Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
18 сеп 2017, 15:04, 2675 прочитания

Спортът като умение да губиш

Защо в живота упоритият в тренировките е по-големият победител от шампиона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Поумнелите часовници

Новите спортни аксесоари могат да измерят не само скорост, но и пулс и максимален обем на кислорода

8 сеп 2017
Свръхамбициозните родители, които искат да превърнат детето си в машина, често се сблъскват с реалността на ниското самочувствие и комплексите за малоценност на детето им, когато му е отнето удоволствието от спорта.

"Да побеждаваш не е най-важното. То е единственото", е казал легендарният играч и треньор по американски футбол Винс Ломбарди. Това може да е добра мотивация за големите спортисти, но не и за малките у дома. Без значение дали тепърва започват да тренират волейбол, футбол, или вече имат син колан по карате и десетки купи и медали, не им позволявайте да загубят най-важното – удоволствието от спорта. Разговаряме със семейния психолог Анна Жукивская и собственика на първия за България детски център The Little Gym Мартин Петров за нефизическото значение на спортуването при децата, за правилните начини да губиш и за отглеждането на бъдещи победители в живота.

Когато бях на девет години, реших, че мога да стана детето-чудо на българския тенис. Екипирах се с най-добрата ракета, с нови маратонки и в ранните юлски сутрини търчах на корта, опитвайки се да координирам крайниците си и хвърчащите към мен топки. Научих се на що-годе сносен бекхенд, но след месец реших, че спането до късно ми е по-важно и че тенисът просто не е моето призвание. Подобен опит имах и с плуването. След няколко нагълтвания с вода и един лек, но много по-драматизиран от мен челен удар със стената на басейна се отказах от надеждите си да стана българската Франциска ван Алмзик.

Може би никога не бих могла да имам кой знае какъв талант или отличия в спорта, но днес съжалявам, че не дадох шанс поне на някое от тези занимания за по-дълго от месец. Двайсет години по-късно осъзнавам, че спортът е много повече от купи, медали, дисциплина или добра фигура.

"Характерът на децата, както и техните морални устои се формират чрез игра и спорт - способността да спазваме правила, да си чакаме реда, да не избързваме, да се стремим към подобрение са от изключителна важност за по-нататъшното психично, емоционално и когнитивно личностно развитие", твърди психологът Анна Жукивская. "Практикуването на спорт подобрява паметта, развива познавателните способности, координацията, устойчивост, дисциплина. Освен това чрез спорта децата формират приятелства, понякога за цял живот. Множество изследвания сочат, че децата, които са активно спортуващи, се справят по-добре в училище от техните съученици, които не отделят време за физическо развитие. В спорта се учим и на социални умения - как да общуваме заедно, как да се справяме с трудни ситуации като загуба."

Всичко или нищо



Макар самата аз да бях далеч от спортните игрища, имах приятели, които не само тренираха редовно, но и постоянно участваха в състезания. Именно тогава си проличаваха характерите им. Забелязах, че има огромна разлика в тяхното отношение към победите и загубите, а впоследствие и в отношението им към нас, останалите.

След като спечелят златото, някои започват да се хвалят, стават арогантни и надменни. Други лъжат или спорят, за да си осигурят първото място. Трети, ако загубят, започват да плачат, депресират се или направо се отказват. Други пък избиват комплексите си и стават нападателни. Победата може да е вълнуваща, а загубата - разочароваща. Начинът децата да се справят и с двете, е да осъзнаят, че това са временни състояния.

"По принцип победата/загубата трябва да се разглеждат като резултат в спорта - крайна точка. Акцентът е хубаво да е в процеса на спортуване - какво сме научили, какво сме развили, докато сме играли определена игра, как сме се чувствали. Има определена разлика във възприятията за загуба и победа при по-малките и по-възрастните спортисти в зависимост от очакванията, инвестираното време в спорта, изискванията от треньори и близки. Когато загубата и победата се асоциират със собствената стойност, тогава става наистина "на живот и смърт" и е единственият аспект, който интересува спортиста", казва Жукивская.

Различните спортове оказват различно влияние върху децата и тяхното отношение към играта. В колективните спортове загубата е обща и отговорността е споделена. В индивидуалните - един човек носи както тежестта на загубата, така и гордостта от победата.

"В отборните спортове има едно здравословно съревнование - имаме разпределение на ролите - капитанът е човекът, към когото са обърнати погледите след победа и загуба, но все пак отговорността е най-вече обща", казва психологът. "В зависимост от това какъв е спортът децата се учат да бъдат част от отбор - да споделят отговорността с другите играчи, да уважават ролята на всеки от тях. Не всяко дете може да стане отборен играч. При индивидуалните спортове се развиват основно лидерски качества - самоинициатива, добро самочувствие, способността за поемане на отговорност."

Въпреки разликите загубата както в индивидуалните, така и в колективните спортове може да е съкрушителна за децата. Жукивская съветва да им покажем, че тя може да е научен урок, който да им помогне да се справят по-добре следващия път. Пък и в крайна сметка няма спортист, който никога да не е губил. Дори баскетболната легенда Майкъл Джордан в края на кариерата си стига до заключението, че загубата не те прави лош състезател.

"Пропуснах повече от 9000 изстрела в кариерата си. Загубих почти 300 мача. 26 пъти ми се доверяваха да направя финалния и решаващ изстрел и аз пропусках. Провалях се много пъти в живота си. И точно заради това успях", споделя той.

Ролята на родителите

Отношението на децата към победите и загубите се заражда първо вкъщи. Според психолога свръхамбициозните родители, които искат да превърнат детето си в машина, често се сблъскват с реалността на ниското самочувствие и комплексите за малоценност на детето им, когато му е отнето удоволствието от спорта.

"Много често родителите са тези, които се карат на децата си, че са загубили. "Е, как можа така да играеш!" е репликата, която лесно може да демотивира едно дете и то да си намери причина да спре с този спорт", казва тя.

Ако от малки им втълпявате, че победата е всичко, в някакъв момент те ще забравят всички останали причини, поради които са започнали да спортуват. По-добре пробвайте следното: научете ги, че резултатът след състезанието ще е един и същ - ако спечелят, ще стиснат ръцете на останалите играчи и ще се приберат вкъщи, където ще ги поздравите за доброто представяне; ако загубят, ще стиснат ръцете на останалите играчи и ще се приберат вкъщи, където ще ги поздравите за доброто представяне. Друго, което можете да направите, е да се настроите на емоционалната вълна на малкия състезател.

"Загубата в никакъв случай не трябва да се усеща като единственото нещо, което да определя настроението на детето след игра. Нека родителите задават въпроси, отворени при възможност, като например: коя част от играта най-много/най-малко ти хареса; кое беше най-доброто нещо, което направи по време на играта; доволен ли си от усилията, които положи; какво различно би направил следващия път; какво беше най-ценното, което научи по време на играта", съветва Жукивская. "Ако детето е разочаровано от играта, подкрепете го в емоцията му, не му казвайте: "Няма значение." Посочете му къде се е подобрило, уверете го, че се забелязва развитие. Кажете му, че се гордеете с него! В никакъв случай не го сравнявайте с други играчи или с вас, когато вие сте били на неговата възраст и колко по-добре сте се справяли от него. Това единствено ще засили чувството, че не е достатъчно добро в този спорт, ще таи негативни емоции към вас, чувство за вина. И рано или късно ще се откаже."

Да спортуваш, без да се състезаваш

Да развива всестранни умения у децата, без да ги конкурира, е мотото на детския център The Little Gym. Неговата програма е разработена през 1976 г. в САЩ и е разпространена като франчайз в над 300 клуба в 29 държави по света, отскоро и у нас. Може да се посещава от деца между 4-месечна и 12-годишна възраст. В центъра на базата на физически упражнения, музика и игри, се изграждат двигателна култура, когнитивни и социални умения.

"Нашата философия е малко по-различна – средата при нас е несъстезателна. Ние не поставяме децата в конкуренция едно с друго по отношение на дадени спортни умения, а по-скоро се опитваме да поощрим всеки техен успех", казва Мартин Петров, собственик на центъра. "Когато нещо не е съвсем добре направено, се опитваме да им покажем как да го направят. Идеята на този подход е, че се подпомага изграждането на увереност и самочувствие у децата, че те могат да се справят в една тясно спортна среда. Но, реално погледнато, това е умение, което те после изваждат извън залата и го прилагат в ежедневието си, в училище, в семейството, с приятелите."

Според Петров несъстезателната среда не прави децата по-малко амбициозни, а по-скоро ги учи да гледат по-философски на спорта, да работят по-добре в екип и да си помагат.

"Има научни изследвания, които сочат, че децата по естеството си не са конкурентни. Даже напротив, повечето деца всъщност, поставени в конкурентна среда, не дават най-доброто от себе си. Не знам до каква степен е естествено това съревнование, което е много характерно за днешния свят - и между малки, и между големи. Не знам дали като социални същества не сме направени по-скоро да си помагаме и да постигаме общи цели", казва той.

Мотото на програмата е, че това е "трамплин към приключенията на живота".

"Децата действително растат по-уверени, некомплексирани и вярват, че могат да успеят във всичко, с което се захванат. Това е нещо, което аз лично виждам с очите си всекидневно", казва собственикът. "Родителите също виждат, че децата израстват уравновесени и балансирани, което наред с чисто спортните умения, които усвояват, а те изобщо не са малко, всъщност ги подготвя за всякакъв вид ситуации в житейски план."

Бъдеще в минало време

Какви хора ще станат малките спортисти и какво ще е отношението им към победите и загубите в живота зависи до голяма степен от това, което са научили като малки. Без значение дали ще продължат да се занимават професионално със спорт, или ще изберат съвсем различно поле за изява, у тях винаги ще дреме онзи малък състезател – този, който след загуба се скъсва от рев, или онзи другият, който не се отказва, а продължава да тренира още по-усилено.

"Ако хората са се научили да гледат на спорта като на процес, а не като на "или победа, или нищо", при всички положения ще възприемат загубите и провалите в професионалния си живот като стъпки в развитието, а не като определящи настроенията, мотивацията, нагласите към работата", твърди Жукивская. "Ако загубите могат да ги мотивират за подобрение, тогава и успехът идва."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стив Джобс като педагогически модел Стив Джобс като педагогически модел

Във Steve JobsSchools децата работят по индивидуална програма, оценява ги софтуер, а учителят е техен ментален треньор

15 сеп 2017, 3575 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

4 сеп 2017, 2699 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Учители отличници

Десет вдъхновяващи примера на преподаватели от цял свят, за които да научиш някого на нещо е далеч от това да му изпееш урока

Инвестиция на върха на вилицата

Тестовете за хранителна непоносимост могат да се окажат полезни и за здравето, и за портфейла

Еднолична банка "Мавродиев"

Бившият председател на КФН и лоялен негов служител от комисията са избрани за директори на държавната ББР

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете