Капитал
Обратно към статията

Ерик Рубин: Изключително важно е да има свободни медии

Посланикът на САЩ в България пред "Капитал"

От Алексей Лазаров
10 ноември 2017

Профил

Ерик Рубин е посланик на САЩ в България от началото на 2016 г. Той е кариерен дипломат и предишното му задгранично назначение е в Москва, където е бил заместник- посланик от 2008 до 2011 г. Той е специалист по въпросите на Източна Европа, заемал е пост и в посолството в Украйна. Преди дипломатическата си кариера е работил две години като репортер в New York Times. Рубин е бакалавър по история от Йейлския университет.
[[more]]
В САЩ върви разследване за руското влияние на президентските избори, вече има и първи обвиняеми. Каква е вашата прогноза за резултатите от този процес и какви ще са ефектите от него върху политическия живот в страната?

Както знаете, има текущо разследване, което много ограничава това, което мога да кажа, освен че вярвам силно, че съдебната система ще си свърши работата, че в крайна сметка истината ще се разбере и че всички ще научим правилните уроци от това. И се надявам, че това ще бъде поука не само за нашата страна, но и за целия свят.

Какви уроци могат да бъдат научени от този случай?

Че за добро или лошо, XX век е вече в миналото. Предизвикателствата и проблемите сега са различни и трябва да подходим към тях по нов, умен начин. Трябва да се борим с проблеми като киберпрестъпност, като кражбите на самоличност. Всички трябва да се справяме с това като хора и като общества. Аз лично съм бил жертва на подобни престъпления, както най-вероятно и повечето от моите приятели. Това е реалността на XXI век, която трябва да познаваме и от която трябва да научим подходящите уроци, за да продължим напред.

Проблемът с опитите за руско влияние е нов за САЩ, но в Европа, и особено в източните държави, и особено в България, съществува отдавна. Какво според вас може да се направи, за да се ограничи нерегламентираната намеса на Москва в българската политика?

Мисля че най-важното е, че трябва да се засили фокусът върху фундаментите, на които стъпва България. Тоест да се подсили позицията ѝ като членка на ЕС и НАТО. България трябва да се възползва от всички възможности, които носи членството в тези съюзи, но и да си дава сметка за отговорностите и ангажиментите, които следват от тях. Нужен е много ясен фокус върху ценностите, заради които са създадени ЕС и НАТО - върху свободата на медиите, прозрачността на управлението и върховенството на закона. Това са много важни принципи. Това са ценностите, които в крайна сметка са изборът на хората в България - те направиха цивилизационния избор да бъдат част от тези съюзи заради ценностите, които те представляват. По-силният фокус върху тях е най-добрият начин да се справим с тези предизвикателства и атаки. Така ще бъдем по-силни, по-осведомени и по-информирани. Много важно е и друго - гласоподавателите трябва да знаят фактите, трябва да знаят какво се случва в тяхната страна, в тяхната общност, за да могат да взимат най-добрите решения. Точно затова е изключително важно да има свободни медии, свободна преса, свободен достъп до информация, обективна журналистика и прозрачно правителство.

ЕС предприе реални стъпки за строежа на "Северен поток 2" . Как според вас ще се отрази това на Украйна и региона и дали няма да послужи за възобновяването и на "Южен поток", ребрандиран като "газов хъб" "Балкан"?

Нашата страна публично обяви притесненията си за "Северен поток 2" на няколко нива. Първо, "Северен поток 2" заедно с "Турският поток" очевидно са проекти, за да се избегне Украйна. Целта е да не се плащат по два милиарда долара на година на Киев за транзит от "Газпром" и да се откаже газ на Украйна, когато е необходимо. В момента на Украйна не й трябва руският газ - тя успява да диверсифицира доставките си, което е важен урок за всички в Европа. И все пак идеята е да се отнемат транзитните приходи и да се откаже достъп до газ. Ние силно вярваме, че диверсификацията е отговорът както по отношение на енергийната сигурност, така и за намаляване на цените за потребление. Огромен тръбопровод, подобен на "Северен поток 2", от вече монополния доставчик ще увеличи неговия дял на пазара и това вероятно ще увеличи цените, вместо да ги намали. САЩ нямат участие във взимането на това решение - не нашето правителство е отговорно за това, но изразихме своите опасения. Имахме подобни притеснения и по отношение на "Южен поток". Отново ключовият момент беше, че сам по себе си това не е положителен подход. Ако той беше част от диверсифицирана система от тръбопроводи и енергийни източници, които страната може да използва, щеше да е по-различно. Това е много вярно при природния газ, където много искаме да видим, че междусистемната връзка с Гърция е завършена, а след това се изгради и междусистемна връзка със Сърбия. Терминалът за втечнен газ в Александруполис, изглежда, се движи напред, което е много добра новина, както и тръбопроводът от Азербайджан през Турция. Те заедно с българското вътрешно производство, което расте в Черно море, ще дадат на България достъп до газ от много повече места. Също тъка видяхме, че когато име диверсификация на предлагането, цената пада. Това се случи в Литва, както и в други страни, които са предприели конкретни стъпки за диверсификация. Това важи и в други области. Бихме искали да видим същото и при ядрената енергетика, която произвежда една трета от електричеството в България. Вярваме силно, че България трябва да предприеме стъпки за диверсифициране на ядрената си енергетика, така че да има повече от един доставчик на гориво. Предложение на масата има от Westinghouse и това е обстойно обсъдено [с българските власти]. Смятаме, че в интерес на България е да направи пробен процес - да се види дали това би могло да проработи, така че да има повече от един доставчик. Това би гарантирало както енергийната сигурност на България, така и по-добри цени на горивото.

Правителството на Бойко Борисов се опитва да намери инвеститори, за да възобнови строителството на АЕЦ "Белене". Какво мислите за този проект? Какви ще биха били според вас икономическите и политическите последици от евентуалното му рестартиране?

Този въпрос предшества първото правителство на Борисов и решението за проекта не беше негово. Ние заявихме още преди години, че това не бе добро финансово решение и че правителството, подписало този договор, не е направило услуга на хората в България. Справедливо е да се каже, че премиерът Борисов наследи този проблем. Ако някой може да намери финансов начин да спаси този проект, това би било добре, но не съм виждал нищо, което да подсказва, че това би могло да проработи без огромни субсидии или без да се повиши значително цената на електроенергията за потребителите. Нито един от тези варианти не изглежда добър. Самият проект не изглежда да е на стабилна основа от самото начало.

В много държави от Централна и Източна Европа има ясна тенденция към засилване на авторитарното управление и отказ от основни демократични принципи. Докъде според вас може да стигне този процес и на какво се дължи? Има ли притеснения във Вашингтон от него?

Изразили сме загриженост и не става на въпрос само за този регион, а и за други части от света, където може да се каже, че има отстъпление от демократичните принципи. Има опити за ограничаване на независимите медии. Всяка от страните е различна и има собствени предизвикателства и свои проблеми. Но наистина мислим, че това е времето да се съсредоточим върху същественото значение на ценностите, които са в основата на НАТО, на ЕС и на ОССЕ. Става дума за ценности, които определят как искаме да живеят децата ни. И това включва някои от основните свободи, за които хората се бориха и немалко загинаха, включително и в България. Това включва свободата на медиите, свободните избори, свободата на религията, на събиранията - всички свободи, които са особено важни за свободното общество. Всяка страна има своите проблеми. Съединените щати също нямат перфектна система или перфектна демокрация, или перфектна правораздавателна система, разбира се. Въпросът е дали се опитвате да я подобрите или обратното. В много страни тенденцията е да се върви в обратна посока и очевидно това е причина за безпокойство.

Смятате ли, че има причина България да стане част от тази тенденция за демократично отстъпление?

Мисля, че няма съмнение, че България има с какво да се гордее. Например с факта, че вашите избори се провеждат изключително добре. Не е имало съществени проблеми от десетилетия. Гласоподавателите могат да изразят мнението си и има свободен дебат по важните теми в обществото. Мисля, че е също важно да се върнем назад и да признаем напредъка. Аз бях за пръв път веднага след края на комунизма и мога да оценя промените оттогава. Това не означава, че е направено достатъчно и че няма опасност от връщане назад. За България най-важното според мен е да се съсредоточава върху тези ценности, да се съсредоточава върху изграждането на общество, в което младите хора искат да останат. Това означава изграждане на бизнес климат, за да могат предприемачите да искат да инвестират, включително и чуждестранни инвеститори, които да имат доверие в правосъдната система Това означава стандартът на живот и нивото на заплатите да са достатъчно високи, така че хората да смятат, че могат да останат и да създадат достоен живот за себе си и за децата си. Мисля, че това е наистина важно, но е важно да подчертая и положителния напредък, който се постигна за 28 години. Това е дълго време и хората губят перспектива, но мисля, че е важно, без да се отрича напредъкът, да се каже и че има още много работа за довършване.

Много често в България независимите от властта медии, независимите и критични лидери на обществено мнение и опозиционните партии стават мишена на атаки, в които често се включват и прокуратурата, данъчни, КОНПИ, а все по-често и други държавни органи. Симптом за какво е това според вас?

Мисля, че една от най-важнитe ценности, за които говорех по-рано, е значението на свободните и независими медии в едно демократично общество. Всеки вид атака срещу журналист, опит за сплашване или опит за затваряне на издания или медии, всякакви опити за ограничаване на информацията, така че хората да нямат достъп до фактите, е опасно и вредно за демокрацията. Свободата на словото в САЩ според мен ни помогна да преживеем някои трудни времена. Мисля, че е важно България да се придържа към постиженията си досега в тази област, а не да се връща назад. Вие сте виждали съвсем буквално физически атаки срещу журналисти и това е напълно неприемливо. Това е нещо, което трябва да бъде осъдено. Ако журналистите се страхуват да вършат работата си, те не могат да я вършат. Това е нещо, за което абсолютно настояваме - за безопасност, сигурност и уважение към пресата и медиите. Тази отговорност е на всички българи - да настояват, както и на правителството и съдебната система, които трябва да ги защитават.

Откритият натиск срещу водещия в "Нова телевизия" Виктор Николаев доведе до оставката на един депутат, но дали според вас това беше достатъчен отговор от страна на държавата?

Не мисля че би било уместно да коментирам отделни случаи, ще повторя, че всеки опит за сплашване на журналистите или опит да се накарат да мълчат е вреден за демокрацията. Журналистите трябва да са свободни да пишат каквото искат. Във всяка страна, не само за България, за да има жизнена, процъфтяваща демокрация, трябва да има жизнеспособни и свободни медии.

Има ли потенциал законът "Магнитски" да бъде използван като дисциплиниращ и ограничаващ фактор за корумпираните политически елити в държави като България? Такъв закон беше приет и в Канада. Има предложения за европейско законодателство в същата посока...

Искам да подчертая, че това е глобален закон, който не е насочен към определена държава. Второ, той предвижда административни санкции, a не правни последствия. Трето, не мога да спекулирам как може да бъде използван законът, освен да кажа, че администрацията е заявила много ясно, че възнамерява да изпълни намерението на Конгреса. Този закон има за цел да се справи с грубото нарушение на човешките права и сериозната корупция, която застрашава нашия национален интерес. Това е неговата цел. Отвъд това не мога да спекулирам, освен да повторя, че администрацията е напълно сериозна в осъществяването на намерението на Конгреса. Как го прави, не мога да отговоря.

САЩ включиха в черния списък на компании, с които не трябва да се прави бизнес, корпорацията МиГ. Какви биха били последствията за България, ако българското правителство продължи да възлага поръчки на МиГ независимо от това? Ще има ли последствия за персонално за длъжностните лица, които го правят?

Нека първо кажа, че преди налагането на санкциите имахме много обширни консултации с всички наши съюзници, приятели и партньори, с ЕС. Всичко, което направихме относно санкциите, беше обмислено, обсъдено и координирано, така че да се гарантира, че санкциите имат търсения ефект - да се окаже натиск върху Русия. А не да се ощетят нашите съюзници, приятели и партньори. В момента не съм запознат да има някакви последствия за България, не мога да изключа, че няма да има в бъдеще, но това е много техническо. За нас е много важно да няма никакъв отрицателен ефект от санкциите в България и в това отношение тук има много лоша публична информация. Те имат много малко икономическо въздействие върху българската икономика - в повечето случаи говорим за по малко от 1% от БВП. Българският износ за Русия практически се е увеличил тази година. Броят на руските туристи, които идват тук, също се е повишил значително. Така че идеята на тези санкции, които са координирани от САЩ и други големи държави като Канада, Япония и други по целия свят, са предназначени да накарат Русия да изпълни задълженията си от Минското споразумение - да сложи край на окупацията и анексирането на Крим. Важно е обаче и санкциите да нямат болезнена цена за налагащите ги държави.

Как мислите, че предстоящото българско председателство на ЕС ще повлияе на българската вътрешна и външна политика?

Мисля, че за външната политика вече беше положено много добро начало и фокусът върху Западните Балкани е подходящ, необходим и дори малко закъснял. Особено уместно е българското председателство да се съсредоточи върху това. Има много незавършена работа на Балканите. Все още има да се направи много в Босна, в Косово, но по-важното е, че има много работа за завършване на трансатлантическата интеграция и европейската интеграция, и силно подкрепяме визията, за която министър-председателят Борисов работи - да включи Западните Балкани както в Европейския съюз, така и в НАТО. Пътят към просперитет, стабилност и сигурност минава през завършването на европейското пространство. Без разделителни линии и без различни качества държави. Изключително важно е да има една Европа. Очевидно това няма как да бъде свършено за шест месеца (колкото е срокът на председателството), но е възможно да се постигне известен напредък. Договорът през август с Македония беше много положителна стъпка. Това може да е ключът към стартиране на напредъка в много други области. Смятаме, че и двете страни, и двете правителства - на Македония и на България, заслужават огромно уважение и благодарност за това постижение. Очевидно не е лесно, това е повече от стогодишна история и има много трудни въпроси. Но има още какво да се направи. Надявам се, че председателството ще постигне напредък и по много други критични въпроси, пред които е изправена Европа. Очевидно домакинът няма да взема решения, но ще даде възможност на лидерите, на всички министри и всички останали участници от европейската комисия и други институции да работят по този въпрос. Така че се надявам, че това ще са продуктивни шест месеца и ще направим всичко, за да ги подкрепим.

Интервюто взе Алексей Лазаров

"Нужен е много ясен фокус върху ценностите, заради които са създадени ЕС и НАТО - върху свободата на медиите, прозрачността на управлението и върховенството на закона", смята посланик Рубин

Автор: Надежда Чипева