Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
27 сеп 2017, 16:35, 5805 прочитания

Само аз и детето

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева и художничката Ния Пушкарова. Този път в ролите им на майки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Историята на една розова чертичка

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на художничката Ния Пушкарова

25 сеп 2017

Бъдещето е дете

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева

4 сеп 2017
Имам колежка, която отглежда сина си сама. Работи много на няколко места, контролира детето си предимно по телефона, защото няма как да се вмести в неговите свободни часове и не разчита на ничия и никаква помощ. Бащата го има, но живее в собствен свят, където е абсолютно в реда на нещата да си присвоиш дори петдесетте лева, които бабата и дядото пращат по теб на внучето си за рождения му ден. Та преди две години, когато за пръв път исках да поговорим за самотното родителство, я помолих да опише своята гледна точка към него. И тя, пишещият и разработващ какви ли не теми професионалист, ми отказа. Вероятно защото в това поле професионализмът отстъпва пред майчинството и емоциите надвиват.

Пък последното нещо, което тази моя колежка и приятелка иска синът й да види у нея, е, че всъщност й е много трудно. Трудно, защото се налага да е и майка, и баща. Трудно, защото нейното НЕ трябва да тежи за двама, а любовта й към детето да е повече полезна, отколкото спонтанна, защото няма коректив. Трудно, защото не й се говори нито за пазарлъците с вечно отсъстващия баща, нито за самотните празници, измислените подаръци и нагласените роднински сбирки, нито за страха от бъдещето, което трябва да конструира за детето си.

Преди година пък се обърнах със същата молба към единствения самотен баща, когото познавам. Не ми отказа директно, но призна: "Толкова много горчилка и сладост има в моя опит на самотен татко, че няма да мога да го обединя в един текст. Сили нямам." Нямаше как да настоявам.

Тази година се заинатих. И говорих поне с петима души, които имат опит в едноличното отглеждане на дете. От тях двама ми отказаха веднага. Едната майка беше загубила преди няколко месеца съпруга си след тежко боледуване и темата за самотата твърде много и дълбоко я владееше, за да може да се оттласне от нея и да я разгледа отвън. А и малката й дъщеря все още свикваше с принудителното отсъствие на бащата и неизбежността на смъртта. Детската й душа трябваше да се справя с неприсъщи на възрастта й проблеми и да ги надживее, а за това отговорността се крепеше на и без това изтощените от мъка рамене на майка й.

Другата пък, известна и харесвана от обществото дама, само махна с ръка и ми каза: "Не искам и тази тема да я дам да я дъвчат." Разбирам я – откровеността може да се приеме за слабост, а споделянето - за оплакване. Тях публиката трудно прощава на героите си.

Така на финала останах с три обещани текста от три интересни, различни и смели жени, за които майчинството се беше превърнало в лично предизвикателство и изпитание. И както очаквах, фунията отново се стесни - в крайна сметка по темата проговориха две от тях. Третата някак тихомълком и пътьом се отказа, като целенасочено се покри и изчезна от хоризонта. Въпрос на избор, в който никой няма право да се меси.



Разказвам ви тези задкулисни редакторски неволи, защото те са показател за това, че на самотните родители им е много трудно да говорят за самотното си родителство. То не е като друг проблем или битка, която водиш и в чието справяне имаш нужда от споделяне и душевна акустика. Самотното родителство е хронична рана, която не знаеш кога и как ще се активира отново. Защото то е самотно само в ежедневието - там, където са детските болести, събуждането за училище, подготвянето на домашните, възпитанието мимоходом, планираните и често едва финансирани почивки, ожулените колена, детските приятелства. Извън това обаче самотното родителство е обществена работа. Но не защото обществото адски се е загрижило за него, а защото много му харесва да го обсъжда и коригира, все така оставяйки го самотно. И в тази група на непрекъснато съдещи и недоволни наблюдатели често присъстват други важни в живота на детето хора – напусналият или отсъстващ баща, гравитиращите наоколо роднини, институциите. Заради тях на самотните родители не им се споделя нищо публично – страх ги е, че и без това сложните отношения ще се натоварят допълнително, а перманентно насоченият към тях показалец може жестоко да бръкне в раната и да се превърне в реална емоционална или административна заплаха.

Двата текста, които ще прочетете в следващите редове по темата за самотното родителство, са написани от две жени, на които никога не им е пукало за общественото мнение и законите на общоприетото приличие. Те не избраха да говорят за битовата страна на своето майчинство и не влязоха в удобната роля на жертви героини. Справят се с родителството така, както се справят с животите си – рисковано, понякога само по интуиция, но винаги верни на себе си. В отглеждането на своите деца и двете не се загубиха като личности, не се превърнаха в уморени и озлобени жени, сърдити на съдбата и целунатите от нея. Може би защото трудностите водят до мъдрост, а мъдростта често е примирение с наложителното. Може би защото любовта към детето винаги измества съжалението към себе си. Или може би защото просто дори не им е останало време за това...

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева - Бъдещето е дете и художничката Ния Пушкарова - Историята на една розова чертичка
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бебето плувец Бебето плувец

Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ

11 окт 2017, 7172 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017, 5039 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Приятели по детство

Представяме ви три двойки приятели, чието приятелство датира от различни периоди на порастването

София: революцията се отлага

Вече има външен анализ на най-големите проблеми в центъра на града. Сега общината трябва да покаже какво ще направи с него

За кого се вдигат заплатите

Държавата планира догодина да увеличи разходите за персонал със 700 млн. лв., които ще отидат предимно за учители, военни и полицаи

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Живот на запис

"Вездесъщият" е за драмата на наблюдаващия манипулатор

Щрак, чинийке, на портрет

Как Instagram променя снимането на храна

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете