Е, чак пък фалшифа лична карта да си правя, че да ме приемат в УНСС.
Не разбирам, струва ли си, толкова ли е ценна тази диплома?
Завършл съм УНСС преди три години, дипломата от университета сама по себе си никакви дивиденти не носи. Малко късмет и яко бачкане трябва да се постигне нещо смислено в живота, а не диплома било то от български или чуждестранен университет

Ами то това е проблема, че с тази диплома може да си избършеш (знаеш какво). И самото учене няма нищо общо с това което ще ти трябва по-нататък. Ако се държи изпит по нещо което утре някой работодател ще иска да знаеш няма да плащаш и преписваш(за мен е все едно) да за си вземеш изпита.
Там се къса цялата система. И не разбирам защо никой нищо не казва по този въпрос ? говори се за последиците от проблема а не какво е породило проблема.
А иначе, че диплома от УНСС е една безсмислена хартийка .. спор няма.

Не ни обиждай. Ами Стоян Александров? А Киро секирата?

Има една простичка схема. Прави се контролно в началото на семестъра. Като се
видят резултатите се викат безнадежните случаи и им се възлага да прибират парите от съмнителните случаи. Преподавателят не си мърси ръцете с финикийски знаци. А гореупоменатите случаи си взимат изпитите по пазарен принцип: плащаш или свършваш важна за обществото работа на посредник.
Шанс да се хване преподавател няма.

Завърших УНСС, обучението е всъщност доста сносно, колкото и да звучи невероятно на пишещите дивотии без никакъв житейски опит. Преместих се в Щатите на другия край на света, където даже филипинските маймуни си мислят за БГ, че е остров населен с маймуни (тук един на 1000 я е чувал що е то България, я не) и "О Боже" - прехвърлих си изпитите от УНСС в местен доста реномиран университет (не е Йейл) , признаха ми цялото образование, че даже в администрацията знаеха кой предмет какво обучение съдържа. Та дотук за "бършенето на .... с диплома от УНСС". Спестих си поне 100 бона само образователни такси и 5 години учене. Софийският, Свищов и ТУ са си също подобаващо признати. За останалите нямам лично впечатление, предполагам поне държавните ВУЗове са признати.

Междувремено, докато продължавам да се образовам и правя професионална икономическа кариера, установявам че много от преподаваната ми материя в УНСС всъщност ми влиза в практическа употреба. Вярно,...

Прочитане на целия коментар половината беше общообразователна, и човек си мисли как няма професионално приложение, но общообразователна материя влиза в програмата на всеки уважаван университет в Щатите. Иначе - поработете с тясно специализирани индийци и китайци, за да разберете що е то малоумие и "кон с капаци" и как това впоследствие не подлежи на подобрение.

Учил съм и в Икономическия факултет на СУ, не видях никаква разлика с УНСС. Кадърни и некадърни студенти има навсякъде. Както и корупция.

По повод корупцията - от лични наблюдения и в същия мащаб я има и в СУ, и в ТУ София, и в ИУ Варна и прочие. Дубльори, купени изпити, подаръци ..... повсеместно.

Както много пъти съм го казвал - не всеки в БГ може да си позволи да наеме възпитаник на Принстън, Харвард, Кеймбридж и т.н. В БГ няма работодател с нуждите или финансовия капацитет да наеме хора с образование от топ 1000 на света, по простата причина, че такова образование струва пари и дипломираният няма друг избор, освен да иска високо заплащане, за да си избие времето и разходите за обучение. Даже, в момента усилието и стойността на висше образование в България вече обезмисля последващото пребиваване в България.

Че корупцията си е проблем, никой не отрича. Да се търси само в УНСС е повече от глупаво. Просто на държавата и трябва закон, който да бъде спазван, и криминални и финансови наказания и за двете страни в корупцията. В момента, в който някой наистина рискува година затвор и скапване на живота си, ще се замисли дали си струва парите.

Другата практика - преподава се в групи от по 30-ина човека, така преподавателят поне донякъде запомня лица и имена. И опира до преподавателя, дали да изисква и проверява документ за самоличност. И разбира се, крайно време е да се осъзнае че входящите приемни изпити са БГ малоумен феномен, с единствената цел да създават почва за корупция. Проблемът не е кои или колко влизат да учат висше образование, а кои и как излизат от средно образование. В България началното и средно образование никакво го няма вече, и даже и при добро желание, ще отнеме 20-30 години да се възроди. Успех и светло бъдеще желая на всички!

Явно си струва, щом много хора прекарват (пропиляват) 4 от най-добрите години от живота си в учене, за да получат същата тази диплома.

Май верно този асистент П.Илиев от УНСС беше рупор на приличащата все- повече на дружеството за разпространение на знания "Георги Кирков" - НПО "Център за изследване на демокрацията" . По -скоро тези трябва да се казват " Център за компрометиране на демокрацията "...
И кой е този луд, та дава кинти за бля-бля и то масирано по медиите на Петкан Илиев и неговите съратници - борци срещу корупцията от " Център за изследване на демокрацията" .

Дълго време си мислех, (и продължава да си мисля), че УНСС е много зле и като цяло си бях прав, но като разбрах как е в другите университети в България, в някои аспекти си мисля, че съм направил правилния избор (измежду българските), като съм го завършил. (Може би само Американския университет в България е малко по-приличен от останалите.) Остава си огромното ми разочарование от много неща, но практическата насоченост, колкото и слаба да е, видях, че е доста по-добре от други университети с икономически специалности. Но продължавам да твърдя, че много от преподавателите са зле, други просто не са заинтересовани да предават каквито и да е знания на студентите си, трети са адски нагло корумпирани. Учебните планове и начина на преподаване плачат за много промени. Корупция си имаше и преди, и сега за жалост продължава да е по същия начин. Има методи и могат да се измислят работещи такива, които да я направят почти невъзможна, но просто няма желание това да стане, както и в останалите...

Прочитане на целия коментар сфери от живота.

а конкретни имена, изпити и тарифи кога ще започнете да цитирате?

Завъшил съм УНСС 2000 г. и съм чувал за корупция, но никога на мен не са ми искали. Брат ми завърши тази година и на него не са му искали.
Специално за корупцията в УНСС се получава, малко като историите с "червения живак", всички го търсихме да го купим/продадем, но аз за тези 12 месеца когато беше истерията с него така и не чух за човек, който го е виждал.

Петкан Илиев ми е преподавал и ще ви кажа, че като асистент той ми помогна да навлезна в Икономикса и да ми стане интересна тази материя.

За дипломите от УНСС, аре нема нужда да говорите глупости, тъй като в УНСС ти дават възможност, ако имаш желание да седнеш и да четеш. Ако си инертен и мързелив, няма кой да ти помогне. Няма как да ти налеят знания с фуния.
А и целта на висшето образование е да те научи да мислиш, като едновременно с това ти даде основа от знания, които впоследствие ти да развиеш с професионалното си развитие. Това за в УНСС го дават, ако разбира се не...

Прочитане на целия коментар кибичиш по цял ден в кафето да говориш дивотии на перхидролените пачи

Корупция в университети че има, е ясно. Ясно е и, че за съжаление, има много малко хванати. Страшно е, че има и „брутални” преподаватели, които са превърнали изпитите в „частен бизнес” с различни форми на заплащане (не само парични!)… Но най-страшното, че самата настояща система на висшето образование в България предпоставя този „бизнес”, а ловенето на „златни рибки” в УНСС или някой друг университет едва ли ще реши общия проблем. Защото първият въпрос, отговорът на който е ясен за почти всички, е за стойността на придобитата диплома – дали за пазара на труда има разлика в „качеството” на завършилия дадена специалност от „качеството” на купилия си дипломата без да е стъпвал там (частен е случаят на купуване на изпити плюс пребиваване няколко години в съответният университет)...

Темата си заслужава централното място не само в един брой на „Капитал”, но и в политиката на цяло едно министерство – един глас и от мен за рейтинга на публикацията на оранжевия бутон над...

Прочитане на целия коментар заглавието…

Основния проблем е откъсване то на образованието от живота и работата след завършване.
Вузовете по идеа са били замислени да бъдат завършвани от много лимитиран кръг хора, които в последствие да се занимават много дълбоко с материята, затова са и тези теоретични дисциплини и цели 5(сега вече 4) години. Навсякъде по света учебните заведения след средно образувание са два типа - много престижни и трудни за завършване(Харвард, Йеил, Оксфорд... ), и втори тип - практически насочени, леки, понякога 2-3 години и се завършва с някаква диплома. В тези от първия тип , няма смисъл от преписване и купуване, щото всичко е на много много високо ниво и там да гениите. А за втория тип - там всеки курс и изпит е практически и е нужен за да работиш после, и пак няма смисъл от шмекерии.
Например аз съм завършил ФМИ на Софийския Университет. За какво му е на един компютърен специалист, който ще коди по цял ден Java, да е учил цял семестър Диференциални уравнения ?!?!? затова този...

Прочитане на целия коментар компютърен специалист предпочита да препиеше/купи този изпит. Но никой компютърен специалист не преписва и не си купува изпита по Бази Данни !
По-добре да се спре, като се направи безсмислено, преписването/купуването отколкото да се гонят и да се хващат тези които го прилагат.

Центъра за изследване на демокрацята /ЦИД/ се произнасяха "компетентно" дълго време срешу корупцията барабар с асистент П.Илиев - голяма борба е било с корупцията,ей ....
Абе,тези от ЦИД кой ги финансира ? И какви поръчки изпълняват в България ?

Интересното в цялото говорене (без никакви факти) за случая с Петка Илиев е, че никой не се замисли, че когато говориш на глас за корупция, корупционни схеми (особено по високите етажи на властта, във висшето образование, МВР и т.н.), скрита икономика, схеми за източване на пари и т.н., настъпваш много (влиятелни) хора по болните места и си създаваш врагове. Нека да изчакаме официално да бъдат обявени факти и тогава да произнасяме присъди.

В много университети на Запад, проблемът с обективното оценяване (и корупцията) се решава с въвеждането на 'външен оценяващ' - пример - устен изпит в УНСС, който се провежда от преподавателя + външен оценяващ от Стопански факултет на СУ, напр. - по-висока тежест в оценката има външният оценител. Не е трудно за организиране - трябва да се определи по-внимателно кой да е външен оценител поради различните интереси на лицата, но - подобна схема е вариант в краткосрочния период. Външният оценител може да е преподавател от друга катедра (с достатъчно знание по конспекта), но 'назначен' в последния момент от администрацията, за да се намали риска от уговорки.

Това не е лошо като идея, но има опасност от нарочно завишаване и занижаване на оценки, поради факта, че катедрите се конкурират помежду си (УНСС и СУ в случая). По-скоро външните трябва да са независими специалисти, които да се канят. Според мен трябва да се въведе някакъв стандарт в учебните планове, които на първо време трябва да бъдат сериозно ревизирани със съвременна и практическа насоченост, и изпитите да бъдат тестове и задачи, които се дават от външни специалисти. След това устната защита на изпита да бъде задължително публична и да включва външен специалист, а резултатите от тестовете също задължително да излизат публично. Освен това всяка катедра трябва да установява сериозни връзки с компании в бранша и да има регулярна работа по реални проекти от студентите.

Ми, тези от Център за изследване на демокрацията са си с Петкан Илиев отлежала реколта - техни т.нар. антикорупционни "анализи" ни се натрапват от бая годинки вече.

мн слабо "капитал"; проблемът е много по-сериозен и дълбок от един случай (недоказан и неизследван) в унсс; има и много изследвания по темата - в българия; вървим с бодра крачка към "италианския" модел, където всеки може да стане доктор, а международно им признават само частните университети във франчайз с американски и хората ходят да учат там езика и да разглеждат забележителностите; а когато медиите не могат или не искат да направят задълбочени анализи всичко става "жълто" и съответно "чудо за три дни" ...

заглавието кърт

Много смело се говори от изборите насам за корупция навсякъде, като при Бай Тошо - за решенията на последния конгрес на Партията или Априлския пленум. А нещата са прости - ако седиш и си налягаш парцалките над книгите за да си вземеш изпита със знание, никой не ти иска, ако смяташ, че можеш по втория начин - плащаш. Ама това и без да съм изследовател на корупцията е ясно - искаш да заобикаляш правилата, значи си готов и да прибегнеш и до нетрадиционни методи. Не че отричам понякога и просто да не си симпатичен на преподавателя и чисто от магарешки инат да се заяде с тебе и да те прецака само на тая база. Но това си го имаше и преди. А ректорчето да не се прави на гола девица, вкарала плейбой в леглото си - изненадана, че усетила нещо хард. Вода ненапита - всичко знаят, само той не. Ами значи не си е на мястото тогава. Ако не си отваряш очите и ушите като администратор, което води до лош имидж на повереното заведение, просто не ставаш. А ако го правиш умишлено, май имаш интерес.

Добре,де , как така ствава,че тези от Център за изследване на демокрацията, очевидно яко финсирани и промотирани медийно,се борят ужким срещу корупцията , а техен консултант- Петканчо си е пример за корупционна практика. Поне до този момент.

И въобще до кога такива организацийки ще съществуват в България ?

До Министърът на образованието Йорданка Фандъкова - Госпожо, Математиката е тази която селекционира учениците (хората)! Колкото е математиката в училището - толкова е и образованието в него! Всичко друго е общообразователен придатък и трябва да се разглежда като такъв! За това увиверситетите (без никакво изключение в целият свят, като се почне от Сорбоната и се свърши с нашенското УНСС...) са общообразователни, псевдонаучни дъвки, предназначени да приютът третокласните индивиди и да ги ангажират 4-5 години с наукообразни занимания... Та, моето предложение, на базата на световният опит, към ръковството на Министерството е:
1. Ежегодна национална Математичека Олимпиада в ТРИ кръга
- Първи кръг - във всяко училище
- Втори кръг - Общоградска (например Общософийска...)
- Трети кръг - Общо Национална Математическа Олимпада!
2. На базата на тези олимпиади - създаване на Единен Регистър на всички талантливи деца-Математици!
3....

Прочитане на целия коментар Средностатистически - такива таланти са от 0,18% до 0,22% от населението на Държавата - за нас това прави - Около 100 младежа годишно!
4. За тези 100 младежа - да се създаде - Висшо Математическо Училище с интернат в някой от красивите ни малки "зелени" градове - например Смолян, Велинград или друг такъв...
5. Със зачисляването в това Висшо Математическо Училище, младежите да стават автоматично Държавни Служители - със стипендия от порядъка на 2500 - 4500 лева!
6. Срок на обучение - 4,5 - 5 години... с много Математика, Хуманни науки, Спорт...
7. Тези 100 младежи - ще формират Елита и ще са тези които могат реално да ни изкарат от ямата...
- За всички останали наши прекрасни младежи - нароилите се безчет университети - ще имат грижата да ги обслужват...

Ужас, и аз съм учил там. Не съм плащал, но много работи се чуваха въпреки че беше отдавна. Жалко е когато човек види едно учебно заведение в което е учил так опорочено.

През последните 5 години все лоши работи чувам за там.

Виновни има. Дали ще ги търсим?

А и време е някой да смени всичката тази сган от секретарки и асистентки и записването да става само чрез компютър както е на запад.

Напълно съм съгласен, че математиката е един от най-важните предмети. И селекцията на кандитстващите в икономически ВУЗ-ове трябва да се прави, чрез приемен изпит по математика, а не по география например. Завърших УНСС преди няколко години (т.е. информацията е оттогава и може да не е актуална), когато в него освен с математика можеше да се кандидатства и с география (!?), история (!?!?) и литература (!?!?!?). Представяте ли си какво безумие? Съвременната икономика борави с доста сложен математически апарат. Ето защо, вероятността някой, който просто е "назубрил" 30 теми по география/история или е много добър в литературните анализи да се справя кадърно и с финансовите такива е минимална.
Но средното училище трябва да дава добра обща култура и най-вече езикова такава. Ако това се случваше в България нямаше в по-горния пост (№28) да фигурират нелепи изрази, като: "100 младежа" (вместо "младежи"), "Висшо" (вместо "Висше") и т.н....

Прочитане на целия коментар
А по темата за корупцията в УНСС. За пет години следване на мен нито веднъж не ми поискаха пари за изпит. Като цяло (преди 7 години) нивото на целия образователен процес в УНСС беше изключително ниско, така че не беше никакъв проблем изпитите да се взимат със "собствени сили", с високи оценки от по-голямата част от студентите. Чувал съм истории за "уредени" изпити, които звучаха съвсем достоверно. Според мен корупция в много по-големи мащаби има при приемните изпити и при "прехвърлянията" от други често съвсем "измислени" ВУЗ-ове, като разни Славянски, Свободни, Нови и прочие "университети" в УНСС, отколкото при семестриалните изпити.

'100 младежа' е правилната форма (когато е упоменат конкретен брой е 'младежа', когато не е - 'младежи', пет филма -много филми, и.т.н.).

Астрологията е измислена, за да може икономиката да изглежда като точна наука.
Ясно е какво е в главите на родните икономисти - как да се накиснем в корупционни или измамни схеми.
Един няма за цяр да действа по учебниците, по които зубрят.
Затова мязаме на молдова, не на словения

Завършила съм УНСС и смятам че дава доста модерно образование което се признава из цяла Европа и позволява лесно да се намери работа в чужбина. Имам много колеги които завършиха МИО и изключително успешно успяха да се реализират като Докторанти или Мениджъри в известни фирми в Америка и Европа, така че мисля че УНСС успява да предложи едно добро образование.
Наистина докато следвах имаше само един преподавател който пускаше студентите срещу определена сума за изпит, но мисля че УНСС просто страда от всеобщото корупционно заболяване на нашата страна.
Мисля че не е добре да оплюваме преподавателите, програмата или университета и да отричаме или просто да забравяме постиженията на този университет.

До Министърът на образованието Йорданка Фандъкова – Госпожо, към този момент (2/8 – 17,0 часа ) аз със задоволство и радост Ви съобщавам че моята идея, формулирана в коментар N 28, за която разчитах че ще има не повече от 1% подръжка, се оказа че има целите огромни 38%...(?!) Такъв огромен процент от Коментаторите на КАПИТАЛ – са „ЗА” моето Предложение...
Уважаема Госпожо, този факт, Ви дава възможност – да влезите в Историята на Родината ни... Защото, само японците ли могат да правят по 4 общояпонски математически олимпиади на година, с цел да открият своите 431 талантливи деца, след което да ги обгрижват като ги правят държавни служители и им дават стипендиа по 13 000 € на месец; Няма да говоря за Европа – където всяка една Голяма Държава има такива Висши Училища и плаща на тези свои студенти по 8 000 € стипендия...
Направете го Госпожо...! Вие можите да влезите в Нашата История...
Кураж и много...много... Успехи...

Възмущението на клиента в пазарната икономика се изразява по 2 начина:
1. Преставаш да ползваш услугата и отиваш в друг университет - Харвард, Кеимбридж, Лондон, Париж....
2. Даваш под съд

Лакърдиите в медиите и форумите .... просто вдигат цената на подкупа. Бойко Борисов не може да смени всички преподаватели и секретарки в УНСС - просто не му е работа, ако и да е държаввен ВУЗ.

Some steps in the wind...

I hear, in
the strength
that always
remains, the
delicate rhymes
of a deep
sensibility, and
even a pleasure
where the
sun-rise appears...

Francesco Sinibaldi

@ Ани Б.

Ами Анинце нали тоя външния и той може да бъде купен бре и той е човек все пак !? Толкова ли не ти стигна акъла да го схванеш.

@Гогата

Гога братленце, зависи какво наричаш програмист и аз мога да кодвам на HTML, Flash Action Script и Visual примерно, но не съм ПРОГРАМИСТ. Това всеки льольо с малко логическо мислене може да го научи как става. Klavish-a много правилно ти го е казъл. Програмирането е производно на висшата математика и наистина добрите програмисти са невероятни математици като цяло и в последствие се занимават с разработка на алгоритми и нови езици и т.н., а не просто кодване на JAVA. Самообиждате се момчета и момичета и ако това да кодваш на някакъв относително елементарен език се нарича програмист много жалко за ФМИ на СУ, че ви е пуснало да завършите.

Drakon #41: Като цяло адекватно мнение. Всъщност и 5 икономически специалности са много, на Запад има само 2- икономика и стопанско управление.
По един въпрос обаче се заблуждаваш съществено "не е лошо да се поназнайва математиката до степен да ни върши работа когато се наложи, ама да я издигате на пиадестал, я по-полека. Икономиката е социална наука и в нея нещата се определят много повече от икономическа социология, социална психология и социо-биологията"- той и господин К. Маркс така смяташе но после се оказа че е в грешка

Да помогна на мнение 28 и след това 36. Това което описва е интересна идея, която търпи доста критики. Но само така ще се избистри. Та допълнението е от мен, бих казал доста важно и то е свързано с това как да се финансира тази идея. Като се принудят със закон "тарикатските" пенсионни фондове(които напират да стават все повече) срещу фиксирана лихва да финансират бъдещата инженерна мисъл, вместо да залагат парите ни на финансовите пазари и после като загубят да се оправдават че имало криза. Крайно време е някое правителство да ги впрегне да работят за БГ.

Защо ми се струва, че модераторът е изтрил доста коментари. Не така колеги от Капитал не Ви прави чест, този вид цензура.

До klecho #43 приятел, никой не успорва факта, че иконометрията и прогнозирането имат големи успехи. Въпросът е като са толкова успешни, защо не предсказаха кризата, защо въпреки че знаем толкова много продължава да има черни лебеди които ни потапят?

Отговорът според мен е, че колкото и красиви и верни да изглеждат икономическите модели, ако аксиоматиката /фундамента/ е сгрешен всичко оттам насетне е вятър и мъгла. Не случайно говорех за финасовите пазари - имах приятел който няколко години игра успешно на Насдак. От него знам, че на позиция се влиза когато вероятността да спечелиш е 2:1, важно е не толкова да знаеш математическите модели, а по-скоро да си запознат с това как да четеш графики и да поназнайваш малко от вълновата теория на Елиът дето трудно ще я намериш в учебниците по финанси, защото противоречи на основната аксиома...

Прочитане на целия коментар на икономикса, че участниците на пазара се стремят да максимизират, а не че се ръководят от емоции, като алчност и страх .

Погледнато по общо осакатяването на икономическата теория се дължи на факта, че това е социална наука. Тоест преподаваните аксиоми и теории, не са просто суха теория, те са идеология която помага за контрола и експлоатацията на населението.И управляващите нямат изгода да се рапространяват идеи и теории, които оспорват настоящото устройството на обществото/колкото и верни да са те/. Ако не вярваш потъси в Г. "свободни пари" и името Силвио Гезел http://en.wikipedia.org/wiki/Silvio_Gesell, или филма "Money as debt".

Ако иска човек да разбере съвременната икономика и общество трябва да разбере как се произвеждат символи, че парите са един от видовете символите означаващи дълг, как действа сложната лихва и банковият мултипликатор. И най-вече какъв е ефектът от свръпроизводството на символи /пари в частност/- и как те принуждават икономиката да расте непрекъснато, във всичко да търси...

Прочитане на целия коментар м печалба,да унищожаваме безогледно природата и ресурсите, въпреки възможностите да произвеждаме все по нетрайни и некачествени стоки и как системата предопределя концентрацията на капитала в ръцете на огараничен брой хора и бедността и /като следствие/ намаляването на раждаемостта за голяма част от населението. И търсейки отговора на въпроса кому е изгодно това ще стигнеш до теорията за конспирацията и доминацията на юдео-масоните /държа да отбележа-не съм антисемит/. И най- вече защо скоро ще фалират не малка част от държавите и ще започнем да се разплащаме с карти, а по-късно и имплантирани чипове, преминавайки изцяло под техен контрол.

Описаното в статията е дългогодишна практика. Преди 10-ини, докато още бях студент, редовно се яваявах като дубльор на студентски изпити. Тогава тарифата беше 50 лева. По време на сесия вземах средно 10 изпита и припечелвах прилично.
Явявал съм се като дубльор на изпити по математика, информатика, физика, химия, автоматизация, икономика и др. в УНСС, Киевски университет, ТУ, УАСГ, ХТМУ, МГУ, ЛТУ. Нито веднъж не съм имал проблеми с университетите или себе си. Средното ниво на студентите в гореизброените университети е ниско, много ниско...

Drakon: отговарям на въпроса ти в пост #45: "защо не предсказаха кризата, защо въпреки че знаем толкова много продължава да има черни лебеди които ни потапят?"- просто нямаха никакъв интерес да я предсказват, целта им беше максимално дълго да запазят огромните си трудови възнаграждения и бонусите си. Taka да се каже, слабо ги вълнуваха възможните последствия от действията им защото както се видя не на тях е отредено да платят сметката. С други думи, тук се сблъскваме преди всичко с проблем от юридическо, не от икономическо, естество.
Пост #46 предпочитам да не коментирам- звичи ми прекалено "Zeitgeist"

Уважаеми участници във форума - не мислите ли и в посока че ние сами стимулираме корупцията навсякъдел Кой студент би прибягнал към плащане на изпити ако е редовен и на занятия и на упражнения и материалът му е яснен Дали ще си помисли да търси други начини за вземане на изпити Но всяко правило си има изключение - може би ръководството на университета трябва да помисли по-скоро по въпроса да се регламентира явяването на изпити на тези студенти които не посещават редовно занятия поради основателни причини доказани със съответен документ - необходимост да рабатят за да си помагат за издръжката или учат едноврменно и в друг ВУЗ което също е често явление Познавам такива случаи и повярвайте не им е лесно на тези студенти Самите те са принудени да търсят такива начини за да приключат с даден изпит защото от страна на праподавателя не се среща разбиране и по 2-3 пъти ги връща без да ги изслуша дори и в пследствие се разбира че иска пари за да даде изпита и то наистина с подставени лица и...

Прочитане на целия коментар никога пряко Разбирам че никога ректора няма да си признае че знае за тикава случаи че това уронва престижа на университета- но всеки си знае кирливите ризи може сам да се справи стига да иска!!!

#45 - всеки коментар си има свой номер. Ако някой коментар бъде изтрит, изчезва и въпросният номер. Така че "струването ви" е погрешно.

Предлагам да се прескочат заядливите мнения и да се обърне внимание на тези, дето имат опит и от чужди университети. Вярно - трябва да се слага добър филтър на изхода, а не на входа. Но според мен и на входа трябва да има. Не може да се влачиш тройкаджия дълго време ученик и да влезеш в елитна специалност. Дето ще разваляш и общото в групата. Тоест, освен да се бориш да влезеш, да се бориш и да станеш специалист. Също така, изборност на част от дисциплините, но да не се възпитават коне с капаци, а мислещи мозъци. Кефи ме един от преподавателите по социология - бях учил доста, отличник, ама не ги схващах нещата в неговата дисциплина. Писа ми 5 с помощ и ми обясни какво да търся, но не ми каза правилния отговор. Кефи ме и Неделчо Беронов, който ме изпитва на търговско право - писа ми 5, но ми обясни това, което аз не знаех задълбочено. И хич не ме кефят хората, дето на 2-3 страници курсова работа от 4-5 човека автори с 3 графики ни писа отличен. А сега се налага да съм в частен бизнес и...

Прочитане на целия коментар да се боря с конкуренция. И се справям. Криза е, ама не и за мен засега.

Да добавя - наистина има малко право човека дето каза - преподавал политикономия, пък сега икономикс. Ама вече минаха двайсет години от както смениха политикономията. А и както знаем, основата на всяка политика е икономическата политика. Така че това не е удачно. НО проблема е да се дава път и на по-млади кадри. за малкото спеециалности - не е така. Не може хем да учиш за счетоводител, хем за производствена дейност, която може да е индустриална, строителна, аграрна, туристическа, търговска и т.н. Има си отделни сектори, с тотално различни характеристики. Все едно е да смесиш ИТ специалисти и специалисти по електроника. Абе все е платки, чипове и жички, ама не съвсем. Или електрооборудване и ИТ специалисти - все е работа с ток и електроурееди, ама компютрите са малко по-различни електроуреди. Виж, друго е като учиш по функционален принцип - стопанско управление/маркетинг/счетоводство/финанси и т.н. Мисля, че има хора, които знаят какво искат да уча - аз преди университета знаех,...

Прочитане на целия коментар а други - които след първата/втората година като видят функционалните области по-могат да изберат и могат да се преместят. да не говорим за случаи, когато човека искаше да учи за култура и изкуство, а родителите го набутаха финанси за да изкарва добри пари. човека учеше и двете и се скъса от пътуване, нерви и ангажименти.

До #28, 36 - в интерес на истината подобна образователна система имаше в БГ допреди 10-ти. Тези 100 младежа на година, които коментираш, бяха всъщност 100-ина, но разпределени между различни дисциплини - математика, химия, физика, биология. Сега са в Щатите, аз всеки ден срещам познати от времето на олимпиадите :). Нелоша идея, но на практика неосъществима, откак падна Желязната Завеса. Не би било лошо да има все пак някакъв вид състезания, да се създава чувство за значимост на науката и знанието сред обществото, щото сега всички се възхищават на качества като "тарикатлък". Тоест, проблемът не е само държавнически, ами в съзнанието на хората, оттам и коментара ми, че прогрес в БГ ще отнеме 20-30 години. По-добре късно, отколкото никога, обаче.

До #45, иконометрията и планирането всъщност отдавна имат икономически модели за случващото се в момента. Това, че темата е била безинтересна и медиите просто не са ги коментирали, не означава че моделите не...

Прочитане на целия коментар съществуват. В гласността, т.е. новините, има много интереси и пари :), невинаги за всичко се говори. Само да бъзна интерес- по-миналата година в World of Warcarft, Близард пуснаха опция за зараза между играчите, симулирайки грипна пандемия :):). На който му е интересно, да потърси кой е платил за симулационните данни.

Драмата, свързана с преподавателя Петкан Илиев, даде хляб на десетки статии и на (може би) вече хиляди мнения по блоговете. Още едно мнение няма да ги претрупа или да промени намаляващия интерес към случая. Още повече че самият аз съм преподавател в УНСС, с който университет се гордея и за който ще продължа да работя с радост, да сме живи и здрави.
До този момент е известен само един факт, само една истина. Тя е много елементарна. Следствието продължава своята работа по случая и (вероятно) ще стигне до заключение че около университетите и вътре в тях има хора (служители и преподаватели), които работят за своя сметка (извън рамките на закона и добрите практики) и против интересите и ценностите на академичната общност. Случаите на корупция във висшето образование са още по-грозни именно поради обстоятелството че „храмът на науката” се оказва омаскарен не само отвън, но и отвътре.
Да не се е знаела тази неприятна истина? Да се е криела? Не, разбира се. Слуховете и...

Прочитане на целия коментар анонимните съобщения за подобни случаи във висшето образование не са били единици. Включително и в УНСС, както и във всички други висши училища.
Анатомията и физиологията на университетската корупция са пределно ясни. Около два „момента” от студентския живот кипят подобни сделки. Затова и мерките, макар и с различна ефективност (в повечето висши училища) са били в посока на ограничаване на възможностите за подобен тип „бизнес-сделки”.
Първо, при влизането във висше училище. На този етап вероятно „асортиментът” не е много разнообразен.
1. Стандартен модел: още на училищната скамейка се дава мило и драго „детето” да получи диплома с най-висок успех. Защото още има университети (с относително по-нисък рейтинг от УНСС), които предпочитат да си осигуряват „бройки” само с резултатите от ученическия бележник. Независимо от обстоятелството че да завършиш с отличен успех „Първа английска” в столицата или в Кутловица (произволно име) е доста различен успех! Е, тогава тези университети, които приемат само по училищните оценки, не корумпират ли „законно – чрез решенията на своите ръководства!” самото висше образование? УНСС не прие този „удобен” модел, каквото и да се говори за нашия университет. Но къде беше и къде е в момента Министерството на образованието и науката, когато трябва да се прекрати тази практика?
2. Модел на кандидат-студентските изпити. При този вариант се търсят пробойните в системата на кандидат-студентската кампания. И особено по линия на „ухажването” на тези, които провеждат курсовете в съответния университет и които (най-често) подготвят „допълнително” срещу високо „трудово” възнаграждение съответния платежоспособен кандидат-студент, включително и чрез „насочващи” задачи или въпроси. Тази „тайна” практика не е много голяма тайна в повечето университети. Затова УНСС е един от малкото университети, в които тестовете се подготвят от преподаватели, които не участват в кандидат-студентски курсове и които не дават частни уроци. Нещо повече, тестовете се печатат точно в нощта преди изпитите и се доставят по охраняван начин. Това е факт, който е трън в очите на другите по-неконкурентоспособни висши училища и не позволява лесното вмъкване на по-слаби кандидати и незаконно обогатяване на няколко „препоръчвани” преподаватели.
3. Модели на „олимпийците” (дубльорите), на подправените дипломи и фалшивите студентски уверения и други подобни извънуниверситетски „практики”. И за тези практики има достатъчно (предимно анонимни) сигнали и слухове. Но по отношение на точно тези практики, съгласете се, висшите училища нямат никаква вина. Обратно, ако има служители и преподаватели, които по някакъв начин са замесени с подобни „бизнес-практики”, то това е косвено и не зависи от действията на съответния университет. Нали така?! Вероятно случаят „Петкан Илиев” клони към този тип „отношения”. Виновен ли е УНСС? Да, разбира се, ако е следствен орган. Но той не е такъв!
С други думи, нека на българските граждани да е пределно ясно, че в усилията за ограничаване на корупционните практики при влизането във висшите училища от няколко години УНСС е с най-добра практика! Да, има и други такива университети.
Второ направление на корупцията е при „излизането” от съответното висше училище. И тук практиките са също опростени и достатъчно конкретни.
1. „Купуване” на изпит. По време на следването си всеки студент полага около 40-50 изпита. Следователно, ако се придържаме към точните сметки (на база на посочвани в блоговете и сайтовете за подобни „услуги” суми), минимумът е 20 000 лв., максимумът е 250 000 лв., които трябва да задели за 4 или 5 години „клиентът-студент”. С това рамките на подобни практики падат под нивото на 1 % от всички студенти, съдейки по доходите им. Казано по друг начин, огромната част от студентите, кой с по-висок успех, кой с по-нисък успех, успешно преодоляват бариерите на изпитите – при това сами! Още едно обстоятелство работи в тази посока – нали е ясно че, например, при личности в УНСС като проф. Васил Манов, проф. Бистра Боева, доц. Стоян Александров, доц. Велина Балева (няма да посочвам стотиците други), изпит не може да се купи? Да допуснем само хипотетично че склонни към корупция са 1,2,3,4 до 5 на сто от преподавателите в съответното висше училище. При това обстоятелство е почти изключено студент да завърши без да се явява сам и без подготовка на изпитите си. Ако има такива, нека да бъдат търсени в посока към „по-лесните” и „по-опазарените” висши училища, както и по линия на успешно обучаващи се депутати, министри, зам. министри и прочее „висши лица”, които завършват едно или две висши образования именно по време на мандата или управлението си. Да, има такива, направете справката, но посочете и къде са завършили. В УНСС през последните години? Абсурд! И най-важното: повечето студенти са честни, почтени и надарени млади личности, за които стремежът към знания е искрен, а техните преподаватели са наистина изтъкнати учени и личности, които учат не само на знания, но и на цивилизация. Това са фактите, елементарните факти.
2. Изпращане на дубльор на изпит, ползване на „пищови”, фалшифициране на оценки и други криминални практики. И тази „утвърдена практиката” търпи все по-яростен отпор от страна на висшите училища. Но все още се среща. Трудно е един преподавател, например по математика, сам да разследва (при това – по време на изпит) всеки явяващ се студент дали е оригиналът. Или пък дали не се ползва „сиромашки” или „царски” пищов. Но нима внимателният преподавател няма да прецени нивото на знания на изпитвания студент? Да, може. Затова и тази практика се ограничава успешно.
Така че и на изхода от висшите училища незаконните практики се ограничават, при това доста успешно.
Стигаме до следните изводи: първо, незаконни практики на прием и изпитване във висшите училища съществуват; второ, тези практики се прилагат от ограничен кръг студенти, преподаватели и служители; трето, пионер в ограничаването на незаконните практики във висшите училища е именно УНСС и то именно след встъпването в длъжност на новия Ректор проф. д-р Борислав Борисов.

след г-н дуранкин и аз да кажа по въпроса:

най-голямата корупция в УНСС са кадрите на т.н. номенклатура на БКП които на времето дори и к.ин.н. не направиха, НО сега са "мастити" проф.д-р, например като :

проф.д-р Йосиф Илиев,
от катедра "Индустриялен мениджмънт",бивша промишленост, или по-известна сега като 1-ва Частна катедра. Там, това лице е озорпирало всичко. Нещо повече. Член е на безброй бордове на директори, и на т.н. комисия към МС по акредитация.

Това не е ли 100% корупция и конфликт на интереси?

Николай 1, пропуснали са само да споменат за вуйчото полицай и таксиметров шофьор по съвместителство-но всяко нещо с времето си.

Драконе поздравления за Гезел, познавам само 2-3 човека в България които са чували за него и един който го е чел. Аз само го минах по диагонала.

Ето го и самия Гезел:
http://www.utopie.it/pubblicazioni/gesell.htm

Иначе по въпроса за конспирацията не се кахъри. Да се научиш на конспирация е висша форма на управление.

Навремето докато бях малък много обичах да се возя на върха на каруца пълна със сено. Ако не си го опитвал, чувството е вероятно като на болид от формула 1, на завоите ако не се държиш здраво за въжетата просто изпадаш от колата. Та главния конспиратор(каруцаря) винаги водеше коня отпред, а отзад обикновенно имаше един двама малки помощник конспиратори. Които когато каруцата започне да ускорява по стръмното надолу натискаха едни дървени спирачки да намалят скоростта. А отпред клавния конспиратор издаваше команди на коня, нещо от типа:
...

Прочитане на целия коментар
"-Тпруу коньо, твойта пипка конска-аа. Тпруу!"

Ей на това му се вика КОНСПИРАЦИЯ.

Та проблема на някой от форумците е че те нямат кон а магаре. А както е известно при магарето тарикатлъка е да го накараш да тръгне а не да го спреш. Дето се казва, инат като магаре на мост.

Т.е. те се занимават в момента с магаретръгвация и затова конспирацията още не им е на дневен ред ;-). Ако се замислиш една част от хората до неотдвана гледаха и на компютрите като конспирация, ама на сега тропкат по клавиатурата катадневно и не се мислят за конспиратори ;-).

До Министърът на образованието Йорданка Фандъкова – Госпожо, към написаното ми в N-28 и („скромно” количествено анализирано в N-36 и прекрасно подкрепено от N-53...) бих добавил следното си уточнение:
1. Аз не бих променял – абсолютно нищо от съществуващото положение...(!)
2.Оставете ги всички – а те са десетки хиляди – създатели на тази своя „хранителна среда”- да продължат да се препитават от нея...
3. Така Вие няма да струпате върхи гърба си -цялата тази „академична маса” от противници-като се опитвате да им отнемите кокалчетата от устата...!
4. Вие ли (като бивша Директорка на Училище) не знаете че – на 10-тина години в училището Ви се появява – някоя Божествено Светла и Талантлива Глава...?!
5. Вие, а и всички ние (от сивата маса) знаеме че е така...!
6. За тези - Божествено Светли и Талантливи Глави - които единственно ТЕ могат да ни извадят от разрухата и дълбокото блато в което сме – е моят N-28 !
7. Т.е. – НЕ променяйте...

Прочитане на целия коментар нищо, а само Създайте – това което съм Ви предложил в N-28...
Госпожо – желая Ви - много лично и семейно здраве и щастие... Вие сте тази - която бихте могли да влезите в Историята ни (аз съм от сивата маса, без всякакво значение) ... Успехи ...

Силвио Гезел бе издаден 2008 година на български:
http://www.helikon.bg/books/18/128998_estestveniiat-ikonomicheski-red.html

Който се интересува би могъл да намери и преведената книга на проф. Маргарет Кенеди "Лихвата рак на обществото" като част от тази книга:
/в интерес на истината книгата е съставена ужасно/
http://www.helikon.bg/books/220/122479_lihvata---rak-na-obshtestvoto.html

В синтезиран вид идеята на Гезел е да превърнем парите отново в стока и да заплащаме такса за поддържането им за периода от време, който ги използваме насърчавайки по този начин потреблението и премахвайки стимула за спестяване/т.нар. свободни пари или пари марки/. Това всъщност е била ситуацията преди да се въведе...

Прочитане на целия коментар сложната лихва. Която освен че преразпределя богатството, води и до всеобща задлъжнялост/зависимост и до последващи икономически кризи и масови фалити за изчистването и /или до избиването на кредиторите както се е случило при император Адриан в Римската империя/.

Ако погледнем основното уравнение на количествената теория за парите на Фишер - MV=PT, където M - е паричната маса, V - скоростта на движение на парите, P - ценовото равнище и T - броя на транзакциите, иновацията би довела до ускоряване V, а оттам и до увеличаване на Т, като паричната маса и цените биха били константи и изненада - няма да има инфлация/т.е. скрит данък върху спестяванията/. Естествено държавата и богатите нямат интерес от подобно развитие, поради което Гезел е заклеймен, като икономист на анархистите, въпреки че икономистите по негово време го признават, дори Кейнс казва, че: " в бъдеще ще може да се научи много повече от Гезел отколкото от Маркс" /по памет/.Големият проблем при системата на свободните пари е осигуряването на големи количества пари на кредит /които проблем също е решим/, каквито кредити са нужни на всяка държава - за война или инвестиции. Всъщност сложната лихва е наложена именно по този начин от англииските златари, които дават огромен заем на един от кралете им, в замяна на правото да дават пари в залог с лихва.

Всичко това е просто за да докажа, че икономика и идеология са неразривно свързани, и да не очаквам този материал да го преподават скоро по финанси в УНСС ; )

А за КОНспирацията не си прав, ако скочат рязко цените на суровините и фалират няколко от прасенцата или голяма държава като Германия, много бързо ще се разбере кой управлява ЕС и какво ние е подготвил. И още нещо - според мен тази криза е умишлена, подготвена е поне преди двадест години и целата е нещата да станат толкова лоши, че хората доброволно да се съгласят да приемат отмяната на книжните пари и последващото робство.

Убедена съм, че мога да помогна със съвети как да се намалят разходите в образованието, както и кои длъжности да се съкратят. Аз в продължение на години следя случващото се в образованието. Преди години бях директор на техникум, но реших че нямам нови идеи и трябва да дам възможност на други да поработят. От онези години, откак съм излезнала от тази система, виждам, че всичко върви на зле(без да се считам за черноглада), виждам кого назначават, виждам и кои останаха в училищата. Напълно съм наясно защо не върви, учителите в болшинството си ходят в училище, защото другаде няма кой да ги вземе на работа - мързеливи, с неприятен външен вид(раздърпани, накои даже и мръсни), абсолютно без желание за работа, подкрепени от идеята си "работя толкова, колкото ми плащат!".
За да се пооправят нещата, като начало,трябва да се подновят посещенията на уроци от експерти. Самите експерти да са наясно със задълженията си, а не да ходят на работа, за да си разхождат поредния...

Прочитане на целия коментар тоалет.Незабавно да се освободят пенсионерите,тези учители, които не си вършат преките задължения да бъдат съкращавани, без право да работят в училище(защото българинът работи,когато го натиснеш или му бръкнеш в джоба) и т.н.

Г-н Кандов, а ако изтриете всички коментари след избран коментар, как ще разберем че този коментар/номер липсва /това всъщност и забелязах/.

Желая успешен ден.

Аз не мога да проумея що за изроди живеят в България? Ясно е, че за да завършиш успешно степен бакалавър ще са ти необходими минимум 15 000 лева - подкупи за студентско общежитие, подкупи за вземане на изпити и т.н. В крайна сметка получаваш напълно неадекватно образование, т.е. ти си пълен негодник - справка - многото кредитни инспектори и консултанти в банките, които са "набутали" доста народ. За един семестър в Германия се плащат 550-600 евро по четири години са 2200-2400 евро, хайде сложи ги 3000 евро, което грубо прави 6000 лева. Ставаш обаче истински специалист, кадърен за нещата, които си завършил. Хващаш се на хубава работа. Ясно е, че НИКОЙ, НИКОГА и за АБСОЛЮТНО НИЩО на света НЯМА да реформира университетите в България. Защото това ще означава край на корупцията, което е и край за бивши членове на БКП, ДС и т.н. Защо тогава, драги ми смехурковци, пишете глупости и не се стегнете да учите в чужбина, в реална пазарна среда? Истината е, че не е проблемът в...

Прочитане на целия коментар патриотизма, а в интелектуалните възможности на българина, които са твърде ниски. Освен това, ако не ти харесва този, с който живееш просто го напускаш. Защо тогава пишете глупости за университетите?

Напускаш, ако можеш драги, а може и да не ти е възможно по здравословни, финансови или други причини. Така че недей чак толкова да се надуваш, добре е, че си отишъл в чужбина, видял си свят и ще имаш конвертируемо образование, но недей да съдиш онези, които по някаква причина или по свой избор не са учили в чужд ВУЗ. НЯМАШ МОРАЛНОТО ПРАВО ДА ГО ПРАВИШ. Най-малкото защото е по-вероятно ти да не се върнеш в България.

Желая ти успешна реализация с полученото образование.

До дракона

Е изданието е от скоро. Тоест повече българи ще могат да прочетат книжката.

А и аз като теб съм наясно, че "финансистите" ще пропуснат Газел ;-). След като го прегледах преди около 5-6 години ми стана ясно. На един финасов юнак(отличник на УНСС) преди години му зададох въпроса за отрицателната лихва и той само дето не си глътна езика, което ми показа до каква степен "финансовото" образование е свързано с идеологията. Нещо което гледам и ти си констатирал. Така, че и корупцията в образованието е желан факт, за да може да се произведат достатъчно неграмотници които да се накичат с титли. За сметката на малкото мислещи и критично настроени хора в тая област. Ама както и в повечето дисциплини те едва ли са повече от няколко процента.

Иначе ако си запознат и с Елиот анализа не може да не ти направи впечатление момента в който Бернанке сие и компания наливат пари в системата и как "коинцидентно" това...

Прочитане на целия коментар съвпада с обръщането на тренда. Така популацията изобщо не се усеща, че финансовото оръдие вече е заредено. Фед не крие данните за нарастването на М1 от октомври насам. Въпроса, както и Мейбъри от австрийците простичко го обясни, в момента е във велоситити-то. То просто е ниско, но паричната маса в по-горното уравнение на Фишер вече я имаме. Т.е. качването на велосититито(става при смяна на психологиятата на тълпата от "страх=ниско" велосити към "алчност=високо велосити") ще ни друсне с такава инфлация с която Виденов ще изглежда нескопосно паленце. Затова толкова се говори за това да сме били "позитивни" а не защото това е фън :-).

Т.е. фън е, ама не за "позитивните" а за знаещите ;-).

Иначе конспирацията е просто форма на война, икономическа, с народонаселението. Само се майтапя с горния пример и го написах повече за "магаретръгвачите" от колко за конспираторите ;-).
Ако си позволя по памет да цитирам древния китаец Сун Дзъ, в най-дервното известно писмено определение за войната:

"Война, това е пътя на заблудата, затова ако си близо давай вид, че си далеч ако си далеч показвай, че си близо ..."

Има една малка книжчица за Сун Дзъ и финансите писана от двама китайци професори по финанси.
http://www.amazon.com/Sunzi-Art-General-Application-Business/dp/1583480471

А в тая има директно сравнение на структурата на армията и корпорацията(икономическаа армия) :-).
http://www.amazon.com/Art-Business-Warfare-Outmaneuver-Competition/dp/0595384897#

Пожелавам ти да не се даваш лесно на "магаретръгвачите" и успех.

УНСС ряпа да яде относно схемите на корупция! Заповядайте във Фармацевтичен факултет на МУ-София!

#64,

Пич, а какво става ако паричната маса е разделена на сектори и по-голямата част ама съвсем не може да циркулира в широко обращение, т.е. скоростта й клони към нула? Хубаво уравнение, ама малко опростяващо картинката в момента - Фед се опитва да вкара пари в консуматорите с лопата, докато консуматорите с още по-голяма скорост губят пари. Така моделът може да се върне към състоянието на Европейски икономики от периода 12-16 век, с инфлация нула, и социално положение - барут :). Или пък към 1930 - стагфлация. Всичко зависи от цената на храните, и финансовото състояние на фермерите, според мен.

Междувпрочем, правил съм курсов проект по иконометрия в УНСС и имам бегъл спомен, че 1911-1930г. цената на кредита е реално негативна в Щатите.

Прав си, икономиката е идеология, и много хора стават много нервни, когато се стигне до по-заплетени въпроси. Даже и в Щатите.

Ами това уравнение е в интегрална форма.
Ако е в диферинциална изглежда по друг начин.

Ако направя аналогия със законите на електричеството, там също има интегрална и диферинциална форма на Максуеловите уравнения ;-).

Та обяснено електрически, приемаме парите за електрони ;-), когато честототата на един ток е висока той минава през едни среди а други за него са съпротивление. Т.е. парите с висока скорост искат друга среда, скоростни мрежи а не кеш или пък прецизни метали. Тогава имаш инфлация в едни "виртуални" стоки, а в други тя клони към нулата или даже е направо отрицателна, т.е. дефлация и цените падат ;-). Когато обаче имаш тренд на покачване като цяло то инфлацията вече е в интеграла, а не е диферинциална.

Освен това има така наречения скин ефект, ток с висока честотота се разпостранява по повърхноста. Да речем вълноводите за СВЧ не се правят изцяло от сребро а само се посребряват. Просто иначе хабиш среброто...

Прочитане на целия коментар вместо да правиш от него монети да речем ;-).

Така, че това от къде тече тока зависи от диалекрическата проницаемост на материала и честотата на тока. Ако си мислиш, че ток не тече през краставица да речем, ще те изненадам ето ти лекция от МИТ за пример ;-). Че даже и свети караставицата и с краставица такава :-).

http://www.youtube.com/watch?v=AfQxyVuLeCs

За тези които ги мързи да изгледат цялата лекция на МИТ професора, номера с краставицата започва от 35-тата минута. Там г-н професора демонстрира и ограниченията на абстракциите, като демонстрира какво се случва с един обикновен резистор, когато не си наясно какви са реалните му ограничения ;-).

Това последното за финасистите които работят само с абстракции ;-)!

Не знам за университет, обаче къв бар има на две крачки...

как спиш? имаш ли кошмари? пропадане в бездна например...
очевидно г-н невежество не ти е приятел. и точно защото не сте близки, прави живота труден за мислещите хора, почват да се питат за смисъла на живота. има ли такъв, след като всичко е предопределено от другиго и всяко тяхно действие, е част от сценарий, старателно изпълняван и режисиран с години. щеше да е отчасти успокоително, ако допуснем, че този другиго, да речем, е някакво божество. но и двамата знаем, че не е.

та, как понасяш живота?

Х-м готин въпрос. Най доброто обяснение което се сещам е от Виктор Пелевин ;-):

Той говори и за парите, та ще цитирам тоя му откъс, фамозен е:


"Първоначално тези мисли бяха предназначени за списанието на кубинските въоръжени сили „Oliva Verde“. Би било глупаво обаче да обръщаме внимание на тези дребни подробности сега, когато знаем със сигурност, че целият план на битието, в което излизат списания и действат въоръжени сили, е просто последователност на моменти на осъзнаване, обединени единствено от това, че във всеки нов момент съществува представата за предходния. Макар тази последователност да е непрекъсната в безначалното време, самото осъзнаване никога не се осъзнава. Затова състоянието на човека в този живот е плачевно.

Великият борец за освобождаване на човечеството Сидхарта Гаутама обаче в много от своите трудове ни сочи, че главната причина за плачевното житейско състояние на човека е преди всичко самата представа за...

Прочитане на целия коментар съществуването на човека, на живота и на състоянието на плачевност, тоест на дуализма, който ни кара да делим на субект и обект онова, което всъщност никога не е било и никога няма да го има.
...
Сидхарта Гаутама е съумял да убеди в тази проста истина много хора, понеже по негово време човешките чувства са били прости и силни, а вътрешният свят на хората — ясен и непомътен. Дори само една чута дума е момеела изцяло да промени целия живот на даден човек и мигновено да го пренесе на другия бряг, при неограничаваната от нищо свобода. Оттогава обаче са минали много векове. Сега мъдростта на Буда е достъпна за всички, но просветление постигат малцина. Без съмнение това е свързано с новата културна ситуация, която древните текстове във всички религии наричат идващия „тъмен век“.

Съратници!

Този тъмен век вече е дошъл. И това на първо място е свързано с онази роля, която в човешкия живот започнаха да играят така наречените визуално-психически генератори, или обекти от втори род.

Като говори за това, че дуализмът е породен от условното делене на света на субект и обекти, Буда има предвид субектно-обектното делене номер едно, или първо субектно-обектно делене. Основна отличителна черта на тъмния век е, че определящо влияние върху човешкия живот оказва така нареченото второ субектно-обектно делене, което по времето на Буда просто не съществува.

За да обясним какво се има предвид под обекти от първи и втори род при съответното делене, ще дадем един прост пример — телевизора. Когато телевизорът е изключен, той се явява обект от първи род. Тоест той е някаква кутия със стъкло отпред, която поглеждаме като най-обикновена вещ. Когато човек гледа тъмния му екран, движението на очите му се управлява изключително от вътрешните нервни импулси или от протичащия в съзнанието му мисловен процес. Човек например може да забележи, че екранът е оплют от мухи. Или да реши, че няма да е зле да си купи нов телевизор, с по-голям екран. Или да си помисли, че ще е добре да премести телевизора на ново място. Неработещият телевизор с нищо не се различава от предметите, с които хората са си имали работа във времената на Буда — било то камък, капка роса на стрък трева или стрела с раздвоен връх — тоест всички онези неща, които Буда дава за пример в беседите си.

Но когато включваме телевизора, той се превръща от обект от първи род в обект от втори род. Той става феномен от съвършено различен тип. И макар гледащият екрана да не забелязва тази привична метаморфоза, тя е грандиозна. За зрителя телевизорът изчезва като материален обект, който има тежест, размери и други физически характеристики. Вместо това у зрителя се поражда усещане за присъствие в друго пространство, усещане, добре познато на всички, които са се събрали тук.

...
Съратници!

Въпросът е единствено в това кой именно присъства. Можем ли да кажем, че това е самият зрител? Повтаряме въпроса, тъй като той е изключително важен — можем ли да кажем, че телевизорът се гледа от този човек, който го гледа?

Ние твърдим, че не. И ето защо. Докато човек гледа изключения телевизор, движението на очите му и потокът на вниманието му се управляват от собствените му волеви импулси, та дори те да са хаотични. Тъмният екран без никакъв образ на него не им оказва никакво влияние, или дори да оказва, то е само като фон.

Включеният телевизор на практика никога не показва статичен кадър от една неподвижна камера, така че изображението на екрана не може да се определи като фон. Напротив, това изображение интензивно се променя. На всеки няколко секунди или се сменя кадърът, или виждаме даден предмет по-отблизо, или се включва друга камера — изображението непрекъснато се модифицира от оператора и естествено от режисьора. Тази промяна на изображението се нарича техномодификация.

Тук ще помолим за изключително внимание, понеже следващото положение е достатъчно сложно за разбиране, макар по същество да е съвсем просто. Освен това човек може да си помисли, че става въпрос за нещо несъществено. Осмеляваме се да отбележим, че става въпрос за най-важния психически феномен от края на второто хилядолетие.

Смяната на изображението на екрана в резултат на различните техномодификации може да се опише и като условен психически процес, който заставя наблюдателя да превключва вниманието си от едно събитие на друго и да определя кое от гледаното е най-интересно, тоест да управлява вниманието си така, както всъщност го прави снимачният екип. С други думи, възниква виртуален субект на този психически процес и по време на телевизионното предаване този субект съществува вместо човека, като влиза в съзнанието му като ръка в гумена ръкавица.

Това може да се сравни с обладаване от дух; разликата е, че такъв дух няма, а ги има само симптомите на обладаването. Тоест този дух е условен, но в момента, когато телевизионният зрител позволява на снимачния екип произволно да пренасочва вниманието му от обект на обект, той един вид се превръща в този дух, а духът, който всъщност не съществува, обладава и него, и милиони други телевизионни зрители.

Уместно е да наречем това опит за колективно небитие, още повече че виртуалният субект, заместващ собственото съзнание на зрителя, не съществува абсолютно

— той е само ефект, възникващ в резултат на колективните усилия на монтажистите, операторите и режисьора. От друга страна, за гледащия телевизора няма нищо по-реално от този виртуален субект.

Нещо повече. Лабсанг Сучанг от манастира Пу Ер твърди, че ако дадена програма — например футболен мач — се гледа едновременно от повече от четири пети от населението на Земята, този виртуален ефект ще може да измести от съвкупното съзнание на хората колективното кармическо виждане за човешката цел на съществуване, при което последиците може да са непредсказуеми (вероятността в допълнение към ада с кипящата смола, дърветата-ножове и т.н. да възникне нов ад — вечно футболно първенство — съвсем не била малка). От друга страна, твърденията му не са проверени, а и при всички случаи това е въпрос, който ще се решава в бъдеще. В случая ние се интересуваме не от плашещите перспективи на утрешния ден, а от не по-малко ужасяващата реалност на настоящето.

Да направим първия извод. На обект номер две, тоест на включения телевизор, съответства субект номер две, тоест виртуалният зрител, който „управлява“ вниманието си така, както го прави монтажно-режисъорската група. Чувствата и мислите, отделянето на адреналин и други хормони в организма на зрителя се диктуват от външния за него оператор и са обусловени от чужди желания. При което субект номер едно, разбира се, не забелязва момента, в който бива изместен от субект номер две, тъй като след изместването просто няма кой да забележи това — нали субект номер две е нереален.

Но той не е само нереален (всъщност тази дума е приложима към всичко в човешкия свят). Просто няма думи, за да се опише степента на неговата нереалност. Това е чудовищно струпване на едно несъществуване върху друго, въздушна кула, чиито основи са в пропаст. Може да попитате — какво толкова ни интересуват тези несъществувания и степента на тяхната нереалност? Но тази разлика между субектите от първи и втори род е много важна.

Субектът от първи род вярва, че реалността е материалният свят. А субектът от втори род вярва, че реалността е материалният свят, който му показват по телевизията.

Като продукт на погрешното субектно-обектно делене, субект номер едно е илюзорен. Но хаотичното движение на неговите мисли и настроения поне си има зрител — метафорично можем да кажем, че субект номер едно непрекъснато гледа телевизионно предаване за самия себе си, като постепенно забравя, че е зрител, и се отъждествява с предаването.

От тази гледна точка субект номер две е нещо абсолютно невероятно и неописуемо. Той е телевизионно предаване, което гледа друго телевизионно предаване. В този процес има емоции и мисли, но изобщо го няма онзи, в чието съзнание те възникват.

Бързото превключване на телевизора от една програма на друга, към което се прибягва, за да не гледаш рекламите, се нарича zapping. Буржоазната наука доста подробно е изследвала психическото състояние на хората, практикуващи запинга, както и съответния тип мислене, който постепенно се превръща в базисен в съвременния свят. Типът запинг обаче, който проучват изследователите на този феномен, се базира на превключването на програмите от самия зрител.

Превключването на телевизионния зрител, което се извършва от режисьора и оператора (тоест насилственото индуциране на субект номер две чрез използването на техномодификациите), е друг тип запинг, насилствен, и изучаването му е на практика забранено във всички страни освен в Бутан, където пък е забранена телевизията. Принудителният запинг обаче, при който телевизорът се превръща в пулт на дистанционно управление на телевизионния зрител, не е просто един от методите на организация на видеореда, а основа на телевизионните излъчвания, главен метод за въздействие на рекламно-информационното поле върху съзнанието. Затова по-нататък ще наричаме субекта от втори род Homo Zapiens, или ХЗ.

Нека повторим този изключително важен извод: по същия начин, както телевизионният зрител, който не иска да гледа даден рекламен блок, превключва телевизора, мигновените и непредсказуеми техномодификации на изображението превключват самия телевизионен зрител. Като влиза в състоянието на Homo Zapiens, той сам се превръща в телевизионно предаване, което се управлява дистанционно. И в това си състояние прекарва значителна част от живота си.

Съратници! Положението на съвременния човек не само е плачевно — може да се каже, че положение няма, защото и самия човек почти го няма. Няма нищо, което можем да посочим и за което да кажем: „Ето това е Homo Zapiens“. ХЗ е просто остатъчното светене на луминофора на заспалата душа; той е филм за снимането на друг филм, показан по телевизора в къща, в която няма никого.

Закономерно възниква въпросът — защо съвременният човек се е озовал в тази ситуация? Кой се опитва да подмени бездруго заблудения Homo Zapiens с един кубичен метър празнота в състоянието му на ХЗ?

Отговорът, разбира се, е ясен — никой. Но нека се абстрахираме от горчивия абсурд на тази ситуация. За да вникнем в нея по-дълбоко, нека си припомним, че основната причина за съществуването на телевизията е нейната рекламна функция, която пък е свързана с движението на паричните маси. Така че ще ни се наложи да се насочим към онова направление на човешката мисъл, което е известно като икономика.

Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.

От гледна точка на тази дисциплина всеки човек е клетка на организма, който древните икономисти наричат мамона. В учебните материали на фронта за пълно и окончателно освобождаване той се нарича просто ORANUS (на руски „устогъз“). Това по-добре отговаря на неговата истинска природа и не оставя място за излишни мистични спекулации. Всяка от тези клетки, тоест всеки човек, взет в своето икономическо качество, има своеобразна социално-психическа мембрана, способна да пропуска парите (които в организма на орануса играят ролята на кръв или лимфа) навътре и навън. От гледна точка на икономиката, задачата на всяка клетка на мамената е да пропусне през мембраната колкото се може повече пари навътре и колкото се може по-малко — навън.

Императивът на съществуването на орануса обаче като цяло налага през клетъчната му структура да преминава все по-усилващ се паричен поток. Затова в процеса на своята еволюция оранусът (а той се намира на стадий на развитие близък до този на молюските) развива подобие на елементарна нервна система, така наречената „медиа“, чиято основа се явява телевизията. Тази нервна система разпраща по виртуалния му организъм нервни сигнали, управляващи дейността на клетките монади.

Тези сигнали биват три вида и се наричат орални, анални и изтласкващи оу-импулси (от търговско-рекламното междуметие „wow!“).

Оралният оу-импулс подтиква клетката да поглъща пари, за да унищожи страданието от конфликта между собствения си образ и образа на идеалния „свръх-аз“, създаван от рекламата. Трябва да отбележим, че въпросът не е във вещите, които могат да се купят с пари, за да се въплъти този идеален „аз“ — въпросът е в самите пари. И наистина — много милионери ходят със стари дрехи и карат бракми — но за да си позволиш това, трябва да си милионер. В такава ситуация един бедняк би страдал ужасно от когнитивния дисонанс и тъкмо затова мнозина бедни хора се стараят да се облекат в скъпи и хубави дрехи дори с последните си пари.

Аналният оу-импулс кара клетката да отделя пари, за да изпита наслада при съвпадането на споменатите по-горе образи.

Доколкото двете описани действия — поглъщането на парите и отделянето им — взаимно си противоречат, аналният оу-импулс действа в скрита форма и хората са убедени, че удоволствието само по себе си не е свързано с акта на харченето на средства, а с придобиването на една или друга вещ. Макар да е очевидно, че един часовник за петдесет хиляди долара като физически обект не може да достави на човек повече удоволствие, отколкото един часовник за петдесет долара — цялата работа е в сумата пари.

Оралният и аналният импулс са наречени така по аналогия със сфинктерните функции, макар че би било по-точно да ги съотнесем с вдишването и издишването: чувствата, които предизвикват, приличат на своего рода психическо задушаване или, във втория случай, на хипервентилация. Най-интензивно орално-аналното дразнене бива в казиното или по време на спекулации на фондовата борса, макар начините за оу-стимулация да могат да бъдат най-различни.

Изтласкващият импулс потиска и изтласква от човешкото съзнание всички психически процеси, които могат да попречат на пълното отъждествяване с клетката на орануса. Той възниква, когато в психическия дразнител отсъстват орално-аналните съставляващи. Изтласкващият импулс е заглушител-jammer, който пречи на предаването на нежелателната радиостанция, като генерира интензивен шум. Действието му е изразено великолепно в пословиците „Money talks, bullshit walks“ и „If you so clever show me your money“, тоест „Парица е царица“ и „Акъл не ща, пари ми дай“. Без това въздействие оранусът не би могъл да накара хората да изпълняват ролята на негови клетки. Вследствие въздействието на изтласкващия импулс, който блокира всички фини психически процеси, несвързани с движението на парите, светът започва да се възприема изключително като въплъщение на орануса. Това довежда до ужасни резултати. Ето как описва вижданията си един брокер от Лондонската борса: „Светът е място, където се срещат бизнесът и парите“.

Няма да е преувеличение, ако кажем, че това психическо състояние е широко разпространено. Всичко, с което се занимават съвременната икономика, социология и културология, всъщност е описанието на процесите на обмяна и на соматичните процеси в орануса.

По своята природа оранусът е примитивен виртуален организъм от паразитиращ тип. Особеното при него е в това, че той не паразитира върху един определен организъм донор (приемник), а превръща другите организми в свои клетки. Всяка негова клетка всъщност е човешко същество с безгранични възможности и право на свобода по рождение. Парадоксът е в това, че оранусът като организъм еволюционно стои много по-ниско от всяка от своите клетки. Абстрактното мислене му е недостъпно, недостъпна му е дори саморефлексията. Може да се каже, че прочутото око в триъгълник, изобразено на банкнотата от един долар, в действителност не вижда нищо. То просто е нарисувано на пирамидата от роден в Одеса художник — и толкова. Така че, за да не се притесняват предразположените към шизофрения конспиролози, би било най-добре да му се сложи една черна превръзка."

http://bg3.chitanka.info/mylib/lib/text/1812/0

Ето вече и по-конкретно отговора на въпроса:
"Кой съм аз?" :-)


"И тук започва най-интересното и най-парадоксалното. Тъй като субект номер две няма никаква вътрешна природа, единствената му възможност да получи отговор е да се самоопредели чрез комбинирането на показваните по телевизора материални неща, които по презумпция не са нито самият той, нито негови съставни части. Това напомня на апофатичното богословие, където Бог се определя чрез онова, което не е, с тази разлика, че тук си имаме работа с апофатична антропология.

За субект номер две отговорът на въпроса „Какво съм аз?“ може да е единствено: „Аз съм този, който кара еди-каква си кола, живее в еди-каква си къща и носи еди-какви си дрехи.“ Самоидентификацията е възможна единствено чрез съставянето на списък на потребяваните продукти, а трансформацията — единствено чрез неговата промяна. Тъкмо затова повечето рекламирани обекти се свързват с определен тип личност, с...

Прочитане на целия коментар определена черта на характера, склонност или свойство. В резултат се получава съвсем убедителна комбинация на тези свойства, склонности и черти, която прави впечатление за реална личност. Броят на възможните комбинации е на практика неограничен, възможността за избор — също. В рекламата това се формулира по следния начин: „Аз съм спокоен и уверен в силите си човек, затова си купувам червени пантофи.“ Субектът от втори род, който желае да добави в колекцията си от свойства спокойствието и увереността в себе си, постига това, като запомня, че трябва да си купи червени пантофи, което и прави под въздействието на аналния оу-фактор. В класическия случай орално-аналната стимулация става кръгова, като в известния пример със змията, захапала опашката си: трябват ти един милион долара, за да си купиш къща в престижен район, къщата ти трябва, за да има къде да си носиш червените пантофи, а червените пантофи ти трябват, за да се сдобиеш със спокойствие и увереност в себе си, които пък ти помагат да спечелиш един милион долара, за да си купиш къща, където да ходиш по червени пантофи, за да постигнеш спокойствие и увереност в себе си.

Когато орално-аналната стимулация се затваря по този начин, можем да смятаме, че целта на рекламната магия е постигната: поражда се илюзорна структура, която няма център, макар всички предмети и свойства да се взаимосъотнасят чрез фикцията на този център, която се нарича identity[12].

Identity е субект от втори род на такъв стадий на развитието си, когато е способен да съществува самостоятелно, без постоянното активиране от страна на трите оу-импулса, а само под въздействието на трите остатъчни оу-фактора, които умът му генерира самостоятелно.

Identity — това е фалшивото его, и тези думи изчерпват всичко. Буржоазната мисъл, която се занимава с анализ на положението на съвременния човек, смята, че да успееш да разкъсаш identity и да се върнеш към собственото си его е огромен духовен подвиг. Възможно е и да е така, доколкото егото не съществува относително, а identity — абсолютно. Бедата е там, че това е невъзможно, понеже няма какво и от кого да се разкъсва. Въпреки това може да се допусне, че призивите „Назад към егото!“ или „Напред към егото!“ в тази ситуация придобиват ако не смисъл, то поне естетична оправданост.

Налагането на трите оу-импулса върху по-фините процеси, протичащи в човешката психика, поражда цялото посредствено многообразие на съвременната култура. Особена роля тук играе изтласкващият импулс. Той прилича на грохот на чук върху наковалня, който заглушава всички други звуци. Всички външни дразнители освен оу-оралния и оу-аналния се филтрират и човек губи интерес към всичко, в което липсва орална или анална компонента. В тази наша кратка работа ние не разглеждаме сексуалната страна на рекламата, но все пак ще отбележим, че сексът все по-често се оказва привлекателен единствено защото символизира жизнената енергия, която може да се трансформира в пари — а не обратното. Това ще ви го потвърди всеки що-годе начетен психоаналитик. В крайна сметка съвременният човек изпитва дълбоко недоверие към всичко, което не е свързано с поглъщането или отделянето на пари.

Външно това се проявява във факта, че животът става все по-скучен и по-скучен, а хората — все по-големи сметкаджии и сухари. Буржоазната научна мисъл обикновено обяснява този нов поведенчески код с опита да се запази и дори консервира емоционалната енергия, което било свързано с изискванията, налагани от корпоративната икономика и съвременния начин на живот. Всъщност емоциите в човешкия живот не са станали и не стават по-малко. Постоянното влияние на изтласкващия оу-фактор обаче довежда до това цялата емоционална енергия на човека да се насочи към областта на психическите процеси, свързани с оралната или анална оу-тематика. Мнозина буржоазни специалисти инстинктивно чувстват ролята на средствата за масова информация в тази смяна на парадигмата, но, както казваше другарят Алиенде-младши, „търсят черна котка, която никога не е съществувала, в тъмна стая, която никога няма да съществува“. И дори някои от тях да наричат телевизията протеза за сбръчкалия се, съсухрен „аз“, или да казват, че медиите раздуват личността, която вече е станала нереална, те все пак пропускат най-важното.

Да стане нереална може единствено личност, която е била реална. За да се сбръчка и да се съсухри, този „аз“ е трябвало да съществува. По-горе, а също и в предишните си работи (еж. „Руският въпрос“ и „Сендеро Луминосо“) ние показахме цялата погрешност на подобен подход.

Под въздействието на изтласкващия оу-фактор културата и изкуството на тъмния век се редуцират до орално-аналната тематика. Основната отличителна черта конкретно на изкуството може накратко да бъде определена като устогъзие.

Черната чанта, натъпкана със стодоларови банкноти, вече се превърна в основен културен символ и централен елемент в повечето филми и книги, а траекторията на движението й през живота — в главен сюжетоформиращ мотив. По-точно казано, именно присъствието в дадено произведение на изкуството на тази голяма черна чанта генерира емоционалния интерес на аудиторията към ставащото на екрана или в текста. Тук трябва да отбележим, че в някои случаи чантата с парите не присъства пряко: в такъв случай функцията и се изпълнява или от участието на така наречените „звезди“, за които със сигурност се знае, че си я имат вкъщи, или от натрапчивата информация за бюджета на филма и за приходите от него. В близко бъдеще нито едно произведение на изкуството няма да се създава просто така; съвсем скоро ще се появят книги и филми, чието основно съдържание ще е скритото прославяне на „Кока-кола“ и нападки срещу „Пепси-кола“ — или обратното.

Въздействието на мрежата орално-анални импулси довежда до формирането у човека на вътрешен одитор (характерен за пазарната епоха вариант на „вътрешен партиен комитет“). Този одитор непрекъснато прави оценка на реалността, сведена до оценка на имуществото, като същевременно кара съзнанието да страда непоносимо от когнитивния дисонанс. На оралния оу-импулс съответства показваното от вътрешния одитор флагче „loser“[13]. На аналния оу-импулс — флагчето „winner“[14]. На изтласкващия оу-импулс отговаря състоянието, при което вътрешният одитор вдига едновременно и двете флагчета — и „winner“, и „loser“.

Можем да изброим няколко устойчиви типа identity. Това са:

а) орален оу-тип (превалираща схема, около която се организира емоционалният и психическият живот — усилен стремеж: към натрупване на пари).

б) анален оу-тип (превалираща схема — сладострастно отделяне на пари или манипулиране със заместващи ги обекти, наричано също и анален оу-ексхибиционизъм).

в) изтласкващ оу-тип (във възможна комбинация с всеки от първите два типа) — когато човек на практика е глух към всички дразнители с изключение на орално-аналните.

Относителността на тази класификация се проявява във факта, че една и съща identity може да е анална за тези, които са на по-ниско стъпало на оу-йерархията, и орална — за тези, които са по-високо в нея (естествено никаква „identity в себе си“ не съществува — става дума за чист епифеномен). Линейната оу-йерархия, образувана от множество identity, подредени по този начин, се нарича корпоративна редица или линия. Това е своего рода социален вечен двигател и тайната на движението му е в това, че всяка identity непрекъснато трябва да се сверява със следващата, която е на по-горното стъпало. Във фолклора този велик принцип е отразен в поговорката „To keep up with the Joneses“[15].

Организираните на принципа на корпоративната линия хора приличат на нанизани на връв риби. В нашия случай обаче тези риби са още живи. Нещо повече — под въздействието на оралния и аналния оу-фактори те, ако може да се каже така, плуват по корпоративната линия натам, накъдето им се струва, че е върхът. Това се диктува от инстинкта им или, ако щете, от стремежа им да постигнат смисъла на живота. А смисълът на живота от гледна точка на икономическата метафизика е трансформацията на оралната identity в анална.

Тази ситуация не се свежда само до това, че субектът, подложен на въздействието на трите остатъчни оу-фактора, е принуден да възприема самия себе си като identity. Когато влиза в контакт с друг човек, той по същия начин вижда не него, а identity. Абсолютно всичко, което може да характеризира хората, вече е съотнесено от културата на тъмния век с орално-аналната координатна система и е поставено в контекста на безкрайното устогъзие.

„Изтласканият“ оу-човек анализира всеки срещнат като наситен с комерческа информация клип. Външният вид на другия, начинът му на говорене и поведението му незабавно се интерпретират като набор оу-символи. Започва един изключително бърз и неконтролируем процес, състоящ се от последователни анални, орални и изтласкващи импулси, които проблясват в съзнанието, и в резултат на този процес се определя отношението към другия. Homo homini lupus est, гласи една крилата латинска фраза. Човек за човека обаче от отдавна не е вълк. Човек за човека дори не е имиджмейкър, не е дилър и не е килър, и дори не е ексклузивен дистрибутор, както предполагат съвременните социолози. Всичко е много по-ужасно и много по-просто. Човек за човека е оу — и не за човека, а за същото такова оу. Иначе казано, в проекцията на съвременната система от културни координати тази латинска максима звучи така: Оу оу оу!

И това се отнася не само за хората, но и за всичко, което попада в полезрението на вниманието ни. Когато оценяваме онова, което гледаме, ние сме угнетени, ако не виждаме познатите ни стимулатори. Нашето възприятие претърпява своеобразна бинаризация — всеки компонент се разлага на линейна комбинация от анален и орален вектор. Всеки имидж придобива ясно определен паричен израз. И дори този имидж да е подчертано некомерчески, веднага изниква въпросът доколко е ценен комерчески подобен тип некомерсиализираност. Оттук идва и познатото на всички ни чувство, че всичко опира до парите.

