Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 4 окт 2016, 15:21, 73910 прочитания

Децата, Маги и възпитанието да си еко

"Избягвам да говоря с децата си на тема храна и климат. Това, което знаят, е от примера, който им даваме", казва известната спортистка и основател на движението "Горичка" Магдалена Малеева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Има жени, които могат да преобръщат светове. Магдалена Малеева, тенис легенда и екоактивист, е от тях. Без героизъм – ей така, по момичешки, даже хлапашки, просто подхваща света за някое ъгълче, повдига го, изтупва го и го застила наново. След това той е малко по-логичен, по-подреден и по-приятен за живеене. Поне този около нея.

Поканих Маги Малеева да си говорим за това как възпитаваме децата си да живеят екологично и да се грижат за света около себе си не само защото тя е създателят на движението "Горичка", но и защото е майка на три деца. "Аз две едва научих да хвърлят боклука разделно и да спират водата, докато се сапунисват в банята, пък тя с цели три се справя – казах си – със сигурност има някакъв свой оригинален възпитателен модел за споделяне." И тя ми разказа. Дали има някакъв метод... по-скоро не. Има други, естествени неща – разбиране, прощаване, компромиси, любов, игра. И най-важното – пример. Детският свят, когато го създаваш заедно с детето си, дори и в крайчетата трябва да се повдига особено внимателно. Пък Маги това си го знае по природа.

Всичко останало е в думите и примерите, които избра да сподели.


В детските ни години все още не се говореше много за екология и опазване на природата, за съжаление. Ти самата имала ли си такова възпитание у дома?
- Не специално. Спомням си, че моите родители държаха на реда. Да не минаваме по тревата, да гасим лампите. Никога не съм имала животно. Мисля, че по онова време никой не правеше толкова боклук, колкото в момента. Това е нещо, което не престава да ме шокира - количеството боклук, което създаваме.

Понякога възпитаването в нещо може да провокира децата да правят точно обратното. Как вие като родители общувате с децата си у дома?
- Точно така е и аз затова избягвам да говоря с децата ми на теми за храна и климат. Това, което знаят, е от примера, който им даваме в ежедневието си, и от това, че с нашите приятели често говорим за тези неща. Освен това децата са ни слушали да правим презентации пред много хора по тези теми. Що се отнася до глезенето и авторитета, аз съм по-строга и по-нетърпелива и самите те казват, че аз съм шефът... Което не ми е много приятно.



Как взимате решения у дома? Децата участват ли?
- За много неща участват. Аз предпочитам понякога да приема нещо, което те искат, въпреки че аз не го искам. После обаче те по-лесно приемат нещо, за което аз настоявам. Мисля, че така всички се учим на компромиси. В едно голямо семейство правенето на компромиси е ежедневие и го намирам за доста полезно за тях. Нямам формула за успех - водя се от това да казвам докъде са моите граници. Има неща, които не позволяваме. Юлия, която е на девет години, иска да ходи сама по улиците например. Сигурна съм, че ще се справи, но въпреки това не я пускаме все още, защото така смятам, че е по-добре за нея на този етап.

Да възпитаваш някого да мисли екологично е процес. Как възпитавате в това децата си?
- Почти не го правя. Те са още много малки и мисля, че ще е много лошо да им вменявам вина за неща, за които те не носят отговорност. Проблемите, които те наследяват, са причинени от нашето и предното поколение. Тези проблеми ще трябва да бъдат и решени от нашето поколение, защото просто няма време. Освен че децата ми слушат нашите разговори по тези теми и работата на баща им е свързана с производство на биохрана. Основната ценност при биохраната е, че при производството й се опазва биоразнообразието. Децата ми чуват за това и един ден ще осъзнаят какво е и колко е важно. Що се отнася до някакви конкретни неща в ежедневието ни... Ами, когато Юлия се роди например, си поставих за цел да не й купя нищо. И почти успях за поне две години. Всичко сме разменяли с приятели, не съм купувала колички, легла и прочие. Не съм боядисвала детски стаи. Нина, която е на четири години, все още си е при нас в спалнята. Юлия, когато беше на две годинки, имаше поне десет чифта обувки и любимото й нещо беше да казва кои кой й ги е дал. И с Нина е така. Все пита: "А това кой ми го подари?" Абсолютно избягвам употребата на "ще купим" при решаването на някакъв проблем. Първо е "ще го дадем на дядо да го поправи" и "ще вземем назаем". Имаме и правило, че неща се купуват само за рождени дни. Иначе само ако много ни трябват или е нещо, с което ще си играят много дълго време и ще го ползват дълго. Като цигулка например (смее се). Нямам правила - правя това, което правя със себе си. Опитвам се да ползвам градски транспорт, ако не бързаме много, и много ме дразни, че се оплакват и са свикнали толкова с колата (живеем в Симеоново). Някой път ще им покажа сметището в Суходол. Децата ми са ме чували и да правя забележки на хора да престанат да им правят подаръци. Освен това все още не държим толкова на външния вид и всичко се носи до скъсване. Що се отнася до храната, държа ежедневно да ядат плодове и зеленчуци. Извън дома може почти всичко, но вкъщи не купуваме боклуци. Залитанията на тема храна имат своите психологически последствия, затова внимавам.

В консуматорския свят, в който живеем, на децата понякога им е трудно да разберат защо например не им е нужен пореден таблет или пък защо не е добре да ядат вредна храна. Как им обяснявате тези особености така, че да разбират?
- Да, трудно е, защото това е светът, в който живеем. Свят на изобилие, което почти веднага отива на боклука - статистика. Но не децата са виновни за това. В такива случаи отново опитвам с пример и съм благодарна, че имаме приятели с подобни убеждения и те не се чувстват прекалено различни. Опитвам се да обясня нещата по прост начин - че ако много гледат екрани, няма да им работи въображението, а е много важно да можеш да измисляш сам. Имаме само един таблет у дома и трябва да го споделят. Чудесно упражнение. Не носим таблет, когато пътуваме, на моя телефон няма игри. Понякога са ме виждали да си харесам нещо в магазин и да кажа: "Май нямам нужда от това нещо!" (Но това не ми пречи да му се порадвам.) Също нямам нищо против да играят на таблета, стига да развиват достатъчно социалните си умения, да имат много свободна игра и движение. И както ти казах, купуваме неща само за рожден ден, с малки изключения. Е, бабите и лелите развалят дисциплината...

Има ли нещо във връзка с природния начин на живот, което си научила от децата си?
- Да - че храната е много по-вкусна, когато си я набереш сам. Забелязала съм, че така опитват неща, които иначе не биха опитали. Хубаво е да знаят откъде идва храната и че не е нещо, което се вади само от кутии.

Имаше едно популярно видео в интернет с едно американско момченце, снимано от майка си в колата. Плачеше искрено, страдаше за това, че хората избиват животните и рушат планетата. Казах си, че щом има такива деца, има надежда. Ти как мислиш?
- Да, има надежда. Мога да кажа, че у моите деца не съм забелязала някаква особена загриженост, но не бързам. Въпреки това Юлия по собствено желание е правила за училище представяния на тема климат, пластмаса и храна. И все пак трябва да кажа, че не става дума за спасението на природата. Тя ще оцелее. Въпросът е с хората какво ще стане и как ще се справим с всички климатични бежанци например.

Кои са най-важните неща, които искаш вашите деца да имат в живота си – и материални, и нематериални?
- Материалните са храна, вода и въздух, по възможност чисти. Нематериалните - обич, приятели и любопитство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

RE: По-човечната логика 1 RE: По-човечната логика

3 окт 2016, 17488 прочитания

K:ids репортерите K:ids репортерите

Едно кутре има дом, спасено е лястовиче, а за градската среда и хората с мисия има кой да се грижи

2 окт 2016, 10776 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Пловдив
Регионален бизнес Пловдив

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Децата на майката Леда

Животът на четири деца, запечатан в обектива на мама

Къде изчезнаха реките

Европейската комисия започна пилотна процедура срещу България заради сигнали за проблеми при водните централи

Мадрид и Каталуния отново на ръба

Обявеният за октомври референдум за независимост на автономната област за пореден път изостри отношенията с централното испанско правителство

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Непознатото момиче

Новият филм на Братя Дарден е за драмата на човека със съвест

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2017

Капитал Daily

Брой 97 // 28.06.2017 Прочетете