Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
72 10 дек 2013, 11:59, 20469 прочитания

Стари 20

Какво изчезна и се появи през изминалите две десетилетия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Всички излезли досега статии от изданието можете да намерите тук.

Още по темата

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

12 яну 2014

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен

10 яну 2014

Първите седем

Защо българите толкова обичат Европейския съюз и продължaват да са недоволни от живота си

10 яну 2014

Понякога децата им се връщат

Родените с първата вълна на масова емиграция от България, са тук. Но не за да разберат какво е прогонило родителите им, а могат ли да намерят място за себе си

3 яну 2014

Future canceled

Как залежите на бъдеще неусетно се изчерпаха

27 ное 2013

Нови 20

8 ное 2013

Нови 20

Какво ще се случва през следващите 20 години - общества, технологии, политика, медии, бизнес.

8 ное 2013
Изчезна: Големият план
Появиха се: Реалистите 

Помните ли германската програма? Стоян Цанков и Иван Стоянов, които ни убеждаваха, че само да приложим всеизвестния (но всъщност познат само на тях) немски челен опит, и а-ха и да се оправим. А-ха и България да стане Швейцария на Балканите. А-ха и... През по-голямaта част от изминалите 20-ина години винаги имаше план или надежда скоро, след една-две или, недай си боже, пет години нещо да се случи и нещата да тръгнат към по-добро. Първо шоковата терапия върна тоaлетната хартия и кайзеровия салам в магазините, земята беше възстановена на собствениците, които щяха да променят АПК-тата, американската царевица щеше да нахрани народа, свалянето на Жан Виденов спря хиперинлацията, а после бяха 800-те дни, НАТО, ЕС... През по-голямата част от тези 20-ина годни дори лудите си имаха план. В последните години обаче целите се изпариха, а някои от тях се превърнаха в дежа вю. Гоненето на лошите, което започна с ГЕРБ, а сега продължава с новата управялващата коалиция "две плюс", се превърна в политика. Сега е по-важно чуждите инвеститори да бъдат изгонени, чужденците да не купуват земя, ако може някак си да се издигне стеничка около kleta majka bulgaria. Нещото трябва да бъде забранено, но не и направено.

Дошъл е краят на прехода и вече няма нужда от големи цели и трансформации, биха казали някои социолози (които търсят края на прехода поне от 2002 г. насам). Други - че хората са изморени от реформи, които обещават много, но постигат малко и искат да си починат с обещания за запазване на статуквото и чудодейно повишение на доходите. Вероятно значение има и свободата за емиграция – когато има голям и светещ надпис Exit, Планът става напускането на страната.

Но пък с умирането на големите планове може би идва отрезвяването, че е важно да се търсят решения, които работят и от хора, които са показали, че могат. Може и да не сте чували за "Заедно в час", но те предлгат изход от образователната трагедия в България. Младите юристи, които търсят начин да направят съществуващата система да работи, шефът на КАТ София, който накара шофьорите да спират на пешеходните пътеки.

Значи може, даже без големи планове.




Изчезнаха: Мобифоните, кас'тфоните
Появиха се: Дигиталните технологии


Сигурно сте виждали онази картинка на аудиокасета и молив, която всъщност представлява своеобразен тест за принадлежност към модерното поколение. Идеята е, че ако знаете каква е връзката между въпросните два предмета, има реален шанс да идвате от една отминала аналогова епоха...

Ако има нещо, което безспорно се промени от началото на 90-те години на миналия век досега, това е масовото навлизане на цифровите технологии. През последните две десетилетия престанаха да са запазена територия на инженери и системни администратори, нахлувайки агресивно в нашите къщи, холове, спални, а впоследствие и в чантите и джобовете ни.

В далечната 1993 г. обаче компютрите работеха с десет пъти по-малка тактова честота от масов смартфон в момента. Освен това заемаха много повече място върху служебните бюра. Хората с достъп до персонални компютри бяха и своеобразен ексклузивен клуб.

Ако върнем лентата 20 години назад, може би ще си спомните и как почти всички комуникациите се случваха по медна жица и в аналогов формат. Или както пееха "Ъпсурт": "Нямаше ни джиесеми, ни интернет..." Безжичните връзки правеха своите първи плахи стъпки в България благодарение на джойнт венчъра "Мобиком". Неговите пилотни продукти наподобяваха радиостанции с размерите на керпичена тухла четворка, струваха четирицифрена сума и бързо получиха звучното прозвище "мутрафон" заради специфичните особености на местните клиенти от типа "ърли адоптър" в този бизнес сегмент.

Интернет пък беше още в своята ембрионална фаза. Държавният телекомуникационен монополист БТК дори водеше партизанска война с неговите първопроходници, тъй като със своите писукащи модеми те блокираха с часове линиите на абонатите дуплекси (да, по това време с цел пестене на ресурси две домакинства ползваха на ротационен принцип един и същ телефонен кабел). Крайният резултат от тази бизнес слепота обаче беше неочакван и революционен за обикновените хора – държавата и БТК проспаха онлайн революцията и така се родиха кварталните LAN доставчици, които докараха евтин високоскоростен интернет до домовете на всички българи, които го пожелаха. А това е нещо, с което и до момента не могат да се похвалят дори много държави от "първия" свят.


Изчезнаха: "Кремиковци" и пушенето 
Появи се: Чистият въздух там


Той дълго време бодро бълваше различни цветове пушек от комините си, стелеше пепел и елементи от Менделеевата таблица над близкото село Яна и замърсяваше въздуха на София. Да, става въпрос за металургичния мастодонт "Кремиковци", гордост на социндустрията и символ на времето, когато прогресът беше синоним на нещо крупно и цапащо. След дълга агония, въртележка от собственици, политически пируети, синдикални изнудвания и работнически протести, през 2008 г. гигантът на плановата икономика беше обявен в несъстоятелност. Две години по-късно и последната от доменните му пещи угасна, комините окончателно замряха и един след друг остатъците от комбината бяха разпродадени. 

Макар София да си отдъхна от "Кремиковци", България продължава да е страната с най-мръсен въздух в Европа (справка - последният доклад на Европейската агенция по околната среда, според който Перник е най-прашният град в ЕС, а в челната петица са още Пловдив, Плевен и Добрич и българската хегемония се нарушава само от промъкналия се на трето място Краков).

А и след завъртането на колелото на историята, погребало най-после цапащата соцмумия, на хоризонта се стеле нова порция дим, макар и не от кремиковски тип. Забраната за пушене на закрито, едно от най-категорично смислените неща, направени от предишното правителство, е под сериозна обсада. Ако се случи, глупавата реставрация само ще покаже, че димът в главите се чисти най-трудно.


Изчезнаха: Визите, 
Появи се: Свободното пътуване 


Това е един от иконичните образи на прехода и евроинтеграцията - сияещата Надежда Нейнски (тогава външен министър и с фамилия Михайлова), преминава българо-гръцката граница на Кулата - Промахон, съпровождана от група студенти, засажда маслиново дръвче и заявява, че "винаги се е чувствала европейка, но от този момент това вече носи друг смисъл". Датата е 10 април 2001 г. Визите за пътуване за българите в страни от ЕС са паднали. Румънският в. "Адевърул" излиза с горчив коментар със заглавие "Доживяхме да видим гърба на българите", в който отбелязва, че "вдигането на визовите бариери автоматично отвежда съседката ни в друга категория от тази на Румъния". 
Ако този патос ви се вижда леко прекален, вероятно сте забравили дългите и унизителни опашки за визи и времето, когато границата беше бариера, а не врата към онова отвъд. Дванадесет години след Визовден България вече е в ЕС, макар и още не в Шенген, а след два месеца всички ограничения за работа в страните от съюза трябва да паднат (колкото и да не им се иска на истеричните еврофоби от типа на Найджъл Фараж и пригласящата му жълтеникава част от британската преса). Европа е на една лична карта разстояние. А българският паспорт е толкова ценен, че бившият македонски премиер Любчо Георгиевски рискува да бъде обвинен в национално предателство в родината си, за да се сдобие с него. Дори да се оплаквате, че нямате средства да пътувате, свободата е важна сама по себе си. Нали?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Най-голямото предизвикателство на ХХI век 8 Най-голямото предизвикателство на ХХI век

Ресурсите на Земята са ограничени и трябва да се намерят механизми за споделянето им

1 дек 2013, 4492 прочитания

Как България да остарее умно и зелено 10 Как България да остарее умно и зелено

Реформите в ключови области могат да намалят ефекта от застаряването на населението

1 дек 2013, 4320 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Нови 20" Затваряне
Всяка медия, която няма дигитална стратегия, е обречена на забвение

Андон Балтаков, старши директор бизнес операции в CNN Digital, пред "Капитал"

МиГ-новен лупинг

Желанието на военния министър Каракачанов да "модернизира" съветските изтребители МиГ-29 може да блокира миграцията към натовски самолети за неопределено време

Когато колекторът почука на вратата

Компаниите за събиране на вземания могат да предложат на длъжника различни решения за погасяване на задължението в рамките на извънсъдебно събиране

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете