Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
28 сеп 2017, 9:07, 5224 прочитания

Приятели по детство

Представяме ви три двойки приятели, чието приятелство датира от различни периоди на порастването

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017

Всеки върви през живота си в компанията на поне един приятел, с когото първото, което сте си казали, е "искаш ли да си играем". Понякога този толкова важен другар не е точно детенцето на съседното столче в детската градина или онзи от последния чин, но пък е от годините, в които - къде полека, къде с ожулени колена – си преминавал от безгрижния живот на порастващ към този на загрижен пораснал.

Точно този приятел ти знае детските тайни. Виждал те е малък, разреван, объркан, облечен от "техните", нашамаросан, див, послушен, мечтаещ, опитващ. Навъртал се е в игрите ти или се е откроявал на общия училищен фон като цветно петно, което те е предизвиквало да бръкнеш с пръстче в него и да си нашариш лицето или стената в детската стая.

Правил е за теб неща, които само ти би могъл да направиш за него. Бил е там, когато си имал нужда от някого, а и когато си нямал, просто защото той някак винаги си е там – в детството... и след това. На този приятел прощаваш всичко. А и той ти прощава, защото порастването заедно е вид инициация, която си има своите неписани закони. И най-важният сред тях е, че детските приятелства са завинаги.


Представяме ви три двойки приятели, чието приятелство датира от различни периоди на порастването. Поканихме единия от тях да разкаже за другия, но се получиха общи портрети, в които те взаимно се рисуват, обясняват, критикуват и смеят. С детските емоции, с понякога леко засрамващите спомени или с историите, които всеки от тях помни по различен начин и е готов невъздържано да спори, че е прав. Съвсем по детски. И съвсем по приятелски.

Приятели по детство

Фотограф: Цветелина Белутова
Калин Врачански и Георги Иванов

Калин Врачански надали има нужда от представяне, освен ако не сте ходили на театър от десет години или не сте включвали телевизора в последните пет. Той е един от най-талантливите млади театрални и филмови актьори от последното десетилетие у нас. Той е неузнаваемият Квазимодо в "Парижката Света Богородица", духовно израстващият Бел Ами в постановката "Бел Ами", Алеко в "Щастливеца" на Сатирата - постановка, създадена по случай шейсетгодишния юбилей на театъра. Става известен в по-широк мащаб с ролята си на Камен от сериала "Стъклен дом", както и с филма "Вила Роза". Наскоро беше премиерата на филма на Асен Блатечки "Бензин", а двамата бяха заедно и на турне в САЩ с постановката "Емигранти", предназначена за българската публика отвъд граница.

Калин избра да представи Георги Иванов – сценарист за някои от най-успешните български сериали като "Стъклен дом", "Под прикритие", "Забранена любов", "Революция Z". Казват, че са приятели от детските си години, защото по времето, когато се запознават, са били още "неориентирани деца". Както знаем, при момчетата този период може да продължи по-дълго от обикновеното, така че приемаме, че по времето, когато се срещат за пръв път, и двамата са прохождащи хлапета в настоящото си поприще, или както казва Георги: "Той беше в един частен театър, а аз бях осветител в "Сълза и смях" и още учех драматургия в Нов български. Това беше времето, когато някакви илюзии ти се разрушават, някакви възможности ти се откриват – ей такова беше!"

Защо избра да представиш Георги?



Калин:
Защото е един от най-близките ми хора, макар че много му се дразня. Защото е много близък до мен като светоусещане и до нещата, които ме вълнуват, и това, което си представям, че би било редно да са хората. А и преди всичко, защото е мой приятел и смятам, че ако се познавахме от деца, щяхме да сме си приятели – аз щях да го тормозя още от тогава, де!

Георги:
Най-хубавото, което стана между нас, е, че пътят ни се припокрива, вървим в една посока. Представяме си не само работата, но и живота по един и същ начин. Вкусът към живота ни е един и същ.

Първата среща

Георги:
Един ден дойде директорката на частния театър, където той работеше, и го доведе него и каза, че търси осветител за едно представление...

Калин:
Tя ни покани за едно представление за един театрален фестивал в Авиньон – в старата част на Авиньон, където се разполагат сто сцени и градът от сто хиляди жители изведнъж нараства до петстотин хиляди.

Георги:
Самата ни среща беше много смешна, защото директорката го доведе в градинката на "Кристал" и ми каза, че й трябвам за осветител. И той започва да ми разиграва сцени от представлението и да ми обяснява: "Значи тука има едно такова и аз влизам и тук трябва да има светлина ей така " И започва да ми обяснява като режисьор! Минаха години, преди да разбера, че той обича да режисира всичко – и в ежедневието си, и с приятелите си и със семейството си – всичко се режисира!

Калин:
Всъщност на този фестивал в Авиньон живяхме един месец заедно и тогава надушихме, че сме от една мая.

Георги:
Един месец сменяхме общежитие, палатки, живяхме със сенегалци в огромна палатка.

Калин:
Имахме сенегалски партита, със сенегалска музика, сенегалска храма и сенегалски питиета. Научихме ги да играят хоро на папския площад – имаше едни хора с едни тарамбуки и им показахме ритъма на хорото и като ги поведохме по целия папски площад!

Георги:
Там инквизицията едно време е горяла хора, ние направихме едно огромно хоро!

Какво си помисли, като го видя за пръв път?

Калин:
Че е тъп! Еми, не ме разбира, като му обяснявам! Все "Ама", ама какво питаш, бе?! Двеста пъти ти обяснявам: тук искам петно, тук искам коридор, какво не разбра? И като му го обясня три пъти, си викам: "Тоя е много тъп човек. Къде сме тръгнали с него?!"

Георги:
Нека и аз да кажа какво си помислих за него: то това е първото впечатление на всички, които го познават – че е супер не точно организиран, ама припрян – иска нещата винаги да стават от първия път, точно както си го е планирал. И винаги става – докрай се бори, ако трябва, със сила!
И също, ако стане някаква ситуация, той ще е първият, дето хуква да се разправя!

Разкажете забавна история от времето, когато се срещнахте за пръв път?

Георги:
Веднъж сме заедно в самолета за Франция. И понеже той е актьор, винаги може да изразява, да играе и да прави някакви ситуации. Аз мога да ги измислям, обаче в житейски случки съм много нелеп – не мога да изиграя нищо. Не мога да си представям, не мога в критични ситуации да общувам с хора И той се възползва от това, че аз в определени ситуации съм

Калин:
Нелеп! Та отивам аз при стюардесата и й казвам "Вижте, ей там има едно момче, което много се интересува от курса за стюарди. Бихте ли могли да отидете и да му обясните?" И тя отива при него и:"Да?" И той: "Какво да?"

Георги:
Когато Калин е намислил нещо, у него се усеща едно напрежение, не го свърта и това се предава на всички нас около него. И в един момент идва стюардесата и пита: "Кой е човекът?" Той казва: "Това е момчето." И тя ме кани да я последвам, без да знам какво ми предстои. Завежда ме там и започва да ми обяснява всякакви подробности за спецификата на работата. И аз, за да изляза от неловката ситуация, накисвам третия от групата, който изпитва страх от летене. Попитах стюардесата дали не мога по телефона да честитя в цялата кабина рождения ден на третия от групата, който в този момент е свит на кълбо от ужас и не смее да помръдне. Та стюардесата обяви пред всички измисления от мен рожден ден и му каза да пътува без притеснения, защото статистически има много повече загинали пътници от автобусни катастрофи, отколкото от самолетни. И това е, което Калин прави: измисля някаква глупост, прехвърля я на някой от нас и става верижна реакция.

Обща мечта

Георги:
Когато се срещнахме, въобще не съм си представял, че един ден аз ще пиша и той ще играе в това, което пиша. Дори тогава на една нова година, когато нито той нито аз имахме кой знае колко големи успехи извън границите на средата тук, ми се обади в три през нощта и ми каза: "Пожелавам ти да пишеш, а аз да играя в това, което пишеш!" И зимата започнахме да правим "Стъклен дом".

А променяте ли се еднакво във времето, защото се познавате отдавна?

Калин:
Не. Не се променяме еднакво – той надебелява.

Георги:
Просто някои качества се засилват, как да го обясня

Прякори имате ли?

Георги:
Той ми казва Джо. Но когато му трябва нещо спешно, съм "БЕ!" - "Айде, бе! Докога да те чакам, бе! Давай, бе!" Той ме познава достатъчно добре вече и знае, че аз работя най-добре под стрес, и когато му трябва нещо, той ми създава идеална среда за работа. Даже вече се чудя дали да не го въведа в телефона си като "Стресът". "Стресът" ми звъни!

Калин:
Той в телефона ми е Джо.

Илюстрация

Крум Георгиев и Дима Костова

Крум Георгиев е композитор, написал десетки успешни хитове на Миро, Орлин Павлов, Йоана Драгнева Освен на музикалните среди сърцето му е отдадено и на сугестопедията – сфера, в която работи от повече от 5 години, за които е успял да предаде любовта към ученето и вдъховението от италианския език на стотици свои курсисти.

За "Капитал Кидс" Крум избра да представи своята съученичка Дима Костова. Двамата се срещат в Италианския лицей, където не прекарват много време заедно, защото Крум е зает да бъде отличник, а Дима пропуска голяма част от учебния процес в полза на по-интересни занимания, които сама си намира извън училище. Най-шареният им период заедно е от времето след лицея, когато заминават заедно да учат в Перуджа, където Дима наваксва с италианския език, а Крум учи италианска култура и изкуство и бизнес комуникация.

Защо избра да представиш Дима?

Крум:
Защото Дима е изключително интелигентен човек, много умозрителен, много изучаващ себе си, от една страна. И от друга, защото тя е човек, който с чисто сърце мога да нарека визионер. От тези визионери в бизнеса, които имат отношение към добруването и към подобряване на качеството на живот на хората. И всички неща, с които се е занимавала досега, са все в тази посока, а тя се е занимавала с много и различни неща: била е организатор на най-големия маркетинг семинар в България с гуруто на маркетинга Филип Котлър – събитие, което събра над две хиляди души в НДК от най-различни сфери на бизнеса. А мотивацията да се захване с това беше, че културата на търговията и бизнеса в България има нужда да бъде подобрена.

Дима организира и концерт на най-големия ансамбъл за инвалиди на Китай в НДК, с който искаше да покаже, че независимо от трайните увреждания, които всеки от членовете на групата има, те можеха да се занимават с нещо пълноценно и да създават красота.

Впоследствие тя повярва силно в идеята за колективните сделки, която не съществуваше в България. Участваше в създаването на първата в България платформа за колективно пазаруване, като го правеше с идеалистичното очакване, че това е начинът хората да получат нещо много по-добро. Но идеята бързо се изроди и Дима си тръгна малко след създаването й, тъй като вместо плюс за бизнеса и за потребителя тази идея се превърна в минус и за двете.

Понеже Дима има страст към здравето, започна да внася от Франция разтворими безглутенови пшенични фибри, които тук пакетира в еднократни дози. Тоест нещата, с които Дима се занимава, са такива, че променят пазара и потреблението, защото тя се занимава с новаторски продукти, които не съществуват у нас. Сега е решила, че иска да възвърне културата на индустриалния коноп в България, след като това отдавна е тема в Европа. В световен мащаб конопът е обявен за едно от потенциално най-бързо развиващите се неща в агросектора с многобройни практически приложения – технологични, като заместител на пластмасата, текстила, храна. Та в момента Дима се е свързала с един земеделски производител, който предостави земя и средства. И решиха да гледат пробно коноп.

Общото приключение

Крум:
Дима ми помогна в един период, в който ми беше много тежко и нямах много вяра в себе си. Тогава тя реши, че трябва да отидем в Щатите на студентска бригада – записването за тези бригади отдавна беше минало и всички хора бяха заминали, но Дима пак успя да изоре всички възможни земи да намерим пари да заминем. И благодарение на нея заминах там, на място, което ми подейства много освежаващо и ми даде крила. Това показва, че Дима нищо не може да я спре. Аз останах по-дълго от нея – около година. Върнах се, защото много ми домъчня за всички тук. И когато се прибрах, Дима беше организирала сърпрайз парти с всякакви хора от всякакви етапи от живота ми – над 60 души. Тогава на партито разбрах, че съм взел правилното решение да се върна.

Дима:
Наистина имаше много хора. Крум е един от най-обичаните хора, които познавам в целия си живот.

Забавната случка

Дима:
Крум много умее да извърта нещата, за да ги украсява и прави по-интересни. Още разказва на хората, че обичам да минавам през селата с колата си бързо през локвите, за да пръскам бабичките, насядали на пейките пред къщите.

Крум:
Истина си беше! Казваше, че и без това били клюкарки и по цял ден само седели и създавали интриги!

Имахте ли си прякори?

Дима:
Аз му викам скумрия, той ми вика пъстърва.

Крум:
Аз й викам Дилма, защото тя има много мъжка енергия и според мен в някой минал живот е била персийски принц.

Първи спомен от Дима

Крум:
В Италианския лицей – понеже Дима много бягаше от часовете, за да играе на карти, и беше много вманиачена как изглежда, когато и аз ходех в пансиона да играя на карти, я помня как само седеше пред огледалото и "Виж как изглеждам!", "Ама наистина ли така изглеждам?".

Дима:
Ти нормален ли си, бе?! Аз съм един от най-несуетните хора! Това е била Петя!
Аз си го спомням как тренираше да е Мадона във Vogue за един училищен спектакъл. С боди с бюстието с конусите – костюмът беше точен!

Илюстрация

Антония Йорданова и Михаил Вучков

Антония е едно от най-разпознаваемите лица на българската мода. Нейният стил и цветна различност са първото, което я откроява на модния хоризонт. Тя стои зад добрия стил на множество изпълнители, както и на водещите в няколко телевизионни предавания. Била е и водещ в пионерчето на музикалните телевизии ММ, а материализацията на цялата съвкупност от вдъхновение, въображение и виждане за дрехата и начина, по който може да изглежда тя, Антония представя в своя моден бранд KNAPP. За "Капитал Кидс" Антония избра да представи своя съученик Михаил Вучков, когото познаваме добре като едно от лицата на телевизия ММ, редактор в почти всички реалити формати от българския ефир. Мишо е част от организацията на гей парада в София и благодарение на усилията му събитието се сдобива с дълъг маршрут през центъра на столицата, с което се доближава до визията на прайда в големите европейски градове и Ню Йорк. В миналото той е и инициаторът на различни културни събития – изложби и пърформанси, които се случват в седмицата на парада. В момента се занимава с киноразпространение, произвежда лампи по свой дизайн и има категоричен стремеж най-после да направи своята трета подред фотографска изложба. И тя, както и първите две, ще има социална насоченост и ще е посветена на транссексуалните хора в България.

Защо избра да представиш Михаил?

Антония:
С Михаил се познаваме от Училището за приложни изкуства. Той учеше "Аранжиране", а аз "Текстил". Исках да представя Михаил, защото той винаги се е занимавал с много, различни и интересни неща – работил е по всички етажи на телевизионната йерархия, занимавал се е с музика, с дизайн на собствена линия лампи, живял е на много места, познава много хора и винаги, когато сме заедно, се забавляваме ужасно много. Той е много интересен и забавен човек с невероятно чувство за хумор.

Мишо от онова време

Антония:
Изглеждаше напълно различно от начина, по който изглежда сега – беше едно пълничко къдраво момченце, като херувимче, изпълзяло от някъде. Той сега е маниак на тема здравословен живот и непрекъснато внимава как се храни, блъска във фитнеса. И ако сега съпоставиш негова снимка от настоящето със снимка от ученическите години, ще видиш каква огромна трансформация е претърпял.

След това много дълго време не се бяхме срещали, докато не се засякохме отново в ММ. Интересното е, че ние работихме добре заедно, но не бих казала, че съм получавала особена подкрепа или отношение от него заради това, че се познаваме от по-рано. По-осъзнатото ни приятелство датира от след това, когато всеки пое по свой път след ММ.

Мишо:
Това Тони не го знае, но тогава, когато я видях в коридорите на телевизията, чакаща за кастинга, отидох при Роро и му казах, че я познавам. И знаех, че той вече си я беше харесал, защото той много обичаше у човека да има нещо странно, а у Антония странности да искаш. Но отидох при него и му казах, че Антония е много як човек, много сериозен и много отговорен.

Интересното е, че с Антония се познаваме от около двайсет и три години и сме много близки. Антония е много аналитичен и категоричен човек, който винаги вижда нещата изключително просто и ясно. Когато не мога да си съставя мнение по някакъв въпрос, започвам да се информирам, да чета, за да добия по-ясна представа, и често повече се обърквам от това. В такива моменти аз съм се обаждал на Антония, за да я попитам какво мисли тя по темата. Тя направо сече! Винаги! Толкова й е лесно да изчисти плявата около основното, че ми помага и на мен.

Първи спомен в училище

Мишо:
Първото нещо, което трябва да се каже за Антония, е, че никога не е имало период, в който тя да не е била забелязвана. Аз започнах да уча в приложното училище тук веднага след като се бях върнал от Русия, където съм живял целия си живот преди това. Бях учил в един руски лицей, а тук беше началото на 90-те, когато веднага след свалянето на социализма се случваха някакви вакханалии. А аз идвам на първия учебен ден с панталон с ръбче, лачени обувки, бяла ризка и зализано перчемче. И като мернах Антония, в първия момент си помислих, че е чужденка – има много силен мат на лицето и огромна, ОГРОМНА тежка коса. После, след години чак, стана модерен образът на Покахонтас, но Антония беше първа.

Тя учеше "Текстил" и това беше една от специалностите, към които момчетата от "Дърворезба" имаха голям интерес. И Антония много бързо се очерта като една голяма любовчийка, Казанова в женски вариант. У нея го имаше много това кокетничене, едно засмукващо такова, едно то сме били деца, ама тя си беше една сексуална Медуза Горгона.

Още тогава беше необикновена. Още тогава беше една от най-добрите в скиците – на конферанс винаги имаше шестици. Нейните скици винаги са били такива, каквито виждаш по телевизията, като дават филм за някой дизайнер. Другата й сила беше живописта – по живопис беше една от най-добрите и най-силно открояващите се.

Също тя винаги имаше най-странните дрехи, най-яките. Тоест виждаш как е облечена и в първия момент не можеш да определиш дали са хубави или лоши, но със сигурност такива, каквито другите нямат. И това беше една от причините да си помислиш, че не е оттук. От визуална гледна точка винаги е била най-различната, най-отличаваща се. Никога няма да забравя джапанките й сърце. Едната джапанка беше едната половина на сърцето, а другата – другата половина. Отстрани изглеждаше все едно е стъпила върху едно голямо розово сърце, а като тръгне да ходи, сърцето изглеждаше като разбито.

Първата изява

Тони:
Не знам. Не помня много добре случките. Знам, че имаше една много забавна в осми клас, но я забравих.

Мишо:
Аз ще разкажа една случка, за която Антония и до днес твърди, че не е вярна, но е вярна! Бяхме на една практика извън София в една станция с ниски парапети на балконите. Момчетата и момичетата бяха разделени, разбира се, но, както казах, тези от дърворезбата имаха голям интерес към женските паралелки и след часа за лягане всички ученици, от цялата практика, започваха да прескачат през балконите, за да стигнат до крайната стая на момичетата. И до парапета на последната стая е застанала, кой? Антония, която казва, че няма да пусне никого, докато не я целуне! И така. После да казва, че не е любовчийка!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бебето плувец Бебето плувец

Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ

11 окт 2017, 8361 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017, 5910 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Толкова малък и вече възпитан

Добрите маниери се учат от раждането, а родителите са първите учители по етикет

Малка, но важна подкрепа за еврозоната

ЕК пооткрехна вратата към валутния съюз и предлага помощ за реформи в България

Последната битка за имотите на БСФС

Бившият спортен мастодонт харчи последните пари от продаден на спорни цени терен в "Дианабад"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете