Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
26 сеп 2017, 16:40, 2059 прочитания

Хапче в чекмедже

Пребиотици, пробиотици и хранителни добавки за децата – нищо лошо, стига да са препоръчани от лекар

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
"Открих великолепни витамини за детето си! Благодарение на тях то не е боледувало от 2 години!", пише ентусиазирано майка в произволно избран родителски форум в интернет. "Купих пробиотик, който спаси бебето ми. Нищо друго не помагаше", споделя друга, посочвайки вълшебната панацея. Ако се оставим на онлайн родителския опит, ще научим имената на какви ли не шарени хапчета, благодарение на които децата на участниците във форума уж са здрави и, вярваме, щастливи. Доколко обаче може да се доверим на хвалебствията им? Има ли истерия по пробиотиците и как да даваме адекватно хранителни добавки на малчуганите? Задължителна ли е консултацията с медик, преди да сме се снабдили с поредната доза полезни хапчета, която да отлежава в чекмеджето с лекарствата? На тези, а и още въпроси, специално за "Капитал Kids" отговаря д-р Елена Лазарова, педиатър и детски гастроентеролог в "Аджибадем сити клиник болница Токуда" в София.
Коя е д-р Елена Лазарова?
Д-р Елена Лазарова завършва медицина в Медицинския университет в София през 1984 година. Има две специалности – "Педиатрия" и "Детска гастроентерология". Работила е дълги години като главен асистент в Клиниката по детска гастроентерология към Университетската детска болница. Има множество научни статии и участия в национални и международни конгреси по педиатрия и гастроентерология. Специализирала е гастроентерология в Холандия през 1995 г. Преминала е и специализация в болниците на "Токушукай" в Япония.

Д-р Лазарова, какво трябва да направим за децата си, за да повишим имунната им система?
- Най-важното е още от раждането максимално дълго да кърмим бебето си. По-добър стимул за имунитета и въобще за здравето на децата от майчината кърма няма. Доскоро имаше залитане към адаптираните кърмачески формули. Смяташе се, че те превъзхождат майчиното мляко. Сега се опитваме да върнем интереса към кърменето с оглед неговите абсолютни доказани във времето благоприятни въздействия върху човешкия организъм - превенция на затлъстяване, захарен диабет, алергични заболявания.

Колко време да кърмим?
- Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене излезе с препоръка кърменето да е минимум 4 до 6 месеца. Ако може да е по-дълго, това би било по-добре за кърмачето. Приемът на майчино мляко трябва да върви паралелно и с правилно и своевременно захранване на кърмачето.

От каква възраст да започнем да даваме хранителни добавки на децата си?
- Хранителните добавки първоначално не са необходими. Едно рационално хранене, съобразено с възрастта на детето, осигурява необходимите хранителни градиенти и витамини. Правилното разнообразно хранене гарантира това. От 2016 г. от Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене препоръчват захранването на децата да става от 4 и половина месеца и не по-късно от 6-я месец. От 17-а седмица децата трябва да бъдат захранени със зеленчуково пюре, богато на желязо, месо и зърнени каши, които съдържат всички витамини от група Б. Правилното хранене е напълно достатъчно за адекватен внос на всички микроелементи и витамини в организма на детето.

Пробиотици и пребиотици

Да се върнем на имунитета на децата. Освен кърменето какво друго можем да правим за децата си, за да са здрави?
- През последните години изключително много се прилагат т.нар. пробиотици и пребиотици.



Каква е разликата между двете?
- Пребиотиците са несмилаеми олигозахариди - захари, които стигат до дебелото черво, там се разграждат от съществуващата чревна флора и осигуряват нормална чревна флора, подобряват неговата функция. А пробиотиците са полезни живи микроорганизми. Можем да се гордеем, че българите сме едни от първите, които откриват пробиотиците. Откривателят на щама Lactobacillusbulgaricus (микроорганизъм, използван за производство на кисело мляко) е българин – д-р Стамен Георгиев, който описва бактерията през 1905 година. Разбира се, през следващите години изключително много се работи върху тяхното клинично приложение за повлияване на т.нар. чревна микрофлора или т.нар. чревен микробиом на хората. Т.е. търсят се начини за създаване на балансирана чревна флора, която да подсигурява нормално усвояване на хранителните градиенти, нормален локален имунитет, който да се справя с всички вредни чревни инфекции, с които ние винаги се срещаме. И разбира се, с някои хронични заболявания.

Всеобщо мнение е, че когато детето взема антибиотик, трябва задължително да пие и пробиотик?
- Това е най-популярното становище. Много майки коментират във форумите, че задължително трябва да се приема пробиотик заедно с антибиотика, но на практика се оказва, че не всички пробиотици са подходящи. Съществуват над 500 вида пробиотични щамове - за някои от тях са проведени проучвания и се знае в известна степен, че повлияват конкретни заболявания. При останалите нещата са спекулативни.

Това означава ли, че винаги изборът на пробиотик трябва да бъде консултиран със специалист?
- Абсолютно! Отделните групи пробиотици имат различно клинично приложение – за отделни групи заболявания и състояния. Например доказано е, че една част от пробиотиците могат да се използват за профилактика на атопичен дерматит, а други влияят благоприятно при хронични заболявания на червата. Правилният пробиотик се определя от лекаря.

Хранителните добавки

Освен пробиотици и пребиотици майките често дават и хранителни добавки на децата си...
- При хранителните добавки има много, много залитане. Не всички от тях са панацея. Не всички от тях имат 100% ефект. По-скоро ефектът е успокояване на родителите, че наистина правят максималното, за да може да оздравее тяхното дете по-бързо.

Има ли хранителни добавки, които не трябва да даваме на децата си?
- Няма регламентирани такива. Затова и те се продават без контрол. Във всяка аптека на първите рафтове са подредени хранителни добавки, за които няма гаранции за качество от страна на държавата.

Това крие ли рискове?
- Крие рискове, разбира се. Голяма част от хранителните добавки нямат клинични изпитвания. Не се знае в дългосрочен план какви могат да бъдат страничните ефекти на тези медикаменти. Аз съветвам родителите да не избират първия продукт, който видят в аптеката, а да направят консултация с лекар - за конкретното състояние на детето, конкретното заболяване, и да се вслушат в препоръките на медиците.

Какъв е смисълът на хранителните добавки? Можем ли да снабдим организма на децата си с тези добавки по естествен път?
- Да, ако едно дете се храни правилно и рационално, то би могло да получи всички хранителни вещества, от които се нуждае неговият организъм.

Като цяло шарените хапчета – витамини, минерали, т.н., помагат ли на децата ни?
- Витамините имат своето място. В хода на всяка инфекция настъпва витаминен дисбаланс, променя се състоянието на организма. Би било редно да се провежда курс с витамини. Но в останалото време правилният режим на хранене и отглеждане е номер едно!

Тоест да не даваме витамини профилактично?
- Да, не бива да даваме. Просто храним децата си добре и не се притесняваме. Единствено през есенно-зимния сезон могат да се правят кратки курсове с хранителни добавки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бебето плувец Бебето плувец

Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ

11 окт 2017, 7172 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017, 5039 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Само аз и детето

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева и художничката Ния Пушкарова. Този път в ролите им на майки

София: революцията се отлага

Вече има външен анализ на най-големите проблеми в центъра на града. Сега общината трябва да покаже какво ще направи с него

Възраждането на Motorola

Lenovo ще трябва да намери начин да наложи отново бранда в Югоизточна Европа

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Живот на запис

"Вездесъщият" е за драмата на наблюдаващия манипулатор

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете