Капитал
Обратно към статията

Борисов да пита прокуратурата защо пасува за приватизационни престъпления

Премиерът и присъдружните му политици разиграват фарс с правото, който никой сериозен юрист не би припознал

От Мирела Веселинова
6 ноември 2017

През уикенда премиерът Бойко Борисов и юридическият му гуру Данаил Кирилов, шеф на парламентарната правна комисия, поднесоха поредната безумна законодателна идея, която стъписа юристите у нас. Щеше да стъписа и юристите в чужбина, ама все още не е стигнала до тях и най-вероятно преди това ще умре от собствената си несъстоятелност.

В събота премиерът Бойко Борисов обяви, че юристите на ГЕРБ щели да проверят възможностите за отпадане на давността за престъпления при приватизационни сделки, тъй като при приватизацията са били откраднати над 30 млрд. лв. Обяснението на премиера защо тези престъпления не са били разследвани и наказани е както винаги семпло, но трогателно: По време на приватизацията не е имало ГЕРБ, затова "милиарди са откраднати". Сякаш забравяйки, че е бил главен секретар на МВР от 2001 до 2005 г., когато е приватизирано повече, отколкото по времето на правителствата на Иван Костов, Жан Виденов и Сергей Станишев, взети заедно.

Веднага след Борисов председателят на правната комисия на парламента Данаил Кирилов пое идеята и я доразви в типичния си юридикообразен стил: "Става дума за промени в Наказателния кодекс, с които да се запише, че за престъпления при приватизационни сделки давността не тече или тя да се възобнови. Кой от двата варианта ще предложим, е въпрос на законодателно решение и предстои окончателна преценка", казва Кирилов, цитиран от "24 часа". Ставало дума за различен вид престъпления, свързани с приватизацията - стопански престъпления, неизгодни сделки и документни престъпления, а давността за всяко от тях е различна. Но като се има предвид, че от голямата приватизационна вълна са минали двайсетина години, те са покрити от абсолютната давност. В момента се правели обсъждания с "изтъкнати конституционалисти и пеналисти", като предложенията за промени щели да бъдат внесени най-късно до края на седмицата, каза Кирилов. И завършва с уникална фраза (по "24 часа"): "Въпросът е правно-тактически и преди да сме готови окончателно, не мога да кажа повече подробности."

Пред "Капитал" юристи отказаха да коментират термина "правно-тактически" и предложиха да поискаме пояснение директно от неговия създател – г-н Кирилов. (Възможно е да е лапсус или журналистическа некомпетентност и Кирилов да е имал предвид правно-технически, но от неговата уста правно-тактически звучи съвсем правдоподобно.) Иначе въпросът е същностно правен. Не стана ясно кои са "изтъкнатите конституционалисти и пеналисти", с които ГЕРБ се консултира, но е съмнително, че някой сериозен юрист би допуснал да се спомене името му в контекста на подобна промяна.

Опитът на ГЕРБ

"Имаме опит в парламента по отношение на отпадането на давността при подобни сериозни обществено значими казуси", казва още Кирилов. Опитът на ГЕРБ, за който става дума, стигна до КС и беше обявен за противоконституционен. През септември 2015 г. предишният парламент, доминиран от ГЕРБ, гласува промяна в НК, с която премахна давността за наказателно преследване на тежки престъпления срещу личността, правата на гражданите и общоопасни престъпления, "извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции", като с преходни разпоредби се предвижда и обратно действие на този текст. Промяната бе атакувана пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров и през октомври 2016 г. съдът я обяви за противоконституционна (Решение №12/2016 г., повече за мотивите виж в карето).
За всяко престъпление се прилага законът, който е в сила по време на неговото извършване, а наказателният закон не може да има обратна сила

Действащата конституция изключва давността единствено за престъпленията против мира и човечеството, което е международен стандарт. За всички останали престъпления се прилага давност както за преследването, така и за изпълнението на наказанията, пише КС. Давността не е просто теоретична конструкция, тя е в интерес на наказателното преследване и на цялото общество, се сочи в мотивите на КС. Когато след извършването на престъпление изтече значителен период от време, вече не само е трудно да се открият годни доказателства, но и не могат да се постигнат целите на превенцията. Същевременно давността се явява и като стимул за съответните държавни органи своевременно да изпълняват задълженията си по наказателното преследване, пише КС. Става дума предимно за прокуратурата.

Давността е установен от закона период във времето, през който правоимащият субект по наказателното правоотношение – "държавата, в лицето на надлежните държавни органи, проявява пасивност по отношение на правото си да упражни наказателна репресия", сочи КС и подчертава": "За да се приеме давността за изтекла, е необходимо да изтече законово установеният срок от време при пасивност от страна на държавните органи, които са овластени да наложат и предприемат мерки да изпълнят наложеното на престъпния деец наказание." Наказателните закони се създават, за да регулират реално съществуващи обществени отношения, а не като символичен акт на една закъсняла, поради което и непостижима справедливост, пише още в мотивите на КС.

Всъщност въпросът дори не е спорен, стандартите в тази област са толкова ясни, колкото и фактът, че конституционните решения са задължителни за всички, а прекият им адресат са народните представители. Затова е обидна лекотата, с която Борисов и обслужващият го персонал разиграват пред електората фарсове, които поставят под съмнение базисни ценности. Само защото БСП е поставила на дневен ред вот за корупцията и той изглежда повече от убедителен за сегашното управление на ГЕРБ. А Борисов далеч не изглежда толкова убедителен, когато вади приватизация отпреди 20 години, най-малкото поради две причини: първо, защото се повтаря, второ, защото с лекота подминава скандални случаи на приватизация от много по-близко време, за които давността не е изтекла. Например аналогична закана за преразглеждане на приватизационните сделки Борисов направи и преди година, когато Корнелия Нинова го посочи като крайния виновник за неизгодната приватизация на "Булгартабак".

Релевантният въпрос: Къде е спала прокуратурата?

Всъщност, след като премиерът тъй или иначе извади темата за неразследваните и ненаказаните престъпления на голямата приватизация, той трябва да даде отговор на друг, много по-релевантен въпрос: какво е правила прокуратурата през годините на приватизацията и непосредствено след нея, когато е трябвало да разследва и наказва престъпленията, извършени при раздържавяването. Какво са правили другите контролни органи през това време. И ако през изминалите двадесет години не е имало годна прокуратура да свърши тази работа, дали в момента има обвинение, което може безпристрастно да проведе разследване за големите приватизационни сделки?

И как на този фон звучи нежеланието на премиера, партията и присъдружните му дори да споменават реформа в прокуратурата, освен ако (и доколкото) Цацаров им разреши. Защото на държавата не й е проблемът с давността на приключили сделки, по които прокуратурата е пасувала 20 години, а това, че тя продължава да пасува по явни данни за престъпления, които се извършват в момента.

Точно преди 16 години, през септември 2001 г., тогавашният главен прокурор Никола Филчев обяви масирана кампания за проверка на всички раздържавени предприятия, която нарече с термина "съдебна деприватизация" и поясни: "Това е цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази област."
Филчев не бе човек, на когото могат да се задават въпроси, затова нямаше как да бъде попитан каква е разликата между деприватизация и национализация. Но и тогава Филчев, както днес Цацаров, пробваше политическото инженерство и разпращаше посланията си през медиите. А редица "деприватизационни" действия на прокуратурата минаха през съда в Страсбург и инкасираха осъдителни решения и рекордни обезщетения – "Злинсат", "Международна банка за търговия и развитие" и др.

За съжаление натам върви и днешната симбиоза между управляващите и главния прокурор Цацаров, чиято сметка тепърва се пише, но ще се плаща от данъкоплатците.

На днешното си заседание политическият съвет на управляващата коалиция реши да възложи на парламентарните групи на ГЕРБ и на "Обединени патриоти" да формират екип от юристи, който да изготви правен анализ и да направи предложения за законодателни промени по отношение на отпадането на давността за престъпления при приватизационни сделки, съобщи днес правителствената информационна служба.


Фотограф: Юлия Лазарова