Подобно дете е в непрекъснато движение и предпочита да дразни съученика си, вместо да слуша обясненията на преподавателя в час. Затова е ясно защо впоследствие има проблеми с домашните и уроците. Към това се прибавя и постепенно изчезващото и липсващо признание от съучениците и в крайна сметка изолирането на детето. В училище проявите на хиперактивните деца се изразяват често чрез извикване на отговора при зададен въпрос, още преди другите да са успели да вдигнат ръка, нетърпение към проявите на съучениците, неорганизираност, разсеяност и често забравяне, както и трудности за приключване на зададени задачи. Възможно е лесното губене на вещи, непрекъснатото разхождане, говорене или прекъсване разговора на други. Често детето превръща в “палячото на класа”, което още повече влошава положението му в училище.

Всички деца, особено “хиперактивните” не се справят лесно със сухи определения и обяснения от думи. Полезна е  жестикулацията, рисунките, чертежите – всички нагледни материали. Ученето, специално за по-трудните деца, трябва да бъде сведено до напредване стъпка по стъпка и до чести повторения. В началните класове добро упражнение е играта с букви от азбуката – търсене на липсващи букви в думи, разместване на букви в думи и опит за изграждане на нови думи, измисляне на дума по зададена буква и/или казване на азбуката отзад напред. (В този смисъл си позволявам да споделя с вас, че в училищата в някои западноевропейски страни, децата още от първи клас учат и буквения еквивалент от езика на хората с трудности в говора и слух.) При всякакви упражнения е подходящо да се наблегне на четири основни момента: 1. Внимателно слушане/наблюдаване; 2. Мислене/планиране; 3. Изработване/отговаряне; 4. Внимателена проверка.

За “хиперактивните” децата проблем създава процесът на “отсяване” на важното от маловажното, както и концентрация над важните моменти. Всичко им изглежда значимо и интересно и не могат да се ориентират откъде да започнат. Често не осъзнават грешките, които допускат, което създава и трудност да ги осмислят и да се подобрят.

За справяне със ситуацията често помага примерът на съученика. Обясненията и думите на преподавателите не винаги са разбрани, но нагледното поведение на съученика, с когото седи например, може много да помогне за подобряване на поведението в час, упражненията и поддържането на чина в ред. Дискретна помощ от страна на преподавателите, положително отношение и подкрепа, придружени с много търпение, могат да помогнат на детето. Препоръчителен е тесен контакт между преподавателите и родителите.

Много често съществува връзка между хиперактивността (агресивността) и проблеми с предмета математика, изискващ спазването на точни правила и заучаването на определения и формули. Математическите действия и числа, фигури и формули, съпоставянето и изтъкването на противоположности е подходящо да бъдат представяни с нагледни примери и материали. В много случаи точно предметът математика би могъл да помогне за подобряване на концентрацията и изостряне на вниманието. Същевременно дете, което няма проблеми с този предмет, но проявява някои характерни признаци на “хиперактивните деца”, вероятно е по-чувствително дете, на което му липсва среда за изява (напр. недостатъчно родителско внимание, което компенсира с активност в училище, с цел да получи внимание, а може би и одобрение от съучениците си и преподавателите).

В подготовката на уроците помощ трябва да бъде оказвана само тогава, когато детето наистина се нуждае от нея или я потърси само. За съжаление, изтъкването на знания от по-големи братя или сестри, или пък от самите родители, често вреди, като прави детето зависимо от техните мнения и преценки. Добре е децата да бъдат подтиквани сами да разсъждават, обсъждат и предлагат варианти за решения на даден проблем. Грешките трябва да бъдат приемани като път за научаване на липсващите знания, а не да бъдат основа за непрекъснати назидателни забележки. Грешките са за това, за да се учим, но е необходимо внимание - често децата прибягват до това мото, за да се оправдаят за невежеството си. Някои от техниките, които помагат в подготовката на уроците, е използването на разноцветни моливи за подчертаване на важни думи, очертаване на текст и т.н. Така също, колкото повече сетивни органи участват в процеса на обучение, толкова по-добър би бил резултата (слушане, четене, слушане и четене, повтаряне на глас, нещо да бъде направено – напр. графика, чертеж, скица, таблица). Трябва да се има предвид, че ученето по-дълго от два часа вече не може да даде какъвто и да е положителен резултат.

Добре е съчетаването на писмени домашни с устни/разказвателни уроци. Детето трябва бъде оставено само да преценява откъде да започва с подготовката на уроците. Съставянето на точен план за деня би го улеснило и ориентирало в ангажиментите му. Раздвижване и игра за 5-10 минути в почивките, както и лека закуска (плод, кисело мляко) са необходими така, както и самата подготовка на уроците. Децата не трябва да бъдат лишавани от движение, само защото не са приключили с уроците си. Липсата на физическа активност само би влошило състоянието им. Всякакви движения, подскоци, кръгове с различни части на тялото в симетрична последователност са особено подходящи. Т.е. наблягане на симетрията, синхрона, бавното темпо на изпълнение и повторения.

Към страничните занимания може да бъдат причислени - игра с пъзел, домино, карти, зарчета, изрязване и моделиране на фигури от хартия, рисуване, всякакви занимания по “ръчен труд” – като шиене, правене на нанизи от мъниста, работа с гайки и отвертки, са добре дошли, както и игри с мимики и жестове и с пръсти. Добре се отразява изучаването на музикален инструмент, съсредеточеното слушане на музика и различаването на отделните свирещи инструменти; на текст в песни и съчеването му с мелодията, свързването на отделни тонове и мелодията. В областта на спорта - всякакви игри за баланс, с топки, гимнастика, танци и т.н.

За “хиперактивните деца” е полезна не само похвалата за постигнатия добър резултат, но и за положеното старание и усилие. Важно за тях са добре подредените стаи и помещения; подредено работно място; съществуването на прости правила; “твърда, но мека ръка” от страна на грижещия се за тях човек. От гледна точка на чувствата, “хиперактивните деца” се нуждаят от емоционална топлота; от чувство за защитеност, за принадлежност към останалите; от изтъкване на положителните страни в неговото поведение и постъпки; от привързаността към тях на някое животинче (куче, коте или др.), от успеха в училището и спорта. Тъй като “хиперактивните деца” реагират импулсивно и не могат да контролират поведението си, подходящи са всички познати техники на релаксация – автогенен тренинг, прогресивно мускулно отпускане, йога, дихателни упражнения.

Ако смятате, че не сте в състояние да се справите с проблемите на детето си, то съвет със специалист – педиатър или терапевт, биха ви помогнали. Но всяка външна помощ трябва да бъде насочена към изграждане на самостоятелност у детето.