Капитал
Обратно към статията

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

От Янко Терзиев
10 ноември 2017

Филмът на Виктор Божинов е зрелищен и страстен. Започва като нихилистичен уестърн, поръсен с хумор, за митарствата на двама приятели в първа младост, в повече разбойническата, отколкото революционна 1872 г.

Асенчо (Стоян Дойчев, запомнете това име) е овчар от Жеравна, земен и прагматичен. Гичо, от Гавраил (Александър Алексиев, изнася филма) е шивач от Котел, отворен за знание и малко идеалист. Те са на Арабаконак при историческия обир на турската хазна, в четата на Димитър Общи (силен Филип Аврамов) - харизматичен международен авантюрист с постоянен дял от взетото "от народа, за народа".

Общи им дава писмо лично до Левски, но по ханчетата и тайните къщи апостолът е все на ден път пред тях. По пътя срещат палитра от възрожденски характери и национални нрави, непроменени и до днес.
Оценка
4 от 5

Сами порастват до зрелост на "свободни человеци", стигат до трагични избори. Единият до предателството, другият до "возвишението" в саможертва. Две линии на националния характер, валидни и днес. За този характер е романът на Милен Русков, една от най-четените съвременни български книги. Тя е вградена органично във филма, диалозите са на писателя.

С отварянето на очите на двамата за света и филмът сменя тоналността. Пиперлиите шеги и мъжки закачки отстъпват на трагичните прозрения за собствената и националната съдба. Финалът горе на действителното възвишение срещу редовния турски аскер е с епичен мизансцен и баладични близки планове. По правилата на емоционалното разказвателно кино, което сме свикнали да наричаме холивудско.


Режисьорските ръце над жанра са сигурни, цялата професионална биография на Божинов го е водила до тукашното "возвисяване". Всеки от мъжете в четата получава малката си финална "ария", а аналогиите с великите филмови седморки (на самураи, каубои) са оправдани. Актьорите зад мъжете, досега по-скоро с печат "характерни и колоритни" (Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев - откритие), стигат до високи трагедийни ноти.

"Възвишение" е навременен с идеите от романа, облечени в релефна и вълнуваща филмова плът. Гичо срича азбуката на пробуждането си от "Горски пътник" на Раковски – "Наше невежество им е радостно... Полза да имат от наша слепота... Като беззлобни ни овце доят..." Асенчо спряга от "Рибния буквар" глагола "любя", а не "работя". Двамата в сеното, над тях нощното небе, от което падат звездите на неосъществимите мечти и надежди. И личните им, и народните. "Народ" и в романа, и във филма е с кавички, споменаван с горчива ирония.

["Възвишение"]


Идейно "Възвишение" е полюсен на "Време разделно", вътрешното му родство е с "Мера според мера". "Автоматичният" патриотизъм и заклеймяването на другия са чужди и на Русков, и на Божинов. За да каже Гичо от възрожденския Котел валидното и сега: "Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехварли мост от единия бряг на реката на другия. Другия го не касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква." Така всяко общо Дело – и тогавашното, святото; и сегашните, по-дребните, но насъщните – е обречено.

Във филма Балканът "говори", пейзажът е действащо лице – в лицето на оператора Антон Бакарски Божинов е имал съмишленик. Музиката на Петър Дундаков е внушителна. Смесва познати симфонични мотиви с модерни интонации. И тя като целия филм - едновременно епична и интимна.
Още от същото:
"Мъжки времена"

["Възвишение"]

["Възвишение"]

["Възвишение"]

["Възвишение"]