Може би трябваше да кажа, че всички сериозни научни списания, публикуват текстове само и единствено на английски език. Науката има свой официален език и той ползва за основа английски. Термините обаче не принадлежат на английския език като останалите думи. Те са по-скоро част от научния език, който има отделен произход и той никак не е задължително английски. Термини се създават ежедневно и в Италия, Франция, Индия, Китай...

Прочее, причината за единен "научен" език е доста проста - изследователите искат да се разбират помежду си. Иначе ще е голяма мъка. И, ако помислим, е било голяма мъка - как ли са четяли незнаещите немски Айнщайн: http://en.wikipedia.org/wiki/Annus_Mirabilis_Papers?

Е, преди научният език е бил латински, нормално сега да е английски.

Иначе статията е много хубава и полезна!

Благодаря за статията, беше ми интересна! Ако имате възможност и желание, бихте ли ни разказали и за номерата, с които се реферират научните публикации, когато се цитират.

Важен елемент на научната статия е да се включат съавтори,мераклии за научни публикации!Ако са примерно пет и всеки публикува в съавторство ,Вие от раз имате 25 научни труда,а това вече си е сериозен кариерен фундамент.Този почин е широко приет в българската наука.

Много добро описание :) Само да кажа, че в някои науки хората все още публикуват на френски- от единия шовинизъм :)

браво на номер 4, в цял свят статиите са с доста автори само при нас ги броят.

Драги Пейо,

Мисля, че не ви разбирам добре или изобщо. Какво ви интересува за референциите?

Процесът е прост. След всяко твърдение, което искаме да реферираме, слагаме цифра, която отговаря на статия (източник) след текста. Биологичните и медицинските списания понякога не ползват цифри, а имената на първия автор, а листа с референциите е подреден според имената на първите автори по азбучен ред.


@ Nicodile

Сигурен съм! Не съм срещал такова списание, ама не може да няма - французи все пак...


@ N6

Фильософът е прав - в целия свят понякога за съавтори се пишат хора без принос в изследването. Технически причината се нарича "Local Politics" и списанията имат изискване това да се избягва. В България тази нечестност е достигнала до апогей. Което силно уронва престижа на авторите им. Когато един елементарен експеримент е побликуван от 8 или 15 автори, това предизвиква от...

Прочитане на целия коментар недоумение до откровен присмех.


Поздрави!
Я. П.

Статията е интересна. Не всички научни статии следват посочения модел обаче, което не ги прави по-малко значими, а и една немалка
част от научната продукция НЕ се публикува на английски език (с изключение на резюмето). "Литература" или "използвана литература" звучи далеч по-добре, отколкото "референции" (това не означава нищо) или "библиография".

Лично мнение:

„Соченият за протеин“ също е неприемливо. - величествено!:)

И сега като се почне кви референции, вие български не знаете ли и така три недели...

Павлета,

Това с "немалката част от научната продукция", която не е на английски език, е много невярно твърдение. При все цялата му относителност.

Докажете си го сама чрез Pubmed, Scopus или ISI Web of Sci.

Някога в миналото е имало статии на други езици. Вече дори доклади на БАН и известия на СУ се издават на английски език. Практически днес повечето списания изрично забраняват цитиране на източници на друг език, различен от английски. Това само по себе си ясно илюстрира съвременната обектива реалност по този въпрос.



Бъдете здрава!

Аз съм срещал и други тип референции в текста - при които в големи скоби се цитира фамилията на автора, а в края на труда реферернциите са подредени според първата буква на фамилията на автора, като когато са от различни езици може да има групиране на референциите според езика.

Още нещо - отностно езиците - аз съм попадал на научни списания, които са двуезични - например английски и френски.

След като уточнихме как трябва да изглежда научната публикация,нейния език и необходимостта от съавтори,друг важен елемент е държавата на публикуване.Както има държави-острови на "финансов рай" има такива и за "науката".Грузия,Русия и България са предпочитани държави,. Коментара е за специалистите!

Ясене, сега очаквам да прочета как се оценява
Панел, привлечени модератори, три месеца преподаване за докторантури..като кажете А да сте готови да кажете и Б, става ли

цитирам: "Важен детайл на научната статия е, че всяко твърдение е подкрепено с reference (на български литература, ала звучи ужасно и затова масово се казва „референция“"

Това не е съвсем вярно (иначе ще излезе, че никой няма да може да публикува оригинално твърдение и така всички ще повтарят това, което е казано преди тях). Но по принцип се избягват формулировки като "знае се, че.." ако не се посочва откъде се знае.

Също не е вярна и забраната за цитиране на не-англоезични източници. Аз съм виждал цитати на статии от български медицински списания в американски публикации (интересното е, че цитиращите автори в повечето случаи не са българи, което ме кара да се замисля дали не цитират само абстракт-а без да са чели цялата статия)

По-интересно би било да се обясни механизъма на "peer review", "impact scores", да се обясни за това как може да се ползва Гугъл Сколар (не, че е трудно, но широката...

Прочитане на целия коментар аудитория навярно не знае за съществуването му).

Това ми напомня за една идея, която имах преди - да се прави периодичен обзор на научни публикации на български учени работещи в България и чужбина. Просто на широката аудитория би им било интересно с какво се занимават нашите сънародници. И да има интервюта с тях (подобно на рубриката на "Тhe making of a paper" в "Nature")

А наши сънародници има в почти всеки сериозен институт и университет. Не, че искам това да се изтъква като повод за патриотарство - просто много хора в България гледат на голямата наука като на нещо недостижимо. А факт е, че много българи правят добра наука (но най-често извън страната).

Другото е да се видят най-значимите български постижение в областта на науката. Ще се изненадате, но съм попадал на български публикации, които са били цитирани над 100 пъти и то предимно от чуждестранни автори. Ще Ви пратя PubMed ID и Google Scholar линк, като ми попаднат отново.

Между другото - поздравления. С удоволствие чета рубриката и се радвам, че с нея и в българската преса науката започва да намира място. В "Гардиън" и другите не-булевардни британски ежеднвници почти всяка седмица има научна новина на първа страница, и е хубаво, че в "Капитал" има поне рубрика, ако и да не е водеща. Другите български издания са, за съжаление, още по-назад.

ето аз това го дефинирам като нау4на статия



Do antibiotics work against all infections?

No. Antibiotics only work against infections caused by bacteria. They don't work against any infections caused by viruses. Viruses cause colds, the flu, and most coughs and sore throats.

What is "bacterial resistance"?
Usually antibiotics kill bacteria or stop them from growing. However, some bacteria have become resistant to specific antibiotics. This means that the antibiotics don’t work against them. Bacteria become resistant more quickly when antibiotics are used too often or are not used correctly.

Resistant bacteria sometimes can be treated with different antibiotics to which the bacteria have not yet become resistant. These medicines may have to be given intravenously (through a vein) in a hospital. A few kinds of resistant bacteria are untreatable.Various microorganisms have survived for...

Прочитане на целия коментар thousands of years by their being able to adapt to antimicrobial agents. They do so via spontaneous mutation or by DNA transfer



Mechanisms of spread of antibiotic resistance
Antibiotic resistance is encoded in the microbe’s DNA.

Antibiotics do not, in themselves, cause resistance. Instead, they allow naturally resistant variants within a population to survive and reproduce while those individuals without the resistance factor die. Once in a bacterial population, antibiotic resistance can spread rapidly. Even unrelated bacteria can gain resistance from their neighbors in a phenomenon called horizontal gene transfer. Resistance to antibiotics is encoded in DNA, the genetic blueprint for life. Bacteria are able to exchange DNA, especially in the form of plasmids (small, self-replicating circles of DNA) and pass resistance very rapidly.

*
Conjugation. Bacteria can fuse and exchange plasmids and sometimes chromosome fragments. Increase in mobilizing plasmids has been associated with use of antibiotics in swine husbandry. These plasmids have a broad host range and are able to cross genus lines during transfer.
*
Transfection. Viruses can infect bacteria and fungi, passing along genes from one infected organism to the next. These genes sometimes encode resistance factors. The use of antibiotic growth promoters in animal husbandry may increase the amount of free phage in intestines and may contribute to the spread of antibiotic resistance.
*

Transformation. When a bacterium lyses in its environment, any other actively-growing bacteria in that vicinity can pick up its DNA. This is another mechanism of resistance spread, since plasmids (including resistance or R plasmids) are more easily used by the recipient bacterium than chromosomal material.

Some diseases are no longer treatable with antibiotics.

Microbial populations have been shown to change due to exposure to antibiotics and antibacterial agents. We are seeing a rise in antibiotic resistance all around the world. Some diseases that were previously susceptible to a variety of antibiotics now are untreatable. According to the Center for Disease Control (CDC), approximately 70 percent of infections that people get while hospitalized are now resistant to at least one antibiotic. Resistance to antibiotics is rapidly outpacing our ability to synthesize new drugs. While only a very small proportion of bacteria in our lives can potentially harm us, we are losing our arsenal to treat these rare infections.
Curbing spread of antibiotic resistance

Antibiotic resistance is inevitable. However, there are a few things that we, as consumers, can do to control the spread of antibiotic resistance.
Antibiotics have no effect on viral ailments but people continue to use them.

*

Do not seek antibiotics for the treatment of viral infections such as the common cold, sore throat, bronchitis, or flu. Antibiotics have no effect on viral diseases. Taking antibiotics improperly simply leads to more antibiotics in the sewage and a buildup of antibiotic resistant bacteria in your microbiota.
*

Take the full course of antibiotics when they are prescribed. Stopping when you feel better means that some bacteria in your body were exposed to only small doses of the antibiotic and have survived. They are now resistant to small amounts of the antibiotic. The next time you get an infection they will not be so easily killed.

Antibacterial soap and other household products destroy good bacteria.

*

Avoid unnecessary antibacterial household products. We need the bacteria that surround us, and it is possible that trying to kill them is causing harm. By introducing antibacterial products into the landfills and sewage we are ensuring that only the microbes that are resistant to these products survive. Research is underway to determine if we are selecting for resistant bacterial populations causing antibacterial agents, like antibiotics, to lose their effectiveness or disrupt the effectiveness of the wastewater treatment plants or nutrient cycling in the soil. Use antibacterial hand soaps only when dealing with ill and immunocompromised individuals.
*

Wash your hands. The best way to stop the spread of any bacterial infection is through simple hygiene measures. Washing hands in warm soapy water for at least 20 seconds is enough to eliminate most of the potential pathogens. Also be sure to wash all fruits and vegetables well before eating them.

Conclusion

Microbes are an essential part of all life on earth. The addition of antibiotics and antibacterial compounds is changing the microbial populations of the soil, water, and our own microbiota. Recognizing the numerous invaluable functions of microbes should decrease the germophobia prevalent in Western societies.

cent reports of three Americans infected by Staphylococcus bacteria that were resistant to the antibiotic vancomycin triggered only fleeting news coverage. The cases should have sent shudders through the medical community and the public, because vancomycin is the last line of defense in treating deadly hospital-acquired staph infections. Despite vancomycin’s value, a recent study showed that 63 percent of vancomycin prescriptions were inappropriate. The cases of vancomycin-resistant staph, taken together with widespread resistance to penicillin, tetracycline, and other antibiotics, demonstrate the urgent need to prevent antibiotics from losing their effectiveness against diseases that are now curable.

по нау4но от това здраве му кажи :-) :-)

Попаднах в гугъла на едни статии за науката, които според посочените критерии са ненаучни, но според мен казват много за науката и не само.
http://research.zonebg.com/pubs.htm
Обърнете внимание на "мисловните матрици" и "догматичните матрици". Във всичките статии е цитиран единствено Томас Кун, но това иследване си върши работата и без да се опира на други.

Това дали препратките са във формата на номер, автор/година или нещо друго е много несъществено и е последното с което човек се занимава докато пише. Сори, ама дали от невежество или друго, но референця ми звучи много неестествено на български.

Какво трябва да се подкрепя с цитати не е чак толкова ясно, но със сигурност статията не трябва да се претоварва. Ако някъде използваш неравенството на Куши-Шварц, например, е абсолютно излишно да цитираш учебник по математика. Обясненията в текста трябва да се стремят да изпълнят два критерия. Когато я четат хора, незапознати с материята, трябва да могат да разберат какъв е проблема, горе-долу какво е предложеното решение и какви са резултатите, при това _без_ да четат цитираните произведения и _без_ да навлизат в техническите детайли (формули и т.н.). За хора, запознати с материята, твърденията и техническите детайли трябва да са възпроизведими и проверими. В този контекст мога да препоръчам ...

Прочитане на целия коментар href="http://www.stat.umn.edu/~charlie/Sweave/#reproduce" target="_blank" >http://www.stat.umn.edu/~charlie/Sweave/#reproduce

Всички останали детайли от статията като структура, номериране на картинки, формули и т.н. са подробности от пейзажа и са важни само дотолкова, доколкото улесняват четенето и разбирането на текста.

И за последно, това с английския език не е съвсем вярно, поне не и за _всички_ науки. В Германия, например, понякога е по-смислено първо да публикуваш в издателството на местния университет (където няма проблем и да е на немски). Това има предимството, че получаваш права върху статията без много много питане. Това е полезно в случай, че бързаш да публикуваш _преди_ конкуренцията...

Що го мъчите другара Пекунов да ви обяснява как се прави peer review, след като същият нееднократно е прокламирал величието на "подхода wiki". Силно нетактично!

Ех, защо не Ви чуе дядо Вазов, как би се развълнувал от вашият спор. И ако Вие сте хора на науката, би трябвало да се засрамите от това, което говорите.