Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
27 8 ное 2013, 10:00, 25500 прочитания

Кръгът

Заговорът на прозрачността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013

Future canceled

Как залежите на бъдеще неусетно се изчерпаха

27 ное 2013

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Как Big Data ще промени нашия живот и разбирането ни за него

24 ное 2013

Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Полският дисидент и публицист Адам Михник пред "Капитал"

14 ное 2013

Училището на бъдещето

Какво да променим в образователната система

12 ное 2013

Младежотресението: Защо това е само началото

Тяхната борба е да заменят усещането за безнаказаност, с чувство на отговорност

11 ное 2013

София през 2033. Ако протестите не успеят

Ако не намираме време и енергия да бъдем политически активни, някой друг ще го направи вместо нас

11 ное 2013

България. Следващите 20?

Корупцията е основната причина за изгубените надежди

8 ное 2013


Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Днес ви представяме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
Визитка

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). През 2013-2014 той е изследовател във Фондация "Роберт Бош" в Берлин, по програмата "Рихард фон Вайцзекер". Иван Кръстев е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Той е в международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy  и Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание Foreign Policy (2005 - 2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса.
 
Дори когато знаят всичко, хората знаят различни неща.
На 25 октомври 2033 г. времето в София ще бъде топло за сезона с леки превалявания на предизборни балони. Окупацията на Софийския университет ще е завършила (неизвестно как). Цената на електроенергията ще продължава да е неоправдано висока (известно защо). Пушенето в интензивните отделения на болниците ще продължава да е забранено (неясно докога). Всичко, случило се през 2013 г., ще е древна история (ясно за кого). Но това са само прогнози - "прогнози, които се сбъдват". А иначе никой няма ни най-малка представа как ще изглежда светът ни след двайсет години.

Ние не знаем дали тогава ще има Европейски съюз и дали нас ще ни има в него. Не знаем колко българи ще живеят извън България и колко чужденци ще живеят в България. Не знаем колко хора ще четат "Капитал" и на какъв носител ще го четат. Проблемът с описанието на бъдещето е... отсъствието на подробности. А история, в която няма подробности, е като бар, който затваря в десет часа вечерта. Там никога не се случва нищо интересно. И опитите ни да говорим за бъдещето най-често приличат на рецензии на прочетена книга. И за това навярно въпросът, на който трябва да отговорим, когато искаме да си представим бъдещето, е има ли книга, която съм прочел през тази година, за която ще продължавам да мисля след две десетилетия. Има ли книга, която ме кара да се оглеждам за бъдещето, което ни дебне зад ъгъла.

И усещането ми е, че току-що публикуваният роман на Дейв Егерс "Кръгът" (Dave Eggers "The Circle") е такава книга. "Кръгът" е  написан в традицията на класическите антиутопии на ХХ век. Романът на Егерс е в непрестанен диалог с "1984" на Оруел. Той разказва историята на един прозрачен свят, в който огромна технологична компания - "Кръгът", радикално е променила начина, по който живеем. "Кръгът" е въплъщение на всичко, което ни покорява в света на новите технологии-иновация, идеализъм, усещането, че няма проблем, който да не може да бъде решен. В този нов свят магическата формула е СУП - Страст, Участие, Прозрачност. В този свят има по-малко престъпност, има повече права, в него "споделянето е грижа" и всяка тайна е лъжа. Хората, които работят в "Кръга", са новите революционери - те са уверени, че могат да решат всички проблеми, които измъчват човечеството, и даже са решили да преброят колко са песъчинките в Сахара. Ако Оруел прави анатомичен разрез на проект, при който една партия иска да изличи човешката индивидуалност, като ни направи еднакви и удобни за управление, Егерс ни разказва историята на друг проект, в който ние сами се отказваме от своята човешка индивидуалност, като се отказваме от правото да имаме свои тайни. В света на Оруел всички са наблюдавани и обществото е управлявано от тотален страх. В света на Егерс всички са наблюдавани, но това не е проблем за никога или почти за никого, защото всеки може да наблюдава всекиго. Предизвикателството "Кръгът" е, че романът ни плаши не с история, в която побеждават лошите, а с история, в която побеждават добрите, красивите и таланливите  - хората с идеали и въображение. В новия свят на прозрачността няма анонимност и фалшиви идентичности, там никой не отвлича деца, защото в костите на децата се монтирани чипове, така че родителите им винаги знаят къде са децата. В този свят един от героите не може да изпита сексуално удоволствие, ако партньорката му не е готова да оцени представянето му по скалата от 1 до 100, защото всичко, което не е измерено или оценено, не съществува. В този свят политиците заслужават доверие, но само защото са напълно прозрачни. Те са приели да носят да им бъде инсталирана камера, която никога не спира да работи и всеки от избирателите във всеки един момент може да види и чуе какво прави неговият представител, какво говори, с кого се среща. В този свят без тайни няма предателства и няма приятелства. Няма предателства защото всеки е информатор за себе си и ентусиазирано поставя автодоносите на своята страница във фейсбук, в туитовете си, в потока от информация, който той е подарил на човечеството. А няма приятелства, защото приятелят е човек, на когото си решил да довериш тайните си, избрал си да повярваш, а не на някой друг. Но в света на тоталната прозрачност няма тайни, там всички е на показ и за това всички са еднакво близки. Тайната - валутата, с която си купуваме интимност, е премахната. "Вярно е, че човек не може да знае всичко" - разсъждава един от президентите на "Кръга", "но всеки човек има право да знае всичко и ние сме длъжни да му дадем техническата възможност да упражнява това си право".

Романът на Дейв Егерс не е голяма литература, но той е интересна футурология. Защото той е уловил страховете на един свят, в който новите поколения са избрали да не вярват на правителства и идеологии, но в същото време някак много лесно са готови да се откажат от личното си пространство. Всяка антиутопия е предишна утопия. И това ме кара да мисля, че ние ще препрочитаме Егерс, защото той се е докоснал до тъмната страна на нашия безкритичен ентусиазъм към един прозрачен свят, създаден от новите технологии и изгубеното ни чувство за лично пространство. Ако човек се вслуша внимателно в призивите за политическа промяна, които звучат по улиците през последните седмици, ще усети, че очакването на хората е, че новите технологии в комбинация със свободния достъп до информация и гражданския активизъм могат да преродят демократичната политика и да върнат доверието в политиците и политическите институции. Надеждата е, че в прозрачния свят няма значение кой ни управлява, защото всичко ще се случва пред очите ни.

Апологетите на прозрачността са убедени, че ако хората знаят всичко, те никога не биха оставили на власт тези, които ни управляват днес. Ако хората знаеха колко са лошите кредити в банките, те не биха допуснали финансовата криза. Или достатъчно е да забраним офшорни компании да притежават медии и светът ще бъде друг. Но нещата са по-сложни. Дори, когато знаят всичко, хората знаят различни неща. Дори когато научиха, че в Ирак няма оръжия за масово унищожение, голяма част от американците продължиха да гласуват за Буш. Дори когато научиха всички финансови проблеми и конфликти на интереси около Берлускони, много италианци продължиха да го подкрепят. И това, че след няколко седмици хората ще научат, че двама министри от сегашния кабинет са поканили определен банкер на вечеря с вицепрезидент на "Газпром", за да може банкерът да информира руснаците коя е българската фирма, на която правителството е обещала да строи "Южен поток", и това няма да промени отношението на хората, които са решили да подкрепят това правителство. Защото в света на политиката освен информация и интереси има емоции и лоялности. Повече прозрачност не значи непременно по-малко манипулация.



Днес ние сме затрупани от информация, която има за цел не да ни помогне да разберем, а да ни попречи да разберем. Достатъчно е да си спомним как се държат гангстерите в криминалните филми, когато знаят, че полицията ги подслушва, за да си представим как действат правителствата в епохата на прозрачност. Те говорят баналности с изнесен глас, а междувременно си разменят записки под масата. И не случайно, колкото повече политиците говорят за прозрачност, толкова повече гражданите вярват и на най-безумните конспиративни теории.

И въобще истината в политиката не е непременно това, което не знаем, много често тя е нещо, което всички знаят, но се страхуваме да кажем на глас. И не случайно това, което променя обществата, е не поток от информация, а факта, че има хора, които са готови да поемат риска и да кажат на глас това, което всички знаем или се досещаме. И именно защото тези хора са готови да поемат риск,  ние сме готови да им повярваме.

Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците.

И дори, когато поемеш риск, не очаквай всички да ти повярват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 20030 прочитания

5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 4261 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
България. Следващите 20?

Корупцията е основната причина за изгубените надежди

Пътнико свиден

За зачестилите проблеми с чужденци в градския транспорт

Офис за любимец

Екипът на Лукарски в "София тех парк" е сключил непрозрачно и без състезание голяма сделка за бъдеща офис сграда

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Една брутална приказка, моля

Писателят Владислав Тодоров за дистопичния си роман "Пумпал", поддържането на връзките си с България и политическите събития в САЩ

Пролет в Южна Холандия

В Тилбург, на 100 км от Амстердам, ви чакат най-голямата зоологическа градина в Бенелюкс, любопитни музеи и безгрижно въртене на педалите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2017

Капитал Daily

Брой 78 // 25.05.2017 Прочетете