Сбогом 10ти

Имаме лек технически проблем с правилното показване на снимките и интервютата към тях. Работим по неговото отстраняване.

През 1989 година извършихме най-епохалното какво да е в Българската история. Превърнахме банда масови убийци и геноцидни манияци в дребни мошеници. Сега като горд гражданин на съвсем друга държава се забавлявам от опитите ви да ги превърнете в нещо почти обезмирисено или друго.

Аман от простотии на гърба на народа си!

Винаги ме е шокирало двуличието на българската Ентелегенция! Ами като не ви харесва си намерете друг народ да ви търпи некадърието!

А дядо Дими да основе фондация в САЩ, защото като гледам това е страната с най-много изчезнали деца, за които не се знае нищо! И да вземе да ги намери! Или да помогне на 40 милиона (20%) от населението със здравна застраховка! Или това според него не е геноцид!
Народа излезе великолепно от комунизма - свръхобразован, културен и богат, с изплатени жилища, вили, коли и т.н.
Точно България е страната с най-голям брой на глава на население лекари, театри(държавни до един), опери и т.н.
И последните 20 години тече процес на пролетаризиране и лумпенизиране на населението, но народа не иска това. Е те там е проблема...

До коментар [#3] от "Александър":

Защото през 80-те години на миналия век Дими Паница е главен редактор на "Рийдърс Дайджест" - списанието, в което Клер Стърлинг публикува своят материал "Времената на убийците". В тази статия се споменава за пръв път името на България като страна, замесена в атентата срещу папа Йоан - Павел 2. Така че май не иде много-много точно Дими Паница да ме учи на гражданско общество, доблест и морал.

До коментар [#3] от "Александър": фашистче необразовано, прочети кой е Тодор Паница пра-родителя на поплювкото и тариката от Риидерс дайджест и тарикат-флинатроп алафранга, па тогава приказвай .............. антилигент....
***** ето малко текста да се образоваш *****************
На втория конгрес на Серски революционен окръг през 1906 Тодор Паница е избран за член на Серски окръжен революционен комитет. След като Сандански убива драмския войвода Михаил Даев, Паница заема неговото място. Тодор Паница участва в заговора на Сандански срещу ръководството на ВМОРО като убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на Организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов. За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.
Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 г. и след това се легализира и живее в гр. Драма. Участва в Балканската война (1912-1913) при освобождението...

Прочитане на целия коментар на Неврокопско и Драмско и в Първата световна война в боевете при Криволак, където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст за храброст. След 1919 г., когато на власт в България идват земеделците, Тодор Паница се поставя в тяхна услуга и се опитва да създаде организация в Неврокопско, чрез която да измести ВМРО. Като ответна мярка на 16 октомври 1922 г. четите на ВМРО от Неврокопско – над 400 души, превземат гр. Неврокоп. Паница успява да избяга, но по-голямата част от неговата група е заловена и наказана от Организацията.
След преврата на 9 юни 1923 г. Тодор Паница емигрира в Югославия, а после се установява във Виена. Поддържа контакти с т.нар. федералисти, които са на служба при сръбското правителство и дори минава за техен идеолог. След като се установява във Виена се свързва с емисарите на Коминтерна и БКП и минава на тяхно подчинение. Продължава своята дейност срещу ВМРО и лидерите ѝ: Тодор Александров и генерал Александър Протогеров.
Екзекутиран е по решение на ЦК на ВМРО от Менча Кърничева на 8 май 1925 г. в Бургтеатър, Виена.
********************** така фашагите, простотията и незнанието не са повод да подскачате.......

До #7: Гордите граждани на други държави не пишат по български форуми, а си гледат работата...

haho (#8) напълно подкрепям мнението ти. Аз си мисля че българската 'интелигенция' е била неспособна да води и развива България и бидейки в състояние на комплекси спрямо западния елит, си 'избива комплексите' на народа. Ако бяха живели достатъчно дълго на Запад, ако бяха видяли истинското ниво (културно, образователно и т.н.) на масата от хората, ако бяха чели достатъчно да видят как е постигнато това там, нямаше да дърдорят врели некипели и все народът да им е виновен.

И ето нещо за 10 Ноемрви:
"След преломната дата България понесе ударите на смазващ погром. Изходът от него изисква обективно да се разбули истината за това, което се случи. Включително да се повторят някои неща, които вече са известни, защото историята няма да прости никому, ако останат недобре изучени нейни страници. А и незачетени...

Нека бъдем откровени. Десети ноември действително се оказа начало на промени. И то дълбоки. Толкова дълбоки, че ще оставят дълги години...

Прочитане на целия коментар незаличими рани. А как иначе! Промените, или по-точно промяната, е безспорна. България се оказа в състояние на невиждана агония в материалния и духовния живот. В личното и общественото битие на човека. Оказа се в състояние на колапс!

И досега не мога да проумея как се случи така, че у нас след 10 ноември неморални, посредствени и смешни лица започнаха да играят ролята на герои. ... Но факт е, че след 1989 г. България навлезе в етап на политически въртележки, че посредствени и смешни действащи лица играят ролята на герои. Тях видяхме и по митингите, и в парламента, и на пресконференции. И къде ли още не.

Ожесточавам се само като си помисля и за факта, че през периода, за който разказвам, се извърши нечувано посегателство върху вековно утвърдените ценности, върху народностите традиции и добродетели. Върху опита, мъдростта и вярата на народа! Бавно, неусетно, но все по-дълбоко в мисленето, в съзнанието, в дейността и поведението на човека започнаха да се настаняват постулати, чието разрушително въздействие е очевидно. И всичко това рефлектира в обществено-политическия и духовния живот. В дейността на различните държавни и недържавни институции. В проявите на политическите дейци! С други думи, във факторите, които определят насоките и развитието на България...

Достатъчно е да се вгледаме и видим какво се случи в системата на държавните институции непосредствено след Десети ноември. Парализа, безпомощност, бездействие. Корупция... Какво ли не характеризира тази система. Или да вземем безкрайното и неудържимо роене на партии и партийки, движения и движенийца, групи и групички! Има ли човек, който да не е стъписан от тяхното противопоставяне едни срещу други. От самодеформирането им. От тяхното отчуждение от същинските проблеми на народа, от нелепия нарцисизъм на лидерите им. Не е ли факт, че политическото пространство се стеснява, ограничавайки полето на действие за прогресивните политически сили. За израстване на умни, знаещи, морално извисени и обаятелни политически дейци. И особено на лидери!..."
Ето го оригинала http://vip.portal.bg/tzhivkov/contents.htm

Статията е един "интелектуален" бълвоч...авторката май е чела "прозренията" на Розенберг преди да изцвъка това...отвратително !

До коментар [#13] от "селянин":

"И досега не мога да проумея как се случи така, че у нас след 10 ноември неморални, посредствени и смешни лица започнаха да играят ролята на герои"

Какво има да проумяваш. Чисто и просто хората си ги избраха, или по-точно селяните. Малко или много хората в градовете са осъзнавали какво е ставало и накъде трябва да се развиваме. Но селяните, еххх селяните ни е***а майката. Като стадо овце си гласуваха за комунистите.

До коментар [#8] от "haho":

Явно всичко опира до ценностна система. Твоята включва вилите, колите и богатството.

Други хора ценят много повече свободата, истината, откритостта, прозрачността, демократичното гражданско общество.

И какво като имаш най-много лекари (корумпирани) на глава от населението?!!

"Други хора ценят много повече свободата, истината, откритостта, прозрачността, демократичното гражданско общество."

И като как става това след като голяма част от населението не знае какво е свободата, истината, откритостта, прозрачността, демократичното гражданско общество!?

Кжи ми отворко, задавал ли си си въпроса ако си купиш земя и добитък и семена би ли могъл да се изхранваш без да те накарат да се докоснеш до любимите на всички ни парички?

Айде са бегай на някоя маса да философстваш за "свободата", "истината" и прочие високопарни думи!

До коментар [#2] от "boby1945":
Бобчо!
Скрий се с глупостите си вече де!!
Аман от теб!
Няма да има скоро избори.
Не ни трябва ченгесарската ти агитация!

нищо лично, но се дразня, когато чета в капитал разни поръчкови статии.(основно в полза на олигарси и уж инвеститори).а иначе- от рода на паница има и свестни представители.все някой трябва да прави нещо в сферата на благотворителността.този го прави.

29 септември 2007, 22:10

Идеите за политическо здраве в икономическите реалии имат полезно влияние върху държавната структура дотолкова, доколкото начините на вътрешен кръговрат почиват върху договорености, а не на предположения. Нашата пазарна икономика бе зачената с главата надолу, а в дебата за българския капитализъм така и не се положи ориентир, главна убежна точка върху хоризонта на икономическите координати. Управлението на паричния масив от плановата икономика на Татовия социализъм много наподобяваше сива икономика.

Налице бяха две дадености. Едната - бюджета, петилетката, заплатите, гигантотипните проекти на Живковата мегаломания за Златен век, а другата- съвсем непланираните харчове и успоредни "черни валутни" бюджети и каси на втората ДС икономика и безотчетните апетити на комунистическия елит. Прехвърлянето в конуса на първите частни инициативи вън от страната, играта на "монополи" с външнотърговските дружества дори не...

Прочитане на целия коментар заема нищожен дял от невероятната за развихрена фантазия кражба на държавната собственост и възникналата от нея сива икономика.

Българският капитализъм вървеше в сянката на грабежа, придружен с бруталност, обедняване на населението, изкуствени клопки като хиперинфлацията, миражните аблабализми за приватизационни бонове, разбиването на банковата система, изкуствените фалити и десетки хиляди фокуси, с които бе извършвана тайно метаморфозата на общонародната на книга собственост върху средствата за производство в частна собственост на екскомунистическата мафия и превръщането на спестяванията на населението, паричен еквивалент на положен къртовски труд в експлоатацията на социалистическите труженици, в нищожност за няколко часа при Виденов.

Замесването на българския капитализъм бе свързано в моделирането на Франкенщайнска икономика от парчетиите на реституцията, връщането на земята, валутните измами и рекета, заедно с превъртането на мръсния поток от ЗАГРАБЕВИТЕ ДВАДЕСЕТ И ПЕТ МИЛИАРДА ДОЛАРА

. Струпването на външния дълг като нескончаемо държавно бреме спъна наченките на светла икономика в зародиша. Инфлация, рекет, корупция, корупция, рекет, инфлация, липса на законност, влачене на дела, жестока криминална картина, фалшиво МВР,съд, фалшиви десни партии, фалшиви избори и пр. малки подробности са само малка част от подвижните пясъци на прехода. И ако в нартекса на политическия храм се заговори за късане на опашката, вътре при амвона вече се говори за БАНДИТКИЯ ДС-КАПИТАЛИЗЪМ, РАЗВИВАЛ СЕ В БЕЗЗАКОНИЯ И ЧУДОВИЩЕН ГРАБЕЖ И ПРЕСТЪПРЕНИЯ като за СИВА ИКОНОМИКА.

И индулгенцията с данъците ще узакони грозното явление , за което и политици, и общественост си мълчат позорно като путки вече двайсет години. В полезрението на нормалното мислене има само една единствена дума и тя се нарича НАКАЗАНИЕ.

Но щом Господ от свода през гъстия дим, си гледа отгоре тих, невъзмутим, какво остава за нас. А метаморфозните напъни за светла почтеност може и да придобият реалност сред мъглата от нескопосани обяснения и статии. Що за морал е да наречеш "сива икономика" българската бандитска олигархическа камарила, срастнала се като хлъзгава гъба в тялото на политическия живот. Кое и е сивото? Ми тя е единствената икономика, всичко друго е просто дебело експлоатирене в държавния сектор и мизерия на пенсионерите.

Тази реплика написа безплатно за вас дедо ви Хан Крум. Секирите остават в ръцете ви, дами и господа, другарки и другари и домнули...

Змей,

благодаря, че си открил моята ценностна система! Все пак плюенето е по мен, а не по НАРОДА ми. И как го разбра? Или типикъл Ентелегент много чете, нищо не разбира! Както и да е, все пак не става дума за мене, нали? И си накаканизал само лозунги, ама гледам вече са ти направили забележка.
И да ти кажа като ти четах постинга чак се просълзих от умиление и ти натиснах +.

Народа ни разбра, че се извършва преход от тоталитаризъм-комунизъм КЪМ капитализъм и не го искаше това. Една от причините е че помни какво е било преди 1944. а за да има капитализъм трябва да има капиталисти и пролетариат. Е, у нас никой не иска да е пролетариат. Е това е основната причина за провала на прехода. Комай единствния пролетариат са циганите, но и те са се побългарили, т.е. изтарикатили и не искат да са такива.
Имам въпрос и към Красен Станчев: кога, къде, как и колко сте живеели в страна с пазарна икономика?
Защото имам чувството, че само сте чели...

Прочитане на целия коментар по книгите за нея, а в живота не може да разделите 1 купа сено на 2 магарета!

До коментар [#20] от "Фен": ще има ще има, не се кахъри!!!!

Абе, тези снимки с интервютата още не се отварят читаво.

Да се съглася с #21. В трети пореден брой статиите на Капитал не са кашер. Говорият за преходът като за преход от Дисни филм.

Нищо не се е чувало досега за г-н Паница. Изневиделица някой пише статия за него, влизайки с магаре. Прави впечатление, че не живее в България.

Странно звучи изказването на Иван Кръстев като:
"Цялата разлика е, че в Полша имаше един колективен Дими Паница в лицето на два-три милиона поляци, а в България Дими Паница беше просто един човек."

Това ли е цялата разлика с Полша? Авторитетно Кръстев е разгадал, че за друга разлика никой не може да се сети.

"Нямаме дебат, хора, които се ангажират... " "...Младите хора трябва да се бият, да се борят, а не да бъдат пасивни..."

Г-н Паница, не само, че няма "хора, които да се ангажират", но ако живеехте в България или пък когато отиде на ексурзия там, сигурно и вие ще забележите, че малко извън...

Прочитане на целия коментар центъра на София, в "другата" България няма въобще хора. Особено млади.

"...Пишем се българи юнаци, ама в действителност не сме юнаци. Нямаме инициативи във външната политика. Не виждам никаква визия, само клишета ..."

И каква е визията във външната политика на г-н Паница ?

Няма да е лошо, ако Капитал добави към дискусията за посткомунистическия период тези две статии:
http://www.thenation.com/doc/20091116/kvh_cohen

http://www.thenation.com/doc/20091116/suny

До коментар [#28] от "Петьо Багаров": напротив Дими паница винаги се появява когато се сменят управляващите и 1991, 1997 и 2001, като една сурия бивши тарикати, вероятно да "намери" ниша или по просто "да седне" на масата....
Ама освен мене и много други хора знаят кой и защо е въпросният господин, Деди, например, от всякъде е много добре информиран кои са Паница, и като правило веднага им отби меракът за "благотворителност".
Вероятно сега си мисли че барабойко и тези около него не знаят достатъчно историята и може нещо да се промени, затова и цъфна....

До коментар [#33] от "Хан Крум":голяма каша ти е в главата Хане, набъркал си ги всичките в тюрлю гювеч.
А работата е много проста фашетата и гешефтарите на България водени от Царот набъркаха България през 1941 (01.03.1941) във войната на страната на Хитлер, окупираха Югославия и Гърция, изгониха евреите от бизнеса им в големите градове, пращаха хората по лагери, преследваха комунистите съюзници на Съюзниците, и у нас и на балканите, и като капак обявиха война на САЩ и Англия 13.12.1941 и те ти беля за 68 години..... за сега ...
----------------------------------
Знам от първо лице от споменатите по горе "патриоти", тези дето не го отнесоха, ако ти е интересно мога да ти кажа и защо не се държахме мъжки като сърбите (нечемо Пакт, сакаме Рат), албанците или гърците например....
----------------------------------
Така че съюзниците бомбардираха София не на "връщане" от Плоещ, а "нарочно",...

Прочитане на целия коментар ако си забелязал Чърчил хариза България за 5 мин на лист хартия при Сталин, докато си запали пурата, ама не хариза Югославия или Гърция (за нея воюва още 6 години, а ако има убедени комунисти на Балканите това са гърците и тогава и сега) защо ли???
----------------------------------
А за сведение на посрещачите, в конкретната 1958 в София се продаваха сводобдно "Опели" "Ифи", "Вартбург" (ЦУМ), кръчмите бяха пълни до тавана, в Казиното във Варна се запазваше маса от 17.00, всеки празник предприятията правеха банкет на корем за всичките си работници.... имахме си даже зози и суинги и "бродяги" на "свобода" (не за дълго впрочем).
Виж на село нямаше, всичко се секвестираше от там по посока на големите градове и първо София...
---------------------------------
така че "мъдрите партийни решения" (Кремиковци например) тук ни при чем, сами си го надбробихте, а го сърба и ще го сърба целокурният български народ разбира се...
---------------------------------
Едни от героите "македонствуващи, оранжавеещи, червенеещи се , любители фашета и гешефтари в свободното време" слуги на много господари, набъркани до ушите в убийства, предателства, далавери са и родът Паница, има и други ... но от тези "радетели за благотворителност" тръгнахме... можеш и сам да провериш, не е сложно...

До коментар [#33] от "Хан Крум":

"Но най-вече населението беше свястно, все още"
Тука Хане, нещата не се връзват. Имено това "свястно" население гласува отново за комунистите през 1990.

Това население никога не е било свястно, както е казал един възрожденски поет- "стадо от вълци във овчи кожи".

До коментар [#34] от "boby1945":

Боби, сега дай да не си преразказваме историята отново. Кой бил, пък какъв бил... През 1958-ма имаше по списък "Рено Дофин", това беше, чак по-късно туриха пред ЦУМ "Москвич 403", дето го правеха с "танкови ламарини". И имаше общо десетина свестни ресторанта, освен кръчмите - България, Балкан, Попското, Дълбок зимник, Берлин, Бункера, "Ашингер", Руския клуб, Република, Ариана, Операта и в събота се обикаляше по час-два , докато се намереше маса. Чакаш още час да дойде сервитьора, носи ти дървената табла с наредени чинии с кебапчета на пирамидки и ти сочи с брада : "Ей тия са ваште". Това беше големата ресторантска щедрост на социализма. Винаги масите пред оркестъра бяха "запазени" за шефове, винаги имаше поне три маси с ченгета да подслушват, при заплата от 850 лв. ракията беше 4. 80 лв. Лозунгът беше: "Пийте бързо, че трябват чаши". ...

Прочитане на целия коментар />
През 62-ра при смяната на парите заплатите бяха пак между 60 и 80 лв, а апартаментите по 4000 лв за другари и по 15 000 свободно. През 69-та апартамента под нас го продадоха за 35 000 лв. а същата година аз взех " висока" заплата 78 лв. в "Багра" 5.

Какви щастливи времена бълнуваш, хората през петдесетте и до края на социализма носеха по три пъти обувките на обущар, набиваха гьона с клечки и им слагаха железца от двете страни, та всички тропахме, подковани като коне, в кината миришеше на пот, мръсни тела, подово масло, виолетки и боя за обувки. През ЦУМ жените даваха мило и драго за чифт найлонови чорапи на сърбите, а за шушляците да не говорим. Бе ние за пръв път видяхме химикалки през 1963-та. От сутрин до вечер слушахме до откат съветски военни и партийни маршове, на всяко дърво имаше червени лозунги, знамена; хората си триеха задниците с вестници, ходеха на баня веднъж седмично, с общи гъбясали налъми и се чакаше по четири часа да влезеш с номерче, бръснарите държаха за хигиена гребенчетата в чаша със спирт, в ресторантите обръщаха "за красота" лекедясаните покривки, вечер имаше отрядници с червени ленти, милиционерите бяха с онези, зелените униформи и ботуши, на Московска 5 джипките стоварваха ошашавени млади мъже и жени, хванати за ушите насред улицата за прическа или панталон "по модата", помниш ли онази песничка за "Белене, новия курорт"?

Боби, аз съм ви го изживял комунизма и то на пъпа в София, свидетел съм, изхабихте ми живота, платих си с вечно подритване, преебаване и подминаване за неприкритата си несъпричастност към режима, а за твое сведение и тримата братя на баща ми са убити зверски от комунистите. Един от братовчедите ми се огъна и стана ченге, издигна се, изхлузи се край Кашев, дори беше шеф на охраната на Държания съвет, само дето си криеше фамилията и се пазеше от контакт с нас като от огън, не съм го виждал от 78-ма година, не го знам жив ли е. Дойде скришом на погребението на баща ми, но там дойде и един от сълагерниците на нашия чичо, утрепан през 51-ва в Белене. Баща ми криеше под кревата баба ми,трябвало да бъде интернирана през 48-ма някъде в Делиормана, 53-та й свърши наказанието, тя слезе от четвъртия етаж след петгодишно криене, падна на стълбището , счупи си таза и умря след един месец, така и не можа да стигне до улицата. Разбира се баща ми, фин човек с лекарско образование, знаеше френски и латински, беше отначало натикан от другарите като санитар в Курило, през петдесетте беше "малко в тухларната", а после се "скри" в завода. Майка ми беше счетоводителка, но през 58-ма миеше пода и кенефите на Трета поликлиника. Разболя се от преумора; и двамата умряха по на петдесетина години, напълно щастливи. Наследих тяхната мизерия.

Тук г- Кандов може тактично да изтрие виртуалната ми ругатня по адрес на прехваления социализъм.

Нещо "прочитането на целия коментар" съвсем по комунистически го скриха.

До коментар [#36] от "Хан Крум": Хане, хане, нещо много бъркаш,
Опел Капитен 1957 струваше 53 000, РекордЪт като по прост 35 000 лева в ЦУМ, платиш, свалят ти витрината и караш.... (практика на българските гъзари още от 20-те години още)
------------------
А кръчмите в 1958 година в София бяха поне 240, според телефонният указател. Ние смятахме че са малко поради комунизма, щото през 1900 са били над 450, а то от Шареният мост до Баня Баши 20 ресторант-градини.....
------------------
А заплатите, на тези дето бяха на заплати по нашему тогава "чантаджии" си бяха много прилични, затова и провинцията се намъкна в София, средно образование 400-500 лв/месец, виШШе "инженерче" "докторче" 750 лв/месец, кебабчето 2,40 лв/броя (голямо като войнишки.... така му викахме), бира месСна - 2.2, вносна Радеберг 5.50 лева... затова се пиеше като за световно....
-----------------
Но не...

Прочитане на целия коментар бягай от темата, боклучивите фашаги, включая гешефтари тип Паница, за които плачеш, докараха коМАнистите в България, а не Чърчил ... Рузвелт, полковник Донован.... имам чувството, че и татко Сталин не е проявявал голям интерес, ама дават бадяава, човекът рекъл "Що не..."
-----------------
А масите "пред оркестъра" и "курвите на заведението" са винаги за тузарите на момента, и у нас и в "Сексът и градът", но това е от друга опера...... интересът клати феса......, това е от времето на Митхад паша....

Както каза Карбовски вчера каквото обществото такива са ни и терористите, да го перефразирам, че каквото ни е обществото такава ни е и интелигенцията...

А за т.нар. кооператори с двеста ( 20 през 62-ра) лв. заплата и закрепостено жителство, изобщо за "жителството" да не говорим. На една бригада някаква бабичка ми рече: "Ти че додеш ли , баби, да копаш цел ден за педесе стотинки?"

Лошото е, че така ни виждат и отвън

http://www.euinside.eu/bg/analyses/1-external-assessment-as-aslap-in-the-face-after-20-years-of-transition

До #30: Не разбрах какво точно искаше да обясниш. Единствено, че Паница се опитвал да се бърка при смените на властта и че е известен на хора тясно свързани с политиката.


И се пак жалко за Капитал. Очаквах по-задълбочени анализи по темата, а не просто обслужване на нечии интереси.

Накрая ще се окаже, че Уикипедия е най-добрия анализатор.

Лошото е, че така вече ни виждат и отвън

http://www.euinside.eu/bg/analyses/1-external-assessment-as-aslap-in-the-face-after-20-years-of-transition

Каквато ни е Българската народопсихология сега такъв е и живота ни във Република България, и ако не променим мисленето си, което произтича от народните ни поговорки- преклонена глава сабя не я реже, или сития не вярва на гладния, има опасност да загубим не само главите си,народа си, но и Българската Държава.Нека вземем за пример Християнския морал,традиции и смелост от нашите предци които са ни създали да пазим децата си, дома си и Държавата си.До кога ще търпим тиранията на Съветската Република във Българската Държава.

До коментар [#40] от "Хан Крум": Хане, Хане не знанието си е не знание, но когато е примесена и злоба, става смешно... вероятно 58 си тичал прав под масата с разперен чадър някъде по Драз маала и затова спомените ти са оскъдни, там наистина бяха работилниците на СОАТА-джиите... ... а за Лили историята я знаем от миналата есен.... пак тази тема се търкаляше ....
а по Искър, Дунав, Цар Симеон, Татарли, Коньовица и тогава и сега живеят по бедните софиянци и гости на ...... какви Опели те гонят???
---------------------------------
Но ако мислиш че в 1958 не живеехме, а въздишахме за капитализЪма и се чудехме как да свалим комунистите от власт много се лъжеш драги.......
---------------------------------
А Колев беше футбалер на ЦДНА през 50 и 60 те и не е мерило за просперитет в онези години... властта ги държеще изкъсо..... заплатка на лейтенат, капитан, храна, малко командировки в чужбина и те това е.... (сега се...

Прочитане на целия коментар оядоха)
---------------------------------
Виж адвокати, лекари, зъболекари, търговци, занаятчии те го докарваха и на Опели от 50-те (още се търкалят по страната между впрочем) и на къщи, вили, тези кооперации по Евлоги Георгиев, Скобелев, Витошка кой ги построи по твоему ....... Богдан Филов?

http://bnt.bg/bg/news/view/16915/prehodyt_kyde_sbyrkahme_uchastie_na_petyr_stojanov

И пак не разбрахме къде сбъркахме, понеже демократите никога не са прави, а Цветанов гледаше като отровен, когато чу за еволюция (дето казва Камен Донев) "И такива неща", Бат Бойко ще има да се бие, бие, нали е умен.

Хан Круме, благодаря ти, прочетох всичко с удоволствие, това е истинската ни история. Никога няма да забравя филиите с чубрица които ми правеше прадядо ми и как дядо ми ходеше да работи със старата си синята манта докато стане на 80, радвам се че съм наследил техният ген и че никога не са казали една лоша дума за държавата си.

Това лято бях в Родопите при един приятел и той ми каза, "Това което ни сториха руснаците и турците за 500 години не можаха да ни направят." Горе-долу същото което...

Прочитане на целия коментар казва Чърчъл след Ялта.

А ченгетата, явно ги има много и понеже не мога да си трая мисля че вече съм набелязан. Изгубих си 10 години от младостта в тази държава и нямам право дори и на надежда че това което правя не е напразно и явно ще си остана неразбран, всичко заради неизлечимата им параноя да не изгубят наследеното.

Хан Круме аз съм като теб, дядо ми е убит от народният съд, сега ме съмнява че вече не ти гледат досието, а от коя клика си, по-лесно е, еволюция. Колко време ще трае тази еволюция, кажи ми как да стана лицемер и да се правя че винаги съм съгласен, не става, някой ден може и да се съгляся за нещо за което мога да поема съдебна отговорност, пак ли да се съглася и да им се надявам на мутрите.

Не става, как да стане, аз поне не съм чувал за прогледнал и прозрял съзидателната сила комунист, само, мъка, мъка, мъка, еволюция и пак мъка, комунистът винаги е прав, а пък сега още малко ще почнат да ме карат да повярвам че ченгето е сътворило света, о да даже ще трябва да се съгласявам.

Слаба статия Капитал.

До коментар [#53] от "демократ":

Гледай сега, смисълът на премахването на комунистическата система се състоеше най-вече заради самата невъзможност на утопията да просъществува. Идеята е извратена още с първите гладни години на селяните в Поволжието, докарани до човекоядство при военния комунизъм. Сталин създава някаква смесица между първобитно-общинен, робовладелски и феодален строй, при който всички работят даром срещу обещания за някакво светло бъдеще при концлагерен надзор, получават дажби, колкото да преживеят, пускат им маршове, водят ги да ръкопляскат на събранията и да скандират името на вожда. Аз съм говорил с рускиня, Раиса, родена някъде зад Урал, тя ми описва селото си като вечно разкаляно през лятото, вечно замръзнало през зимата, един магазин между дървените къщи и картофи, картофи, картофи. Никакво радио, никаква телевизия, малко вестници и списания в петък, басма на топ, ушанки и плъстени ботуши и самовари, ловни пушки и...

Прочитане на целия коментар патрони -само на таваришчи. Тя обитаваше с децата си панелка в Пловдив и имаше самочувствие, че живее едва ли не на Запад.

И твоето семейство да го пусна от вагона на снега и да заповядам с насочено дуло да строи, и то ще построи завод, че и десеторно повече чугун ще излива . И един ден ще ми ръкопляска възторжено. Та този точно комунизъм ни насадиха окупаторите. Скъсаха пъпната връв на живота. Другарите обаче искаха да докажат на капиталистите, че живеят много по-добре от тях. И наистина Людмила носеше дрехи и шапки, подобни по кройка на тези на английската кралица, Пенчо Кубадински се надстрелваше в саваните с американските милиардери. Другарите имаха просторни партийни дворци по градовете, с мраморни площади и фонтани отпред, с климатици и немска алуминиева дограма, облицовани с орехова ламперия, имаха си слуги, пазванти, шофьори, портиери,секретарки, безотчетни представителни пари, командировки, скъпи лимузини с държавен бензин, видеотехника и корекомски лакомства в шкафовете, носеха им СПЕЦИАЛНА ХРАНА, пиеха като Славков само отбрани марки уискита, по стените - окачени картини, купени с държавни средства, просторни кабинети по двеста квадрата, с бюра от славонски дъб и копринени тапети. И портрети - портрети най-вече на другаря Тодор Живков, Брежнев и политбюро. Имаха си и огромни вили и апартаменти, обзаведени само с внос. Децата им учеха в противни западни университети.

На теб ти казваха: "Имаш ли ти, то значи да имаме ние" , с други думи, твоето е общо, а общото - наше. Ние им "работихме много", както казва поетът. Но един ден се оказа, че другарите остаряват, а децата им не могат да наследяват привилегиите и дворците. Оказа се, че отворената държавна икономика не може да спре информацията за живота извън желязната завеса. Оказа се , че изоставаме и сме през фалит. Оказа се, че пропагандата вече не може да одържа недоволството с клишетата за светлото бъдеще, при положение, че жителите на омразния Запад си живеят сто пъти по-добре. И другарите закриха СИВ с кеф, разпуснаха Варшавския договор, закриха внезапно "социалистическата витрина" и се заеха да си поделят националното богатство. Това го направиха блестящо . Просто престанаха да наричат "общонародна" собствеността, която и без това си беше тяхна за ползване ( "а общото - наше"). Станаха милионери и милиардери за една нощ, но алчостта граници няма.

Завчера говорих с една жена, ходила през лятото в Петербург, разправя, че царските дворци и храмове, старите сгради са реставрирани и блестящи от злато в наистина имперско великолепие, магазините им пращят от нечувани стоки, само че на такива цени, че и Путин би се сепнал. Обаче останалата многомилионна панелна част на града си е същата жалка работа като у нас.

Ние наистина трябва да уважаваме костите на онези руски войници, паднали преди сто и трийсет години, но как да сме им благодарни за натрапеното чудовищно затриване на единствения ни пропилян в комунизма живот?

Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица. Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове...

Прочитане на целия коментар ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоатирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си . Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите. Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано . Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече, надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах. А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизъм. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят. И още ни управляват.

До коментар [#53] от "демократ":
И тук пращам тези мои минали постинги, с което приключвам темата.
А журналистите могат да пишат още дълго.

"...Вие сега се питате каква е била службата на вездесъщите герои от Държавна сигурност, освен да репресират населението, освен да пазят другарите, освен да се грижат за техните доларови разкошни ежедневни глезотии и странни прищевки от рода да утрепеш носорог в Кения или да си затвориш Лувъра за самостоятелно разглеждане. Другарите имаха и некои неприятни задачи, да речем. Например, ако некой пиян син на голем другар вземе, че изнасили и после фърли от балкона некое глупаво честолюбиво момиче, дс-чистачите се грижеха всичко да се потули. Ако некое седемнадесетгодишно момче на наш другар катастрофира с открадна кола и счупи гръбнака на свое аверче, то от съдебните каси тайнствено изчезва цялата приписка, документи, експертни заключения, медицински свидетелства и пр. ДС-хероите обаче...

Прочитане на целия коментар си изпълняваха мокри поръчки, наредени от КГБ най-регулярно. Ще срежат спирачните тръбички на лош нарочен бивш другар, отклонил се от "правилната" посока, ще бутнат с камион разприказвал се за нещо техен четник, ще понижат опиянчен и негоден за нищо милиционерски шеф, но инак се грижат абсолютно за лоялните си четници. "Той, Кире(Кире е прост селски, набутан от шурето на Главния в системата) , като напуснА второ, сега се уреди у една застрахователна фирма, много е добре, щерка му отвори аптека, он сега живее у "Иван Вазов", видЕх го миналата седмица, добре е, а кво стана с Борето, с Борето бе, ее, нали го помниш на Станчев заместника, дето го млатиа пред магазина му 92-ра"..

Ала целият пладнешки грабеж, старателно направен с една едничка цел - запазване на икономическото господство на комунистическата банда след метаморфозата, надхвърля и най-грандиозното въображение с размаха си. Представете си само начина за приватизация на предприятията с доказана печалба, докарвани до фалит, за да може местният комунистически феодал и бандата му да си ги присвояват без пари. Разходете се из бившата индустриална зона зад София Север днес и си припомнете изпочупените до скоро халета, разграбените дворове, запустелите и уж "безстопанствени" заводски цехове. Днес като по някакво извънземно чудо там са блеснали модерни архитектурни комплекси, сякаш изневиделица някой е снесъл 25 милиарда долара, там ще видиш супермодерно оборудване, нови съоръжения и камиони, а с изненада ще установиш, че цялото това икономическо чудо, кой знае като как, е собственост тъкмо на ексноменклатурчиците-комути . Но схемите за грабеж в неоробовладелския строй, наречен хуманно "социализъм" в самата рОдина си бяха екстра измислени. Например грабежа от безплатната експлоатация. Я кажете как си обяснявате робията в строителните войски? А робията в "бригадите", толкова любимо изобретение на комунистическите велможи. Или наложената "ценност" да работиш безплатно като луд при фиксирана заплата , за да се "преизпълни план, другарки и другари". И бачкаторите си скъсваха ръцете от наднормено поизводство, а в замяна получаваха през август карти в тенекиените бунгала в Ахтопол. Ама само част от тях, останалите си караха отпуската през октомври и ноември. А имаше и друга хитра ангария, наречена "Ленински съботници".
Той, социализЪмът в България, изобщо беше нещо с некои извратени икономически категории. Ами в коя друга страна цигарите, храните и алкохола, родно производство, имаха по-висока цена тук от тази на изнесените в друга страна (12 копейки "Слънце")? Е те тоа факт и до днес не моем да си го обЯсним, уважаеми другари и другарки. Се едно американските цигари у Америка да са по-скъпи от изнесените американски цигари у други страни..."


" ...бе и аз не знам защо ги пиша, ето ти сам си отговори: "все още има "журналисти", ама не е ли малко късно, щото аз от доста време си пиша тези работи, а хората "нито се разбунтуват нито пък съвсем се парализират и хвърлят в отчаяние от безнадеждността на ситуацията". Тук се обърнах само към теб ,защото от цялата гигантска камара причини за зверското положение в страната, ти се хвана баш за носенето на оръжие. Като че ли камарата бетонни луксозноостъклени коптори по брега са строени след престрелка с местната полиция и кмета. Точно кметът, драги, е поръчвал музиката, а зад кмета са стояли областните управители, МВР, ДС, БСП и разбира се тук посочените от теб "десни "партии. За цялата гадост в България има само една първопричина и аз услужливо ти я посочвам- "преустройството на БКП". посочвам ти сбито и пресбито причините за изключителното ни уникално статукво да сме все последни в Европа и света, посочвам ти кои са точно гадовете. И ти напомням,че те са си същите разбойници от 60 години насам. И ти посочвам единствения начин да се оправим. Като непрекъснато им натякваме какви са, как станаха капиталисти, какво сътвориха и със съдбите на хората, и с икономиката,и с Черноморието. Ти обаче, вместо да си благодарен,че соча първопричината, се бъзваш и айде почваш да жилиш. Е да, аз не искам да се изколим по сръбски образец, за да се освободим като словенците, не ща да се стреляме(съвсем истински, не слушай какво се говори) като румънците, не ща да затваряме границата и да изтрепем внуците на комунистите, нищо че и те са същите дол дренки, не ща ново Чили и Пиночет. Само си пиша. В "Новинар" не пиша, там не разрешават да се казват такива работи, там допускат такива като теб, на мен и другите като мен сложиха цензура. Капитал е последното място, където още не режат ,за разлика от Стандарт и пр. Но аз се обаждам рядко и то по определени теми.. Я кажи, щом си пишем, все пак харесваше ли ти социализма , доволен ли беше, всъщност не си ли млад, та си толкова благ към болшевишката проказа. Не си ли чел книжки , нямаш ли желание да научиш истината, ами все гледаш да махнеш с ръка, било каквото било, другарите са си добрички, стига с тези нападки бе, Хан Круме.

За да допълня статията , ще посоча два често срещани примера. Варненци, заниманващи се с нещо, за което няма как да го обявят официално, имащи големи парцели около Варна, строят абсолютно незаконни строежи в Балчик. Хотели с басейни и тенис кортове. След година ще ги продадат на руснак или румънец, съответно и те не можещи да си обявят дейностите, в момента на продажбата хотелите се узаконяват, парите стават легални и вече на варненските парцели се появявят хотели-лебеди. На свой ред румънецът купува от руснака единият хотел, а онзи купува от него другия, става чудно препиране, в резултат от което се появяват нови хотели на кмета и пр., после те се продават на варненците, нататък въртележката се повтаря, докато не застрелят некой непричьом. В това време на Слънчев бряг шест етажен чистак нов хотел на брега , дет се вика англичаните си пикаят от прозореца в морето, абсолютно печеливш, препълнен десет месеца, се събаря без никакви прокурори. Без журналисти. Още неизплатен. На негово място собственикът строи осем етажен хотел и нарочно не го довършва. Защо?, питате се вие . Защото парите му се осчетоводяват от нещо друго, а той създава пречки за проверка. Не можеш да провериш съборен хотел и да изчислиш строителните загуби от нов. Това се повтаря всяка година и можеш да се ошашавиш от прекрояването на строежите през два месеца. За радост още не са се появили наколните жилища, тогава става страшно... Но като гледам остров Св.Иван, резерват на хартия, скоро ще се превърне в бетонно чудовище за любители на дългите хотелски коридори на десетия етаж. А горната статия вее като приятен ветрец с перо мутрите. Дреме им на оная работа. Виж за некои хотелчета във Влас, дето са на самия бряг, дето само руски товарищи си спортуват лятоска, дето са собственост на чудни несебърски общинари, кметове, милиционери и пр.,дето басейните са със синьо осветление, а дебелата рускиня в шезлонга пуши цигари с разноцветни мунщуци по сто евро кутията, от Лондон купени естествено, дето съпругът и заръчва некои работи на руския военен аташе, за таквиз работи не се пише. Там и Гоце, Петков, па и Путин даже не пипат. Оказва се ,че некои места от крайбрежието ни не са от нашето крайбрежие. Некои сметки във Виена не са наши сметки, макар парите да са си чисто изплащани от нашия народ. Тези сметки ги знаят всички от Попов до Станишев насам, ама си траят.

Победата на 9-ти септември отеква и до днес, недругарки и недругари, комунистите спечелиха и трите битки срещу собсвения си народ, днес търбусите на червените дейци са затлъстели от самодоволство. Те нагло ви казват в очите: преебахме ви и вашите деца и внуци сме преебали вече. Ще ви газим, вие сте нашите сънародници, няма кого другиго да тъпчем и унищожаваме, вашите животи са наша собственост. При тази ясна декларация какво би трябвало да направят поробените хора, искащи най-сетне да се освободят от комунистическото робство И сега би трябвало предъртелите комунисти да излязат на митинг и да скандират:"Ама такива ли бяхме ние,другари, наистина ли бяхме до един разбойници" ,Риторични въпроси комунистите не задават, излишно е да чакаме някога изобщо нещо като разкаяние от щаба на ул.Позитано( глей сега как името на един достоен човек се оплесква от докосването само до комунистическата проказа и като си помислиш, че тъкмо от ул.Позитано се крепи коалиция с турската партия, егати историята, егати фарса). Та тъкмо от двете страни на хотел Плиска, в кварталите с хубаво строителство, населени само с предани другари ,засадени с иглолистни дървета и хубаво офорвени с зелени площи, тъкво там във всеки вход, грижливо пазен от метална скъпа врата ,ще видите до домофоните месингови табелки с немски имена. Какви ли не търговии развиват днес другарите, първата им работа беше да гепят електрониката. Всички компютърни инициативи още от 80-те години поначало са тепих на ДС, да не си и помислите, че компютрите и мобилните ви телефони се появиха първо на женския паза, предлагани от цигани. Там във вътрешните улички шетат децата на "дипломатите", там бяха първите неофициални офиси, истинските офиси, нямащи нищо общо с ДС-офисите в апартаментите преди реституцията по Патриарха, Витоша и Фритьоф Нансен. Обаче има кого да разпитате за прехода. В квартал Иван Вазов в блоковете около стадиона гъмжи от бевше от "първо" и второ", по стръмното до хотел Хемус всеки втори апартамент е на ченге. В кв.Белите брези се настаняваха извършителите на по-мръсната и слугинска работа, там е втора категория,пълно е с мръсници. Най-пълно с мръсници, с баш-мръсници е,разбира се в пространството между Бояна и Симеоново. Цялата Драгалевска периферия гъмжи от имоти на тези, които обраха България. Целият Ню Лозенец е побрал ламтежа на провинциалните им слуги, все в тези квартали се заселват. Ако авторът тръгне с един химически молив и бележник да пише кой живее от адрес на адрес, то ще излезе истинският списък с личния състав на ДС и ЦК, ще се разбере къде потънаха милиардите. Точно в тези малки спретнати къщурки с мерцедес отпред. Да ви прави впечатление, че на Дондуков и Веслец в трите жилищни сталинистки блока-бастиона на партокрацията от края на петдесетте днес са настанени десетина банки. Застанете с гръб към Партийния дом и се огледайте какво става, сякаш банките са се наговорили на това кръстовище да правят Швейцария.
Невъзвращенците(истинскит) бяха поне за тук "изменници", осъдени на смърт, техните роднини се преследваха, имотите им се котфискуваха, а децата им бяха направо прецаквани завинаги. В този смисъл "преуспелите" наши предприемчиви момчета във Виена и Кьолн, пратени там с милиони, за да печелят валута, станаха баш невъзвращенци-изменници. Те мигом заебаха идеология,морал, вярност към целунатото при клетвата партийно знаме, хич не се интересуваха от участта на заробеното доживот с дългове тукашно население, изнемогващо от беднотния. Тези преуспели капиталисти днес инвестират в България пари, откраднати от самата България. И ето го омагьоснаният кръг. Веднъж те откраднаха, да речем, десетина милиарда от дълговете, населението ги изплаща с лихмите, още десетина от продажбата на оръжие и наркотици. Половината от тези пари са профукани начаса за просташки лукс и строежи. Част от тях влиза вече като капитал и се влага в бетон и кофраж. От тази първобитна схема чрез раздутата спекула с цените на имотите се печели от парите на емигрантите, пазаруващи си гипсокашонено строителство в големите градове на баснословни цени. Инфраструктура никой не прави, държавата на Гоце се грижи само за интересите на червения капитал. Част от парите влизат като стоки, по презумпция китайски. Печалбите са огромнни. Друга част идва с керваните,натоварени с коли втора употреба. Отново главно емигрантски пари се харчат за покупката им. Друга част от червения капитал се грижи за оборота на наркопазара, проституцията , хазарта, лекарствата, пресата, рекламата.
Абе , егати "капитализма", представете си го целият този тромав цикъл, направен да се печели само с менте и грабеж и ще разберете каква гадна ситуация е в момента. За да спечелят богатства неколцина разбойници, милионите българи бяха подложени на шестдесетгодишно робство, още продължава. Е защо беше всичко това? За да станат децата на партизаните и милиционерите "национално отговорни капиталисти"?
Всъщност идеята за задграничните дружества е много стара, тя е създадена още в средата на 60-те като помощно средство за финансиране на шпионската дейност, копирана е изцяло от кагебисткия модел. Значи другарите "пращат" другаря Боев като търговски представител в Бон, там Боев вади пари като арабски шейх и харчи за контакти, обещава пазар и произвадство. Сетне Боев остава там като невъзвращенец и пак харчи като луд пари. Във вица се казваше: "Ама после да не поискате нещо от мен?", "Моля ти се", отвръща началникът на Боев. Германия и Австрия са местата за развихряне на нашите "капиталисти". Сещам се за онази случка във Втора мъжка от началото от 30-те, разказвана от баща ми, за кабинета по биология , скелета и учителя, който влязъл сутринта преди първия час, а скрит ученик светнал с фенерче под черепа ,за да го уплаши. Учителят се уплашил здравата. След години се разбрало, че изобщо не се бил уплашвал, направил го нарочно, за да не развали удоволствието от "героизма" на хлапето. Вероятно и онези от Запад са си гледали интереса и с насмешка са приемали "героизма" на нашите "търговци", давали са охотно заеми, макар много-много добре да са знаели на кого ги дават, в крайна сметка социализмът се сгромоляса и ето ти го сега Боев комунист-капиталист. "Ама да не поискате после нещо от мен"...

В интерес на истината Подкрепа свали Луканов и Виденов, Костов дойде на метеното след две седмици протести по убиците. Цялата му поява беше нагласена, возиха и преговори с комунистите, споразумяха се да няма съд за виновниците за катастрофата след Виденов, шествието от НДК тръгна с преоблечени като свещеници ченгета, а Иван Костов вървеше между знамената с много странен вид, още тогава нещо ме усъмни. Петър Стоянов пък го познавам от осемдесетте, бачкаше в една канторка, много се изненадах да го видя как папка в ресторанта на хотел Рила, после нямаше ни досиета, ни преследвани ченгета, ни затворени заради източването на предприятията и банките, заради кредитните милионери, заради хиперинфлацията, старите антикомунисти бяха изритани от СДС, впрочем още при явочника Филип пратиха пред Подкрепа Венци Коня и Пушкаров да правят митинг срещу Тренчев. По делата им ще ги познаете.
Дирижираната антикомунистическа риторика я изнесоха Венци Коня и Георги Марков. С патос и вдъхновение подаваха репликите, а Лилов и сие, Продевци, Дъревци, Боковци изпълняваха точно сценарните предписания прпед тв-камерите.
Когато "запалиха" отвътре Партийния дом, Желев предварително се беше изсулил някъде, Семерджиев можеше за две секунди да нареди да дойдат пожерните, обаче вътре се мотаеха странни мъже с еднакви глави и телосложения, а един мил простак-икономист, сега депутат от НДСВ (после и той се оказа доносник от ДС), седеше с мокър шинел и се правеше на пострадал от пожара пред услужливите фотоапарати. Тренчев дошъл със закъснение, погледнал народа на площада и рекъл доволно: " Палете, ше им еба майката", по това разбрах по-късно ,че не е бил замесен в инсценировката (дано). И глейте сега, при пожар първата задача е да се спре досъпа на кислород, а там някой беше отворил широко всички прозорци по цялата фасада, та да се види опушеното отвън. Ако толкова силна е била стихията - хиляди градуси, то шеше всичко да изгори до шушка. Милиционерите седяха най-спокойно от двете страни на задния вход, а младежи и странни брадясали типове ту влизаха, ту излизаха отвътре. Цирк. Аз дойдох с кола като чух по радиото, надух сто и десет, за пет минути пристигнах, вече всичко беше изпипано с мерак, подведох се и се изкефих, мислех си: "Край, най-сетне край с комунистите", обаче пожарът странно започна да се гаси от само себе си. Най-сетне надойдоха униформени, пожарни, линейки, ама хората си стояха ,нямаше конфликт, просто наблюдаваха. ТАКА И НИКОГА НЕ СЕ КАЗА КОЙ СТОИ ЗАД ПОЖАРА. На другия ден минах през площада, пред Мавзолея седяха двама-трима полицаи до колата, над прозорците имаше високи следи от опушено, такива черни сажди дава единствено нафтата..
На митинга говориха Желев, най-вече се атакуваше кротко член първи, сваления диктатор Живков,после Блага Димитрова рече ,че Партията на розите станала партия на склерозите, ей такива мили критики, Радой рече нещо за Добри Търпешев, най-"яростно" говореше Румен Воденичаров, подготвяше почвата, отзад стояха Анжел Вагенщайн и неколцина подставени "интелектуалци", ( афишът за митинга на 14 декември беше подписан и от Светлин Русев, а Александър Каракачанов го тикаха за лидер). По-късно пред Народното събрание извадиха Александър Йорданов, той смело успокояваше митинга да не се плаши, току сочеше някакви зелени камиони със смъкнати платнища по Московска. И наистина, там имаше двайсетина военни камиона, седяха в колона по цялата улица, но не се виждаше жива душа. Единственото ,което съм се питал по-късно е, кой озвучаваше митингите с цялата скъпа техника, скелета, кабели, тонколони, като тогава за един телевизор се чакаше на опашка в ЦУМ, а с големи връзки можеше да си вземеш усилвателче и дек от Кореком. Днес, при цялата язва, наречена "преход" (и тук любезно може Любен Дилов да ми отговори сега дали е приятел с Алгафари), ние сърбаме попарата на ДС.
Какъвто им бе комунизъма, такъв им бе и капитализъма, недругарки и недругари и домнули.
И тези филмчета със смърфовете... Всичко се правеше като комиксова игричка, дори символите "Начко" и "Лъвчето" бяха за олигофрени.
Днес в центъра човек може и да се обърка, наистина витрините са си съвсем като в Париж, изобилие от каквото си искаш, големите хипермаркетни хангари пращят от всевъзможна електроника; западна кола, втора употреба, можеш да си купиш с четири заплати. Вече никой не вкарва в затвора за чифт дънки, внесени тайно ( един Аци го вкараха за две години точно за това, на строежа едва не му строшили гръбнака при злополука, това за чифт дънки ...)
Ние четем днес дс-книгата "Строители на съвременна България" наживо, какво ли би рекъл Симеон Радев.
Основното извратено усещане е относно ужасяващата алчност и лакомия на окаяниците, родени в условията на безчовечната скудоумна власт на утопията.Хората мечтаеха да успеят да си купят за Девети септември бира в кафяви шишета (и до днес се чудя защо, сигурно по-западно им седеше), Имаше обяви "Заменям Москвич за видео", ей такива работи. Гадно е да си спомняш, а днес виждаме важна дама с шапка от Милано и дълго елегантно палто да говори пред Шератон : "В дванайсье ила да ма вземьеш от офиса". Днес виждаме лъскави коли по пет тона да задръстват теснотията по Солунска, гаче ли двайсет хиляди милиардери са решили точно оттам да минат. Днес натъканите като сардели миниапартаментчета в Ню Лозенец се продават по 200 000 евро за гипсокашонената си квадратура, а самодоволните собственици се ръкуват през прозорците на съседните сгради.
Никой не изгради ново строителство в душите на съвременните българи, отровиха отровената от комунизма душевност с алчност и чалга.


Значи, над 800 000 са били сътрудниците на ДС, говорим за цялата мрежа. Това ми го е казвал още преди 10 ноември възрастен комунист, познавал се с Кашев. Той ми каза още, че заедно с МВР, военните, волнонаемните, пазвантите, УБО, шофьорите, слугите, цицащи от бюджета, всеки осми човек по време на комунистическия режим е бил по някакъв начин свързан с репресивния силов апарат. Общо с цивилните комунисти - 24 процента от населението . Цялата пасмина е лежала на гърба на народа. Просто се проверяват архивите за плащанията в МВР ,за движението на личния състав, за пенсионираните и за утеха се сравняваме с броя на тези в Съветския съюз. Там цифрата е страшна. А по-страшно е, че моделът у нас и до ден днешен в сивата икономика, където се въртят тези прословути милиарди долари, се контролира от главата на хидрата, от братските руски кагебисти. Да го оставим Юруков, да вземем Заимов. Ами че цялото му детство е свързано по приказен начин в един свят, за който простосмъртните българи и досега си нямат хал хабер. На Заимови и Станишеви всяка сутрен, всеки обед, всеки следобед, всяка вечер е донасяна храна, приготвена от специално подбирани пресни продукти от целия свят, за чието снабдяване е имало специален самолет, готвена от най-старателно проверени екипи и носена от момчета на ДС в специални пикапчета, за такива семейства е строено по съвсем друг начин, квадратурите само на "кабинетите" е повече от 120 квадрата, тавана за жилище за обикновените хорица. На Заимови и Станишеви са давани за джобни пари безотчетни суми, давани са долари, коли, вносни стоки и скъпа домашна техника от гнилия Запад. Само за прислуга, секретарки, охрана, около тях са припкали двайсетина души. При това основната работа на ДС в чужбина е била, освен да крадне информация, да се грижи за приятното прекарване на Станишеви и Заимови. Заимов и Станишев са били кажи речи през цялата си младежка възраст по Запада. Те с охота заебаха Маркс и Ленин, крият как са крещяли от радост при всяка възможност да идат с народни пари по Европата. Техните дружни детски игри са минали по плажовете на резиденциите, за техните моторчета, колички, девойчета, гейчета, за техните музикални колекции, видеа, дрешки са се грижили мутърчета от Школата, на които е било заповядвано да си държат езика зад зъбите. Когато родителите на Станишев и Заимов са тръгвали към Бояна и Банкя, отстрани по пътя са заставали преоблечени като милиционери войници с гръб към шосето. Когато бай Тошо пък тръгваше към Дондуков, тогава спираха цялото движение от Банкя до Банката. Зад бай Тошо стояха цяла рота гардероби, сред които се вижда по снимките един още млад мутър с косичка на ниското чело - познайте кой друг кандидат кмет. Ама не си мислете,че и главният прокурор Велчев е ял друга храна и си е почивал по други резиденции. Не си мислете, че председателят на Народното събрание Пирински е достоен за сиромахомилско съжаление. Не си мислете ,че само Славков още харчи от сметките в Швейцария. Цялата рода на родата на родата на родата на другарите от ЦК ще харчи, внуците на внуците им ще харчат, щото 25 милиарда долара трудно се прахосват. Дори лайненца като Доган за зарибени яко с милиони долари, за да се грижат за родата на родата. Юруковци, Надки, Костовци, Пешовци също не са за окайване. И надоле по веригата целата сган от онези 20 процента горе също не са за окайване. Затова, другарки и другари, при скапана икономика на дъното на Европа, а и в света, между Бояна и Лозенец, между Драгалевци и Гео Милев никнат като гъби десетки хиляди дворци , кичозни палати, на които само вратите на гаражите струват по две-три хиляди евро. Затова млади пичета се возят на лимузини за по 200 000 евро, затова по брега се стовариха частни хотели и вили за 15-20 милиарда, да се чудиш отде се взеха тези пари. Отде изникнаха тези доходи , с които се застрои половината страна. Отде се взе валутата за магазините с вносни стоки през 1991-ва? Кой плащаше за скъпите офиси, никнещи с по стотина ката ден, освещавани важно от свещеници и поливани с невиждани пиршества? Кой даваше яки мангизи за заплати в частния сектор? По хиляда долара за секретарка или счетоводител в офис през 1991-ва, когато на излизащите в чужбина им даваха още само по 20 долара? Отначало наистина се пилееше безотчетно. Сума ти пари се потрошиха от неопитните ченгета, как са ги лъгали западните "партньори", цели комедийни сериали може да се снимат. Па те още ги прецакват. Ей на, на едно ченге му дадоха да върти минерална вода, ама едни германци му дали стока, вместо пари за изнесената продукция, той затъна, взе да тегли заеми, а накрая изчезна безследно. Виж за вноса на крадени автомобили, за който впрочем се грижеше цялата държава, нашите бизнесмени-ченгета се доказаха. Юнаци излязоха в този бизнес. За наркотиците също са спецове, спецове са и с чейндж-бюрата и проституцията. За измамите с имоти,за рекета, за убийствата са сред челните бизнесменски редици. И сега идва по-трудната част. Как да се наследи явно държавната власт от номенклатурата, щото по днешните закони ни се наследява. Но както виждаме, другарите всичко са нагласили, плащат на 70 партии, не е шега ,да извъртят курвачката номер на електората и па те да са си горе. И дали Бриго, дали Бойко, дали Заимов, дали Юруков- все тая.

Другари, товарищы, ама вы так быстро забыли агентов КГБ. В годах комунистического режыма в каждом заводе и цех была дверь с табелкой "Советские специалисты". Надо сказать что каждий из них был настоящий кагебыст. Директор завода и шаг не могул сделать, еслы из этот тайнственый дверь не вышел заказ: "Ладно". Ама вы думаете что все это кончило когда-то? Неть, дорогие балхарские друзья, оно продолжает и сегодня. У нас о кагебыстах и слово не проронили. Никто не говорит сколько из сегодняшних чиновники государства учились в Москве. У вас волосы выправится да мустаки тоже. Каждой второй в президентстве, в миныстерстве - как говорил самый ДС- агент Тодор Колев: "можно человек подлудится". Эслы вы подсчитаете какая сегодняшная ситуация с великолепное положение русских интересов в Балхария, у вас голова пошашавится. Ну, а вы неблагодарныки оказались. Забыли как ждали толъко двенадцат годах для Москвыче, как ждали целой год для телевызор Рубин? И что, у нас мало агентов ДС, не болыше 800 тысячь, а в России болше чем 39 миллионов кагебыстов. И никто не говорит сколько русские миллиарды тайно кружат серый сектор экономики. Ну поглядите как сложились дела у нас. Где Иван Костов специализырал, где Овчаров, куда Сергей , где учил партизанский сын Бойко Ноев. О покойного Луканова не надо говорит. Можно сказать что в Балхария и сегодня эсть 65 000 вербованых КГБ- продажныки. Мало, не так?


За мръсната натура на диктатора Живков и правоверния му слугинаж пред съветските сатрапи на човечеството никога не е имало съмнения, но горните цитати надхвърлят всякакви граници по своята нечувана наглост и мерзавщина. Ето за такива мръсни деяния господарите от Москва го крепяха в селския му феодализъм. Заради него и до днес България е най-презряната страна за всички времена в Европа и не само, заради правешкия изрод и обкръжението му, чиито наследници ни управляват и днес, България е в перманентна криза, демографски срив, мизерия, съсиване на природата, скотско опростачване и окурвяне, чалгаризация, обезличаване и тотална африканизация. Ето ви за пример фамилията Живкови. Живков имаше обичай да си заварди по стотина хектара в най-хубавите кътчета и да си строи монументални резиденции. Например в Бояна не можеш да направиш пълен кръг около оградата на резиденцията с 80 км в час за по-малко от десет минути, правете сметка (за отчуждените имоти и съборени сгради нико й не пита). Вътре за другаря Живков не се е пестяло хич. Човекът от народа е бил доста по-нескромен и от най-големите милиардери на планетата. Достатъчно е да се види панорамата от залата в исторически днешния музей там и се разбира що за "другар" е бил. В Банкя пък обиколката пеш около оградата на резиденцията отнема близо два часа. Вътре буквално през педя има още седящи охранителни кабинки, камери, вишки за постове, гъмжало е от пазванти. Закрит огромен ласеин, кинозала, орех и дъб, мрамор и месинг, чертози, трапезарии, банкетни зали, крестални полилеи, кадифе и плюш, вносни дограми, скъпа техника и камери, камери, тоз човек много се е страхувал за кожата си...
Очевидно това е и причината всяка сутрин три хиляди преоблечени като милиционери войничета с автомати да застават с гръб към околовръстния път през равни интервали, спираше се движението за ял час и по пустия път минаваше ескортът на диктатора. Около другаря Живков имало ежедневно близо петстотин човека с дебели заплати само като камериери, секретари, пазванти, готвачи, лични доставчици на храната, шофьори, ченгета, съветници, слуги, дори в Банкя имало стая пълна с кашпи със здравец, една гегантка-медсестра му носела там кана с морковен сок и го дундуркала всяка вечер в скута си да заспива сред здравеца... Това е истина, колкото и невероятно да ви звучи. Никой не се е заел да изчислява колко е струвало ежедневното прахосничество на фамилия Живкови. Да вземем само загубите от осемдесетте, всеки ден транспортът замира от Банкя до ЦУМ за час и половина на отиване и още толкова на връщане. Спират на място и чакат. Затварянето на кръстовищата и до днес е обичана от "другарите" практика. Да вземем резиденцията в Арбанаси, тя също е белокаменна и разточително замислена, дори се пада по-високо от Царевец, това не е случайно. Панорамата е убийтвена, вътре е било истински лукс, никой не знае къде е сега "убранството". Отпред херикоптерна площадка( забележете, млади семейства чакаха по десет години за боксониерка) да си каца Людмила когато си иска, друг хеликоптер докарва прясно окосено дъхаво сено от Рила, настилат полянка , да си лягат там с другаря Лилов( не се смейте, истина е), наоколо гъмжи от гадатели,баячи, пазванти, спецове по източна мистика( не се смейте), писачи на речи, компетенти по изкуствата ,придворни лакеи и "поети", подлизурковци. Гигантеенето на простотията ежедневно е поглъщало такива мангизи ,че и самият Тодор е вдигал ръце. Само покрай Асамблеите са потрошени милиарди левове. Отделно прословутото затваряне на Лувъра.
Ами онова хвърлено момиче от балкона,"почистено" долу незабавно от ченгетата, помните ли го? А помните ли подвизите на Славков? А знаете ли в каква "къщичка" живее Жени? А сгазените хора от кортежа на другаря Живков( питайте Черкелов), а катастрофата на летущето, предизвикана заради полета на Живков, ей такива "другарски подробности от портрета на човека с главно Ч. Един известен водещ на музикално предаване споделя омерзението си от една случка в годините, когато Славков е директор на БТ. Пред кабинета му чака партиен функционер от Плевен, водещ за протекция млада красива журналистка, кандидатсктваща за работа в телевизията. Славков идва отнякъде, дръпва момичето в кабинета, след половин час то излиза разчорлено и плачещо, с разкъсани дрехи, изнасилена. Партийният функционер побеснява, вдига гюрултия, но веднага охраната му свива сармите, повече никой нищо не чува нито за него, нито за момичето. Верността на комунистите към диктатора и до днес брани интересите на клана Живкови. Вижте кой ни управлява, на практика Чавдарци и днес са на власт. Дори пазвантинът на Живков го гласят да продължи браненето на интересите им. Чист феодализъм. За убийството на Георги Марков, поднесено в дар на диктатора е изписвано много, но всичко е потулено, Станишев и Велчев нямат никакво намерение да огласят секретните данни за извършителя, въпреки давността на събетието. Да си признаеш,че по повелята на Партията се вършат скандални убийства зад граница е неудобно за червената върхушка. За стотиците хиляди нещастнизи ,избити и смлени тук по лагери, затвори, дори газени по пътищата като кучета, никой дума не е отворил, един дори не е вкаран в затвора за тези престъпления.

Интересно е да се помисли какво ли би рекъл Теофраст за комунистите. Той, горкият, би останал изумен, пред него биха се разгърнали необятните простотии на комунистическия характер. Ето ви за пример идеята на простака бай Тошо да се нападне Чехословакия. Аз не виждам някаква особена разлика в тази негова идея, гарнирана с еврейски опасения, от тази на Адолф през 1938-ма. Тук по-скоро обаче може да се интерпретира друга тънкост в ситуацията - бай Тошо, натопил народа си в казана на болшевишката лайняна проказа, недоволства за опита на чехите да се измъкнат оттам. И по типично български обичай се стреми да го натика обратно вътре. За тази цел призовава дяволската мощ на господарите си. Бай Тошо вижда възможността опитът на чехите да успее и нарича това "опасност". Той тика обаче още по-дълбоко в казана на комунистическия пъкъл и целия български народ да носи солидарно подлостта и коварството към един братски народ, помогнал толкова много в цивилизоването ни след мрака на турското робство. И така го е натикал, че и след близо половин век още ни личи лайняната мърсотия. Вонящата вероломност на българските комунисти и помиярското им клечене пред Кремълските господари са сложили дамга завинаги върху лицето на България.
Има и друга черта в "образа" на комуниста - отблъскващите грозни черти на лицата им. Първо правило, за да те вземат в партията е да имаш предварително разбойнически, отблъскващ вид. По правило комунистът е противен, с противно поведение, примат, грозен и нагъл, при милион и половина комунисти, един симпатичен човек няма в редиците им. . Мит е "честният комунист". А най-гадни бяха "безпартийните комунисти". Проказа... убиха страната. По какъвто и начин да изобличиш комуниста( днес ,кой знае защо, нещо се трае някак за делото на Жан Виденов и тоталната катастрофа на България), той все ще ти отговори: "Да,ама Иван Костов е негър". То ,че Костов не е албинос, е ясно,но щом споменеш Белене, комунистът те пита защо в Америка бият малките негърчета. Щом споменеш гнусното нахлуване в Прага, комунистът изревава: "Ама американците са още по-лоши". Такива ми ти работи. Убиха живота на десетки поколения българи... Разбира се, най-характерната черта на комуниста е абсолютното му лицемерие и демагогия относно "комунистическите идеи". Това "имам ли аз, то значи да имаш и ти", това Маркс, Ленин, Енгелс, това за отвсекиго според възможностите, всекиму според потребностите" бяха захвърлени за десет секунди от комунистите на историческото бунище барабар с рубинената петолъчка. За една нощ другарите и верните им палачи от ДС с хладен ум и горещи ташаци заебаха и марксизъм и татовизъм, заебаха "класата-хегемон", АОНСУ, Партиздат, пропагандните материали за комунизма, за една нощ всички те станаха "националноотговорни капиталисти" с присвоеното по най-националнобезотговорн богатство на България. Днес цинично обясняват: "Никой не говори за как е получен първия милион", "гущерът къса опашката", "Да легализираме сивата икономика", "Да освободим забраната за притежаване на археологически и исторически културни паметници" и пр. Да се твърди, че някой комунист съжалява за социалистическия строй е смехотворно. Въпреки колосалния грабеж и тъпчене на алчните си задници, комунистите съжаляват единствено за отнетото им феодално право да тъпчат народа. За някакви си социални идеи вожете да се консултирате с типичната алчна комунистка Масларова, тя ще ви обясни колко яйца може да си купи с пенсията си някой представител на "класата-хегемон".

Да посочим най-типичното в "образа" на комуниста - преди всичко е типичен гадняр. Кофти човек, мързелив и алчен, некадърен и крадлив( плячкосаха милиардите долари от външния дълг, ограбиха пенсионните фондове, фалираха банките), насилник ( сто хиляди избити българи, цвят на нацията), непоколебим убиец(създадоха мерзката организация ДС), безродник( ето ви примера с присъединяването към СССР), подлизурко( как само се кланяха мазно пред другаря Живков, страхливец( помните ли как се бяха шашнали след митинга на Орлов мост), подлец ( скриха Чернобил) и т.н.т. Друга важна черта в характеристиката на комуниста е жаждата му да краде и плячкосва. В това другарите са ненадминати. Примерно влизат трима брадясали и окъсани айдуци в мандрата с насочени пушки и ножове, връзват овчаря, вземат две шилета и десет пити с кашкавал и му казват ,че след победата ще му ги платят. Или отиват след "победата" в къщата на събственика на мелницата, разцепват с лопата главата му, щото е народен враг, задигат радиоапарати, мебели, пари, дрехи, пръстени, дори порцелановото цукало, товарят жена му( изнасилена подред от каскетлиите) и децата му на камион и ги изселват нейде в затънтените турски села в Добруджа, после самата къща се дава на най-брадясалия другар. Няма статистика за мащабите на "експроприираното", процесът е текъл близо двайест години. А имотите на успелите да вържат зад граница по закон се конфискуваха от "другарите". Естествено и имотите на избягалите турци се оказаха някак неусетно в ръцете на селските комунисти. Имотите на "народните врагове" и до днес не се знае колко са, в чии ръце са. По-късно апартаментите и къщите, задигнати от комунистите,одържавени и преминали през УБО, ДС и пр , се прехвърляха на "другари за жълти стотинки. Тук се говори за реституция, но никой не знае какъв е броят на отчуждената едра градска собственост , която никога не е била върната, просто защото няма наследници или документите са унищожени, за земята и парцелите изобщо да не говорим.
е да, така си е, у нас приматите с кучешки зъби и два пръста чело ставаха или комунистически еничари или престъпници. И в двата случая най-отбраната съставка от космати български мъже, среднобалканска порода с дебели китки, сресани настрани с гребен по касапски маниер, с дебелогъзи тазове,с горилски тесни гърди и мощни маймунски мищци, с жълти зъби, растящи накриво през яките венци, с ниски чела и обрасло с козина тяло, с червен блясък в зеницата, отиваха точно или в БСП,или в Симеоново, или в МВР, или в Герб, или в групировките, или в затвора. Понякога извървяват през целия посочен кръг. И са агресивни тези еничари, генетично оцелявали и селектирани в условията на отчайващо робство, страхливи са, лакоми са, алчни са, подли са, дори и очилцата с тънки рамки и модните прически, саката и вратовръзките не могат да им прикрият щопаропитеклъка. Те избраха комунистическата страна , вижте ги в парламента, вижте ги по институциите, вездесъщите българи, мургави, окосмени, дебели, пръдливи, покварени, корумпирани, облечени с кичозни костюми, качени на "луксокамиони", агресивни, жестоки, безочливи, продали и баща и майка за тъпчене на лакомия си гъз. Това е неандерталска порода и всички сме заченати в нея. Малко са разярените зайци за жалост....И смешно, и тъжно.

Всяко нещастно продължение на негативите в изстрадалото от комунистическата чума болно тяло на България неизменно и неизменно е свързано с отровите на пукнатия гноен червен цирей; какво още да се случи, небето ли да падне, за да се разбере, че единсвения лек е рязане до кокал, изсичане на комунистическия тумор, сплескване с камъни на всички болшевишки кратуни. Злото, причинено от гнусните разбойници с петолъчки на главите си за последните 60-70 години, е неизброимо с мащабите си. Клетата ни страна е на дъното в Европа. Всички ни сочат с пръст, ние вече сме олицетворение на идиотска държава,назидание за мръсна, криминална, покварена, непоправима страна. И все заради екскомунистическата каста и ДС-катилите, решени до Потопа и след него да лочат кръвта на съгражданите си. Питаме се, има ли по-нагъл човек от Станишев( син на Чавдарец-съратник на сатрапа-диктатор Живков). Той надмина и Жан Виденов по наглост. Питаме се какво става, че в МВР, където не работят разни лигави педалчета, където нагоре се издигат най-печени милиционери с дебели глави и димящи като шмайзерови дула безкомпромисни ноздри стават такива водевилни издънки. Това не ти е ученическа самодейност, там всички са школувани да се трепе тутакси при най малък гаф в дисциплината.Питаме се що за ЦИРК е тази
пиеса за механично пиано-пиклив министър. Не, нещо не е у ред тука. Какви са контрите в раздаването? Ами какво следва, Бойко Борисов следва, то е ясно. С кого в коалиция? И тук белотът се превръща в прост табланет. Постановката " Има ли микрофон в самолета" е прелюдия към следващото приземяване на хвръкналата в небето пиарна атака на ДС-клонинга Борисов. Станишев протака "седенка", журналистите внезапно и услужливо сменят гарда, сеа па ново двайсе, разбираш ли, некой си секретар че го предпенсионират( с 24 заплати и "още" екстри) и толкоз. ДПС и НДСВ щураво че мръдат две крачки напред и една назад като улави в коалиционните си преценки. Скрипецът, вдигащ новата марионетка, скърца заради главния въпрос, а с кого в коалиция? Маймунджулъциге на изкуственото пиарене заплашват мастодонта. Идва разтягане на статуквото, "скандал" тип клин клин избива. Станишев ходи по нервите на всички, прикляква усмихнат напред-назад като гей в градинка. Гоце не знаел, а замът на Петков щял да наказва. Борисов също си трае, А Е ГЕНЕРАЛ ОТ МВР, партията му е до върха милиционерска и не може да не даде рязко становище какво се случва. ДС-ексгенералите, "националноотговорните" генерали също са пас. Дедото на Симеон Хасан Китин Путин е пас, лисичи пас нещо. Доган също е пас, той въобще е пас, позлатен пас. И сценарият продължава по познатата отработена схема "седенка до дупка". Уморената публика преглътва досадния шамар на скандала, тресат я новите увеличения, кошмарът на оцеляването до утре затуля по-маловажната схема на и без това познатата до втръсване ДС-въртележка в политиката. Бойко клека, надцакването приключва, мангизите на софиянци че ги отперат като подметки от вехти обуща, новата коалиция ще е десно-лево-центристка с ДС-БСП хегемония в съюз с милиционери. Волен да ги духа рублите, а Костов да си сади теменужки. Това е, недругари и недругарки, пазете се от падащи каменни милиционерски глави.
Ето ,след ден-два Гоце ще държи патриотична реч, реч за свободата. Да го пита човек,как ще има нравствена устойчивост да говори публично, след като пубрично е оплискан с лайната на жалката си биографична низост. Едно, че е бил комунист, второ, че съмсем съзнателно е служил на репресивната машина, наречена ДС и много, много добре е знаел за нейните методики, нямащи нищо общо със свободата. Ще речете, той за Родината го е правил. Е как да му повярваме, щото нали преди Родината комунистите слагаха на първо място СССР, а клетвата на служителите от ДС започваше вярност към с КГБ. Как да слушаме речта на нашия президент-доносник за свободата и патриотизма, след като той и в момента клечи като вярно куче пред заповедите на Путин. За какви нравствени принципи може да говори един бивш доносник от ДС, па бил той и президент( тук да се подсетим и наглата му лъжа преди изборите, с която отрече този факт) пред паметника на Васил Левски, след като използва меркантилно турската партия( и тя водена от ДС-мекерета),за да осигури жалката власт на вече тотално осраната комунистическа олигархия. Вижте му вицепрезидента, който напусна армията заради верността си към руските военни доктрини и ракети, а сега се кефи с поста си в държава от НАТО. Има ли нравственост в Гоцевщината, питате се сега, двайсет години ( изглежда някаква давност се чака, аджеба, та крехко, крехко се отваря дума за милиард и половина? долара, взети уж, ама не се знае, та остро повдигаме темата) след обирането на България от пладнешките разбойници от ДС и техните господари от БКП, изпълняващи строго Кремълските инструкции за преминаване към капитализъм. Къде е християнската традиция на старите българи да бъдеш трудолюбив, да обичаш ближния си, да си спестовен, да харчиш разумно, да градищ за поколенията( не комунистически мегалитни партизански паметници и гиганти като скудоумното Кремиковско чудо), да си меценат или просто да дариш за Университет богатството си, да вдигнеш храм, да бъдешпример за хората.
Да чакаш от бандит подобни неща е напълно глупаво нещо. Бандите от БКП-ДС ще си присвоят 25 милиарда долара да си стрОят капотализъм, те ще скрият стоките и храните и ще накарат населението да мръзне в три през нощта за кофичка кисело млясо, а след година ще направят псевдопреврат и ще турят съдия-убиец за министър председател, ще вдигнат 15 пъти цените, без да пипат заплатите, ще сменят парите, ще изгорят спестяванията и тогава ще ти вкарат полека-лека доларите. Ще ти оберат банките, просто като фасул, глупаците с влогове да пинат по една водица, ще направят хиперинфлация, после пак ще вкарват доларите, после ще видим нравствените им идеи въплътени в огромни кичозни дворци, в бетонни гирлянди по крайбрежието, в набъбнало строителство от гипсокашон и пластмасови дограми, продавано нагло по 800 евро метъра,га че ли в един квадратен метър са вложени 160 торби цимент по 8 лв. А Чирковото определение за брулене постепенно стана глозгане. Каквото направиха момчетата с горещи сърца,хладен ум и Черепи, видяхме го. Присвоеното го изнесоха зад граница, тук грабят, вече и аз не знам защо, като за последното световно. Тук останаха колите трета употреба, боклуците и извозените таратайки отт нормалния свят, дрехите втора употреба, миришещи на химикал, продавани омачкани в кошовете на килограм, тук са перачниците по Витошка с часовници по 25 000 лева и сутиени и гащи от 1500 лв. за другарката Масларова( ама тя наистина си е купила веднъж сутиен за 1500 лв.), тук са мутрите, наркопласьорите, гърмежите през час, проституцията, тук е цялата контрабанда, тук са имотните измами с участието на нотариусите, грабежите на апартаментите( и снощи май ограбиха някого), тук са подкупните полицаи, съучастници на бандитите, тук са катаджиите с тяхното " сега какво да ви правиме", тук са нерешените проблеми на цитаните, съсипаното образование и бедните учители, медици, мизерстващите в забрава пенсионери, тук преди всичко са високонравствените ченгета във властта, тези които създадоха ДС-бантустана, тези които африканицзираха България за 60 години, които докараха най-ниската раждаемост в света и най-високата смъртност. А избраният от тях висаоконравствен Гоце ще има наглостта да говори пред паметника на Левски. Позор.


