Капитал
Обратно към статията

Виктор Божинов: Истинско кино се прави само когато имаш да разкажеш нещо наистина вълнуващо и смислено

Режисьорът на филма "Възвишение" пред "Капитал"

От Янко Терзиев
10 ноември 2017

В какво беше собственото ви "возвисяване" до първия единичен игрален филм?
"Возвисяването" беше дълго, защото чаках историята, която исках да разкажа на голям екран, да ме намери сама. Да бъде истинска, силна и оригинална. Твърдо вярвам, че истинско кино се прави само когато имаш да разкажеш нещо наистина вълнуващо и смислено. Докато чаках тази история, просто трупах практически опит. За мен е важно кинорежисьорът да познава професията на ниво инстинкт.
"За да се получи всичко истинско, трябваше и актьори, и екип да напуснем зоната на комфорта."


Беше ли "състареният" български от романа препятствие пред актьорите и реалистичната им игра?
Винаги съм изпитвал проблем с лошо написаните диалози. Те мигновено разрушават усещането за истина и органичност. Българското кино страда от тази хронична болест. В устите на актьорите се вкарват патетични и "многозначими" реплики. Сякаш цялата интелектуална мисъл на автора трябва да се изрази в едно изречение. Имах, разбира се, опасения за възрожденските реплики и стил на говорене. Страх ме беше те да не останат неразбираеми и чужди за по-широката аудитория. Но в момента, в който актьорите заговориха, разбрах, че всичко е наред. Актьорите ги почувстваха като свои и езикът заработи в полза на общия смисъл.

Изобразителният ключ е като в уестърн – това съзнателно ли беше?
С оператора Антон Бакарски сме израснали по опашките пред кино "Дружба" (днес "Одеон"). Били сме във фотокръжок и сме снимали на 8 милиметра през 80-те. Разбирането ни е на ниво интуиция и вкус. И двамата знаехме, че "Възвишение" е и филм за Балкана. Изминахме много километри, опознавайки Стара планина от всички страни и проходи. За усещането за уестърн не сме се замисляли чак толкова. Ако така изглежда, няма лошо. Все пак и двамата харесваме много "Буч Касиди и Сънданс Кид". Даже организирахме на Бузлуджа кино под открито небе и в един от почивните дни всички гледахме пак филма на Джордж Рой Хил.

Финалната престрелка е от най-продължителните и въздействащи в българското кино. Същевременно тя е кулминация и на "духовната" линия на филма. Колко време отне организацията на епизода?
Финалната битка е заснета за десет снимачни дни, а подготовката за нея отне няколко месеца. Всичко започна с избора на самото място. Местността се казва Джемински камък, на 1200 метра надморска височина. Бях решил, че за да се получи всичко истинско, трябва и актьори, и екип да напуснем зоната на комфорта. Всеки ден трябваше да вървим по 30 минути сутрин и пак толкова вечер. Това усилие според мен даде онзи емоционален заряд, от който имаше нужда финалът на филма. Жанровите елементи там помагат на тази част от историята, защото носят атрактивност и драматизъм. Те задържат вниманието на зрителя по доказан начин и му помагат да остане активен. Все пак вече са минали почти два часа...

Търсихте ли с композитора Петър Дундаков съвременен "коментар" в музиката?
Подходът по отношение на музиката беше именно такъв. Заедно с Петър търсихме преливане между класически струнен звук на оркестър и електронни теми, който да дадат на филма усещане за противоречивост и съвременност. Изключително съм му благодарен за това, че усети истински филма и чрез музиката му даде душа без много ноти.

Във филма Левски остава повече идея, отколкото жив човек. Не се ли изкушихте да го "материализирате"?
Левски е бил обикновен човек с необикновени за времето си идеи. Исках да го покажа (ако е той) точно такъв. Не е нужно на челото да е изписано името му. Всеки българин има в главата си някаква своя представа за това кой е Левски и какво означава той за него. Дали е идея или образ е въпрос на личен избор. Затова реших да не преча на индивидуалната представа. Така е най-честно за всички, ако щеш и за самия Левски. За мен е по-важна интригата какво пише в писмото, което Димитър Общи му е изпратил по Гичо и Асенчо...

Посоката "Димитър Общи" изглежда по-близка до характера и манталитета на българина от посоката "Левски"?
Ще цитирам Гичо: "Българинът ми е на мен много съмнителен. Той е слаба душа, слуга, завистник и чуждопоклонник. Винаги съм се чудил откъде идва тая българска немощ, тая нефелност. Невежество е в корена на всичко. Оттам бликат тия мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не го касае никой." Посоката "Левски" е много по-трудна. За нея трябват доста повече знание и усилие. Сякаш е по-лесно да хванеш тоягата, да пребиеш някого и да му вземеш това, което има.

Каква публика предпочитате в салона – от повече Гичовци или повече Асенчовци?
И Гичовци, и Асенчовци са добре дошли. "Да ся возвисяват. Ний как сме се возвисили." (със смях).

Интервюто взе Янко Терзиев

["Възвишение"]

["Възвишение"]

["Възвишение"]

["Възвишение"]