Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
72 10 дек 2013, 11:59, 20127 прочитания

Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.

Още по темата

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

12 яну 2014

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен

10 яну 2014

Първите седем

Защо българите толкова обичат Европейския съюз и продължaват да са недоволни от живота си

10 яну 2014

Понякога децата им се връщат

Родените с първата вълна на масова емиграция от България, са тук. Но не за да разберат какво е прогонило родителите им, а могат ли да намерят място за себе си

3 яну 2014

Future canceled

Как залежите на бъдеще неусетно се изчерпаха

27 ное 2013

Нови 20

8 ное 2013

Нови 20

Какво ще се случва през следващите 20 години - общества, технологии, политика, медии, бизнес.

8 ное 2013
Изчезна: Големият план
Появиха се: Реалистите 

Помните ли германската програма? Стоян Цанков и Иван Стоянов, които ни убеждаваха, че само да приложим всеизвестния (но всъщност познат само на тях) немски челен опит, и а-ха и да се оправим. А-ха и България да стане Швейцария на Балканите. А-ха и... През по-голямaта част от изминалите 20-ина години винаги имаше план или надежда скоро, след една-две или, недай си боже, пет години нещо да се случи и нещата да тръгнат към по-добро. Първо шоковата терапия върна тоaлетната хартия и кайзеровия салам в магазините, земята беше възстановена на собствениците, които щяха да променят АПК-тата, американската царевица щеше да нахрани народа, свалянето на Жан Виденов спря хиперинлацията, а после бяха 800-те дни, НАТО, ЕС... През по-голямата част от тези 20-ина годни дори лудите си имаха план. В последните години обаче целите се изпариха, а някои от тях се превърнаха в дежа вю. Гоненето на лошите, което започна с ГЕРБ, а сега продължава с новата управялващата коалиция "две плюс", се превърна в политика. Сега е по-важно чуждите инвеститори да бъдат изгонени, чужденците да не купуват земя, ако може някак си да се издигне стеничка около kleta majka bulgaria. Нещото трябва да бъде забранено, но не и направено.

Дошъл е краят на прехода и вече няма нужда от големи цели и трансформации, биха казали някои социолози (които търсят края на прехода поне от 2002 г. насам). Други - че хората са изморени от реформи, които обещават много, но постигат малко и искат да си починат с обещания за запазване на статуквото и чудодейно повишение на доходите. Вероятно значение има и свободата за емиграция – когато има голям и светещ надпис Exit, Планът става напускането на страната.

Но пък с умирането на големите планове може би идва отрезвяването, че е важно да се търсят решения, които работят и от хора, които са показали, че могат. Може и да не сте чували за "Заедно в час", но те предлгат изход от образователната трагедия в България. Младите юристи, които търсят начин да направят съществуващата система да работи, шефът на КАТ София, който накара шофьорите да спират на пешеходните пътеки.

Значи може, даже без големи планове.




Изчезнаха: Мобифоните, кас'тфоните
Появиха се: Дигиталните технологии


Сигурно сте виждали онази картинка на аудиокасета и молив, която всъщност представлява своеобразен тест за принадлежност към модерното поколение. Идеята е, че ако знаете каква е връзката между въпросните два предмета, има реален шанс да идвате от една отминала аналогова епоха...

Ако има нещо, което безспорно се промени от началото на 90-те години на миналия век досега, това е масовото навлизане на цифровите технологии. През последните две десетилетия престанаха да са запазена територия на инженери и системни администратори, нахлувайки агресивно в нашите къщи, холове, спални, а впоследствие и в чантите и джобовете ни.

В далечната 1993 г. обаче компютрите работеха с десет пъти по-малка тактова честота от масов смартфон в момента. Освен това заемаха много повече място върху служебните бюра. Хората с достъп до персонални компютри бяха и своеобразен ексклузивен клуб.

Ако върнем лентата 20 години назад, може би ще си спомните и как почти всички комуникациите се случваха по медна жица и в аналогов формат. Или както пееха "Ъпсурт": "Нямаше ни джиесеми, ни интернет..." Безжичните връзки правеха своите първи плахи стъпки в България благодарение на джойнт венчъра "Мобиком". Неговите пилотни продукти наподобяваха радиостанции с размерите на керпичена тухла четворка, струваха четирицифрена сума и бързо получиха звучното прозвище "мутрафон" заради специфичните особености на местните клиенти от типа "ърли адоптър" в този бизнес сегмент.

Интернет пък беше още в своята ембрионална фаза. Държавният телекомуникационен монополист БТК дори водеше партизанска война с неговите първопроходници, тъй като със своите писукащи модеми те блокираха с часове линиите на абонатите дуплекси (да, по това време с цел пестене на ресурси две домакинства ползваха на ротационен принцип един и същ телефонен кабел). Крайният резултат от тази бизнес слепота обаче беше неочакван и революционен за обикновените хора – държавата и БТК проспаха онлайн революцията и така се родиха кварталните LAN доставчици, които докараха евтин високоскоростен интернет до домовете на всички българи, които го пожелаха. А това е нещо, с което и до момента не могат да се похвалят дори много държави от "първия" свят.


Изчезнаха: "Кремиковци" и пушенето 
Появи се: Чистият въздух там


Той дълго време бодро бълваше различни цветове пушек от комините си, стелеше пепел и елементи от Менделеевата таблица над близкото село Яна и замърсяваше въздуха на София. Да, става въпрос за металургичния мастодонт "Кремиковци", гордост на социндустрията и символ на времето, когато прогресът беше синоним на нещо крупно и цапащо. След дълга агония, въртележка от собственици, политически пируети, синдикални изнудвания и работнически протести, през 2008 г. гигантът на плановата икономика беше обявен в несъстоятелност. Две години по-късно и последната от доменните му пещи угасна, комините окончателно замряха и един след друг остатъците от комбината бяха разпродадени. 

Макар София да си отдъхна от "Кремиковци", България продължава да е страната с най-мръсен въздух в Европа (справка - последният доклад на Европейската агенция по околната среда, според който Перник е най-прашният град в ЕС, а в челната петица са още Пловдив, Плевен и Добрич и българската хегемония се нарушава само от промъкналия се на трето място Краков).

А и след завъртането на колелото на историята, погребало най-после цапащата соцмумия, на хоризонта се стеле нова порция дим, макар и не от кремиковски тип. Забраната за пушене на закрито, едно от най-категорично смислените неща, направени от предишното правителство, е под сериозна обсада. Ако се случи, глупавата реставрация само ще покаже, че димът в главите се чисти най-трудно.


Изчезнаха: Визите, 
Появи се: Свободното пътуване 


Това е един от иконичните образи на прехода и евроинтеграцията - сияещата Надежда Нейнски (тогава външен министър и с фамилия Михайлова), преминава българо-гръцката граница на Кулата - Промахон, съпровождана от група студенти, засажда маслиново дръвче и заявява, че "винаги се е чувствала европейка, но от този момент това вече носи друг смисъл". Датата е 10 април 2001 г. Визите за пътуване за българите в страни от ЕС са паднали. Румънският в. "Адевърул" излиза с горчив коментар със заглавие "Доживяхме да видим гърба на българите", в който отбелязва, че "вдигането на визовите бариери автоматично отвежда съседката ни в друга категория от тази на Румъния". 
Ако този патос ви се вижда леко прекален, вероятно сте забравили дългите и унизителни опашки за визи и времето, когато границата беше бариера, а не врата към онова отвъд. Дванадесет години след Визовден България вече е в ЕС, макар и още не в Шенген, а след два месеца всички ограничения за работа в страните от съюза трябва да паднат (колкото и да не им се иска на истеричните еврофоби от типа на Найджъл Фараж и пригласящата му жълтеникава част от британската преса). Европа е на една лична карта разстояние. А българският паспорт е толкова ценен, че бившият македонски премиер Любчо Георгиевски рискува да бъде обвинен в национално предателство в родината си, за да се сдобие с него. Дори да се оплаквате, че нямате средства да пътувате, свободата е важна сама по себе си. Нали?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-голямото предизвикателство на ХХI век 8 Най-голямото предизвикателство на ХХI век

Ресурсите на Земята са ограничени и трябва да се намерят механизми за споделянето им

1 дек 2013, 4238 прочитания

Как България да остарее умно и зелено 10 Как България да остарее умно и зелено

Реформите в ключови области могат да намалят ефекта от застаряването на населението

1 дек 2013, 4116 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

София 2018: Само с резервации

Градският туристически бизнес в София се готви за рекордна година

Болтовете не падат сами

Прокурори, пътища, автомобили - какво се случи с колата на Лозан Панов

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.06.2017

Капитал Daily

Брой 96 // 27.06.2017 Прочетете