А защо сте двама? Не бяхте ли един милион?
И понеже сте един милион, носите един милион отговора: американците лоши ( щото имат чернокож президент), цар Борис лош ( щото в петия том на Д.Димов се описва Беломорието - гърците са живели десет пъти по-мизерно от българите преди 44-та, а днес?), реститутите лоши ( щото магазините, полуразрушени преди, заварени със старите решетки отпреди войната, днес блестят обновени, човек се шашка пред невижданто изобилие), демократите - и те лоши ( да сравним панелните гета с новите жилищни сгради, никнещи като гъби през половин час), капитализмът се срива ( а колите, десетгодишни, втора употреба, са десет пъти по-нови, по-красиви и по-здрави от току-що произведена Лада, за която трябваше да чакаш десет години).
Но кой свали диктатора Живков, кой махна комунистите в соц-лагера? Вълшебната пръчица?
А помните ли красивия жест на другарите към съотечествениците си да завардят територията на двадесет километра от браздата и пиле да не може да влезе в забранената зона. Трябваше ти открит лист, за да минеш Драгоман. Във влака се качваше военен с автомат ( зареден) , до него въоръжени с карабини милиционери, сержанти, бъркаха под седалките, правеха проверки, питат те кой си, какъв си, гледат те като престъпник. Малко по-нататък другарите бяха оградили РАЯ с четири реда бодлива тел. С течащ ток. Сетне още километър до браздата. Който дръзне да напусне РАЯ, отива в АДА. Така ли беше, другари?
А помните ли военните маршове по радиото и ТЕГНЕЩАТА ЗАПЛАХА, че империалистите са ни виновни, четиридесет и пет години само филми за войната, партизаните, фашистите и диверсантите.
И изопачените фактиза демонизираните български правителства, чорбаджиите-изедници, демонизираните КУЛАЦИ ( Имали по десет крави! Мамицата им дееба фашистка!, Всички на разстрел!)
Добрите комунисти. Честните комунисти...
Апартаменти 360 квадрата до Плиска ( да, още са си там, при това за съвсем редови другари), с мраморен под, славонски дъб по стените, кристали, немски плюшени позлатени тапети, италиански спални, килими до глезен, врати с дистанционно отваряне, мерцедеси, охранителни кабини с милиционер - ВЪТРЕ на всеки етаж, денонощно шофьор на разположение, кутия с пари, зареждана всеки ден - "безотчетен представителен фонд", привилегии - за образование ( за "борците против фашизма и капитализма" - цяла армия), ПРАВИТЕЛСТВЕНА БОЛНИЦА, Резиденции ( оградата на "Перла" не можеше да я обходиш за десет минути с кола), величествени прахосвания - Спартакиади, Асамблеи, Писателски срещи, мемориални комплекси.
Величествено плюскане. Другарите имаха Първо направление снабдяване. С пикапчета. С храни, дето днес в Метро и в Била не са ги сънували. Кореком с ЛЕВОВЕ в Бояна. Банкети за Крезове всяка седмица. Неизяденото се обвива в еднократно използваните луксозни покривки и се унищожава, трохичка не се изнася, прислугата може да яде ,но вътре. Кабинетът( малък пример) на Владимир Бонев на "Позитано" се обслужва от специален готвач, там му се носят блестящи метални съдове с похлупаци от хубавичка слугиня, слага се на полираното му триметрово бюро покривка и "БОРЕЦЪТ против капиталистите" се оставя на спокойствие да ЯДЕ.
После, към 1979, след шамара с поскъпването, "за добруването на народа", другарите съвсем я удариха през просото. По едно време взеха да спират тока на населението през час, после скриха бензина. Забраниха на хората да купуват и продават свободно жилища, коли, появиха се странни обяви :" Продавам Волга на части", "Заменям котлон за гарсониера" ( не се смейте, истина е). За десет долара, купени на черно, можеше да ти отперят пет години затвор.
А в същото време партийната пропаганда облъчваше денонощно населението. Цели издателства и институти имаха грижата да внушават колко гот е у нас и колко зле е работническата класа в Америка. Там бият негрите! Интересно беше да се видят съветски другари по морето, водени под строй от плажа до хотела, как се дзверят пред витрина на Корекомите и се мъчат да вдишват дима на западните цигари, пушени от "западняци". От едната страна в "Три чучура" - група гедерейци, от другата - руснаци. Фолклорната част завършва, музикантите изсвирват полка, немците се наливат с бира, после следва "Калинка", руснаците пък запяват в мощен хор "Разцвьетали яблоны и грушы", немците подвиват опашка и млъкват вцепенени, руснаците ликуващо пеят, а малкото други посетители бързо плащат сметките. На излизане руснаците са подкарани като говеда под строй и тогава ела да видиш мазните усмивки на германците ... Но руснаците си тръгват с по двеста кила руски книги, купени от руската книжарница в Бургас. Горките руснаци ...
За претърпяното през комунизма от руснаците ... дълго е... ,другари.


Никой не те кара да пишеш тук по въпросите на омерзителната и непрочетена история на злокобната комунистическа черна дупка. Но се чувстваш гузен и търсиш индулгенция. Правиш се на три и половина и голяма хитрост проявяваш, няма що. Обаче си част от мръсната пяна, омърсила живата плът на България. Младоженският ти заем е бил 2000 лв. Никакви лихви и нищо не си могъл да си купиш с него. Цветните руски телевизори бяха по 1000 лв . и се чакаше година на опашка по списък. Холна гарнитура струваше 500 лв., секциите бяха по 700 лв. Заплатата ти като военен е била точно 420 лв. чисти , щото си бил с нисък чин, някъде около 1952-ра си роден, най-вероятно някъде около подбалканските села, живял си във ведомствено жилище и наемът ти е бил 22лв. За държавно жилище обикновеният гражданин изобщо не можеше да сънува. Хората седяха по три семейства в стая и кухня с болни и деца, минаваха комисии от ОФ и се правеха внезапни проверки, да не би някой да лъже. Много вероятно е да си си правил пас като си гледал как началникът ти си е наливал нафта от ГСМ-ма. После и други неща си видял ,но си траеш. Не, ти много неща си видял и се правиш на голем тарикат. Решил си да нахлупиш фуражката, щото не си искал да ставаш бачкатор като баща си. Като дете си ходил бос, с филия мармалад, баба ти едва е сричала, а баща ти те е пребивал от бой. Пълзял си на колене ,драги, пред началник-щаба и си му се усмихвал като първата му любовница. Преследвал си горките войници и кой знае какви гадости си сътворил там. Сто на сто си бил доносник. Сега си побелял, в къщи имаш плоча на "Лилито", фикус и албумче със черно-бели снимки от екскурзията до Банско в осми клас. Преди 1990-та година не си излизал в чужбина. Имал си зелен Москвич. На задното стъкло си си оставял фуражка, такава беше модата. През целия си живот си бил съпровождан от миризмата на мръсни чорапи и мвирисани униформи. Всички офицери около теб са говорили на всеобщия просташки военен жаргон, а ти като натегач си говорил нарочно с още по-селски диалект и си се правил на прост човек, та да угодиш на невероятно тъпите си началници. Винаги си мразил казармата, турците, циганите. А вечер тайно си си пускал укв. Ама много тихо. Нали? А за комунизма какво да ти кажа? Веднъж през 1957-ма се бяхме наредили на гигантска опашка пред плод-зеленчука на Сердика и Екзарх Йосиф. Срещу сегашните чешмички за минерална вода. Даваха по кило лук на семейство. Нещо невиждано по това време. Всички от нашето семейство, комшиите ,техните деца, кварталният отговорник, магазинерката се правехме,че не се познаваме. Все едно ,че никога не сме се виждали. Лукът свърши в девет сутринта и по-бавните не си купиха. Следващият транш беше след два месеца. По-това време нямаше и червен пипер. Нямаше зрял боб. Нямаше месо. Нямаше маслини. Колективизацията беше победила, а военни маршове и партийни песни прославяха седмия конгрес на Партията. Вечер милиционери със зелените униформи и отрядници обикаляха с фенерчета, а доносници слухтяха кой ще каже виц. Конските вагони откарваха затворници към каменоломните. А в ОФ-то ни съветваха как да си правим сухари и да слезем в мазето като падне атомната бомба. Хората криеха меките си шапки , сменяха ги с каскети, по водата на Живков и Хрушчов, сутрин като се качвах по стълбичките на Малко Търново гледах ужасни мутри, зверове в униформи и цивилни със сресани назад коси пред Московска 5, а на Дондуков и пред младежкия театър имаше гигантски афиши на комунистически постановки от съветски автори. През 57-ма на Триадица имаше двайсетина работилници за пагони, фуражки, ботуши, комунистите водеха суровия си български вариант на военния комунизъм. За партийния дом имаше дялян гранит, а за разрушените от бомбите сгради нямаше средства. В ресторант България и ресторант Балкан, сега Шератон , последните бонвивани доизпиваха остатъка от продадените си жилища, насилствено изкупени, щото били в повече според закона, за жълти стотинки и продадени после на нашите другари на още по-смешни цени. Нататък ти е ясно др. Стоилов. Само ЦДНА, нали?

много пъти съм се питал откъде сред нашия народ се намериха толкова мутри, престъпници, убийци, измамници, алчни простаци, а също и търтеи като теб, седнали край казана с чорбата. Кой и кога възпита днешните просташки, изродски поколения между 20 - 45 годишна възраст, защо продължава емиграцията и т.н.т. В заключение ,щото с комунист и радиоточка не се спори, ще отговоря - защото комунистите заразиха с проказата си народа. И виждаш страната върви надолу. А върхушката е съставена изцяло от комунисти и бивши ченгета. Ти сам твърдиш по-горе,че и десните лидери са бивши комунисти и ченгета. Комунистите сами си свалиха идеологията, тя не им беше нужна повече. Разбойническата им същност не искаше повече държавна собственост на средствата за производство. Те си имаха успореден капитализъм още от 1981-ва година. Изобщо нищо не е изнесено и до днес за грандиозната постановка. Но ти си прост и ограничен човек, с дървен инат и едно си знаеш, едно си баеш. Търсиш някакво самооправдание, защото смътно усещаш, че има нещо гаднярско. Сам казваш, че те е яд за търтейството ти като ЗКПЧ. Всичките ти придобивки по време на режима са заради твоята вярна служба, с която си подпирал разрастването на смъртоносната комунистическа зараза. Днес искаш да работиш за себе си, ама не схващаш,че този капитализъм, заченат не с инициатива, а с присвоената държавна собственост и с перманентен грабеж на населението от олигархията си е пак планирана икономика, държава в държавата, сектор на високия стандарт и милиардерско разточителство на екскомунистическата каста. Ти казваш, че си имаш бизнес, ама не казваш откъде са ти връзките, на които разчиташ. Щото ти си се подпрял в началото на "некои" връзки, драги. Най-интересното на българския днешен капитализъм е, че се работи пак само с комунистически фирми. И не ми обяснявай за заемите. Кажи откъде взе лагерите и сегментите ,кой ти изписа първия камион със стока, кой ти даде търговска площ през 90-та с нисък наем( нищо чудно и до днес да плащаш смешни пари за магазина) , кои ти бяха едрите клиенти и защо търгуваха само с теб, защо не дойдоха двайсет "момчета" да ти взривят магазина, да ти гръмнат вратата, да отвлекат синовете ти и пр., и пр. Кажи отде взе пари по време на инфлацията при Попов и Луканов, откъде имаше валута, тогава даваха по 20 долара годишно, това продължи до есента на 91-ва. Как стана капиталист, щом си убеден ЗКПЧ- политработник . Има и друга вероятност. Просто да си спамен работник, другарю пенсиониран ЗКПЧ,а сега червен "бизнесмен" Стоилоl

Когато някой иска да си построи на брега на морето къща и да забие колчетата за своя собственост за цял живот и во веки веков, той лишава останалите си сънародници от правото да постоят край вълните и да се любуват на зеленината. Алчността на екскомунистическата каста и нейните креатури- мутрите СЪСИПА малкото хубаво нещо у нас, недосъсипано от диктатора Живков. Сега китното някога Софийско поле с чисти реки и предпланински хълмчета, с манастири ,сгушени в пазвите на планините е умъртвено от Горна Малина до Лозен и до Алдомировци. Огромна площ плодородна земя днес е радиоактивна, засипана с милиарди тонове шлака, сгурия, ръждив прах, боклуци. Стотици селища са унищожени на практика, край жп-линията и шосетата стърчат изтърбушените бетонни скелети на сгради, складове, безмислени стопански площадки, изоставени хиляди жилищни сгради, училища, обществени постройки, казарми, бетонни възли, заводски халета, ръждясали хангари, халета, гаражи. Мегаломанията на комунистическите простаци да въвеждат индустриализация край всички хубави български градчета в най-красивите места на Родината ни доведе до уродливите индустриални зони за мръсно производство, опасващи като зловещ тумор населените места. Вижте София от Нови Искър до Гара Искър- ужас. Вижте жълтосерните отровни пушеци до Стара Загора, вижте кошмарната гледка между Асеновград и Пловдив, опитайте се да спите с отворени прозорци в Бургас сутрин, спомнете си как ебаха майката на жителите на Девня, Златна Панега, Враца( кой помни още страшната трагедия там?), кой помни гръмналите цехове в Сопот и изпотрошените прозорци на десетки километри наоколо. Простакът-диктатор, неуспял да ни отнеме независивостта и да ни набута в СССР, реши по свой начин да унищожава живота в заградения с телена граниза и ток по нея лагер, наречен България. Той обрече соцробите тук да блъскат в най-черното кюше на международната социалистическа специализация. В Естония правят транзистори? Моля, ние ще засипем с циментов прах полетата. В Полша правят коли? Ние ще правим химически заводи до всеки окръжен град. И от Видин до Русе, от Варна до Бобов дол се строеше, без да се мисли за бъдещето. Съсипваше се златна, божествена природа, а се застрояваше за мръсно, неефективно, енергоемко производство, което доведе до преселение на населението, обезлюдяване на цветущи някога райни, а последствията от сгромолясването на СИВ, когато братските комунистически страни ни теглиха шута и останахме без суровини и пазар, днес са налице. Опустошена икономика, опустошена природа, ново обезлюдяване на цели области. На бившите комунисти не им дремеше. В техните нови планове, вече преобразени в своята капиталистическа метаморфоза, влизаше всяка нова възможност да си присвоят това, което предишното законодателство поне на хартия не позволяваше. Не че фамилията на правешкия диктатор не си бе гепила пладнешки за резиденции и ловни кътчета най-готините места от Перла до Арбанаси, от Враня до Банкя, от Родопите до Сребърна. Не че гаулайтерите на режима не си строяха с държавни пари почивни домове с персийско разточителство, пълни с прислуга, пазванти и ексцентрични прищевки в обзавеждането. НО ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ С неокомунистическата инвазия по морето на бившите номенклатурчици, ченгетата, мутрите, простаците с анцузи и златни синджири, милиционерите-генерали и генералите-милиционери надмина всичко, което ужасеният българин можеше да очаква от комунистическата гмеж. И по-рано Слънчев бряг бе държава в държавата, там прост българин не можеше да припари от туристи по първо и второ направление. Дюни, Златни пясъци, Албена - валутните дробове на комунистическата шайка бяха табу дори за живеещите наоколо клетници, допускани там само като прислуга и плът. Днес уродливата метастаза-паметник на комунистическата алчност, на оголената комунистическа разбойническа същност, е опаковала с бетонните си тумори крайбрежието и планинските курорти. Кристо би позеленял от завист. Разследвайте кой и кой, и кой стои зад тези строежи и ще се ужасите. Всеки втори е от ДС, всеки първи от БКП, между тях и некой недоубит мутър. Но вижте кой стои начело на съдебната система -само ченгета от ДС. Целият преход е дирижиран от ДС и БКП-БСП. Че кой от ДПС не е ченге? Кой от "десните " лидери не се оказа ченге? Кой журналист не се оказа свързан с ДС? Кой известен писател, режисьор,художник, поет, артист, музикант не беше или доносник или от БКП? Кой да спаси страната ни от заразата? И когато няколко от последните деца решават да вдигнат глас, пращат им сто въоръжени до зъби милиционери да ги пребият и арестуват, копелдакът-комунист Румен Путков решава да бие населението. Плувнали в мазнина угоени свини от НДСВ, ДПС и областни управители, съдии, прокурори, полицаи се подхилкват, вместо да хвърлят в лицето на комунистите коалиционната си слугинска роля. Вече е късно дори за глухия набъбващ глас на безропотното население. Ужасяващата катастрофична бетонна гривна е сковала морето, очакваща бедняците от ЕС и обичащите кочината руснаци. Друсащи се с хероин примати в лъскави камиони досъсипват местното население, а младежите емигрират в индийска нишка. Честит летен сезон, другарки и другари и домнули ..."

ПС, всеки може да си го чете това за домашно.

Фън Шуй проекти в българската политика :

Как в България се прави Фен Шуй на историята ?
Всеки българин знае как изглеждат гробищата ни .
Лошото управление направи хората сиви и еднакви - Без надежда, вяра, дух за добро.
В нашите гробища заедно с дедите е погребана Историята ни !
Доброто беше изпратено в Лагер на забравата.
На пионерчетата се говореше за вожд и учител, а не за славна история на траки, прабългари, и училите в цяла Европа Възрожденци.
Не можеше да се похвалиш с род и родослровно дърво.
Не можеше да покажеш гроба на дядо си, защото не знаеш къде е убит с тояги от ония,
които ти казват да вървиш Право Напред.
Не можеше да покажеш сабята и ордените на дядовците си, защото нарушаваш Правото на лошите.
Не можеш да разкажеш как дедите ти са учили, пътували, търгували в Европа и са се връщали да работят тук в Поробената си Родина.
Зощто дори през Османското иго ние,...

Прочитане на целия коментар българите, сме имали някаква свобода.
Има ли друга държава, в която не сезнае Кой е подписал Конституцията ?
Имената на депутатите от Великото народно събрание е засекретен ?!?!
http://vladimirproperty.com/component/option,com_hotproperty/task,view/id,689/Itemid,99999999/

До коментар [#51] от "Хан Крум":

Хане, защо мислиш, че Дзифт е тъпанарски филм?

Велики Хане аз съм Български Гражданин, които не се срамува от Ханскоцарската Българска История и ипълнявам Българското си задължение, като се боря със Съветскобългарските поробители на нашето Царство България.Участвах активно за учредявене на НФТП,КТПодкрепа и СДС.От самото начало на така нареченият в България демократичен преход си личаха подготвените лица от ДС, които контролираха и маниполираха демократичния преход и така беше сътворена АНТИБЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, на република България, която и до днес е скривалище на НЕДОСЕГАЕМАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ и КОРУПЦИЯ, във Република България.През 2000 година изготвяхме, със съпругата ми, която тогава беше учителка в България, печатни материали които съдържаха извадки от конституциите на ЦБ,НРБ и РБ. Разпространявах тази печатна информация сред гражданите и партиите в града в които тогава живеехме в България, със съпругата ми и трите ни деца. Приятелите ми ме предупреждаваха че това което правя е опасна работа, и аз си мислех...

Прочитане на целия коментар тогва че е опасно само за мен, а се оказа че пострадаха децата ми синът ми беше арестуван на улицата от милицията без причина, в милиционерския участък му слагат белезници, и вечерта дежурните милиционери переодично се забавляват като го пребиват с палките си, и го освобождават сутринта без да запишат в полицеиски документ името на синът ми,личната му лекарка се е уплашила като видяла как зверски са го пребили и толкова за сега по този случаи.Едно от смразяващите престъпления в България е и престъплението срещу дъщеря ми сега ме е страх да пиша подробности за това престъпление, но се надявам че след освобождението на Българската Държава всички престъпници от Република България, да получат наказателни присъди, от законите на Търновската Конституция.

До коментар [#60] от "gradinko":
Начи, бар "Луна", известен през 60-те, беше преправен през 75-та към стола на ЦК. Цялата сграда там , висока дори и днес, е била собственост май на две сестри. Имало е и бар. Барът беше със стъклен дансинг, отдолу светеше. Но да оставим неправдоподобните сцени в бара и още по-неправдоподобните песни вътре, с още по-неправдоподобната група, да оставим и прикачените снимки с Мавзолея, вече преправен , старият беше със зелен неон, а не с мозайки, по-гадното е, че целият филм е построен върху три брадати казармени вица отпреди 40 години. Ама едно към едно, при това ашладисани ей така, между голите сцени със задници (еле пък в Банята - масовата сцена с голите жени). И излиза, че всички, живели в онези времена, са все кофти хора, без изключение. Мизантропска картина.

Прибавям и един анекдот(от книга на Павич), накратко: "Внуче пита дядо си, защо хората говорят за някакъв Чернобил, а дядото...

Прочитане на целия коментар рекъл, че това е много стара история и погалил внучето по главите".

Та така, онзи ден се родило китайче с още една пишка в средата гърба, а на режисьора на "Дзифт" би трябвало да се появи задник върху гърдите.

Може би това е божествен знак.Нали такава е божествената истина-преди второто пришествие, шарлатаните ще плъзнат като гъсеници.
Някакъв хайванин се прави на хан, хетери и ханъми пердашат по народа, интелекта е пропаднал на средновековно ниво.

Има обаче една подробност.Народа не го е еня от такива словоизлияния.

А , щях да забравя.Не настъпи ли момента да се покаже как ДС и агентите на ДС владеят разграбените ресурси.Или апашите вече смениха крокодилските сълзи с крокодилски лиги?

И трагедията на сем.Василеви.

До коментар [#63] от "Василев":

Красимир Гергов е роден на 30.09.1961 г. На 48 години той е един от най-богатите българи – според публикации в интернет предполагаемото му състояние се оценява на 215 000 000 лв. Биографичните данни на официалния му уебсайт се свеждат до информация за висшето му образование и един дълъг списък, в който се изброяват някои от основните му дейности. Например: президент на рекламна агенция KRES; консултант на Newscorp за България (bTV) и за Сърбия (Fox TV); консултант на Central Europe Media Enterprises за България (PRO.BG и RING.BG); собственик на първата частна телевизия у нас с програма на CNN и на първото частно национално радио съвместно с Радио „Свободна Европа”; председател на Националния борд по туризъм от 2008 г.; основател на Българската асоциация по голф и т.н.



Нека спрем дотук с изреждането на бизнес заниманията на Красимир Гергов, за да припомним, че неотдавна към тези...

Прочитане на целия коментар официални данни се добави и още един биографичен факт. В началото на август комисията за досиетата обяви принадлежността на Красимир Гергов към Пето управление на Държавна сигурност – Управлението за безопасност и охрана (УБО), където е бил щатен служител. Тук няма да се спираме отново на спора, който избухна около това решение на комисията, дали проверката на Гергов е правомерна. Решението на този спор е в ръцете на съда.
Но фактът, че един от днешните български милионери е работил в бившата ДС, е достатъчен повод да се възползваме от законното право да запознаем обществеността .

"Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време."
Теофраст

Кофти работа, и както и да го гледам и каквото да правя поне няма да е загубено ако не съм вътре в кенефа.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, НА ДИМИ ПАНИЦА!
Всичко ще си дойде по реда - леко, не бързай.

До коментар [#67] от "Койчо": ще си, дойде до следващата Менче..... май.....

НЕ се Тревожете пиите си кафето и се забавляваите в интернет, с тежкото робство на обикновените Български Граждани в България, ТЕ много скоро ще поставят всеки и всичко на мястото си в Българската Държава.

До #66 Демократ:

Така е всеки гледа се спасява и ти така изказваш мнение от далеч, както и г-н Паница се спасил далеч в Париж да прокарва експерименти.

Какво ли биха казали онези идеалисти, паднали за България. Колко ли пъти биха се обърнали в гробовете си, ако видеха какво става в падналата на колене родина?

Нашата РОДИНА не е паднала на колене тя е прегазена от червената армия, и сега ЧЕРВЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЛЕШОЯДИ продължават да доизяждат остатаците от нашата РОДИНА.Имаме късмет че от лакомия ЛЕШОЯДИТЕ помогнаха на Българския ЦАР СИМЕОН ВТОРИ доброволно да влезе в тяхната уста, и сега нито могат да глътнат ЦАРЯ нито да го исплюят,отиват си и няма кой да им помогне,сега не ни остава нищо друго освен да кажем дружно СБОГОМ 10-ти ноември.

#71: Голям патос, големи букви. Звучиш като нов вид функционер, прокарващ нова идеология (или като пишещ статия за Капитал :р ) ?

За бога братя, правете пари !!!

До коментар [#73] от "Чичо Пенчо": не могат брат, фашагите, гешефтари и рестипути ,повече от дребни гешефти не могат да правят, затова и плачкат за онова време на гешефта ...... преди 1944 .... плачкат ама няма, няма и да има....
Правенето на пари иска "поглед" напред, а не гледане назад .....

До коментар [#74] от "boby1945":

Е-ха, ама другарите се скъсваха да се возят в колите на фашагите, гешефтарите и рестипутите от Германия.

Don't worry, be happy now! Gencho said.

Don't worry, be happy now! "boby1945" Don't worry, be happy now! "boby1945" Don't worry, be happy now! "boby1945" Don't worry, be happy now! "boby1945"
Don't worry, be happy now! "boby1945" Don't worryDon't worry, be happy now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"
Don't worry, be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"
Don't worry, be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't...

Прочитане на целия коментар worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"now! "boby1945", be happy now! "boby1945"Don't worry, be happy now! "boby1945"

"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945",...

Прочитане на целия коментар "boby1945",... "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП! "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!





Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!
"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП! "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!

"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!

"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby19"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!45", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!
"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945",...

Прочитане на целия коментар БКП!,"boby1945", БКП!БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", БКП!,"boby1945", БКП!"boby1945", "boby1945", БКП!,&