Капитал
Обратно към статията

Няма причина за реформата "личен фалит"

Твърде малко хора могат да имат нужда от подобна защита, казва икономистът Красен Станчев

От Красен Станчев
10 ноември 2017

Не виждам каква е причината за такава "реформа" и смятам, че дори обсъждането й е вредно, когато е едностранчиво, неподкрепено с данни и анализ на потенциалните въздействия върху поведението на длъжници, кредитори и спестители в банките. Точно така абстрактно е обсъждането на идеята в един скорошен доклад на Световната банка за ефективното събиране на вземанията. Тоест най-важното мое притеснение е, че самата идея носи в себе си, в България, много непредвидени последици и рискове.

Но по ред на номерата

Няма ясно определение на проблема, който този институт ще реши. Старите задължения на домакинствата у нас са под 4% от тяхното състояние и като абсолютна сума те са относително малки спрямо портфейла на кредиторите (например банки) или спрямо общата сума на богатството на домакинствата – след края на рецесията (т.нар. невиждана икономическа криза според думите на Станишев и Борисов) в средата на 2010 г. до днес тази сума се движи в границите между 1.5 и 1.7 млрд. лв., а като дял от БВП намалява. Колегите ми от "Индъстри уоч" вече десет години изчисляват дела на дълговите плащания от дохода на домакинствата от заплати: между март 2010 и февруари 2017 г. този дял се свива повече от два пъти - от 8.3% до 3.7%.

Подобно е поведението и на общата (не само старите, а всички заеми) задлъжнялост на домакинствата - под 10% от техните разполагаеми доходи, и от пет години насам намалява (докато делът на спестявания или се увеличава, или остава относително неизменен).

Това, разбира се, са средни стойности. Онзи, който е закъсал с връщането на заемите си, те не го успокояват и не могат да го освободят от притеснения и несгоди. Но те показват, че проблемът не е огромен, "страшен" или неуправляем за банките, бюджета и икономиката.

Но и от индивидуално гледище положението на дълбоко закъсалите длъжници изглежда поправимо при сегашната правна система и традиции.

В приведените сметки за старите задължения не влизат жилищните заеми: те са и актив, а когато жилището е залог, то е несеквестируемо по условията и силата на чл. 444 от ГПК. При тези заеми да закъсаш с неплащане на заем е най-страшно, защото можеш да останеш на улицата.

С Емил Хърсев и други колеги се опитвахме да съберем данни по този повод, когато за пръв път социалисти и патриоти се опитаха да предложат проектозакон за фалита на физическите лица. В най-лошия случай става дума за не повече от 1% от жилищните заеми (и като сума, и като брой). Но както по всичко изглежда, случаите заемодатели да се опитат да вземат жилището като залог, са под 100. Най-често те преструктурират задълженията или направо ги опростяват. По репутационни съображения.

Най-важният аргумент против тази идея е потенциалното поведение на длъжниците. Следните икономически дадености са важни тук.

Хората вземат заеми не от някого другиго, а от самите себе си – след един момент в бъдещето; лихвата е цената на тяхното желание да получат определена сума пари сега, а не след време; целта е естествената потребност да живееш добре колкото може по-скоро.

Нормално е да искаш да вземеш повече, а да върнеш по-малко, а ако изобщо не върнеш нищо, си най-добре.
Кредиторът по занятие, банка или всеки друг кредитор трябва да вземе предвид това обстоятелство, ако иска да защити парите на своите кредитори, сред които са и онези, които са им поверили да пазят парите им, спестителите; приведените по-горе данни и банковата статистика показват, че приблизително 90% от населението на страната са нетни кредитори на банките като кредитори; тяхното доверие в банките не бе разрушено дори от историята с КТБ.

Законодателят, ако защитава по някакъв начин обществения интерес (в което за българските депутати аз все по-често се съмнявам), не трябва за създава стимули да не връщат заеми или да се връщат по-малко от предварително договореното според условията на договора.

Първо, тези длъжници са очевидно малко. И онези, които предлагат въвеждането на несъстоятелност на физическите лица (т.е. омбудсманът, социалисти, патриоти и популисти), трябва поне да преброят тези хора, да оценят колко струва прилагането на тяхната идея и да обяснят при какви условия не би имало отрицателни непредвидени последици.

Второ, решението в момента е в прилагането на чл. 444 от ГПК. Обхватът на списъка на несеквестируеми активи на длъжниците (от жилище до доходи) бе наскоро разширен и има опити подобряване на практиката при съдилища и кредитори. Усилията в тази насока може да продължат много внимателно.

Трето, проблемът трябва да очертае някаква системна връзка – да се проследят последиците от нововъведението "индивидуален фалит". Две измерения са много важни в това отношение.

Решението на проблем на много малко длъжници по този начин ще предполага ограничаването на свободата на всички – споделяне на повече информация с кредитори и данъчни власти, повече тяхна власт за намеса в личната сфера на гражданите и клиентите, загуба на банкова тайна и по-детайлно външно наблюдение на доходите на населението.

Освен това икономически ще стане много изгодно корпоративни задължения (независимо от размера на корпорацията, но по-често за малки и средни фирми) да се оформят като лични заеми. Контролът върху този процес е невъзможен, не е ясно кой ще го прави, но е ясно, че ще е бъде скъп и безсмислен.

Четвърто, при скорошните обсъждания на промените в ГПК решение бе намерено в 10-годишната давност на задълженията. Това бе несъвършено, но все пак разумно решение. Защото за тези години кредиторът може да разпредели риска, да предоговори и опрости вземанията. Без ясни мотиви това решение бе отхвърлено.
Това последно развитие ме кара да мисля, че основният мотив на предложенията за въвеждане на фалит на физическите лица е по-скоро от психиатрично, отколкото от законодателно естество. Омбудсманът, социалистите, патриотите и популистите искат да докажат на самите себе си, че се грижат за бедните и длъжниците по възможно най-шумния начин – дано някой ги забележи. Те впрочем непрекъснато правят такива опити.

Фотограф: Надежда Чипева