Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 окт 2017, 14:12, 21877 прочитания

Остави ме да опитам сам!

Прекалената родителска грижа е симптом за страх и болест у родителя, с която той лично трябва да се справи, смята детският психолог Павел Тодоров

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

- Иванееееее - провикнала се една майка от балкона си в средностатистически български квартал.
- Даааа - отговорило детето.
- Прибирай сеееее! - дала нареждане майката.
- Защоооо? Гладен ли съм?
- Нееее, студено ти е!


Сигурна съм, че сте чували този виц. И, че ви е било смешно, защото сте се сетили не само че вашата собствена майка (или поне баба) е постъпвала така, но и че вие самите днес сте от този тип всичко-знаещи-и-правещи-вместо-детето си родители. Първото, с което мога да ви успокоя, е, че не сте сами. Българският манталитет, обединен със славянската душа и балканската привързаност към поколението, прави почти всички ни по тези географски ширини доста протективни родители. И за разлика от американците и западноевропейците, които често обичаме да даваме за пример в това отношение, ние сме готови да правим чудеса от храброст вместо и заради децата си и да ги отглеждаме с длан над челата им до пенсия. Не нашата – тяхната пенсия! Докато модерните "западни" родители са готови да затворят вратите пред осемнадесетгодишното си дете, за да го оставят да прави своите грешки и да намира собствените си пътища, ние сме в готовност да изметем и лъснем до блясък евентуалните траектории пред него само и само да не изпита разочарования, да не се рани, провали или отчая. И, разбира се, правим всичко това с най-добри намерения и по една абсолютно неоспорима причина – обичаме децата си.

Но нима американците или западноевропейците не обичат своите? Нима техните чувства са по-хладни, а родителството им – по-неемоционално?! И нали, когато детето е болно, закъснява от училище или безутешно плаче заради някаква своя детска загуба, на майките и бащите навсякъде по света им е толкова притеснено, колкото ни е на нас?!
Павел Тодоров, психолог и психотерапевт

Фотограф: Антония Тилева

Разбира се, че е така. Само дето културата и начинът на живот на т.нар. цивилизован свят са научили родителите там да обичат децата си полезно за тях самите. Да се опитват да им дават точно толкова и такава любов, колкото да са уверени, че някой стои зад гърба им и ще им помогне, ако паднат. Без да изземват бъдещето им и без да режисират живота им.

Факт е, че методите на възпитание непрекъснато се сменят и че и в тях има нещо като мода. В нашето гладно за добри емоции време вярваме, че най-доброто, което можем да дадем на децата си, е просто да ги обичаме и да им показваме това. Тази родителска обич обаче често прелива в нещо друго – прекалена родителска грижа, стигаща до маниакално пазене от всичко и по всяко време. Някой да не го удари на площадката. Да не падне, докато тича по стълбите. Да не вдига нищо тежко, да не стои на слънце, да не го надуха вятърът, да не настине, да не се изпоти. Детето да не страда като мен. В училище да не го тормозят. На него да му е по-лесно и да не прави моите грешки. Да не се влюбва в неподходящи хора и да няма неблагодарни приятели. Да учи това, коeто ние смятаме, че е подходящо за него, защото ТО не разбира. Да не бъде стъпкано и изядено от конкуренцията, да не сключи неравностоен брак. Така в един момент, когато се озърнем назад, си даваме сметка, че сме обезпаразитили един живот до такава стерилност, че той не може да съществува самостоятелно. Или пък детето ни толкова силно се е борило за своето право на самостоятелност, че в един момент е започнало да ни възприема като врагове, които го спират да я придобие.

Нещата обаче постепенно, но сигурно се променят. Твърди го Павел Тодоров, психолог и психотерапевт с богата практика, в чийто кабинет ежедневно влизат деца и родители с най-различни проблеми в комуникацията и възпитанието. Сред тях и прекалената родителска грижа, превърнала се в пречка за изграждането на нормални взаимоотношения между родители и деца.



Страхът у родителя е болест, която заразява с негативност детето

"Мисля, че ако човек си позволи да чувства повече, той ще знае кой е най-добрият възпитателен метод за него и детето му. Да следваме външни модели, това не е най-точното за нас, то не ни прави по-чувствени - вярва Павел Тодоров. Усещането е много ценен инструмент - дава ни точна и актуална информация. Съветвам родителите да си позволят да бъдат по-усещащи." Според него именно в чувствеността се крие възможността да достигнем до информацията, която ни е нужна, за да опознаваме детето си във всяка стъпка от неговото развитие. Основното, което ще ни направи по-чувствителни към света на детето си, е обичта, която изпитваме към него. Ние обаче все още не познаваме обичта, смята психологът. Защото в много от ситуациите в отношението ни към децата страхът е активната съставка, а не обичта. "И децата реагират на това, но ние не можем да видим какво се опитват да ни кажат и как те се чувстват те, защото сме обзети от страха си", убеден е Тодоров. За него в такива моменти актуалната енергия е страхът и негативните му производни, които в крайна сметка неминуемо водят до проблеми в развитието на личността. За да се справим с това още в самото начало, трябва да работим със себе си като родители в една важна посока – да се освободим от страха. Единствено така не бихме обременявали децата си както, когато са още малки и наистина зависят от нас, така и когато са отговорни личности, които трябва да се изправят сами пред житейските си казуси.

"Свръхгрижовността и прекаленото родителско "пазене" са симптоми за страх и болест у родителя. Болест, която заразява с негативността си детето", категоричен е Павел Тодоров.

Няма универсална рецепта – важен е индивидуалният подход

Балансът е най-важното нещо във възпитателния подход, когато говорим за прекалената загриженост у родителите към техните деца. Изпадането в крайности не е полезно за никого, уверен е психологът. Чувствителните деца трябва да бъдат отглеждани и водени от родител, който се съобразява с този факт, а не го неглижира или абсолютизира. Свръхпротективният родител нанася много щети на детето си, без дори да го съзнава. "Родителският страх оформя неувереност, несигурност, ниско самочувствие, трудности в социалните умения. Впоследствие личността също страда от ограниченията на страха.

"Някои деца в тийнейджърска възраст реагират остро на свръхгрижовността. Което е реакция, свързана със свободата", казва още той.

За да научим децата си да бъдат емоционално зрели и самостоятелни, уверени в себе си хора, трябва да разберем, че всичко зависи от нас като родители. "Има една английска поговорка, която гласи: "Не възпитавайте децата, те така или иначе ще приличат на вас. Възпитавайте себе си!" Затова е важно какво правим, а не какво говорим." Според Павел Тодоров ключът е в това да можем да изразяваме мислите и чувствата си свободно. Да можем да казваме "не", защото детето трябва да познава и тази страна на нещата. Един от добрите начини да предоставим на детето си нужната свобода за действие е като го запишем на спорт. Там то няма да е център на внимание, а и треньорът, другите деца, правилата и дисциплината в спорта са среда, която помага на детето да не е разглезено.

Свобода получаваме по рождение

Затова и самостоятелността е естествено качество, което детето развива в различните етапи от детското си развитие, смята психологът. Тя е нещо естествено, към което малкият човек се стреми по природа. Важно е в този процес родителите да усещат и да осигуряват среда и пространство самостоятелността да се разгръща според потребностите и уменията на детето – това е начинът естествено у детето да се оформи отговорността. "И обратното – казва Тодоров - свръхгрижата на родителя изземва личната отговорност на детето. Прекаленото пазене е осакатяване, то лишава детето от възможността да прави избори, да взема решения и да опознава себе си. То възпрепятства естествения процес на съзряване.

Има една група родители, които развиват силно чувство за съхранение над детето си, тъй като то има някакъв физически, здравословен или психически проблем. При тях този страх е напълно разбираем, но той трябва да бъде изцяло съобразен с реалните потребности на детето. В противен случай може да развие ниско самочувствие, несигурност, неувереност, които могат само да усложнят контактите и социализирането на детето."Обратният път е да започнем да даваме повече доверие и самостоятелност. Да се вслушваме не в страховете си, а в нуждите на собственото си дете – уверен е Павел Тодоров. Да се справим със страховете си като родители и като човеци е много интимен момент. Страхът се намира вътре в нас и всеки сам трябва да намери своя начин да се освободи от него.

Полезното родителско пазене

Разбира се, че част от родителските задължения е да се грижим за оцеляването, добрия живот и развитие на поколението, което отглеждаме. Според психолога днешното време е наситено с много и всякаква "мръсотия". Тя е не само в природата и храната, но и в детските филмчета, в информацията наоколо. Един основен проблем на съвремието ни е прекалено дългото време, което децата от най-ранна възраст прекарват във виртуалния свят. Тодоров определя този проблем като бомба със закъснител. Затова и според него първата задача в живота на детето е то да опознае физическата реалност и да усвои майчиния си език. Това е предпоставка за изграждане на умения за общуване в реалния свят. Именно родителите са тези, които могат да избират какво ще се случва в средата, която споделят заедно с детето. От тях зависи да подбират храната, която се яде, да филтрираме нещата, които се гледат по телевизията и в интернет, да дозират времето, прекарано във виртуалния свят. "Ключът е в това да се стремим – всеки от нас като човек и като родител – да живеем в хармония със себе си и в хармония и чистота помежду си."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Бебето плувец Бебето плувец

Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ

11 окт 2017, 7916 прочитания

Цели в прах и драскотини Цели в прах и драскотини

Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други

10 окт 2017, 5637 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Докторът с машинката

За битката с Чук и Пук, ранната грижа за зъбите и как да помогнем на хлапето да преодолее страха от стоматолога

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Нова книга: Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

Навик, следвай ме

Как да променим вредните си навици и за колко време става това според последните проучвания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.11.2017

Капитал Daily

Брой 180 // 23.11.2017 Прочетете