Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
17 май 2017, 11:01, 4047 прочитания

Изяж ме ако смееш

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Реклама Тази статия е с рекламно съдържание, предоставено от трета страна и не е обвързана с редакционната политика на медията.
Адв. Ивелина Чернева води обученията по правна рамка на курса Retail Essentials - 4 дневен интензивен бизнес курс създаден специално за компаниите производители на бързооборотни стоки, които търсят развитие и нови пазари.

Все по-често потребителите се заглеждат в надписите по опаковките на хранителните продукти, които консумират, а лесно достъпната чрез силно дигитализирания свят информация им позволява да правят своите напълно осъзнати избори.

След ерата на големите открития и тази на високите технологии ние хората сякаш изпитваме доволство от постигнатите резултати и през последните години светът сякаш изостри вниманието си върху качеството на най-важните за нас блага, а имено - въздух, вода и храна, правейки първи стъпки в това да поправим щетите, които сами сме си причинили.

Законът и бизнесът, догонвайки се един друг, от една страна регулират изискванията към производители и търговци, а от друга страна се стремят да задоволят все по-нарастващите претенции на потребителското общество.

Свободното движение на стоки и хора в рамките на ЕС изисква правната рамка, регулираща хранителната индустрия да бъде изградена на наднационално ниво. България следва изискванията на европейските регламенти и правилно (или не) имплементира задължителните европейски директиви в тази сфера в българското законодателство.

Основният информационен канал, който свързва потребителите, пазаруващи в супермаркета, с изискванията на закона към предлаганите храни и напитки, е негово величество "Етикет". Тук е мястото, където производителят честно и с ръка на сърце може и трябва да признае с какво е планувал да ни нахрани. Изискванията за етикетиране на всички хранителни продукти, предназначени за консумация от хора, са ясно разписани на европейско ниво и развити в нашето законодателство.

След приемането на Регламент 1169/2014 г. начинът на поднасяне на информация от производителя към потребителя беше ясно определен - размер на шрифта, задължително обозначаване на алергените с различен шрифт или цвят, правилна подредба на съставките, обозначаване на страна на произход и прочие. От 13 декември 2016 г. влиза в сила последното ново правило, въведено с Регламента, а именно задължителното обозначаване на "хранителна стойност" за всеки един хранителен продукт в търговската мрежа.

Добре е да знаем, че дори да пазаруваме хранителни продукти в непакетиран вид (колбас нарязан на парчета, салати и други продукти в насипно състояние и в избрано от нас количество) търговците са длъжни да съхраняват цялата информация за продукта и да я предоставят винаги при поискване. Честа практика на търговците на подобен тип продукти е да държат в зоната на обслужване дебело тесте с етикети, от които при поискване намират и предоставят необходимия етикет на своите клиенти.

И ако все пак можем по лесен или труден начин да се сдобием с информация относно основните съставки на продуктите, то не така стоят нещата с тези хранителни продукти, съдържащи ГМО. Според Европейското законодателство, за да се произвежда и търгува с определена култура, съдържаща генетично модифицирани организми, е необходимо да се премине през тежка и бавна разрешителна процедура пред Европейската комисия, включваща предварителни задълбочени анализи от Европейската комисия по безопасност на храните. Към днешна дата в Европейския съюз са издадени и действат разрешения за производството на над 50 вида култури, съдържащи ГМО – това са различни видове царевица, памук, рапица, соя и захарно цвекло. Така например има 25 регистрирани вида царевични култури, чиято генетична модификация им дава различно търговско предимство – резистентност към инсекти, по-добра податливост на хербициди или устойчивост при суша. Вносът и търговията с ГМО храни не е забранен у нас. Въпреки че Европейското законодателство позволява на всяка държава-членка да въвежда по-строги правила, дори да ограничи изцяло производството и освобождаването в околната среда на ГМО на своята територия, това явно се оказва не дотам оправдано и приложимо за бизнеса. У нас все пак е въведена забрана за отглеждане на ГМО на територията на цялата ни страна, макар законодателно забраната да не е категорична, а чрез определяне на забранени територии, които де факто обхващат цяла България към днешна дата.

Всеки един продукт, съдържащ над 0,9% ГМО, намиращ се на рафтовете в магазините, задължително трябва да съдържа такова обозначение върху етикета си. Съдържание на ГМО в продуктите под този праг се приемат за случайни и неконтролируеми. Базирани върху резултатите на всички проучвания, които се правят в хода на разрешителния процес по отношение на ГМО продуктите, институциите на ЕС считат, че храни, съдържащи ГМО са точно толкова безопасни, колкото и техните "чисти" аналози. А изискването за обозначаване върху етикетите, че даден продукт съдържа ГМО, се счита за информиране, а не предупреждение. Независимо дали се считаме за предупредени или просто информирани, важно е всеки от нас да може да направи своя избор с какво да храни себе си и своите деца. Интересно е да се отбележи, че Европа не забранява отглеждане на животни с генетични модификации, предназначени за производство на месни хранителни продукти, но към момента в Европейската комисия по безопасност на храните не е постъпило нито едно искане за разрешение за такова производство. За сметка на това в последните години се наблюдава тенденция издадените разрешения за производство на генетично-модифицирани растителни култури да позволяват повече от две-три мутации в една единствена култура.

Обезпокоително е, че макар правната рамка да задължава производители на храни, съдържащи повече от 0,9% ГМО да обозначават този факт върху етикета си, то липсва ясна рамка как да се обозначи например, че месото, което купуваме произхожда от животни, хранени предимно с ГМО фуражи. Този законодателен пропуск трябва да се запълни, за да се постигне максимална информираност на потребителите.

Всеки от нас има право да бъде информиран и сам да решава дали да консумира предлаганите в магазините продукти и именно етикетът е този, който ни дава тази информация. До каква степен обаче можем да разчитаме на коректността на производителите; въпросът колко откровени са те с нас при предоставяне на информация върху своите етикети и как органите следят за това остава отворен. Законът предвижда санкция до 3 000 лв. при грешно и некоректно етикетиране от страна на производителите и търговците, а за пускане на пазара и търговия с ГМО в противоречие на закона санкцията е до 70 000 лв., като при повторно нарушение може да достигне до 110 000 лв.

Адв. Ивелина Чернева води обученията по правна рамка на курса Retail Essentials - 4 дневен интензивен бизнес курс създаден специално за компаниите производители на бързооборотни стоки, които търсят развитие и нови пазари. Програмата на курса включва теми от областите стратегия, операции, финанси и право. Съдържанието е базирано на реални казуси от практиката.
Retail Essentials e 1, 2, 8, 9 юни

Програмата на модул "Право" включва:

- Експорт на стоки - правни отношения с чужди компании
- Реализиране на продукция - практики при дистрибуторска мрежа, търговски вериги
- Регулации за продуктите - европейски и вътрешни за ГМО и БИО продукти
- Регулации за етикетиране (Регламент 1169/2011)
- Регулации за реклама - особености, непозволени твърдения, практика на КЗК и КЗП

Повече информация за целия курс Retail Essentials вижте ТУК

Контакти:
Христина Христова
business_school@mdvtraining.bg
+359 887 492 126

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Реклама" Затваряне
OMV пусна ново гориво, което защитава мотора и подобрява представянето

MaxxMotion 100plus вече е по бензиностанциите

Проблемите на малките

Няколко извода от "Гепард" - годишната класация на "Капитал" за най-динамичните малки и средни дружества

Симеонов на абордаж в БМФ

Собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев няма да успее да си спести неустойки от 55 млн. лв. след решение на ВКС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

Нова книга: Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.11.2017

Капитал Daily

Брой 179 // 22.11.2017 Прочетете