Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
15 28 ное 2013, 7:51, 5620 прочитания

"Стар Трек" икономика

Безгранични възможности, или просто нови ограничения крие бъдещето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Да плащат ли и роботите данъци

Бил Гейтс предлага с тях да се финансират програми за нови работни места и недостигът от хуманни дейности

24 фев 2017

Associated Press планира да увеличи статиите, писани от роботи

3000 статии са написали роботите на агенцията през последното тримесечие

2 фев 2015

Най-голямото предизвикателство на ХХI век

Ресурсите на Земята са ограничени и трябва да се намерят механизми за споделянето им

1 дек 2013

Future canceled

Как залежите на бъдеще неусетно се изчерпаха

27 ное 2013

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Как Big Data ще промени нашия живот и разбирането ни за него

24 ное 2013




Профил

Доктор Ханс Йекел е част от екипа на най-голямата германската взаимна банка DZ Bank от 1995 г. В момента оглавява отдел в подразделението за проучвания във Франкфурт. Йекел редовно изнася лекции пред икономически журналисти и "ужасно богати възрастни хора, притеснени за банковите си сметки", както той ги нарича, по теми, свързани с бъдещето на еврозоната и единната европейска валута. Преди работата си в DZ Bank Йекел е бил помощник-редактор в журнал за теория на икономиката, заемал е и редица позиции, свързани с приложна икономика и академична дейност. Член е на научния екип на Германския съвет на икономическите експерти.
 
В бъдещето ще има репликатори - машини, които могат да произведат всичко, от което имате нужда.
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.
Научнофантастичните филми и книги ни очароват с разнообразни утопични или невъзможни явления, но те рядко са свързани с икономическите аспекти на свeта, който описват. Малко по-задълбочен поглед обаче може да ни даде няколко нови и нестандартни идеи. Едно от най-натрапчивите впечатления от научнофантастичните произведения например е, че в бъдещето никой не работи или поне не по начина, по който сме свикнали да възприемаме понятието работа. Със сигурност хората ще имат нужда от храна, но защо никога не виждаме някой да готви?
Отговорът на тази загадка се нарича репликатор - машината, вградена в стената на космическия кораб, която може да синтезира всичко, от което имате нужда. "Репликатор, една чаша чай Дарджилинг, моля" - и чаят е готов. В репликатора се съдържа информацията за молекулярната структура на толкова видове чай, колкото пожелаете. Машината синтезира чая или друг продукт от атоми, добивани от въздуха, пясъка, прахта, отпадъците – всичко от заобикалящата ни среда.

Край на конфликтите? Не съвсем...

Репликаторът произвежда дрехи, мебели, iPhone, дори космически кораби – на практика безплатно, стига потребителят да разполага с информацията за съответната молекулярна структура. Това може да се обобщи по един-единствен начин – край на материалните ограничения. В условията на райско изобилие, пита се човек, има ли причина хората да враждуват помежду си? Има ли нещо, което да делят? След като недостигът и управлението на ограничените ресурси са основни теми на икономическата мисъл, това би означавало край на икономиката като такава. Подобно заключение, уви, е далеч от истината.

Какво е това, с което хората ще търгуват в свят с репликатори? Две неща:

Първо, информацията за молекулярната структура или казано по-друг начин – работните скици на нещата, които искаме да произведем с репликатора. Следователно, ако искате да притежавате нещо съвършено ново и непознато, информацията за неговата структура ще е или много скъпа, или недостъпна. Стандартизираните продукти от ежедневието ще са евтини или безплатни, ако приемем, че за плановете им има достатъчно конкуренция на пазара.



Второ, ще трябва да си купите репликатор – или пък неговия строителен план или скица. Изглежда, че структурата на репликатора или лицензът за неговото използване ще са най-скъпата стока в подобна хипотеза. Причината не е, че планът ще е труден за изработка и дистрибуция, в края на краищата това е просто софтуерен код като всички останали. Но изобретателят или притежателят на авторските права ще се постарае да спечели колкото се може повече пари. Което може да се случи чрез налагането на монопол или поне силно затегната система за контрол върху употребата на продукта. Въпросният човек ще стане много богат. А голяма част от състоянието му ще отива за адвокати и системи за сигурност, които да защитават авторските права върху продукта.

Бъдещето е днес

Каква е връзката с настоящето? Ключовата дума е постматериалистична икономика, а тя всъщност е реалност и в наши дни. Постоянно увеличаващ се дял от икономиката се полага на търговията с нематериални стоки, най-важните от които са услугите и правата върху интелектуалната собственост. В развитите държави голяма част от разходите на населението отиват за тези нематериални стоки, тъй като производството на материални блага се оптимизира и поевтинява.
Всяка икономическа стока, която може да се представи в електронен вид (като дигитална информация), може да се копира, разпространява и възпроизвежда на нищожна цена. Всъщност примитивна версия на репликатора вече е достъпна на свободния пазар - нарича се 3D принтер.
Но много от нещата с най-голяма стойност за потребителите дори нямат физически измерения. Нямате нужда от принтер, а единствено от плеър или четец. Музика, филми, книги, работни скици са достъпни в електронен вариант и готови за консумация с помощта на компютър, таблет, смартфон, електронна книга.

Тъй като изобретатели, създатели, артисти искат възнаграждение за интелектуалния си труд, необходим е механизъм, който да гарантира, че крайният потребител ще плати за ползването на чужди идеи. Дореди 10 години много държави имаха законодателна система за данъчно облагане на устройствата, необходими за възпроизвеждане на дигиталното съдържание: фотокопирни машини, копирна хартия, компакт-касетки, дискове и DVD-та, радиоприемници, мултимедия. Постъпленията от данъци отиват във фонд, който разпределя парите между автори и изпълнители, в случай че са членове на съответната професионална асоциация. Но от 2000 г. насам поевтиняването на техническите устройства и безчетния брой копия на произведенията направиха невъзможно управлението на авторските възнаграждения. Премина се към модел на "платен достъп", "онлайн абонамент", by click, заложени в самия софтуер.

Защитата на авторските права е сложна – запазването на копие не се възприема като кражба, тъй като не е в буквалния смисъл отнемане на нещо, принадлежащо на друг. Много от съвременните "дигитални граждани" смятат частната собственост в мрежата за отживелица – отвореният код и движението за споделяне на информация отразяват това ново мислене. А новините за наказателно преследване за копиране на авторски произведения породиха съмнения дали това е най-удачният начин за защита правата на интелектуалната собственост.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стари 20 72 Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

10 дек 2013, 20030 прочитания

5 Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

2 дек 2013, 4261 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Оптимистична теория за България през 2033 г.

Какво наистина може да постигне страната

Ден за 200 млн. лв.

Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година

На изборен баир мажоритарно лозе

Някак неестествено е депутатите от ГЕРБ да подкрепят правила, които ще им форматират ситуация с непознати препятствия

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Пролет в Южна Холандия

В Тилбург, на 100 км от Амстердам, ви чакат най-голямата зоологическа градина в Бенелюкс, любопитни музеи и безгрижно въртене на педалите

Във всички посоки

Стефан Командарев за направилия премиера в Кан нов филм "Посоки" и такситата в София като "алтернативна социална служба"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2017

Капитал Daily

Брой 78 // 25.05.2017 Прочетете