Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 сеп 2017, 10:45, 1924 прочитания

RE: Детски приятелства

Тази година в "Капитал Kids" говорим точно за това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Как ме оценяваш?

Четири различни системи за оценяване в училище

3 сеп 2017
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Не си спомням как точно сме се запознали. Помня обаче лизнатото й бретонче и по момчешки късата коса. Помня и как се катерехме по катерушките в детската градина и можехме да висим на най-високото и да си бъбрим с часове. Идея нямам за какво толкова сме си говорили! По едно време обичахме страшните вицове: "Момиченце, момиченце – казали белите обувки – ако искаш да видиш кой ще убие майка ти, качи се на втория етаж..." Ъъъъъх... Тръпнехме от ужас, докато си преправяхме гласовете, за да изиграем страшното, и се успокоявахме една друга, че това е само "наужкимска работа". Един път даже толкова се увлякохме в нашите истории на върха на катерушката, че учителките бяха прибрали групата и бяха заключили вратата, та се наложи да ги ядосаме, като ги накараме да ни отворят. И тогава тя го отнесе.

Александра, моята първа и най-ранна детска приятелка, още по онова време си беше борец за справедливост. Хвърляше се да адвокатства на онеправданите деца, обясняваше на учителките някои казуси от ежедневния ни живот в градината и ме защитаваше огнено от всичко и всякакво. Аз бях леко смотано детенце – все ми беше неудобно, не намирах смелост да се изкажа или не вярвах, че някой ще ме чуе. Тя обаче имаше от всичко това и за двете ни. Отплащах й се с разкази за видяното по телевизията, защото семейството й беше от малкото останали тогава без телевизор у дома и на нея това удоволствие й се струваше вълшебно. И с детско приятелство в най-чист вид – играем, дояждаме си взаимно храната, преструваме се, че спим следобед, не се топим една друга...
После се изгубихме. Пръснахме се по училищата в първи клас, направихме нови приятелства и по ирония на съдбата нито един път не се засякохме на някоя софийска улица или в някой магазин. Когато я видях отново, бяха минали двадесет и пет години, а нас най-официално ни запознаха по работа. Разбира се, за всеобща изненада прихнахме да се смеем – хората наоколо нямаше дори как да си представят, че точно тези двете са прекарвали заедно часове на върха на детска катерушка. И, както става с детските приятелства, продължихме оттам, където бяхме спрели преди толкова време. Наваксахме с биографичните уточнения, напаснахме си възрастните характери и чувство за хумор и си продължихме приятелството. Новото старо приятелство, което не може да бъде като никое друго.

Тази година в "Капитал Kids" говорим точно за това детско приятелство. За хората, които сме срещнали, преди да станем това, което сме днес. За тези, които ни познават в началото на пътя ни, когато самите ние не сме били още наясно кои сме. Това са кратките истории на приятелите по чин или столче в детската градина, на тези, с които си се запознавал на игра и в името на играта и които и днес са част от живота ти. В този наш експеримент се включиха три двойки приятели, които, нищо че днес са сериозни, възрастни хора, когато са заедно и говорят един за друг, са си онези хлапета от миналото. Заедно с тях своите сегашни най-добри приятели разказват, рисуват и обясняват няколко съвременни деца. И най-хубавото е, че техните първи приятелства се случват точно така, както са се случвали и нашите – спонтанно, безрезервно, с харесване и детска обич.
Иначе из страниците на нашето училищно списание ще срещнете, както винаги, по малко от всичко, което засяга класния и извънкласния живот на децата и техните родители. Този път из него шестват забавни зъболекари, бебешки треньори по плуване, сериозни и ведри психолози, учители по изкуства, танцуващи и спортуващи натури, хиперактивни деца и суперпротективни родители, шарени хапчета, възпитателни методи и дори един цял Стив Джобс във вид на образователен модел. Тук в свое съкровено пространство са и две майки, за чийто статут обществото си има определение – "самотни". Самотни, защото са отгледали децата си сами. Само че последното нещо, което ще си помислите за тях, след като прочетете техните изповеди, е, че страдат от самота. И как да е другояче - та нали имат децата си?!

Накрая да ви доразкажа за моята първа детска приятелка Александра. Днес не е лизната и има дълга черна коса. Разказваме си страшни и смешни неща, без да се налага непременно да сме на върха на катерушката – и с чаша вино ни е окей. Тя е човек, на когото не мога да се сърдя, че ми вика Миме. Аз пък съм единствената, която има правото да я нарича Сашка. Взаимно можем да си разлаем кучетата дори публично, но сме приели това като част от играта и дори цупенето ни минава бързо, както в детската градина. Тя продължава да ме защитава винаги и за всичко, нищо че вече не съм онова смотано детенце, на което все му беше неудобно. Нея ако питате, не е съвсем така, защото в очите й съм "прекалено деликатна". В моите пък тя е пълен, завършен, истински и неповторим приятел. Само си представете – тя е единственият човек след майка ми, който ми е прибирал в чантата си неизядените сандвич и шоколадче от самолета, за да мога да си ги хапна по-късно, когато огладнея. Просто защото й е важно да ми е добре...


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Спортът като умение да губиш Спортът като умение да губиш

Защо в живота упоритият в тренировките е по-големият победител от шампиона

18 сеп 2017, 2565 прочитания

Учители отличници Учители отличници

Десет вдъхновяващи примера на преподаватели от цял свят, за които да научиш някого на нещо е далеч от това да му изпееш урока

16 сеп 2017, 2608 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Как ме оценяваш?

Четири различни системи за оценяване в училище

МОН dieu

Как (не) се харчи един милиард

Докога ще растат заплатите

Ако доходите ви не се увеличават през последните години или не си вършите добре работата, или сте на грешното място и в грешния сектор

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 16.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете