За последните две години в САЩ със “Синдрома на хиперактивността” са диагностирани между 5-8% от децата на възраст до 14 години. В Европа процентът е почти същият и тенденицята е да се запазва. Хиперактивността е тясно свързана с психологията на децата и ги придружава в процеса им на израстване и оформяне като личности. В тази връзка е интересен един анализ на военното министерство на запднаевропейска страна, според който все по-голям става броят на негодните за военна служба младежи – като причините са предимно психическа нестабилност и физическа слабост. Агресивност или хиперактивност, или и двете – тези проблеми са самостоятелно съществуващи, но в същото време са взаимно обвързани. 

Нормалното развитие на детето и някои от симптомите на хиперактивността често се преплитат, което прави границата изключително тънка. В развитието си всяко едно дете се нуждае до определена степен от конфликтна ситуация, в която опознава себе си. Предизвиква караници и дразнене, като проява на егото си, което е особено силно проявено в първите му години. В процеса на своето развитие то научава много от   своите грешки и слабости. Същевременно хиперактивността в този период често се пренебрегва и започва да й се отделя внимание едва, когато детето тръгне на училище. Понякога тя съзнателно се игнорира от родителите.

Проявлението на симтомите за хиперактивност започва от съвсем ранна възраст. Някои от тях са – неспокойно, неконтролируемо дете, невнимателно, неконцентрирано, лесно отклоняващо вниманието си. С концентрацията би трябвало да се подхожда внимателно, тъй като тя е състояние, което се учи. Някои деца лесно разбират същността й и овладяват почти подсъзнателно проявата й в своите занимания. При други, са необходими повече усилия, както и нарочни упражнения.

Хиперактивността е “заболяване”, което би могло да се свърже с гените на човека. Като причина се посочва различния начин, по който функционира мозъка при различните хора. Хиперактивността може да се прояви и като реакция от страна на по-чувствителните деца в резултат на недостатъчно внимание от родителите, обкръжението и средата, в които се развиват в ранна възраст (до 4-ата година). Такава реакция например са импулсивността или пък нетърпението да изчаква реда си. Характерни са и непрекъснати караници с братя или сестри, или пък с други деца.

Агресивността, съответно, се проявява чрез биене, принуждаване или драскане на други деца, в подиграване, присмиване или обиждане, в блъскане, бутане, дърпане и скубане, разваляне на игри и късане на рисунки на други деца. В редки случай тя се проявява и в агресия към самия себе си – в разрушаване и късане на собствени рисунки, конструкции или играчки, самонаранявания чрез хвърляне и удряне на земята, удряне с глава срещу стената или пода, присмиване над самия себе си, умишлено неправилно хранене (при по-големите). Често тези прояви съществуват самостоятелно като проблем, без да са част от хиперактивност.

Общото във физическото развитие на децата и за двете състояния са: нарушена координация, несръчност, проблеми в общите и по-финни моторни действия, трудности при игра с други деца (предпочита саомстоятелни занимания, нещо което, от друга страна, се стимулира в развитието на детето за изграждане на неговата самостоятелност и увереност) и спазване на строги регламенти, емоционална лабилност – колебания и противоречиви настроения. Повечето хиперактивни деца спят по-малко от обичайното и въпреки това се чувстват “бодри”. Същевременно са крайно неорганизирани и им е необходимо време, за да приведат себе си и вещите си в ред (тоалет, стая, личен кът), могат да проявят депресия или агресивност. Забелязват се чести боледувания.

За съжаление родителите много често са между “чука и наковалнята” в отношенията дете-общество. Някои от общоприетите  начини за възпитание фукнционират, други, не. Понякога родителите обръщат внимание на мнения и препоръки, други - са твърди игноранти. Обществото обаче очаква родителите да възпитават децата си добре, независимо какво изисква това. Хиперактивността изисква спазване от родителска страна на някои препоръки и мерки, предлагани от специалисти В по-тежки случаи би могло да се прибегне до лечение с медикаменти, което се извършва под лекарско наблюдение. Агресивността обаче като самостоятелна проява едва ли е медикаментозно лечима. Много често агресивно поведение се наблюдава у деца и младежи, които са били или са непосрдествени свидетели на подобно поведение от страна на по-възрастни около тях (родители, роднини, приятели).

При хиперактивност за всяка възрастова група се предлагат различни методи и начини на “лечение”. Необходими са също взаимни усилия от страна на родители, роднини (с които евентуално детето прекарва повече време), учители и лекуващ терапевт. Общо условие при всички възрасти обаче е необходимостта на детето да се осигури режим, към които да се спазва, както и родителите да запазват спокойствие при каквито и да е провокиращи постъпки и поведение от страна на детето. При по-малките деца са “задължителни” приказките за лека нощ и гушкането, които успокояват детето след активния ден и създават чувство за близост и закрила. При по-големите – е много благоприятно изграждането на добре функционираща система семейство-учене-хоби-приятели.

Повечето деца, страдащи от хиперактивност, се нуждат преди всичко от помощ да научат как да променят начина си на поведение. За някои деца полезна в това отношение би била релаксираща терапия, която научава детето как да се успокоява и да запазва спокойствие, като се използват упражнения за дълбоко дишане и упражнения за релаксация на мускулите, или терапия на поведението, свързана с научаването да се поставят цели и използването на похвалите и възнаграждения като помощ за постигането на тези цели. 

Децата, страдащи от хиперактивност, не са нито глупави, нито лоши, нито мързеливи. В повечето случаи доста интелигентни за възраста си. Ако проблемът е вроден, той се проявява още в предучилищна възраст, като момчета са по-често страдащи от момичетата. Необходимо е внимание и съзнателна помощ от страна на родителите в изграждането на добри житейски навици и принципи, и приятелски отношения с други деца. С израстването много често се забелязва подобрение на симптомите, като много децата се превръщат в успешни личности. Напоследък специалистите - медици и педагози, правят опит да представят положителната страна на това състояние, като например възможността за бързо насочване на вниманието от едно нещо към друго. Динамиката на времето и развитието обаче ще предложат отговори и решения.

Ако предполагате, че детето ви отговаря на някои от споменатите признаци, консултацията с педиатър или детски/училищен психолог не би трябвало да ви притесняват, а по-скоро биха внесли у вас успокоение, увереност или оптимизам. В части ІІ и ІІІ ще се опитам да ви предложа някои бележки и съвети, изразени от специалистти в областта на хиперактивността и намалената способност за внимание, съответно за предучилищна и за училищна възраст.