащо право, но пък стане ли, то неминуемо е с чудовищен вид.

Някои от измененията и допълненията на ГПК, обнародвани с "Държавен вестник", бр. 86/27.10.2017 г., привличат вниманието освен с безспорната си нелогичност, концептуална несъвместимост и противоречие със съвременните тенденции, но и с обратния ефект, който предизвикват в правната сфера именно на тези, в чиято полза се въвеждат.

Спиране на сроковете за страните през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната ваканция
Страшните последици от това законодателно решение ще се усетят много бързо. Процесуално пуст месец и половина през лятото, плюс спиране на сроковете на официалните празници е нещо немислимо за правната ни система и целената бързина на производството. И това не се променя от факта, че сроковете за съдилищата продължават да текат, а страната, която има интерес, може да изпълни въпреки спирането. С изменението недобросъвестността ще намери своята подходяща почва за шиканиране на делата. Целено избягване на съобщение или призовка би могло да се отлага във времето значително, първоначално с нуждата от трикратно посещение за повече от месец, после – с разни прийоми за забавяне получаването на съдебни книжа и накрая с нововъведеното спиране. Така ще се случва често срок с указания за отстраняване на дори и най-дребни нередовности (липси на пълномощно, подписване), даден от съда в началото на юни, да изтича чак през септември. Като насложим и натовареността на съдилищата, може да се окаже, че от момента на подаване на исковата молба до насрочване на първото съдебно заседание ще е нужна цяла година. С нормалното поне еднократно отлагане на делото и най-честото му пренасрочване за след два-три месеца плюс нуждата от около тримесечен срок за постановяване на съдебното решение първата инстанция ще отнеме година и половина в оптималния случай.

При концептуално ускорен процес и предвидените фатални, ранни и кратки срокове (постигане на бързина беше основната цел за приемане на действащия ГПК, поставена и от обществото), включително ранно изгубване на голяма част от правата (възражението за плащане и погасяване по давност може да се направи до изтичане на срока за отговор на исковата молба), води до крайна несиметричност на целия процес. Резултатът може да е само един: бавно, но и неефективно производство.

Предявяване на иск при връчване на заповедта за изпълнение чрез залепване

Промените предвиждат, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване, т.е. не е бил намерен за лично получаване или това не е осъществено чрез друго лице, задължително да бъде проведено съдебно производство за установяването на вземането. И това при условия, че лицето не е открито на адреса си въпреки трикратните посещения и положените усилия с измененията на чл. 47 ГПК. Каква е цената на тази промяна? След като длъжникът не може да бъде открит на регистрирания си адрес, няма да може да му бъде връчена лично и исковата молба в производството по установяване на вземането и ще се стигне до назначаване на особен представител – адвокат. Той очевидно няма как да има контакт със своя подзащитен и не ще може да представи доказателства или въведе пълния набор от възражения в процеса, включително за плащане. Дейността му ще се изчерпи с общо оспорване и най-много възразяване за погасяване по давност. При твърде вероятния неблагоприятен изход на делото за длъжника разноските за особения представител ще се възложат именно в негова тежест. Не бива да забравяме, че предявяването на иска води до внасяне на още 2% държавна такса, разноски за адвокатска защита на ищеца, разноски за експертизи. Или срещу адвокатска защита със съмнителна ефективност длъжникът ще увеличи неимоверно своя дълг.

Добре е да се проследи и как се е стигнало до това залепване – недобросъвестното поведение на самия длъжник, който не е променил адреса си и връчителят не е успял да събере данни дали лицето живее там. И ако въпросът какви са правата, които се черпят, е доста спорен, то резултатите са ясни – с това си бездействие длъжникът уврежда своя кредитор. Нормалният въпрос е това ли е начинът за помощ на длъжника и въобще помага ли му се.

Притеснително относно адекватността на тази промяна е и още нещо. И преди измененията ГПК урежда право на длъжника, ако заповедта не му е връчена редовно, да подаде възражение до въззивния съд, който, ако прецени, че има неправилно връчване, да постанови провеждане на процес за установяване на вземането. Макар и да урежда именно хипотезите, в които се твърди нарушение при връчването, този способ се оказва изключително рядко използван. След като такива масови нередовности във връчването са водещ обществен мотив за измененията в ГПК, каква може да е причината за неупражняване на предвидените процесуални права? И отново се връщаме на въпроса: изменения в ГПК ли са решението, или генериране на базисни познания в гражданите за техните права и удачното им реализиране.

Къде остава редовият кредитор?

Целената хуманност на промените е очевидна, както и техният адресат, а и какво получава той всъщност. Проблемът е, че освен потребителя на банки и монополисти облагодетелстван ще е и всеки друг длъжник. А кредитор може да е всеки, който се окаже с вземане (то може да произтече от стандартни ситуации – покупка на вещ от несобственик, невръщане на заем), чието бавно събиране може да се окаже пагубно. Нещо повече - ще е нужно инвестиране на още повече средства за тази цел. А всичко това ограничава достъпа до правосъдие, което не трябва да се случва в правовите държави.

*Борислав Ганчев e адвокат в кантора "Бечева-Димитрова и партньори" и асистент по граждански процес в Юридическия факултет на Софийския университет.

Промените станаха по инициатива на омбудсмана Мая Манолова

Фотограф: Надежда Чипева