Капитал
Обратно към статията

Мнения Daily - Бежанската истерия и хомофобията стават партизанско знаме

И още: В обществото бе изграден култ към плочкаджията; Турция смекчава тона към Берлин?

От Капитал
6 ноември 2017

Към българите има необосновани или прекалено високи очаквания и претенции.
[[more]]Политическо инженерство

Бежанската истерия и хомофобията стават партизанско знаме

От коментар на политолога Даниел Смилов в портал "Култура"

Ценностите на българина бяха проучени наскоро и като че ли всички останаха разочаровани от тях. Агенция "Тренд" излезе с резултатите от любопитно допитване, поръчано от Института за десни политики, според което българинът – най-общо казано – не цени особено демокрацията и правовата държава, мрази бежанците, ромите и богатите и иска безплатно образование и здравеопазване. Един от изследователите описа родната ценностна палитра като "каша със социалистически привкус". Други отбелязаха, че българинът не е точно либерал, ама не е май и консерватор. Трети пък направо се затюхкаха, че с такъв материал не е чудно, че сме на този хал.

Българите са абсолютно нормални и нищо драматично лошо не им се е случило наскоро. Просто критиците имат необосновани или прекалено високи очаквания и претенции към тях.

Възложителите на изследването сигурно са се надявали от него да блесне ясен консервативен ценностен профил, който да обоснове траен и принципен политически завой към "патриотично-дясното". В крайна сметка на много места в Европа и извън нея "патриотичният консерватизъм" печели гласоподаватели, което може би означава определено ценностно преобръщане на обществата.

"Кашата" не е някаква българска характеристика, а е просто едно от условията на съвременната политика. В тази ситуация трайните политически идентификации са не толкова "ценностните" нагласи на хората, а партийните им предпочитания. Партиите са инструментите, които улесняват и направляват политическия избор. Въпреки че като цяло избирателите имат ниско доверие в тях, парадоксалното е, че по принцип следват партиите като ориентири.

Като се има това предвид, особено важно е партиите да не манипулират избирателите - нещо, което за съжаление не може да бъде съвсем избегнато. С развитието на технологиите вече е възможно индивидуалното таргетиране на всеки избирател с картинки и реклами, които емоционално му влияят и заздравяват партизанската му идентичност. Дори Русия откри, че може да си играе по манипулативен начин с емоциите на американските избиратели чрез фейсбук и туитър.

Сигурен съм, че на базата на настоящото изследване и у нас един куп "десни" специалисти вече умуват как да превърнат бежанската истерия и хомофобията в партизанско знаме. Видно е, че пенявенето и медийното нагнетяване на страхове в тази посока вече е проработило. Доколкото тяхното засилване ще е неизбежно, поне да не оправдават инженерството си с някакви извечни "ценности" на българина. Все пак става дума за същите хора, които се гордеят, че са спасили евреите си, нали?

Има и една друга група десни партии, които отказват да признаят реалността и продължават да възприемат избирателя като изключително образован и граждански ангажиран човек, на когото могат да му се поставят сложни обществено-политически и дори управленски задачи. Като например самоорганизация в делиберативна партийна структура и постоянно участие в нея. Или непрекъснатото държане на властта под контрол чрез протести и гражданска мобилизация. От средите на тези партии идва и разочарованието, че изследването не рисува подобна картина на избирателя.

Посланието към тях е едно – хората са такива навсякъде и това не значи, че са непременно лоши.

-----------
За вас не знам, но аз помня култа към селянина.

Класова борба

В обществото бе изграден култ към плочкаджията

От коментар на Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozzila Erato) в нейния фейсбук профил

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


"Будителят не е интелектуалец по европейски образец", вика президентът. Ако не бях със спомени от близкото минало, щях да се смея много. Но като чуя подобно нещо, и свят ми се извива и лошо ми става от дежа вюта.

За вас не знам, но аз помня култа към селянина. Към работническия произход. Когато бях дете, учителката в училище ни попита какво работят родителите ни. Дойде моят ред и казах: Татко ми е хладилен техник, а мама – балерина. На това учителката каза: "Значи у вас само един човек работи, защото балерина не е истинска работа."

В обществото бе изграден култ към плочкаджията. Това баща ти да е плочкаджия беше най-великото. А пък моят баща, който е ходил на училище през 50-те, ми е разказвал лъжите, които са учили по онова време – например, че руснаци са изобретили парния локомотив, електричеството и телефона. Но, забележете, тези руснаци били неизменно крепостни селяни. Защото кой друг, извинете, би могъл да изобрети локомотива освен някой здрав селянин с кенеф на другия край на двора.

Всъщност, ако прочетете великите витиевати спомени на Константин Зидаров – цигулар, председател на българските лютиери и истински будител, ще разберете, че българинът в периода на "буржоазна България" в неговата културна идентичност е обожавал както националните си съкровища – народна музика, поети, художници, така и всички европейски културни влияния.

Дори простите хора без образование са се тресели от вълнение при споменаването на опера, симфония и са се тълпели да чуят училищния оркестър или читалищните прояви. Образованите хора са се гордеели, ако са можели да завършат в Европа, и после са разпространявали знания и опит из страната. Да си част от културна Европа е било гордост за българите и те са се стремели всячески това да стане след Освобождението. И граждани, и селяни. Докато не идват селяндурите на власт.

Та, човеко с потник и джапанки. Мило, червено баце. Не ни лъжи по тоя начин, по който кръвта ми се смръзва. Европа и европейските ценности са били винаги с нас, просто сме били лишени и ограничени дълги години. И пак, въпреки трудностите и изоставането, сме тичали презглава към вратите на европейския ни дом. Докато не дошли селяндурите.

-------------
Турската лира се срина рекордно, а инфлацията достигна 13-годишен максимум.


Източни пиеси

Турция смекчава тона към Берлин?

От коментар на Райнер Херман за "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Преводът е на "Дойче веле"

Фотограф: HANDOUT


Прави ли Турция обратен завой към (повторно) сближаване с Германия? С такова впечатление оставаме, след като задържаните в Турция по политически причини германски граждани остават "само" деветима. Последно от затвора беше освободен правозащитникът Щойтнер, който получи разрешение да напусне Турция. В петък пък стана ясно, че на свобода са пуснати още две други задържани лица, чиито имена не се споменават. Единият от тях дори е свободен да напусне Турция.

Твърде възможно е на турското ръководство постепенно да започва да му просветва на какви пачи яйца самó се е насадило. Отношенията между Турция и Германия достигнаха исторически спад, както и тези със САЩ. Там междувременно започна процесът срещу турски бизнесмен от ирански произход, който е близък с турския президент Ердоган - съдят го за нарушение на ембаргото срещу Иран.

Неприятности се очертават и в икономиката: в петък стойността на турската лира се срина рекордно, а инфлацията достигна най-високата си стойност от 13 години. Но не бива да си правим никакви илюзии заради освобождаването на няколко германски граждани - в Турция нищо не се е променило и инакомислещите продължават да бъдат преследвани.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА