Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 2 дек 2013, 8:23, 4249 прочитания

Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Растеж при поискване

Пазарът на тв услуги по заявка обещава развитие, но не и революция

14 мар 2014

Един алгоритъм ще ги владее

Засега медиите губят от новия начин, по който Facebook подрежда потока от новини

10 яну 2014

Карн Рос: Идва краят на суперсилите и възходът на хората

Независимият дипломат пред "Капитал"

26 ное 2013

Саморегулиращият се свят на бъдещето

Как Big Data ще промени нашия живот и разбирането ни за него

24 ное 2013

Кръгът

Заговорът на прозрачността

8 ное 2013




Съдържанието на традиционния вестник не е това, което хората търсят през телефона си в метрото.
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.

[Андон Балтаков]

Може ли при всичката неопределеност, хаос и страх в медийния сектор да се каже какво ще се случва в него през следващите 20 години?


- Смятам, че следващите години ще бъдат на свързаното поколение (the сonnected generation). Само преди 10 години нивото на комуникации и каналите за получаване на информация не бяха така развити, както са днес. Преносът на данни не беше достигнал скоростта и обема, каквито има днес. Тогава ние си мислехме за интернет и мобилните комуникации като за едно допълнително измерение на живота ни, докато днес вече разбираме, че животът ни е интернет и всичко останало е допълнителното измерение. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързания свят около тебе какво ти се случва в момента. Всички ние, за добро или лошо, ще бъдем зависими от нашето дигитално присъствие където и да сме. Така виждам живота ни след 20 години.
 
Как ще бъде защитено качеството на информацията в интернет и обществото ще се защити от тиражирането на неверни новини?
 
- Това е другият важен въпрос, който в момента занимава всички медии, но ние виждаме, че пазарът като цяло (въпреки че има много нюанси)  е способен да отделя и да отсява качествената от некачествената информация и затова такива модели, каквито имат CNN, "Ню Йорк таймс" и "Уолстрийт джърнал", като продуктов бизнес, базиран на идеята да се плаща за качествена редактирана информация, ще продължи да се развива и да се налага.

В началото, когато дигиталните технологии бяха нещо ново за пазара, всеки редактор и журналист - малко или много - беше учуден какви ще са ролята и функцията на журналиста в един свят, в който всеки човек може де факто да бъде дописник. Благодарение на facebook, twitter и други социални платформи съобщението, което той създава, има потенциала да достигне до милиарди хора.

Бих сравнил журналистиката с банковата система. Има много хора, които разполагат с много пари, но те не могат да изпълняват функцията на индивидуална банка.

Рядко виждаме милионери, които директно да изпълняват функцията на банка; да кажат "имам 10 милиона долара, защо не започна да ги раздавам на други хора и те да започнат да ми плащат лихва за тях". Въпреки че индивидуалното лихварство винаги ще съществува като явление в обществото, то не може да бъде институционализирано, защото основната ценност, на която се базира банковата система, е доверието.
 
Същото е и в журналистиката - доверието е основата, на която съществуват взаимоотношенията общество - медии - събития. Безспорно днес има блогъри, граждани журналисти, които са в позицията да не бъдат свързани с определена медия и с определен журналистически бранд, но в същото време обществото винаги ще има нужда от някой, който да филтрира (и държа да кажа, че използвам тази дума в най-добрия й смисъл) шума на това, което се случва в обществото. Да подлага на един изключително отговорен анализ и проверка фактите, които се предлагат на потребителите, и това е функцията на журналиста. Медиите публикуват информация, от която хората да научават важните неща, която да ги насочва към източници, където може да почерпят допълнително информация. Ние постоянно сме свидетели на съобщения и твърдения, че нещо се е случило, при положение че не е. Това обаче не се случва в големите медии като CNN, Associated Press и New York Times. Това е невъзможно, при положение че само в NYTimes има 1000 журналисти, които са ангажирани да предоставят единствено и само на своята аудитория достоверна информация. Функцията на тези медии е да помогне на аудиторията да се ориентира в един свят, в който съобщенията са толкова много, че е трудно на един ангажиран и много забързан човек да отсява шума от същността на дадена информация. Последните 10 години доказаха, че въпреки шума, който е около социалните медии, и те имат своето място в нашия живот, достоверната информация ще има своето място в нашия живот и ние ще плащаме за нея.
 
Защо продължава да е трудно хората да се научат да дават своите стотинки за качествената информация?



- Мога да говора само за американския пазар, защото на него работя. Трудно е, защото първоначално установените брандове в САЩ първоначално смятаха, че интернет е само един вектор на разпространение, а няма да стане новата екосистема на съществуването им, към която те трябва да се адаптират и от това дойде истинската криза. Само допреди 5-6 години вестникарската индустрия в САЩ беше 65 - 70 милиарда долара (2005-2006 г.), сега е 17-18 милиарда, т.е. сега колабира, и то не защото рекламният пазар в Америка също колабира, а защото много по-рано той се пренасочи към новите комуникационни канали, адаптира се към новата екосистема. На практика рекламният пазар изпревари медийния в развитието си и сега той трябва да го настигне.

Преди ерата на интернет благодарение на простия си бизнес модел вестниците успяха да изградят сравнително постоянни и хомогенни аудитории с много общи интереси, които като агрегирана маса бяха привлекателни за рекламодателите. А и читателите имаха полза от релевантната местна реклама във вестниците. Така между рекламодател, издател и читател бе установена неделима връзка на взаимозависимост.

Навлизането на интернет търсачките и агрегаторите на новини доведе до еманципацията на рекламодателя и читателя и остави издателя да търси начини за възраждане на връзката.
Единственото нещо, което издателите направиха, е да отприщят бента на новини. В опит да си възвърнат загубената аудитория издателите разрешиха на търсачките да публикуват заглавията и първите параграфи на статиите в замяна на трафик.

С течение на времето много онлайн медии успяха да изградят бранд и читателско доверие, което бе последвано от миграция на рекламодателите към новите обществени форуми - Google, Yahoo, Microsoft и AOL.

Но изтичането на рекламни долари от вестникарския бизнес към интернет индустрията е по-малкото зло. Проблемът фактически е в т.нар. свръхразпостранение на новини (hyper-syndication of news), тъй като то доведе до мултиплициране на свободната рекламна площ, а с това и до обезценяване стойността на единица реклама в интернет.

Новинарската индустрия няма много възможности за коригиране на проблема. В основата стоят две задачи: стабилизиране на стойността на новинарската продукция в интернет и съживяване на връзката между издателите и читателите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-голямото предизвикателство на ХХI век 8 Най-голямото предизвикателство на ХХI век

Ресурсите на Земята са ограничени и трябва да се намерят механизми за споделянето им

1 дек 2013, 4137 прочитания

Как България да остарее умно и зелено 10 Как България да остарее умно и зелено

Реформите в ключови области могат да намалят ефекта от застаряването на населението

1 дек 2013, 4069 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Варна, Шумен
Регионален бизнес Варна, Шумен

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

Къде ми са детските книжки

Публикуването на качествена литература за най-малките е мисия за собствениците на издателство "Рибка" Милен Антиохов и Катя Антонова

Електрически и яростни

Електромобилите ще дойдат по-бързо, отколкото очакваме

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Разходка по ул. "Св. св. Кирил и Методий"

Една от най-дългите улици в София е средище на занаяти, работилници, магазини и пазари

Кинопреглед

Няколко берлински киносалона с дълга и вълнуваща история

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 20

Капитал

Брой 20 // 20.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.05.2017

Капитал Daily

Брой 77 // 23.05.2017 Прочетете