И наистина всичко опира до парите — защото парите отдавна са опрели до самите себе си, а всичко друго е забранено. Орално-аналните изблици са единствената останала разрешена психическа реакция. Цялата останала дейност на разсъдъка се оказва блокирана.

Субектът от втори род е абсолютно механистичен, понеже се явява всъщност ехо на електромагнитните процеси в кинескопа на телевизора. Единствената свобода, с която разполага, е свободата да каже „Оу!“, когато купува нещо ново, което обикновено е нов телевизор. Именно затова управляващите импулси на орануса се наричат оу-импулси, а безсъзнателната идеология на идентиализма се нарича оуеризъм. Колкото до съответстващия на оуеризма политически режим, той бива наричан телекратия или медиакратия, понеже обектът на изборите (и дори техният субект, както показахме по-горе) при такъв режим е телевизионното предаване. Не бива да се забравя и че думата „демокрация“, която често се употребява в съвременните средства за масова информация, съвсем не е онази „демокрация“, за която се е говорело през XIX и в началото на XX век. Това е пример за така наречената омонимия: старата дума „демокрация“ е образувана от гръцкото „демос“, а новата — от израза „demo-version“[16].

Какви са изводите?

Идентиализмът е дуализъм на онзи стадий на своето развитие, когато големите корпорации завършват преформирането на човешкото съзнание, което, подложено на непрекъснатото въздействие на оралните, анални и изтласкващи оу-импулси, започва самостоятелно да генерира три оу-фактора, вследствие на което се стига до устойчиво и постоянно изместване на личността и появата на нейно място на така наречената identity. Идентиализмът е дуализъм с три характерни особености. Това е дуализъм: а) мъртъв; б) изгнил; в) изразен в цифри.

Можем да дадем безкрайно много определения на identity, но това е абсолютно безсмислено, понеже тя така или иначе не съществува реално. И ако в предишните стадии на човешката история е можело да се говори за потисничеството на човек от човека и на човека от някакви абстрактни представи, то в епохата на идентиализма вече не е възможно да се говори за потисничество. На стадия на идентиализма онзи, за чиято свобода бихме могли да се борим, вече не съществува.

Така че краят на света, за който от толкова време говорят християните и до който неизбежно ще доведе оуеризацията на съзнанието, ще е абсолютно безопасен във всяко отношение — понеже онзи, когото би могла да застрашава опасността, вече изчезва. Краят на света ще е просто едно най-обикновено телевизионно предаване. И това, съратници, изпълва всички ни с неизразимо блаженство."

Анонимен, само че парите не са свободни електрони пич, а понятията инфлация и дефлация не са природни закони, и са много разтегливи, зависи кой ги формулира и за какво му трябват :).

Благодаря за лекцията, нямаше нужда, учил съм и аналогова електротехника, барабар с интегриране и диференциране :), и това гореописаното го знам откак съм май станал на 16 годинки :). Иначе нямаше как да стана икономист, иска се все пак солидна математика. И понеже се отплеснахме от темата - приемът на икономисти в УНСС с изпити само по география, история или литература са една велика глупост - още една причина за лошото име на университета во сред учените им колеги. Това обаче не означава, че ако си завършил ТУ и малко поназнайваш математика, ставаш за един велик икономист, или трейдър :) :). Май май истината е някъде по средата, с един правилен микс между математика, информатика, лингвистика и социални науки, за УНСС, а останалото е талант,късмет в живота и визията да се възползваш от...

Прочитане на целия коментар възможностите, когато се появят.

Ами понякога ме мързи да обяснявам, а в случая обяснението на МИТ-ски професор как от таблицата с данни, уравненията и нивата на абстракция се стига до потребителските продукти просто е професионално ;-).

Така, че приложи инжинерния подход от формулата на Фишер в твоя конкретен случай и вероятно ще постигнеш модел или продукт който ще ти носи пари и фън, както казва г-н професора.

Иначе например Джеси Ливърмор е почнал от друго ниво на абстракция, да речем програмния модел на микропроцесора, и е стигнал до резултати на борсата преди 80 години които и до днес го правят един от фамозните трейдъри, наред с Бернард Барух и т.н. Прочети за Бернард Барух има една книга на Менделхаус, казва се Администратора. Той е бил съветник на 6 президента и преди ВСВ прякора му е бил "Диспечера", подчинен му е бил дядото на бившия президент Буш, Прескот Буш. По подобие на нашенския Луканов. Обаче и за него пише в "конспиративните" книги ;-).
...

Прочитане на целия коментар
Та те двамата са чели и харесват една книга,
http://www.archive.org/stream/extraordinarypop014178mbp#page/n7/mode/2up

Иначе ето историята с Джеси на фамозната дата в края на октомври 1929-та


"Humph-it's never personal!" was uttered from Livermore's lips as he finished the article and placed it down on his desk. He and Cutten had often been trading adversaries for years now, since they had been young men buying and selling commodities in the Chicago Grain Pits.
The phone rang and Livermore signaled to his assistant, Harry Edgar Dache', who had just arrived, that he would answer.

"Hello."

"This Jesse Livermore?"

"Speaking."

"You bastard, you goddamn bastard, Livermore. This is your doing and you are going to pay. I'm broke thanks to you, no I'm more than broke. I owe my broker thousands of dollars of margin money, but I still got my goddamn gun. I'm headed down there to blow your goddamn brains out. Next time you answer your door I'll be standing there and the next thing you know you'll be walking through the gates of hell-which is where you deserve to be. You miserable son-of-a-bitch."

Livermore slammed the phone down. It was these articles, picked up by every paper in the United States, blaming him for the "crash". It wasn't him. He wasn't that powerful, no man was, not even the men from the great House Of Morgan. But that wouldn't stop the public from thinking he triggered the crash and was driving it down by selling, selling, selling. He needed a plan. He had called the Times and given them an interview. But it had not worked-people were still blaming him, calling him, threatening him. He re-read the interview he had given to the Times.


NEW YORK TIMES-October 22, 1929

LIVERMORE NOT IN BEAR POOL
Says it is Foolish to Think that any One Man can Sway Market


Jesse L. Livermore, who has been widely reported in Wall Street to have been heavily short of the market on the present break, and to be the leader of a bear pool, denied yesterday any connection with such a pool.

Mr. Livermore's statement, issued from his offices at 730 Fifth Avenue, follows:

"In connection with the various reports, which have been industriously spread during the last few days through the newspapers and various brokerage houses, to the effect that a large bear pool has been formed, headed by myself and financed by various well known capitalists; I wish to state that there is no truth whatever in any such rumors as far as I'm concerned, and I know of no such combination having been formed by others.

What little business I do in the stock market has only been as an individual and will continue to be done on such a basis.

It is very foolish to think that any individual or combination of individuals could artificially bring about a decline in the stock market in a country so large and so prosperous as the United States. What has happened during the last few weeks is the inevitable result of a long period of continuous, rank manipulation of many stock issues causing their prices to rise many times above their actual worth, based on real earnings and yield returns.

The men who are responsible for bringing about these fictitious prices are the same men who are directly responsible for what is happening in the stock market today. It is unfortunate for the general public when such a condition arises that real sound investment issues have to suffer along with the readjustment of issues of least merit.

If anyone will take the trouble to analyze the selling prices of different stocks as for instance, United States Steel, which is selling around eight to ten times its current earnings, many other issues must look, and have looked for a long time, as selling at ridiculously high prices.

The Federal Reserve Board through its various warnings and many expressions from very high banking authorities could not stop the market from going up, so it must be plain and seem utterly ridiculous for any sane person to presume that one lone individual could have any material effect on the course of the prices of securities."

END OF TIMES ARTICLE


"Fools." he mumbled. "Fools, to think I could have brought an entire market to its knees. Impossible!"
Perhaps Livermore was part of the trigger mechanism, but it was a pregnant situation. Wild speculation always eventually brings the market to its knees. He had been trading for 35 years, since he was fourteen years old; millions of dollars had been made and lost by Livermore. It was 1929, and he was at the height of his power.
Livermore pondered the situation carefully. The threatening phone calls had shaken him. He was well aware of the deep psychological wounds that a loss in financial fortune could cause. He had been through them himself, many times in his career. He would have to make another statement, and quickly-his family was also in jeopardy. They had been threatened before.

These thoughts went through his head as he waited quietly by the ticker tape which sat on top of his massive desk. The mahogany desk was clean except for the brass based stock ticker, a single pad of paper, a pencil, one mahogany "in" and one mahogany "out" box.

The office was staffed now. Six men up on the boards wearing alpaca jackets so they wouldn't smear the chalk symbols. They each wore earphones and had a mouthpiece. They were connected directly to the floor of the New York Stock Exchange. Each had a domain of stocks or commodities to administer. The ticker began to click, and spit out its white snake skin made of a strip of paper with perforated scales, the symbols of most of the companies in the United States. These stock-symbols represented much of the wealth of the country.

For Livermore it was like reading the newspaper. He knew all the symbols by heart, and he had an exceptional mathematical brain that could remember all the quotes, like a good bridge player can remember all the cards that have been played. To be doubly sure, he watched his board men, under Harry's supervision, as they begin to move, filling the length of the chalkboard with trades. Today he concentrated on the "Livermore stock holdings"-as they occurred. Livermore could look up at the board and instantly calculate to the dollar where his overall portfolio-account stood. There was silence in the office; only the sound of the chalk sticks on the boards. There was always silence when the market was open in the Livermore trading room. There was no need for idle chatter when the market was open, and all the board men knew it.

Today his total profits plus his equity were pushing 100 million dollars. He showed no expression. The main office phone rang again. He motioned for Harry not to answer the call. He did not want to be bothered by another threatening call now that the market was open. The calls broke his concentration, he had nothing to say to anyone, and he didn't want to hear from anyone. With the market open he was like a wolf on the prowl. He could only concentrate on what he was doing. Every 1 percent move, up or down in his portfolio, meant he made or lost a million dollars.

The slightest loss of attention could cost him millions of dollars. It was exactly the way he loved it-every fiber of his being was alive-nothing else existed but the tape. The tape would tell him everything if he was smart enough to read it, find the hidden clues, and listen to it. He was fighting the two great emotions of the stock market-fear and greed- and he had a huge bet on the table.

През последните дни чета тази неописуема и мерзка анти кампания, която се поведе срещу УНСС, институт наследник на ВИИ "Карл Маркс".

Няма да навлизам в детайли, но бих искала да кажа само едно: завървила съм този институт и се гордея с това, взела съм си изпитите с труд и четене.

В института има умни и много добри преподаватели, институтът има традици и авторитет.

Това е, другото са политически поръчки.

не знам за вас,но аз цяло лято събирам парички,за да може детето ми/малко не му се чете/,да си плати наесен изпита при Саздов.

както се казва-като се знам какъв инженер съм,да ме е страх да отида на лекар...

Двама студенти на изпит са пред скъсване и казват на професора
-май пак няма да успеем да си вземем изпита
-хайде на бас за 200 лв че ще имате тройки-казал професорът
....