Много често контактът с обкръжението научава децата на защита и преодоляване на неприятни ситуация, друг път - семейната среда помага много.

Повечето “хиперактивни деца” са импулсивни, действат необмислено и нямат търпение (качество, присъщо на всички малчугани). В процеса на израстване “темпераментните черти” в характера им са в непрекъснато преплитащи се противоположности – търпение с нетърпение, изчакване с действие, раздразнителност с мълчание. В предучилищна възраст в голяма степен децата са повлияни от предпочитанията и поведението на родителите си или на човека, който се грижи за тях. Добро и лошо, хубаво и грозно - у детето като “огледален” образ се проявяват чувствата и действиятия на човека, с когото живее то.

Колкото по-рано на децата се предложи положителен семеен социален климат, толкова по-голяма би била вероятността то да развие качества като толерантност, разбиране и търпение. За новороденото например е от изключително значение не само правилното хранене, но и силната емоционална подкрепа, изразявана чрез милувки, докосвания, гушкане, люлеене, припяване на песнички.

Уважението между членовете на семейството е основа за изграждането на себеуважение и респект и у самото дете. Необходимо е да му се предостави възможност то само да показва, че разбира грешките и трудностите, както и успехите си, да се научи да поема отговорност за тях. Тази “роля” не би трябвало да бъде превземана от родителите, които много често се превръщат в “адвокати” на децата си. Много често родителското поведение е продиктувано от мнението им, че детето им е неспособно да се справи само - напр. с по-натрапчивото поведение на приятелчето му, и родителите взимат страна в отношенията между двете деца. В други случаи тяхното поведение е резултат от чувство на неудоволетвореност от същността на самото им дете и неговите поведенчески прояви. Тук добре познати са реплики от типа “От теб няма да излезе нищо.” Подобни действия от страна на родителите са последното, от което се нуждае детето, за да изгради положителна самоувереност.  

След като постъпи в яслата или детската градина, детето почти веднага е в състояние да прояви характерните за “хиперактивните деца” черти в поведението - липса на вниманието и съсредоточеност или непрекъснато неспокойно движение. То не е в състояние да поддържа една игра за известно време, поведението му е скокообразно, необмислено и неспокойно (особено, ако е в група от деца), вниманието бързо отслабва. Всичко е за кратко и набързо. Тича буйно из стаята (помещенията), разстройва играта на другите деца, предпочита много шумните игри с много движение. Играта с конструктур, рисунките остават недовършени, а вече се започват нови. Лесно се разсейва от играта на други деца наоколо; не усеща къде е “границата” на допустимото; необходимостта да изчака реда си намалява интереса му. Все пак при игра с любими играчки вниманието му може да бъде задържано за по-дълго време.

Какво бихте могли да се опитате да направите, за да подобрите всекидневието на едно такова дете?

Според педиатри и терапевти, за “хиперактивните деца” от голямо значение е тичането и движението “на свобода” – без ограничения и норми. Открийте просторни местности или подобни места в парковете, където детето не би се притеснявало от поведението си като постепенно то трябва да бъде приучавано към спазването на определени норми на поведение. Подходящи са игрите с топки, и всички, свързани с улавяния, които стимулират развитието на координацията, концентрацията, ловкостта в действието, както и всякакъв вид движения, стимулиращи развитието на двигателната система и уменията да балансира– люлеене, скачане, премятане, пързаляне, превъртания, плуване, катерене, балансиране. За децата, които обичат да рисуват, са подходящи оцветяването на мандали или рисунки с повтарящи се мотиви, както и чертането на кръгове и линии. Игри като моделиране, изрязване на фигури от хартия, игра с пясък, хващане, хвърляне, жонглиране, спомагат за развитие на по-фините умения.

Постепенно бихте могли да обръщате внимание на изграждането на концентрация и внимание чрез игри и занимания. И тук добре би било, ако започнете със свободни занимания, които да не разстройват други деца наоколо, като постепенно поставяте цели и условия в игрите, които детето да се опитва да постига. Предлагайте упражнения за спокойно седене, наблюдаване, спокойна работа с конструктур, като бавно удължавате времето и се опитвате да контролирате началните опити за отклоняване на вниманието. Похвалете и стимулирайте всеки един успех, независимо колко голям е той. В предучилищна възраст много подходящи са всички игри на гоненица и на откриване на скрити предмети, които пораждат и приучават към чувства като свобода и опасност, победа и страх, преодоляването на препятствията и загубата.

Обяснявайте и подкрепяйте поведението на детето, като наблягате на необходимостта от неговото внимание; показвайте му грешките и разговаряйте за тях; ако детето продължава да бъде буйно и непослушно, не повишавайте тон и се опитайте да не се вбесявате – прекратете играта, посочете грешките, оставете го спокойно да седи на едно място, като вид “наказание” (доста труден момент и за двете страни). Изградете си вие, като родител, режим по отношение на времето ви прекарвано с детето – изберете част от деня, което ще принадлежи единствено на вас и детето ви и когато ще можете да играете с него това, което то иска (около 20 мин. биха били достатъчни). През това време в играта не би трябвало да участват други деца. Бихте могли да започнете с реплика като – “сега е нашето специално време за игра, кажи какво ти се иска да правим?” Използвайте времето и вие самите да не бъдете напрегнати и се опитайте да наблюдавате детето ви - какво прави и в какви моменти иска да играе с вас или пък става неспокойно; не поставяйте въпроси и не му казвайте какво трябва да прави; похвалете го от време на време или пък му кажете някоя хубава дума. Ако детето започне да създава проблеми, опитайте се да не избухвате и останете спокойни, но ако прекали – прекъснете играта, като му кажете, че с удоволствие бихте продължи да играете с него, ако се успокои и се държи добре.

За всяко едно дете, особено пък за по-емоционалните и “хиперактивни деца”, от изключително важно значение е изграждането на всекидневен режим и спазването на “ритуали” – от събуждането сутрин, закуската, детската градина, обяда, времето за игра, времето на лека следобедна закуска до вечерята и приготвянето за сън. Педиатри препоръчват преди вечеря децата да разполагат с време за игра на открито, на чист въздух; самата вечеря за предпочитане е да бъде лека, придружена с лека напитка, като се избягва прекомерното й подслеждане. Изобщо, за предпочитане е захарта да бъде намалена до минимум – тъй като възбужда прекалено, а последващият ефект е умора и отпуснатост. Захарта е необходима за енергия и за растежа, но за предпочитане биха били някои от нейните по-здравословни й варианти, като нерафинираната захар, фруктозата, както и да бъде заменена от приема на плодове. По време на хранене атмосфера е добре да бъде спокойна, лишена както от прекален шум наоколо, така и от оживени дискусии. След вечеря са подходящи спокойни занимания – рисуване, оцветяване, игра с конструктур. Гледането на телевизия би било добре да приключи поне половин час преди лягане. Подготовката за лягане е свързана с вечерен тоалет и подготовка на леглото. За успокоение и насочване на концентрацията “навътре към себе си”, много подходящи са четено или разказването на приказки в леглото. От значение са и вида на предлаганите приказки – би трябвало да се избягват тези, които събуждат страхове, притеснения или голямо емоционално напрежение. За по-маките деца от особено значение е милването и мачкането на меки, плюшени играчки, които трябва да бъдат поддържани чисти, тъй като лесно събират бактерии, а при по-чувствителни деца биха предизвикали и алергични реакции. Опитвайте се във всекидневието на детето да следвата природната последователност “ден-нощ” - от активност към тишина, от напрежение към по-спокойни занимания, създавайки по този начин хармонични условия за израстване.

Много е важно, ако в отглеждането на детето участват и други хора, те също да бъдат ангажирани със спазването на определените навици и режим на поведение. В противен случай ги заменете с хора, които биха били съгласни да променят някои свои поведенчески маниери, в полза на опитите ви да помогнете на детето ви да се уравновеси, концентрира и привикне към режим, ред и дисциплина, на които вие държите.

Още от предучилищна възраст е подходящо детето да разполага със собствен кът, където би могло да разгърне фантазиите си чрез игри или рисунки и моделиране, или пък просто да отпочива от обкръжението и активността около него.

Ще си позволя да цитирам мнение от пост в рубриката - “Радвайте се на децата си такива, каквито са”. Подходяща мисъл, която кара човек да се замисли, като родители не сме ли понякога прекалено критични и взискателни към децата си; или пък прекалено амбициозни в желанието ни да изградим “успешни личности”.

(Не сме ли ние понякога причина, децата ни да се държат по начин, характеризиращ ги като “хиперактивни”, защото ние сме в непрекъснат стрес и те страдат от липса на нашето внимание - в училище – тема на ІІІ част.)