Капитал
Обратно към статията

Моята декемврийска революция

Изложбата показва снимки на Зафер Галибов, правени в дните между 23 и 25 декември 1989 г.

От Зафер Галибов
10 ноември 2017

Фотографската изложба "Фрагменти от една революция" показва кадри на фотожурналиста Зафер Галибов, отразяващи събитията по улиците на Букурещ през историческия декември 1989 г.
"Фрагменти от една революция"
е до 15 ноември,
в галерия–книжарница "София прес"
ул. "Славянска" 29

Галибов тръгва с камион на Червения кръст, а на място се присъединява към група журналисти от радио "София", с които обикаля различни горещи точки в Румъния.

"Дотогава не бях виждал масов гроб, не бях виждал хора, ридаещи по улиците. Това бяха НЕчовешки истории", казва фотографът. Още тогава част от снимките са публикувани във в. "Вечерни новини".
След представянето пред българската публика този ноември изложбата "Фрагменти от една революция" ще бъде показана в Румъния и дарена на Музея за история на Букурещ.


През декември 1989 г. още продължаваха митингите за плурализъм и демокрация, раждането на нови политически движения и партии в България, когато събитията в съседна Румъния наедряха и станаха неконтролируемо опасни. Събитията в Букурещ се излъчваха по телевизията успоредно в Румъния и България.

Автор: Зафер Галибов


На 23 декември сутринта бях в щаба на Червения кръст. Заварих много мои колеги, които също бяха тръгнали на лов за интересни събития. Тогава не съм мислил да правя изложби. В момента там умираха хора и трябваше да се помага. Работата на фотожурналиста е да запечата независими авторски свидетелства за случващото се.

Снимките са правени в Букурещ, в дните между 23 и 25 декември 1989 г. По телевизията течеше 33-часов маратон, директно предаване (с трескавия превод на Владимир Береану - бел.ред.), виждахме необуздана маса от млади, недоволни хора, които търсеха справедливост. На прицел бяха [диктаторът на социалистическа Румъния и жена му, екзекутирани на 25 декември 1989 г.] Николае и Елена Чаушеску. Всичко обещаваше драматични събития и неочаквани обрати.

Букурещ беше целият в пушеци, едното крило на университета гореше.
По улиците можеше да видиш ридаещи жени с черни забрадки и покрусени лица. Край една будка за вестници се бяха събрали хора, разтворили новия брой на вестник Romania libera. Младежи с превръзки на челото. Други носеха ленти на ръкава си. В силен контраст с беднотията се движеха хора заможни, с тежки кожени дрехи и шапки.

Автор: Зафер Галибов


Вечерта имаше голям митинг на площада пред телевизията. Основно млади хора с жар в очите. Вдигнатите им юмруци бяха свити победоносно. Почти деца, изглеждаха толкова млади и невинни, че човек се трогваше от тяхната решителност. Виждаха се и измършавели възрастни хора. На трибуната имаше високоговорители и ръкомахащи оратори. Чуваха се ответни възгласи и скандирания. Между хората бяха разположени танкове, целите обкичени с любопитни деца и военни. По едно време се чу стрелба. Целият площад се наелектризира, хората се разтичаха, бягаха, но не знаех накъде.

Автор: Зафер Галибов



Със свечеряването се оформиха агитки с огньове на млади групи хора, които скандираха и пееха. Войниците припалваха от време на време верижните машини и предизвикваха оживление в групата на фотожурналистите, които кръстосваха с отворени обективи пространствата между площада и булеварда. По страничната улица преминаваха камиони с букет от пъстри хора на тях, които развяваха румънското знаме с дупка по средата, т.е. без герба на социалистическа Румъния.

На другия ден ни казаха, че можем да видим къде се водят стрелби със силите на "Секуритате". На нещо като широк околовръстен път видяхме димящи коли и разхвърляни трупове на военни, които бяха преоблечени с дрехи с надпис "Секуритате" на гърба. На бронетранспортьорите беше изписано с тебешир "Терористи". Всичко приличаше на сцена от филм за войната.

Автор: Зафер Галибов


Отново сме на площада, всички хора са залегнали, защото се стреля. Един Гаврош приканва стоящите да се снишат. Разбрах, че няма противник.

Решихме на другия ден да се прибираме, всеки имаше своите задачи. Погледнах в чантата и видях, че за цялото това време бях изснимал точно 11 филма. Но дори с толкова, ако моите снимки не могат да кажат хиляди думи, значи не съм успял да отразя събитието.

Автор: Зафер Галибов


Автор: Зафер Галибов