Капитал
Обратно към статията

Мнения Daily - Кога работодателят ще плаща повече?

И още: Защо ти беше на баир лозе, бе Христов?; Поведението на Русия прилича на училищен побойник

От Капитал
8 ноември 2017

Резултатът е евтинджийството, най-видимо тъкмо в туризма.
[[more]]Работна сила

Кога работодателят ще плаща повече?

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

Румен Драганов от Института за анализи в туризма каза онова, което мислим повечето българи - ако бизнесът иска да задържи хората в България, трябва да повиши заплатите. Ще си позволя да поразсъждавам по темата, като почна от здравия разум и стигна до футурологията.

Кога работодателят ще плаща повече? Когато започне да печели повече. Не са му виновни непроизводителните работници, нито дори това, че си купува скъпи играчки, наместо да реинвестира. Виновна е системата, която позволява твърде лесно да се влиза в играта. Резултатът е евтинджийството, най-видимо тъкмо в туризма: алкохол без пари, занижен контрол, бутафорни културни атракции. Ако таргет са социално слаби китайци, заплатите на обслужващия персонал няма как да пораснат и сънародникът ни от Видин, наместо да слугува по Черноморието, ще е все по-изкушен да номадства за три пъти повече пари в Италия. Защо е така? Бясна конкуренция, бърза печалба, подкупна администрация, роднини – в резултат всички маймуни на клона.

Същото е с роящите се университети, с болниците. Какво може да направи държавата? Ами да вдигне летвата за влизане в бизнеса, така че да останат най-добрите. Не, "невидимата ръка на пазара" сама явно не работи. По-малко туристически компании, но от по-висок клас, ще имат по-голяма печалба, което ще позволи да се удържа качествената работна ръка. Веднага ще ми възразят: ужас, предприятия ще затварят, ще има безработица. Според мен пък ужасът е в полуработицата, в която пребивават много наши съграждани сега. Време е след еуфорията "колкото повече, толкова по-добре" да започне отрезвяване.

Вдигането на летвата предполага не само допускането на сериозни играчи с престиж, експертиза и банкови гаранции, но и грижа за стабилизирането на работната ръка – онази борба с текучеството, която води и комунизмът още през 50-те. Знаем как става то: осигуряват общежития, детски градини, транспорт - с една дума непарични добавки, които привързват служителя към фирмата отвъд ситуационния пазарлък. За някои неолиберали този вид капитализъм си е отишъл и лоялността на работника им е само в тежест. Слушайте само яростта на работодателите срещу символичния процент, който се дава за трудов стаж!

Въпросът май не е в парите. Новият бизнесмен иска да взима хората, когато му трябваq и да ги изхвърля, когато няма поръчки. Еq да, ама в развитите европейски страни не е точно така - там тази грижа още я има и когато някой българин реши да емигрира, той не го прави само за пари, а също и за права, придобивки, кариерни перспективи. Опитва да се отърве от ужасната родна несигурност. Знаем, че работникът днес е свободен да сменя предприятието, когато не му изнася, но не сме още осъзнали докрай, че същото е с държавите. И че няма да задържим хората с гайди и героични статуи, а трябва масирана политика на социална грижа за работната ръка, най-добре в партньорство между държавата и бизнеса.

----------
Христов твърди, че 80 на сто от хората са дебили, а Шаренкова - че са русофили.


Културна дискусия

Защо ти беше на баир лозе, бе Христов?

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ


Младият колега Иво Христов започва да разучава по трудния начин разликата между това да бъдеш народен трибун - анархист и депутат от партия, вкоренена до дъно в статуквото. В България на "професорята" открай време се гледа снизходително, поради което им се разрешава да приказват всичко, което им дойде до устата.

Така и Христов преди няколко години зае нишата на гневна Касандра, която осветляваше тъпаците от българската Троя, че падат в каналаq защото 2+2=4, а 3+4=11... Само че пропусна да забележи, че в политическите среди играта е друга - там се дебнат един друг и си викат: "Гепих ли те сега!" Понеже Христов е новак в занаята, в опозиция е и не могат да му скроят нещо друго, сега ще го транжират до кокал заради "80-те процента дебили". Медиите и социалните мрежи вече са мобилизирани на 100.

Единственият късмет на Христов е, че принадлежи на здрава и стегната организация със славно бандитско минало, което вчера навърши 100 години юбилей. Там всеки ръфа всеки, но има ли нападение отвън - един е за всички, а всички за един. Така отвън дълго ще ръфат Христов, а отвътре ще го защитават. Ситуацията е мъчителна...

Защо ти беше на баир лозе, бе Христов? Я колко сладко си живееше като трибун на широките русофилски маси... Между другото има едно странно статистическо съвпадение. Христов твърди, че 80 на сто от населението са дебили, а Светлана Шаренкова - че са русофили. Имам силното подозрение, че става дума за една и съща група от хора...

---------
Цялата руска държавна машина се вживява като политически трол.


Хибридна политика

Поведението на Русия прилича на училищен побойник

От коментар на Петър Чолаков за "Дневник"

Фотограф: MAXIM SHEMETOV


В България често, но определено недостатъчно, говорим за петата колона на Русия в политическата система. Не е новина, че партии и движения у нас поддържат топли връзки с Кремъл. Известно е, че тролове, които страстно защитават всеки жест и дума на президента Владимир Путин, върлуват в Twitter, Facebook, интернет форумите и т.н. Но зад скандалното твърдение на Министерството на външните работи на Руската федерация (Министерства иностранных дел РФ – МИДРФ), че Червената армия е спасителката на българските евреи, прозира стратегия от различен порядък. Оказва се, цялата държавна машина на Русия може да влезе и се вживее в образа на политически трол

В конкретния случай персонифицирана от дипломата Мария Захарова. Не, не е грешка в превода, лапсус или изпуснати думи – каквито бяха първите интерпретации на казаното от говорителката на МИДРФ Захарова по повод на антисемитския лозунг върху паметника на Съветската армия в София. Това е обмислен, преднамерен политически акт.

Поведението на Русия в този случай прилича много на това на училищния подигравчия и побойник. Такива, обикновено дълбоко комплексирани, неуверени в себе си и завистливи типове, намират начин да се докажат пред света, като тормозят по-малките, по-слабите или просто неагресивните, незлобливите, съзерцателни натури. Методите на побойника са добре известни. Той обожава да блесне пред компанията, като бъзне неудачника или лузъра, използвайки физическите недостатъци, "неадекватното" му поведение (т.е. скучновата липса на качествени дрешки, готини аксесоарчета – як смартфон, таблет, дрон, скъпи бижутца и пр.).

Нерядко, в зависимост от това колко е арогантен, побойникът ловува, като причаква своите жертви, за да джоби парите им за закуска или просто ги дарява с гръмогласното си остроумие (днес социалните мрежи са любимо поле за изява на репресирания гений на чаровния гадняр, стоящ на последния чин). Но едно е безусловно: за него/нея е важно да има куха публика, която да ръкопляска и възторжено да валидизира въпросните героични "подвизи".

Макар впоследствие руското посолство да призна историческата роля на фигури като подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, на митрополитите Стефан и Кирил, на десетки български общественици за спасяването на евреите, по никакъв начин не променя констатацията, че поведението на руските институции е грубо манипулативно.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА