Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 сеп 2017, 10:43, 5925 прочитания

Изкуството да преподаваш изкуство

Възпитанието на красота у децата през погледа на трима арт учители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Първият учебен ден в числа и графики

Статистиката показва все по-малко деца и по-възрастни преподаватели

14 сеп 2017

Чували ли сте историята за Уинстън Чърчил, който, като министър-председател на Великобритания бива помолен да намали субсидирането на изкуствата, за да се инвестират нови средства във войната? Не харесвам Чърчил заради пагубното му отношение към България, но ако има нещо, с което печели част от симпатиите ми, са думите му в онзи ден: "Ако намалим от средствата за изкуство, за какво тогава водим тази война?".


Провокирани от тези думи, а и от факта, че у нас образованието по изкуства винаги се е приемало за несъществено и някак просто "разтоварващо" от сериозната програма, решихме да обсъдим темата за училищното образование по изкуства с тези, които го преподават. Така от първа ръка можем да разберем дали държавата ни има същото благосклонно отношение към възпитаването на красотата в училище като това на Уинстън Чърчил, или Министерството на образованието е обявило военно положение. И ако е така, има ли изход от него. Преподавателите, с които разговаряме, имат опит в държавното образование, но по различни (или пък не съвсем) причини към настоящия момент преподават в частни училища.
Георги Москов

Георги Москов е преподавател по рисуване в частно училище за чужди езици и изкуства "Артис". Работи там от десет години, защото му харесва усещането да предава своята страст към изкуството на учениците си. Когато го попитахме каква е причината да се занимава с това, отговори: "Беше "златното" време на чалгата. Реших, че трябва да се направи нещо."

Как приемате своята роля като преподавател по изкуства?
- Човек трябва деликатно да помага на децата да навлязат в техниките на рисуване, да овладеят занаята и накрая да ги накараш да забравят наученото и просто да се изразяват чрез визуалния образ.

Коя част от работата ви е най-голямото предизвикателство?
- Трудността е, когато ги учиш да не изгубят себе си. И когато овладеят натурното рисуване, да ги накараш да рискуват – да излязат от зоната си на комфорт и да се изразяват експериментирайки. Не бих искал да приемат часовете по изкуство като задължение, а като възможност...

Вече има училища, в които децата получават образованието си чрез изкуството. Какви са предимствата на ученето през призмата на изкуството?
- Емоцията... Конфуций е казал: "Чух и забравих,
видях и запомних,
преживях и разбрах..."

Защо ученето на изкуства е важна част от образованието?
- Проблемът на много хора е, че израстват интелектуално, но са емоционално незрели. Срещата с изкуството и опита да можеш да изразиш себе си води до креативност и освобождава духа. Когато се прави искрено и със страст, това е нещо, което развива интуицията.

Какво би се променило, ако се промени отношението на образователната система към ученето на изкуства – идеята, че рисуването, танците и музиката са "развлекателни" предмети, които се използват за отдих между "сериозните"?
- Много е важно изкуството да е развлечение (теорията за изкуството като игра). Но за да не се вкопчат в занаята и да разберат децата, че натурното рисуване е само пътят, а крайната дестинация е свободата - за тази цел трябва самият преподавател да е артист и свободен. И е много важно да не ги занимава със себе си, а да помага за тяхното израстване.

С какво бихте искали вашите ученици да запомнят заниманията с вас?
- С чувството на свобода.
Цвета Петрова

Цвета Петрова работи в няколко образователни центъра, където преподава "Графика", "Стъклопис", "Рисуване", "История на изкуството" на деца и на възрастни. Започва да преподава покрай докторантурата си в сферата на изкуството и художественото образование. Приема ролята си на учител като мисия за преборване на стереотипите, с които хората са израснали, но работата винаги й се отблагодарява със солидно дози вдъхновение, което впоследствие се връща към нея.

Как приемате своята роля като преподавател по изкуства?
- Да преподаваш изкуство е нещо специално, също така изключително отговорно. Да изградиш естетически усет у някого е голямо предизвикателство, също както и да пребориш стереотипите, с които той расте или вече е израснал. Трудно е да помогнеш на някого да разбере "странната" изложба или да го убедиш да посети галерия в единствения си свободен ден.

Коя част от работата ви ви харесва?
- Харесвам това, че вдъхновението е двустранно. Самата аз се вдъхновявам, наблюдавайки целия този процес, и превръщам вдъхновението в някаква форма на изкуство. Да събудиш у някого желанието да твори действа наистина мотивиращо.

А кое е най-голямото предизвикателство?
- Да успееш да убедиш децата или възрастните, че има смисъл в това да развиват художествените си заложби, че креативността помага в много ситуации, както и да им помогнеш да разберат, че като всяко друго занимание изкуството също така изисква постоянство и работа.

Има ли разлика в отношението към изкуството като училищен предмет спрямо останалите? Това само в България ли е?
- Разбира се, че има. Маргиналната позиция на художника в българското общество определя и отношението към изкуството в българското училище. Часовете по изкуство изначално са крайно недостатъчни, а новият закон за предучилищното и училищното образование от август 2016 година ги направи още по-оскъдни. Резултатите вече са налице.

