Капитал
Обратно към статията

Мнения Daily: "Русия гейт" не е представление за американската публика

И още: Да се готвят ли на Острова за най-лошото?; Специализиран съд не означава специален;

От Капитал
5 ноември 2017

Руската намеса в САЩ
"Русия гейт" не е представление за американската публика


Текст на Иван Кръстев в портала "Култура"

Първите обвинения в разследването на Робърт Мълър за намесата на Русия в президентските избори през 2016 г. ясно показаха, че "Русия гейт" ще бъде критичен фактор в американската вътрешна политика през следващите месеци. Независимо колко дълбоко ще се зарови и какво ще открие в хода на разследването си Мълър обаче, изглежда малко вероятно той да даде отговор на редица важни въпроси, свързани с решението на Кремъл да се намеси в американската политика.

Дали става дума за отчаян опит в Белия дом да се вкара президент, който е приятелски настроен към Русия? Или целта е била да се дискредитира американската политическа система в момент, в който Кремъл е загубил всяка надежда за нормализиране на отношенията с Вашингтон? Дали може да се говори за голям стратегически замисъл, или просто за "забавна операция", целяща повече да навреди, отколкото да повлияе? По какъв начин влияе опитът на Москва в отношенията с Америка и Европа върху стремежа на Русия да се меси в политиката на западните демокрации? Дали Кремъл оценява като успех намесата си в американските избори и последвалия там хаос?

Разследването на Мълър няма да отговори на тези въпроси. Официалната позиция на Кремъл – че Русия никога не се е месила в американската политика, означава също, че едва ли някой от руска страна е готов да говори по този въпрос. Още повече че онези, които наистина знаят какво е направила Русия, са твърде малко и никой от тях не е особено приказлив.

Така че ако искаме да разберем какво и защо са направили руснаците, трябва да напуснем терена на шпионските игри и да се насочим към сферата на външната политика.

Можем да започнем с едно просто наблюдение – макар руската намеса да шокира Запада, в Русия тя не бе нито учудваща, нито скандална. При неотдавнашните ми разговори с руски външнополитически експерти те дадоха ясно да се разбере, че ако Москва иска да бъде световна сила, равнопоставена на Вашингтон, тя трябва да е способна и да бъде готова да даде отпор на САЩ. Руските лидери са убедени, че Вашингтон се меси във вътрешната политика на Русия, че САЩ подготвят смяна на режима в Москва.

В московските външнополитически кръгове днес господства разбирането, че Русия може да възстанови статута си на велика сила единствено чрез конфронтация, а не чрез сътрудничество със САЩ. Преди две седмици в речта си пред международния дискусионен клуб "Валдай" президентът Владимир Путин каза, че най-голямата грешка на посткомунистическа Русия е била "да се довери на Запада". Днес Москва е фокусирана върху това да даде отговор на западните политики спрямо Русия, отнасяйки се към Запада така, както руснаците смятат, че и Западът се отнася към Русия.

Желанието на Русия да придобие статут на велика сила не е израз нито на носталгия, нито на психологическа травма. Това е геополитически императив. Само утвърждавайки способността си бъде велика сила през ХХI век, Русия може да се надява да бъде истински, равностоен партньор със страни като Китай, които трябва да я приемат сериозно. Независимо дали това изглежда убедително за американците, от руска гледна точка намесата в американските президентски избори бе представление, организирано най-вече за неамериканската публика.

Макар Русия да знае, че е много по-слаба от САЩ във военната, икономическата, технологичната и почти всяка друга област, Кремъл продължава да вярва, че днес силата и слабостта са сложни концепции и че невинаги печели по-силният. Руснаците гледат на споровете между великите сили като на игра на камък - ножица - хартия. От съществена важност е каква сила сте готов и желаете да ползвате – камъкът побеждава ножицата, но е победен от хартията; хартията, разбира се, няма шанс срещу ножицата.
Руските действия са водени от убеждението, че победата се определя от способността за поемане на рискове, а не от икономическия или дори технологичния потенциал.

Brexit
Да се готвят ли на Острова за най-лошото?


От текст на Йенс Йензен за Deutsche Welle

Kолкото повече се протакат преговорите между Лондон и Брюксел, толкова повече се топят обещанията на противниците на ЕС, и то вече само 17 месеца преди желаното излизане от ЕС през март 2019 г. Натискът върху британското правителство нараства от ден на ден. Че британците няма да се разделят "по английски", беше ясно от самото начало. Но че ЕС ще се покаже толкова труден на отстъпки, изненада явно и песимистите на Острова.

Още преди месец министър-председателката Тереза Мей подготви обществеността за най-лошото: правителството било подготвено и за случай на хаотично излизане от ЕС, увери тя и допълни, че министерствата имали планове как да действат, в случай че не бъде постигнато споразумение с ЕС.

Сега и британският министър за Брекзит Дейвид Дейвис повтаря същото: било "много, много невероятно" двете страни да не постигнат формално споразумение за търговските отношения след излизането от ЕС. Но каквото и да се случело, Великобритания щяла на всяка цена да постигне "базисна сделка" със съюза, ако трябва и "без онези части, които наистина желаем", казва Дейвис. Подобно базисно споразумение може да се постигне например в сектора на въздухоплаването, така че и след Брекзит между Великобритания и ЕС да могат да продължат да летят самолети.

Понякога драматизмът на една ситуация си проличава по това, че изрично се споменава онова, което се разбира от само себе си. Седмица и половина измина след като ЕС отложи следващата фаза от преговорите с Лондон евентуално за декември, тъй като засега не вижда достатъчен напредък в преговорния процес. Но до декември не остава много време. А от Лондон не пристигат никакви обнадеждаващи знаци.


Позиция
Специализиран съд не означава специален


От текст на Иван Брегов за седмичния бюлетин на ИПИ

От 2011 г. насам в българското правосъдие функционират особен вид съдилища и звена на прокуратурата, наречени "специализирани". Целта бе те да разглеждат специфични дела, както и да послужат за добро обещание за справяне с организираната престъпност и корупцията - хем обществото да види, че нещо се прави, хем пред ЕК да се спечели време и отчете дейност.

След създаването на "специалните" съдилища сега дойде ред и за специалното им третиране – Народното събрание гласува бонуси до шест заплати за "специализираните" съдии и прокурори. А председателят на Специализирания наказателен съд (СНС) е поискал на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 2 ноември т.г. увеличаване на щата с 15 съдии, защото на съда ще са подсъдни делата срещу лица от високите етажи на властта, гледани до този момент от Софийския градски съд (СГС). Справка на СГС показва, че за периода 2015-2017 г. са образувани 26 дела. При съществуващ щат от 18 съдии в СНС към момента, като прибавим и поисканите 15-те места, ще получим общо 33 съдии – повече отколкото е съставът на Окръжен съд – Стара Загора, и почти колкото щата на Окръжен съд – Бургас.

Неизвестният въпрос е на какво основание председателят на съда е преценил необходимостта от увеличение. Вторият въпрос е защо действалият до октомври месец тази година състав на ВСС не е предвидил необходимите средства в бюджета на съдебната власт.

При заплата от 2748 лв. за съдия в Специализирания наказателен съд и при предвидено допълнително възнаграждение до 6 заплати на година това прави общо разходи за над 740 000 лв. на годишна база. С тези пари има възможност да бъдат разкрити още 27 щата в Районен съд – София. При пропорционално разпределение на средствата между натоварените съдилища в страната като Районен съд - Несебър, Софийски градски съд и др. биха се решили проблеми както на съдиите, така и по-бързият и качествен достъп до правосъдие за гражданите.
От действащия само от месец състав на ВСС зависи дали ще реши многогодишни проблеми или невъзникнали още и непредполагаеми такива.

Руските действия са водени от убеждението, че победата се определя от способността за поемане на рискове, а не от икономическия или дори технологичния потенциал

Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