Капитал
Обратно към статията

Повече ли са две пенсии от една

Или има ли смисъл да се прехвърлят партиди от частните фондове в НОИ

От Николай Нейчев
10 ноември 2017

12452
партиди са били прехвърлени от УПФ към НОИ.
Как да проверим

Всеки може да провери състоянието на партидата си и месечните вноски по нея. Най-лесно това става в портала за електронни услуги на НАП, достъпът до него е възможен с парола, която се издава в произволен офис на агенцията. В сайта на НОИ пък може да се изготви прогнозна стойност на пенсия, като достъпът до него е с парола, издадена в офис на НОИ срещу представяне на индентификационен документ.
[[more]]Жените, които сега са на 55 години, са първите, които могат да направят избор за пенсията си. За тях скоро изтича срокът, в който имат право да прехвърлят партидата си от частен фонд за допълнително осигуряване в НОИ (държавното обществено осигуряване), а той е 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Тази възможност беше дадена със законови промени през 2015 г., които предизвикаха остра реакция в сектора, тъй като реално са форма на доброволно национализиране на частен ресурс. Има ли смисъл обаче да се прави това, при положение че осигуреният няма да има собствена партида, а парите му ще попаднат в общия пул на държавното осигуряване.

Отговорът на този въпрос е труден и е строго индивидуален за всеки осигурен, усложнява се и поради факта, че формулата за изплащане на пенсиите от частните фондове все още не е уредена точно в Кодекса за социално осигуряване. Тя трябва да бъде изчистена до средата на декември от работна група към социалното министерство с участието на всички заинтересовани страни и те имат още около два месеца, за да я завършат, като една от идеите е да има частни срочни пенсии - по-високи в първите години, а след това по-ниска пожизнена. Все пак добре е всеки да има предвид няколко неща, когато сравнява и частното и държавното осигуряване и прави избор да се прехвърли само във второто.

Въпрос на леко неразбиране

Много хора смятат, че частният фонд ще им осигури "бонус пенсия" над тази от държавата. Това не е така, а заблудата идва може би от думата "допълнително" в "Задължително допълнително пенсионно осигуряване". То беше въведено с пенсионната реформа от 2000 г., с която лицата, родени след края на 1959 г., започнаха да се осигуряват едновременно и в НОИ, и в частен пенсионен фонд. За бъдещата им пенсия се удържа същият дял, какъвто при тези, родени преди това, и са само в НОИ – 18.8%. С тази разлика, че за едните се внасят 13.8% към държавата и 5% в частен фонд, а за другите – общо 18.8% в НОИ (вноските са разделени в приблизително равно съотношение между работодател и служител). Оттук идва и съвсем естественият стремеж да се сравни какъв ще е резултатът в единия и какъв в другия случай на осигуряване. И дали пенсията от частния фонд ще е достатъчна, за да компенсира по-малкия дял на държавната.

Какво ми говорят числата

В момента средната партида в универсален фонд на хората в предпенсионна възраст е под 4000 лв. Това число обаче не е особено показателно, защото има хиляди партиди, по които никой не внася осигуровки - най-често това са хора, които вече не живеят в България. Според изчисленията на "Алианц България" универсалните фондове ще осигуряват около 4 лв. месечно на всеки 1000 лв. спестени в партидата. Това важи при пожизнено изплащане на пенсията. При други дружества оценката е същата или около тази стойност - 4.2-4.3 лв.

На базата на тези допускания всеки може ориентировъчно да изготви прогнозна пенсия, а и пенсионните дружества имат свои калкулатори. Така например според "Алианц" при месечна вноска от 50 лв., плащани към пенсионен фонд в продължение на 40 години, клиентът ще събере 44 хил. лв. в партидата си – тоест ще получава около 180 лв. месечно от фонда. Но това е в случай, че средната годишна доходност за целия период е 3% и са отчетени разходите за първоначалната такса.

Следващ фактор - такси и доходност

Всички горни допускания са с условието, че пенсионният фонд носи доходност. Тя е зависима от капиталовите пазари и е регулирана от Комисията за финансов надзор. По нейни данни от 2004 г. насам средногодишната нетна доходност на фондовете варира между 2.3% и -0.29% (виж графиката). Една от причините за негативния резултат е възникването на глобалната финансова криза през 2007 г. Никой не може да предположи дали нова подобна по мащаби криза ще има до момента на нашето пенсиониране. Друг проблем е в практиката тази доходност да се изчислява, след като от месечната вноска е била удържана входна такса. Комисията за финансов надзор е дала свобода всеки фонд сам да определя тази първоначална такса, като е определила таван от 4.25%. Вместо да се конкурират, всички фондове са въвели максималната стойност. Изключение правят единствено "Топлина" (4%) и "Доверие" - 4.15% за лица, които са се осигурявали там над 10 години. За сравнение - подобна входна такса има и при взаимните фондове например, но при повечето от тях тя варира между 0.3% и 2.5%.

Проблем е също така, че законът ограничава доходността. Според Кодекса за социално осигуряване частните фондове нямат право да инвестират повече от 35% във високорискови активи. До 20% може да са в акции и до 15% във взаимни фондове, които може да са рискови, а може и да не са. Останалите 65% от активите трябва да бъдат инвестирани в облигации, които традиционно не носят риск, но нямат висока доходност. Фондовете търсят повече стабилност на инвестициите за клиентите си. Този проблем може да се реши с въвеждане на повече от един универсален фонд на дружество, всеки от които да има различна инвестиционна насоченост и съответно да носи различни нива риск и доходност. Такива обаче у нас няма - така наречените мултифондове.

Имат ли доходност вноските в държавата

За разлика от частните фондове държавната пенсия няма такава, но тя се индексира - през последните 20 години това винаги е било в посока нагоре. Това се прави най-често с ръста на инфлацията и повишението на средния осигурителен доход за страната, често обаче се случва и от социални и електорални съображения и е за сметка на по-голям дефицит в НОИ, които се покрива от държавния бюджет. От 2004 г. досега инфлацията нараства с 3.46%, а средният осигурителен доход - със 7.63% средногодишно. Тоест за разлика от пенсионните фондове, чиито партиди зависят от пазарните условия, държавната пенсия винаги се увеличава. Пенсията по частната партида ще се преизчислява всеки месец, като тя не може да бъде по-ниска от размера й към момента на пенсиониране.

Един от най-големите критици на този модел е председателят на Института на дипломираните финансови консултанти д-р Любомир Христов. Според неговите изчисления осигуреното от пенсионните фондове няма да може да компенсира намалението на държавната пенсия (виж таблицата). Неговата хипотеза сочи, че универсалните фондове трябва да имат доходност от 12%, за да се изравнят двете пенсии. Според становище на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване обаче изводите му са неверни, защото те могат да бъдат верни само за изолирани случаи и само при условие че законодателството за изчисляване на държавните пенсии няма да бъде променяно дотогава. Според организацията, тъй като КСО в частта ДОО е променян вече над 100 пъти за последните 10 години, допускането, че в следващите 24 години кодексът няма да бъде променян, е нереалистично.

Така или иначе максималното, което може да получим от държавната пенсия, е около 50% от сумата, на която сме се осигурявали. Тоест всеки човек в активна работна възраст трябва да подсигури колкото се може по-рано допълнителни средства за старините си, тъй като било то само с държавна или с държавна и частна пенсия, месечният доход от тях далеч няма да е достатъчен за достойно преживяване.
Какво се случва с прехвърлената партида

Осигуряващите се лица могат да прехвърлят натрупаното в личната си партида към държавата чрез заявление към НАП. За периода, в който цялата осигурителна вноска на лицето минава към държавата, на него ще му изчисли пълна, ненамалена държавна пенсия. Една година след това прехвърляне и до пет години преди пенсионна възраст лицето има право да прехвърли партидата си обратно в частен пенсионен фонд. За периода, в който партидата е била при държавата, не се начислява никаква доходност.

От НАП партидата отива в Сребърния фонд. Той се управлява от Министерството на финансите, като се държи на депозит в БНБ. До края на миналата година фондът не генерираше доходност, а от началото на 2017 г. лихвата по него е вече отрицателна - -0.1%. Понижението на стойността му се доплаща от държавния бюджет. Според средносрочната стратегия на правителството тази политика за управление на Сребърния фонд ще бъде запазена поне до края на 2019 г.

[Shutterstock]

Фотограф: Капитал

Фотограф: Капитал