Часовете по изкуство би трябвало да изграждат естетически усет у подрастващите, така че в края на обучението си те да познават основните процеси в изкуството, но на практика това не се случва. Часовете се считат за второстепенни, маловажни. Повечето ученици завършват средното си образование, пропускайки дори факта, че има учебници по изобразително изкуство. Наложило се е виждането, че часовете по изкуствата са само за даровитите деца, че те изграждат бъдещи художници, а не е така. Целта е децата да изградят навици, които да им помогнат да ценят изкуството. Часовете по изкуство трябва да им помогнат да развият креативността си, която ще им е от полза в която и да е професия. Естествено, изкуството може да им помогне да изградят в себе си мисленето, а и свободомислието, от което всеки има полза.

Има ли добър пример в преподаването на изкуства в България или извън нея, който бихте искали да видите реализиран в нашите училища? Разкажете за него?
- Добри примери има, разбира се. Има и в България, има и навън. Липсата на изкуство в училище дава поле за изява на немалко центрове и ателиета от частния сектор, които прилагат добрите примери и програми от чужбина.
Аз смятам за добър пример от чужбина, който вече навлезе и в България, посещението на галерии с цел запознаване с творчеството на даден художник и рисуване на копие/реплика на негова картина, която е включена в изложбата. Също така харесвам изучаването на история на изкуството от деца – т.е. рисувайки, прерисувайки, правейки реплики на известни произведения, те биват запознати с някой художник, епоха или стил, макар и фрагментарно. Някои от репликите, които те създават, са изключително оригинални и идейни и те карат да се замислиш, да погледнеш творчеството на даден художник и от друг ъгъл.
Златина Владимирова-Йовчева

Златина е артист-балетист и балетмайстор-педагог, което означава, че има опит от всички страни – на ученик на изкуството, на професионален артист и на преподавател. Това, с което се занимава в момента, е балетна школа "Финес", която създава заедно със съпруга си Александър Йовчев преди 11 години и преподава класически балет и модерен танц на деца от 3 до 18 г. и възрастни. Има зад гърба си опита на преподавател в държавно училище, но тъй като уроците по балет не са част от класическата учебна програма на Министерството на образованието, Злати намира поле за изява в сферата на частното образование. Ето как започва работа едно от най-посещаваните балетни училища в София, където десетки малки бъдещи балерини тичат за уроците си всеки ден. Срещаме се и със Злати, за да разберем как вижда възможностите за образованието по балет да навлезе по балетни палци в училищата у нас.

Как приемате своята роля като преподавател по изкуства?
- Израснах с изкуството и то е неразделна част от мен. То ми помага да живея пълноценно, с отворени сетива към заобикалящия ме свят. Изкуството е любов. Изкуството е свобода. Изкуството е всичко онова, което ми липсва в реалността. То ме спасява понякога и от мен самата. С изкуството можеш да полетиш нависоко или да се гмурнеш надълбоко. Ролята на педагога е мисионерска. Той подава ръка на ученика и го повежда по верния път, а след това го пуска да продължи пред него напред.

Коя част от работата ви е най-голямото предизвикателство?
- Проявата на деликатност, разбиране и толеранс спрямо хората, които натрапчиво проявяват арогантност и ниска ценностна система.

Вече има училища, в които децата получават образованието си чрез изкуството. Какви са предимствата на ученето през призмата на изкуството?
- Призмата на изкуството е един стремеж към съвършенството, по пътя на който се развива верен естетически вкус за красиво и грозно, добро и зло и пр. Обогатявайки палитрата на своята душевност и емоционална интелигентност, ние водим по-пълноценен, по-осъзнат начин на живот. Откриваме по-лесно баланса и хармонията вътре в нас. Изкуството стимулира фантазията ни и ни кара да гоним мечтите си, да преследваме щастието си.

Защо ученето на изкуства е важна част от образованието?
- Светът на изкуството е прекрасен. Контактът с него е много интимен. Няма правила и граници за фантазията и всеки дръзнал да влезе в него е смел творец със свое въображение. Даването на това авторско право увлича децата и ги прави активни, емоционално възбудими. Посредством изкуството се оцветява материята на науката и тя става по-достъпна и осезаема за разбиране и запомняне от децата. В изкуството няма бариери и много лесно се приближава науката към света на детето.

Какво би се променило, ако се промени отношението на образователната система към ученето на изкуства – идеята, че рисуването, танците и музиката са "развлекателни" предмети, които се използват за отдих между "сериозните"?
- Изкуството е потребност, храна за душата. Независимо от етикета и мястото което му отрежда образователната система, то е навсякъде около нас, а проявлението му е възможност да "отворим" очи и да му се насладим. Досегът с изкуството ни вълнува и променя. Неусетно то ни облагородява, провокирайки закърнялата ни чувствителност.

С какво бихте искали вашите ученици да запомнят заниманията с вас?
- В работа си като педагог вярвам, че стремежът към красивото и доброто ни прави по-човечни и истински хора. Бих искала учениците ми да отворят широко очите си, да не спират да мечтаят и да запазят любовта в сърцата си.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Бебето плувец Бебето плувец

Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ

11 окт 2017, 7832 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017, 5584 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
RE: Детски приятелства

Тази година в "Капитал Kids" говорим точно за това

Твърде бързо, за да е хубаво

Вече се чуват предупреждения, че препускането на румънската икономика с ръст от 8.6% може да доведе до катастрофа

Милиардерски консорциум за СМЕ

Някои от най-богатите хора в Чехия и Словакия искат да купят собственика на bTV

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

Северни пиеси

Новата колекция YPPERLIG представя сътрудничество между ИКЕА и HAY и е истинско събитие

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете