Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
26 сеп 2016, 12:58, 15636 прочитания

Със сина ми, отвъд!

Da, ne, voda и една фланелка на националния отбор по волейбол в един българо-френски разказ за толерантността по природа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Капитал Kids: списание за родители на деца от 0 до 18 г.

Новият брой на изданието ще бъде на пазара заедно с Капитал на 1 септември

31 авг 2017
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Деси е онази енергична и красива жена, която предава за новинарските емисии на bTV всичко, което се случва във Франция и Белгия. Била е и радиожурналист, участвала е като автор в различни медийни проекти, изявявала се е и като актриса на сцена. От доста години Деси живее в Париж със семейството си. Този текст тя написа почти с един пръст заради контузия в ръката след тичане с микрофон и камера по горещите точки на Европа. И въпреки това той е толкова брилянтен, колкото само един писан от душа текст може да бъде...

Аз му благодаря! Защото синът ми е сигурен критерий. И той ме учи да живея отвъд. Там, където ми се струва смислено.

"Автобюс девет четиррррри ела тук?" Ноември е, вали сняг. Няма следи от автобус. Това е първият работен ден на мъжа ми в България. Пристигнал е преди няколко дни, ще живеем тук по моя молба. Много му е студено, а и започва да има съмнения дали изобщо някога ще се появи автобусът, който съм му казала да чака до университета. Пълна концентрация, за да построи изречение от десетината думи, които знае на български, търси подкрепа от други замръзнали хора на спирката. Мога само да си представям произношението и интонацията на неориентирания французин. Хората го избягват, не разбират какво пита, нито защо изобщо не си мълчи там в снега и да чака.

Професията на мъжа ми е много свързана с езика. Тук всички говореха с него английски и той така и не проговори български за две години. Не беше възможно да работи това, в което е много добър. Започнах да се досещам, че е мой ред да зарежа всичко в България, да последвам мъжа си и да започна живота си в чужбина. Отначало, съвсем отначало. И с дете на година и десет месеца.

Написахме с латински букви на листчета трите най-важни думи, които синът ми произнасяше: da, ne, voda. Преведохме ги на френски на учителката в яслите. След около седмица моето българско бебе вече очевидно се превръщаше във френско бебе...

Много се борех през годините в упоритото говорене на български, а синът ми оставаше категоричен в избора си да отговаря на френски. Докато стана на пет години, когато вече беше напълно обсебен от спорта. И точно тогава българските волейболисти направиха една фантастична серия от победи. Намерих фланелка на българския национален отбор. Никога до този момент не бях виждала моето момче толкова горд. После проговори на български – да, много плахо, но проговори – по време на ваканциите тук. Не беше възможно да го предпазя от реакции като тези спрямо баща му няколко години по-рано на спирката на автобус 94. Виждах сина си малко тъжен, ако не успяваше да изрази всичко на български. Но никога не го чух да съди реакциите към него. Моето вече голямо момче просто е толерантно.



Много пъти съм се опитвала да си представя какъв ли би бил синът ми, ако детството му приличаше на моето – в България, по време на соца. Продължавам да си представям. Но днес знам, че ако успявам да лекувам много от раните на момиченцето, което съм била някога аз, то е благодарение на детето ми. Той ме сдобрява с моята си България, когато се чувствам безсилна и отчаяна от случващото се в нея. Той продължава да не съди, а наблюдава, аргументира, обича. Моите преживявания са несравними с необятната гордост на сина ми, когато летим от щастие заради победите на български спортисти, когато слушаме изпълненията на бебешката ми приятелка – днес световна оперна прима, когато гледаме фантастичните филми на хората, с които премина младостта ми, когато им стискаме палци за най-престижните фестивали, когато, макар и отдалече, си представяме, че прегръщаме всички, които отново са на улицата, за да се прави разлика в България между морал и безсрамие, между ценности и перверзия. За нас двамата със сина ми всички тези хора представляват нашата си България. Мисля, че ако го нямаше това 14-годишно момче до мен, щеше да ми е трудно да се справя с процеса на сдобряване, с чувството на безсилие в собствената ми страна.

Днес моето момче ми изглежда смислено в България. Да е част от екип, за който трябва да се бори, за него е чест. Научи това по време на мачовете си по ръгби във Франция. Да е любопитен към "другия" или "различния", вместо да го превръща във враг, просто от страх например, за сина ми е важно, защото това е богатството на космополитния град, в който живее. Струва му се, че България би била по-толерантна, ако има повече толерантни хора, които я обичат.

Уча се. Благодарение на сина ми. И съм щастлива, когато се почувствам адекватна на света, който той избра. Отвъд границите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Бебето плувец Бебето плувец

Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ

11 окт 2017, 7290 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017, 5135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Толкова малки и така талантливи

Ако искате да знаете кои ще са звездите на бъдещето, запомнете добре тези деца

Когато нещо работи, защо да го разваляш

Тръмп иска по-добра сделка с Иран за ядрената програма, но рискува сериозен конфликт в краткосрочен и дългосрочен план

МиГ-новен лупинг

Желанието на военния министър Каракачанов да "модернизира" съветските изтребители МиГ-29 може да блокира миграцията към натовски самолети за неопределено време

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете