Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 27 сеп 2016, 11:36, 22292 прочитания

Толкова малки и така талантливи

Ако искате да знаете кои ще са звездите на бъдещето, запомнете добре тези деца

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Представяме ви ги, защото сме сигурни, че след няколко години ще ги гледаме по международните сцени. Те имат таланти, при това често не един или два. Работливи са и когато им е интересно, трудностите са забавни. Обичат да им подхвърлят предизвикателства, да се тресат в сценична треска, както и момента, в който светлините в залата угасват. Имат идеи и нямат страхове. Говорят за любимите си занимания в сложни термини, всяка минута е възможност да се пробва нещо ново, пеят АББА и "Бийтълс", свирят AC/DC, познават "Лебедово езеро"... А са на този свят едва откакто ние познаваме смартфоните. И както става ясно, когато си малък, всичко това става възможно само с две занимания седмично. Или поне толкова стигат, когато просто си роден с талант.

Рада: едно дете – много таланти


За десетте си години Рада е пробвала хип-хоп, пиано, класически балет, китара, брейк, два езика, плуване, актьорско майсторство и йога. Може да прави различни фрийзове (за секунда застава на глава, а тялото й замръзва в различна позиция), да свири Thunderstruck на AC/DC на китара, говори английски, макар и с неохота, но пък испанският й тръгва лесно и с желание. Срещам се с нея след час по висяща йога, а на срещата тя идва с колело. Макар че е във ваканция, денят й отдавна е започнал както всеки друг път – точно в девет сутринта. И изобщо не е кисела от ранното ставане, напротив – спокойна е и се усмихва.

Рада сама избира своите занимания, а с родителите си споделя само каква й е програмата през следващите дни, за да знаят къде трябва да я заведат. Казва, че обича да изпробва и така да решава дали иска да се занимава дългосрочно с нещо. Графикът й за седмицата е плод на нейната собствена организация и включва минимум две странични занимания на ден освен ходенето на училище и писането на домашни (което се случва предимно в междучасията, за да не й взема от времето за игра).

Човек би си помислил, че това е доста стресиращ начин на живот за малко дете, но Рада е едно много лъчезарно и усмихнато момиче, което обича да говори за интересите си с неповторима енергия и словоохотливост. Заниманията й в момента са "само" класически балет, английски (защото трябва), испански (защото е много красив език), китара ("защото като ходех на английски, все влизах по погрешка в стаята по китара и ми стана много интересно"), актьорско майсторство (защото "това ми е най-интересното занимание") и брейк ("защото един мой приятел ходи и ми стана любопитно").

За всяко говори с много пламъчета в очите и разказът обикновено започва с "госпожата/господинът е много мил/а и се държи много добре с нас и на мен ми е много интересно". Стреми се да улеснява родителите си по отношение на заниманията си. Например на китара се записва сама, след като няколко месеца безуспешно чака майка си да намери учител и й обясняват, че трябва да навърши поне дванадесет години, за да опита. Тогава сама си намира преподавател, а на семейството заявява: "Имам две новини: 1. Записах се на китара и имам час за утре и 2. За утре ще ми трябва китара!" Но и това е предварително прошнуровано и осигурено: няколко часа по-рано, по време на регулярното посещение при баба, половината сума за китарата вече е договорена.

Тук сигурно вече си мислите, че детето навярно е объркано между всичките си интереси и не би могло да знае върху какво би искало да се фокусира, когато порасне. Да, ама не - Рада знае! С леко притеснение споделя, че мечтата й за професия е малко странна, но все пак... когато порасне, би искала да бъде архитект, за да може сама да проектира сцените си като актриса! Това е положението.
Магдалена: балерина


Пет години балет фигурират в биографията на осемгодишната Маги. На практика не си спомня времето, когато не е била балерина. Още двегодишен падьомът й показва данни на балетна фея и година по-късно бива въведен в залата. Оттогава го прави вече пет лета поне два пъти седмично. А когато си на осем и по-голямата част от живота ти е преминал в залата зад станката, настъпват видими различия с останалите деца. Например: Маги трудно стои на едно място, но във всеки момент гръбнакът й е като струна, а краката й преминават лесно от шпиц в контрашпиц и се движат с мекотата на котешки лапички. Всичко наоколо Е балетна станка – облегалката на стола, случайно попаднал парапет, рамото на най-близко стоящия възрастен и прочее. Брадичката е високо вдигната, а кецовете, суичърът и бейзболната шапка не пречат да си представиш, че всеки момент Маги ще подскочи в пирует.



Най-голяма радост балетът й доставя преди представление, когато се подреждат танците и репетициите от два пъти в седмицата стават ежедневни. Дотук Маги е имала участия на няколко Виенски бала, на всеки Ден на детето, както и на Коледа и Великден, имала е възможност да бъде част от майсторския клас на прима балерината на Националната опера и балет Марта Петкова. Дали се притеснява преди да излезе на сцена пред публика? Получавам неразбиращ поглед и усмихнато: "Готино е!"

Трудната част са часовете, прекарани с работа на станката, където се научават най-важните уроци в балета. Това е най-дългата и усилна част от работата, която никое малко момиче, пожелало да бъде балерина, не включва в сметката. Но пък тя, от своя страна изисква цялата воля, търпение и упоритост, защото и най-леката позиция в балета изисква много повече работа и контрол над тялото, отколкото е видимо за очите. Моментът с танца, сцената и красивите костюми се случва няколко пъти в годината и зад него стоят стотици часове репетиции по трико и под строгия поглед на учителката.

Любимите неща на Маги от балета звучат вкусно: плийе, фрапе, фондю, пасе... Или като дейци на Френската революция: Ронд де Жамб Партер, Ан Деор и Ан Дедан. Показва ми ги набързо през смях. Като цяло тази бъдеща балерина не е много по обясненията и се учудва, когато я питам дали няма моменти, когато й е трудно. А когато искам да знам кое в балета е лесно и кое трудно, набързо изстрелва: "Искам по-трудното!"
Ива-Ирина: певица


Ива-Ирина е на десет. От пет години се занимава с пеене. Няма спомен как точно е започнала, но знае, че прослушването й е преминало при маестро Борис Карадимчев, който открива таланта у нея и я кани в "Пим-Пам". За Иви бъдещето, в което тя е навършила осемнадесет години и се налага да си тръгне от хора, представлява заплаха и тя искрено съчувства на всички, преминали по този път.

Ива-Ирина пее вече половината си живот два пъти седмично и репетициите са момент, който очаква с нетърпение. Харесва й всяка минутка от процеса – от разпяването до работата върху отделните елементи на песните, хореографията и, разбира се, подготовката за големите концерти.

Освен концертите с хора Иви има и други сезонни ангажименти. Заедно с няколко деца от "Пим Пам" вече няколко пъти са били на голямата сцена на операта, като част от представлението "Атила" и също като ангелския хор в оперетата "Малката кибритопродавачка" на Музикалния театър.

Ива-Ирина е вдишвала и от въздуха на залата по пиано, както и на латиноамериканските танци, но пеенето остава единственото любимо занимания, върху което концентрира цялата си енергия. В свободното си време тя обича да бъде публика на музикални представления, оперети и опери. И дори ми препоръча някои от любимите си: "Хубавата Елена", "Моята прекрасна лейди" и "Царицата на чардаша".

Иви не е от хората, които визуализират бъдещето си чрез съществуващи примери. Няма музиканти, на които се възхищава, нито любими песни. Вкъщи пее нонстоп. А песните й са собствено производство, умело акомпанирани от танци от същия творец. Никога никой не я е чувал да изпее други песни, а и тя самата не слуша музика, която не е написана от нея. Когато цялото семейно войнство започне да я умолява да изпее поне нещо от всичко, което учи в хора, Иви успешно дезертира, комбинирайки няколко произведения наведнъж в цветна китка, сътворена на момента.

Когато порасне, ще стане англичанка. Ще говори идеален английски като майка си, известния сугестопреподавател Белинда Стилуотър.

В свободното си време това дете разисква различни социални теми в създаденото от самата нея телевизионно студио на балкона у дома – например новини около известни (създадени от Иви) личности, причините, които биха могли да накарат една майка да изостави четиригодишното си дете, и много други спорни, шумни и съществени реални или измислени от нея въпроси.

Любимо й е усещането, когато излезе на сцената заедно с останалите и залата е пълна. Щом има много хора, Иви знае, че ще си изпее песните. Светлините в залата угасват и на мястото на публиката се настанява "голямо парче черен цвят". Прожекторите блестят в очите й, а тя си мисли, че "сме най-хубавата група. Тогава знам, че ще изпеем всички песни добре и всичко ще се получи както трябва".
Алеко Богданов: барабани


Не мога да си представя какво е да си на девет години, а вече да имаш цели четири години стаж като барабанист. Както и да го смятам, трябва да си започнал на пет. Пък на пет момченцата не се ли интересуваха от разни други, далеч по-детски неща?!... Е, Алеко вече е ученик в музикалното училище заедно с още "четири барабаниста, доста повече пианисти, няколко китариста и един челист" (бройната форма сме запазили в оригинал). Първият му спомен, свързан с барабани, е, когато е четири годишен. "Бяхме на една сватба и видях барабаниста. Тогава не можах да опитам, но много ми се прииска. След това казах на мама и тате и започнах да ходя на уроци при Ани Гитева във Военния клуб два пъти в седмицата. Сега уча в музикалното училище и свиря всеки ден." А всеки ден означава всеки ден по два часа в училище и поне още толкова вкъщи. През лятната ваканция Алеко играе с приятелите си едва след като е свирил час-два вкъщи, "за да не ръждясвам, както ни казват в училище". Означава също и сърдити съседи, възпитана размяна на извинения и кутии с шоколадови бонбони на Коледа и Великден. Когато си млад музикант в училище, освен математика и литература изучаваш ритмика, солфеж и музикална литература.

Като цяло Алеко се интересува от ритъма в живота. Освен барабаните обича и ксилофона. Досега не му е минавало през ума да смени инструмента или да започне да се занимава с друго. Въпреки че в промеждутъците между репетициите и играта с приятели обича да рисува и показва завиден талант, който явно е наследил от мама и тате (аниматорите Весела Данчева и Иван Богданов, по-известни като студио "Компот колектив"). Всички тефтери в чантата на майка му са изпълнени много повече с негови рисунки, отколкото с нейни бележки. Определя рисунките си "не като определен стил, а по-скоро като карикатури, които не са точно карикатури". От страниците надничат герои с интересно съдържание в джобовете, необичайни послания или "волеви брадички". Героите спадат към лесно разпознаваеми етапи от развитието на младия художник – плодов период, бандитски период, слонски период. Банан, пушеща лула мечка с рога, слон-сатир и във всяка има някаква необикновена случка.

Всъщност Алеко започва да барабани‘ за пръв път на две и половина на "Фестивал на спомените" в Бела речка. Тогава за пръв път вижда тарамбука на един уъркшоп, сяда зад нея и прекарва там повече от час в концентрирано изваждане на ритъм и звук. Това е влизането му в свиренето. Следващият път е моментът със сватбата и срещата му с Даката, който в момента е негов учител на комплект барабани. С пламъчета разказва, че в училище негов преподавател е Искра Палиева, която е дъщеря на Добри Палиев – автор на много учебници и музикалното букварче, с което Алеко учи.

Мечтата на Алеко, когато порасне, е да свири на барабани в група. Но като цяло той не мисли много за бъдещето. Изглежда концентриран върху това, което му се случва тук и сега – продукциите през учебната година, концертът, който му предстои през следващата година, упражненията вкъщи и заниманията с учителите, "за да не ръждяса". По всичко личи, че подобна опасност не грози този малък музикант, тъй като барабаните за него стоят в една плоскост с игрите с приятелите и непринуденото драскане в тефтера на мама.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Децата на майката Леда Децата на майката Леда

Животът на четири деца, запечатан в обектива на мама

6 окт 2016, 12161 прочитания

Децата, Маги и възпитанието да си еко 2 Децата, Маги и възпитанието да си еко

"Избягвам да говоря с децата си на тема храна и климат. Това, което знаят, е от примера, който им даваме", казва известната спортистка и основател на движението "Горичка" Магдалена Малеева

4 окт 2016, 75415 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Домашната класна стая

Как изглежда животът у семейство Петкови, където училището е навсякъде, учениците са членове на фамилията, а учителите са мама и тате

Купувачи във ваканция

Спадът на сделките с апартаменти по Черноморието продължава, но цените не падат

Лъжата "Калиакра"

Десет години българските правителства заблуждават ЕК, че ще защитят зоната, докато допускат инвестиционни проекти с влияние върху бъдещето й

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Висока топка

По-добрите тенис клубове в София

Хали Бери и наглите

Гневът на майката в стегнатия трилър "Отвличане"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 32

Капитал

Брой 32 // 12.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете