Дрън, дрън "... че управлението трябва да се повери на мениджъри, а не на академици ..." И на Господ да се повери нищо няма да стане с пробелмите засегнати в статията, защото в ЕС (западната му част, за източната не ми се мисли като гледам игричките Ламбо над 130 кг срещу писателя-учен-българист-ретор Биолчев в подялба на Ботаническа градина?!?!) и в Китай и Япония не важат принципите на американизма, а принципите на партокрацията и корпоративният капитализъм (по-просто "ти на мене, аз на тебе").
Докато ние Европейците гордо си играем на бюрокрация, шарлеманизъм (да не кажа онанизам) и на замазване на положението (типичният начин по който работи ЕС виж пресния случай Барозу, мойта къща е на края, аз нищо не зная - кой хамна едни 400 000 ЕВРО по избори? Един пое вината и като от гъска вода няма виновен. Или глупендерските периодични местения на заседанията от Брюксел в Страсбург и обратно, да става лайф и да се харчат едни пари от евро дупетатите) ...

Прочитане на целия коментар /> науката ще се прави в САЩ, свестните европейци ще хващат пътя натам.
За Китай и Япония въобще не ми се мисли, те даже не са разбрали че оризът е гарнитура и го водят основно ястие (и слава Богу).

Предлагам термина "симулативно обучение" и респ. "симулативно учене" - тогава всичко си отива по местата. Качествените места в България не са много, и не се намират задължително в София. Няма да правя повече реклама, открийте разликите сами. Желание за учене + желание за преподаване + финансиране. Това си е формулата от край време, не само в прехвалената Америка ...

1 - желанието само, не върши работа даже в кревата (ако няма можене и добре е да има още един/една макар да не е задължително)!
Не се учи от желание заради самото желание за знание, а от необходимост да свършиш някаква обществено полезна работа, от която ти да си изкарваш хляба и да си доволен че Бог те е създал и си му се отплатил, и хората наоколо да са доволни че си решил някакъв проблем, което ги прави по щастливи на земята. А парите, те сами идват, те си знаят, затова са измислени от финикийците.
Това е проблемът на Биолчев, той иска да знае, да му свалят шапка и да има (сега ботаническа градина, преди изложбената сграда на Шипка 6, по преди още нещо), а не да свършиш някаква обществено полезна работа в СУ (виж по-горе), поради което паретата го заобикалят, ама яко! И така ще е докато не прочете биографията например на проф. Златаров, или акад. М. Попов, или проф. Станишев (не министър председателя)!

С обезценяването на долара ще стане още по лошо. В Европейските университети ще останат само кухи социалистически марксисти, които ще си преподават един на друг.

Още една причина за трагичната статистика е факта, че американците са първи по дарения в света. Огромно количество от дарения се изсипва в университетите им. Харвард има endowment от над 20 МИЛИАРДА долара. Наскоро правих одит на един малък университет в Тексас с endowment от около МИЛИАРД. Това е само от дарения. Всяка година някой се изръсва с по милион. Наедно с бакшишите в Европа, даренията са минимални или несъществуващи. На хората в Западна Европа им пука как да осигурят социално слабите, вместо да инвестират в най ценното. Типичен социализъм.

как не ви е срам да говорите за образованието нв Европа на фона на нашето, дето бълва само лумпени с дипломи без да знаят даже къде се намира университета, който уж са завършили

Образованието в Европа е на такова ниско ниво понеже за ЕС е по-важно да инвестира в селско стопанство и да насърчава копането отколкото да вкарва пари в образование.

Интересна ми е тази статистика. Ама много. Как ги класират тези универститети, че да твърдят, че в Европа не са останали добри училища? Тъй като за МБА да речем (това, което мен ме засяга в момента), има изключително силни университети в Европа (Insead, London Business School, Instituto de Empresa, IMD, Iese Business School, HEC Paris и т.н.), както и в САЩ, и в Азия. Да, мнозинството е в Щатите. Да, Азия се развива. Но не трябва да бъдат подценявани европейските училища.

Da se tvardi, che obuchenieto v India i Kitai e po-dobro ot Evropa e chista glupost. V USA ima niakoi mnogo dobri universitety i mnogo universiteti, koito prosto praviat pari.

@5 Че ко му е лошуту. Аз заварших в една кръчма близо до Св. "Коце" и ДесиСлава ми пя на церимонията. Ай сектир от вас еврупейци и хамериканци. Утре почвам да въртя далаверите.

До но.7

Ще разбереш смисъла на резултатите от тази статистика, ако загледаш по-внимателно в критериите, по които тя е направена. Това ще ти обясни доста от резултатите.
(Виж картинката към статията "Кои са най-добрите в науката")

1. Alumni - брой изследователи...получили Нобелова награда - Тежест 10% - тук нямам коментар
2. Award - Брой присъдени Нобелови награди... - Тежест 20% - тук също нямам коментар
------------------
Дотук критериите са с обща тежест 30% и звучат смислено и съвсем резонно. Погледнете обаче останалите критерии с обща тежест 70%, при които има някои интересни неща и факти.

3. Последният критерий е наречен Size - академични постижения, отнесени към общия брой изследователи. Какво е "академично постижение", как се измерва и как го отнасяме това нещо към броя на изследователите? Изобщо смисълът на този критерий е доста мъгляв. Има тежест 10%
------------------ <...

Прочитане на целия коментар br /> Дотук разгледах 3 критерия с обща тежест 40%. Останаха още 3 критерия HiSi, N&S i Sci с обща тежест 60%, които според мен са показателни за крайните резултати от класацията. Това е само мое мнение, но си заслужава да се има предвид следното:

4. HiSi - брой учени с висока честота на цитиране на научните им трудове според АМЕРИКАНСКИЯ институт ISI. Тежест 20%
Забелязахте ли, че говорим за американски институт, част от Thomson - голям издател, базиран в Щатите. Ако вземете 10 американски списания, 3 европейски, 2 азиатски и 0 африкански, можете ли предположите кои учени, ще бъдат с най-висока честота на цитиране?
Още нещо - езиците. Европейците публикуват на куп различни езици, което затруднява цитирането на един френски учен, например. Той може да е написал нещо значимо, но на родния си език, което силно стеснява вероятността да бъде широко цитиран по простата причина, че болшинството учени по света знаят английски, но много малка част знаят френски. Следователно много по-вероятно е да бъде прочетен и след това цитиран един научен труд написан на английски, отколкото такъв на френски, немски, испански, италиански, полски...

5. С HiSi е много тясно свързан критерият Sci - общ брой научни статии, публикувани в списания с "импакт фактор" през 2006г. Тежест 20%
Импакт фактор е вид измерване (доста противоречиво между другото) на значимостта на дадено научно списание и е пак на основата на цитиранията. Прави се от същия американски институт ISI, част от корпорацията Thomson. Ако вие издавате научно списание, което не се индексира от американците, каквито и гениални научни статии да публикувате там, те няма да бъдат взети предвид.

Странно ми се вижда да се включат цели два критерия с обща тежест 40%, свързани така тясно с американския институт ISI.

6. Последният критерий ще ти отговори защо областта, която те засяга не влиза в това изследване. N&S - брой статии публикувани в престижните списания Нейчър и Сайънс, м/у 2002 и 2006г. Тежест 20%.
Тези две списания наистина са престижни в това няма и капка съмнение, но погледнете следните няколко факта:
- Сайънс (Science) издание на АМЕРИКАНСКАТА асоциация за прогрес на науката (АААS)
- Нейчър (Nature) е английско по произход списание, но в наше време редакционната му колегия е съставена от водещи английски и АМЕРИКАНСКИ учени и предполагам средствата с които се издава идват главно от Щатите (това последното е само мое предположение, нямам достъп до такава информация, за да го нарека факт, но имайки предвид оповестеното публично за финасирането на науката като цяло, е много вероятно да е така).
- и двете списания публикуват статии в "различни" области на науката, ама не съвсем - имат една основна област, условно можем да я наречем "Науки за живота": медицина и клинична практика, биология и биотехнологии, химия, фармакология и още някои области от естествените науки като география и науки за земята, физика и околна среда.

Както се вижда обществените науки (икономика, история, мениджмънт и управление, философия и т.н.) не са застъпени в тези списания, следователно в тази класация ще имат превес университети с насоченост към естествените науки и медицината. Нищо лошо няма в това, но класацията не бива да се генерализира, просто защото е малко едностанчива. (Сега надявам се разбираш защо няма тук MBA.)

60% от тежестта е доминирана от американо-английски източници на информация, така че не би трябвало да е изненада, че крайните резултати сочат като фаворити американски и английски у-ти.

Все пак генералната идея на статиите в Капитал, че в Европа не се обръща достатъчно внимание, няма стратегия къде да бъдат насочени усилията и е слабо финасирането на науката е СЪВСЕМ ВЯРНА и в най-скоро време, ще се бием по тъпите глави, защото сме си позволили това пренебрежително отношение.

"Все пак генералната идея на статиите в Капитал, че в Европа не се обръща достатъчно внимание, няма стратегия къде да бъдат насочени усилията и е слабо финасирането на науката е СЪВСЕМ ВЯРНА и в най-скоро време, ще се бием по тъпите глави, защото сме си позволили това пренебрежително отношение."

Отлично обобщение. Някои хора трябва дълго и сериозно да се замислят и да действат, защото ще стане късно след някоя и друга година. Образованието е най ценното нещо, което едно население може да даде на децата си. Без него, коня отиде у ряката.

до #10:

Аргументите са ти доста нелепи и ми звучат като типичното едно време оправдание как за проблемите ни е виновен заговорът на западния империализъм. Ще цитирам:

"Ако вие издавате научно списание, което не се индексира от американците, каквито и гениални научни статии да публикувате там, те няма да бъдат взети предвид. "

Ако измислиш нещо гениално, то рано или късно ще бъде цитирано от всички, вкл. от американците. Това оправдани от сорта не тези дето ги правят нашите гении от БАН. Видите ли, идеите ни са толкова изпреварили времето си, че никой не ни разбира и оценява.

Друг цитат:

"Европейците публикуват на куп различни езици, което затруднява цитирането на един френски учен, например. Той може да е написал нещо значимо, но на родния си език, което силно стеснява вероятността да бъде широко цитиран по простата причина, че болшинството учени по света знаят английски, но много малка част ...

Прочитане на целия коментар знаят френски."

Както сам правилно отбелязваш, повечето учени знаят английски. И не би могло да бъде иначе защото повечето научна литература излиза на английски. С други думи - ако не знаеш английски никакъв учен не можеш да бъдеш. Просто и ясно. А щом знаеш английски какъв е проблема да напишеш статията си на английски вместо на патагонски? Ако не можеш да публикуваш на английски значи или не знаеш езика (т.е. не си учен) или няма какво интересно да кажеш. И в двата случая науката ще мине и без теб.

Трети цитат:

"Сайънс (Science) издание на АМЕРИКАНСКАТА асоциация за прогрес на науката (АААS)
- Нейчър (Nature) е английско по произход списание, но в наше време редакционната му колегия е съставена от водещи английски и АМЕРИКАНСКИ учени "

Това дебело подчертаване на националността само издава нашенски шуробаджанашки манталитет. Науката не се дели на американска и не-американска, на моя и твоя. Да сте чували за "етиопска физика" или "монголска математика"? Науката е една и научните закони си важат еднакво и в Манхатън и на остров Тимбукту. Ако някой твърди обратното не е никакъв учен, а шаманин или академик от БАН.

Ако в редакционните колегии на най-престижните списания преобладават преподаватели в американски университети,то е защото науката се прави в днешно време най-вече в САЩ. И голяма част от тези преподаватели по произход не са американци, а азиатци и европейци, които са се преместили в САЩ за да избегнат посредствеността в родните си страни. И така ще продължава да бъде докато не престанем да търсим под вола теле и не се замислим за истиските причини за кризата на висшето образование и науката в Европа.

Николай,

Не вади думите извън контекста. Опитах се да обясня резултатите от една класация и защо я смятам за едностранчива с недобре балансирани критерии.

Колкото до твоите твърдения част от тях никой не оспорва, а част просто не са верни.

"Ако измислиш нещо гениално, то рано или късно ще бъде цитирано от всички, вкл. от американците."

Не е баш така. Колко хора са чували за Алфред Ръсел Уолъс? И колко са го цитирали? Малко.
А колко хора са чували за Чарлз Дарвин и теорията за естествения подбор? И колко са го цитирали и продължават да го цитират? Всички.
Само дето автор на теорията за естествения подбор е Уолъс. Няма да коментирам защо е станало така, просто илюстрация, че това, което твърдиш ти, не винаги е вярно.

За "гениите" от БАН спор няма! Прав си на 100%.

За публикуването на английски също никой не спори - в последните 20год. това се е утвърдило кат...

Прочитане на целия коментар о норма. Ако искаш да те четат и да те цитират, публикуваш на английски. Как ще го направиш, дали ще го научиш или ще ползваш преводач си е твоя работа.

Обаче, тезата ти "ако не знаеш английски никакъв учен не можеш да бъдеш" - не е вярна. Съжалявам. Историята познава куп велики учени, които бъкел не са знаели английски. В 19 и началото на 20 век например, е било прието да се публикува на френски. И изобщо не е означавало, че ако не знаеш френски, си кофти учен.

За списанията Сайънс и Нейчър пак си прочел повърхностно. Приемането на САМО и ТОЧНО ТЕЗИ 2 списания като критерий за мен не е оправдано. Поради 2 причини:
1. Естествено в изданията на СУ публикуват предимно професорите от СУ, в изданията на Сорбоната - предимно професорите от Сорбоната и така е в цял свят. В изданията на АААS и на англичаните публикуват предимно учени от американски и английски у-ти и не разбирам, защо това ти се струва толкова странно.
2. Насочеността на тези 2 списания предимно към определени области в науката. Вярно, те са широко-дисциплинарни, но по-горе писах в кои области. В същото време други големи научни области остават извън обхват.

Никой не оспорва, че американците са голяма работа, че изсипват купища пари в изследвания, че там работят много и то добри учени европейци. М/у другото, тенденцията най-добрите европейци да заминават за Щатите започва през II световна война, спасявали са се от фашистите, които силно са недолюбвали инакомислещите. И тази тенденция е намалявала на периоди след това, но не е спирала чак до наши дни.

Та Европа си има проблеми в науката и образованието и то големи, но целта ми не беше да плюя по американците, а да покажа защо според мен доминират американски у-ти в класацията.

Хайде недей да ме четеш както дяволът чете евангелието, ако обичаш. Ако си американофил и се разпенваш, дори и само ако падне крайче от сенчица върху великите, единствени и най-по-най- Съединени щати, тогава може - то явно ти идва отвътре :) Споко, нямам нищо против Големия Брат!

Благодаря axa, че си се разровил за критериите на класацията. Определено статията има доста по-малко информация от коментарите под нея. Лошо Капитал...

" "Оксфорд“ и „Кембридж“ са единствените европейски университети, които гребат уверено не само в традиционната регата помежду си, но и във водите на международната академична конкуренция..."
ТЕЗИ УНИВЕРСИТЕТИ ПОЧИВАТ САМО НА ЛАВРИТЕ СИ... АСИСТЕНТИТЕ В ТЯХ (т.нат тютори), КОИТО ИЗНАСЯТ НА РАМЕНЕТЕ СИ ОБРАЗОВАНИЕТО НА СТУДЕНТИТЕ, ПОЛУЧАВАТ СМЕШНИ заплати, има хора, които не могат да си наемат квартира и живеят в сградите, в които изнасят и упражненията.

статиата в последниа брои на списанието Таим, посветена на обсьжданата тема: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1819705,00.html
Деиствително европа губи по всички линии от САЩ. По важното обаче е какьв е принса на Бьлгария. За сьжаление трябва да признаем че е нулев.