Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 6 май 2017, 15:34, 10136 прочитания

Бизнесът и училищата: първи крачки

Вече има успешни инициативи, които подготвят учениците за пазара на труда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Как да дефинирате размера на пазара си

Конкуренцията ви с останалите играчи не е на ниво продукт, а кой по-добре ще достави това, което е обещал на клиента

7 окт 2017

В Стара Загора стартира магистърска програма по топлоенергетика

Постигналите висок успех ще получат стипендии от топлоцентралите в региона

26 сеп 2017

Има голяма вероятност да загубим част от еврофондовете за наука

Огромното закъснение по проектите за изграждане на научи центрове поставя под голям риск над 100 млн. лв.

5 юли 2017

Технологичните лидери на 2017 г.

"Булпрос" и "Програмиста" са най-добрите аутсорсинг и софтуерна компании в съвместните годишни награди на двете браншови асоциации

20 юни 2017

Никола Вълчанов: Бизнесът трябва да си даде сметка, че образованието не е отговорност само на държавата

Създателят на софтуерната компания "Програмиста" за смисъла хората от индустрията да влязат в училищата и университетите

17 май 2017

Проф. дтн инж. Райчо Иларионов: Прилагаме модел на бизнес ориентирано обучение

Ректорът на Техническия университет - Габрово пред "Капитал"

27 апр 2017
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.
Липсата на подготвени хора за пазара на труда се превръща във все по-болезнен проблем в България. Затова и става все по-ясно, че образованието не може да се справи без бизнеса, както и обратното. Добрата новина е, че все повече компании започват да осъзнават колко е важно да си подадат ръка с образователната система в лицето на министерството и учебните заведения. Сред компаниите се усеща готовност, но те понякога срещат трудности с негъвкавото законодателство, споделиха представители на бизнеса по време на конференцията "Образование за професиите на бъдещето". От друга страна, самите училища също не знаят как да установят тази връзка. "Затворени в нашата професионална учителска общност, ние знаем много малко за бизнеса", каза Диана Първанова, директор на ОУ "Васил Левски" в Разград. "Невинаги достъпът до гимназиите е облекчен, много зависи от ръководството", отбеляза от своя страна Венета Стоилова, HR мениджър, "Глобални операции" България в "Сенсата технолоджис".

Добър пример от последните месеци е рамковото споразумение между Министерството на образованието и науката и ИТ индустрията в лицето на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ), Българската аутсорсинг асоциация и ИКТ клъстера. Проблемът с липсата на кадри в ИТ сектора става все по-осезаем както у нас, така и в световен мащаб заради бързо развиващите се технологии и навлизането им във всяка сфера на бизнеса. Затова и именно тези компании са сред най-активните, когато става въпрос за сътрудничество с образователните институции и обучаването на бъдещите кадри.

Два са основните фактори за разрешаването на проблема, смята Петър Шарков от "Телерик академия" - да се осигури финансиране и да се осигурят мотивирани учители. "Всеки от нас може да стане по-добър учител във всеки един аспект на живота", добави той. А съоснователят на "Програмиста" Никола Вълчанов отбеляза, че ако половин процент от печалбата на ИТ индустрията в България се инвестира във връзката с образованието, това може да реши целия кадрови проблем на фирмите в бъдеще.

През последните години вече има успешни инициативи в тази посока, както и активни директори и учители, които търсят как да ориентират учениците за пазара на труда (за някои от тях ви разказваме на следващите страници). За да успеят да попълнят дълбоките дупки обаче, е нужно и добрите практики да се мултиплицират, а не да остават само на парче.

"Затворени в нашата професионална учителска общност, ние знаем много малко за бизнеса."Диана Първанова, директор на ОУ "Васил Левски" - Разград

Фотограф: Капитал

Гимназията в Своге, която се готви за бъдещето

Професионалната гимназия "Велизар Пеев" в Своге е първото учебно заведение в България, в което може да откриете зарядна колонка за електроавтомобил. Това обаче не е най-впечатляващото за училището. Екипът му се стреми да общува с бизнеса и да отговори на желанията и нуждите както на учениците, така и на компаниите. А с двете си най-нови специалности може да се похвали и с истински поглед в бъдещето. От есента на 2017 г. гимназията ще предлага специалността "Приложен програмист", по която ще има прием за една паралелка с 26 ученици, но капацитетът може да се разшири до 29, ако има голям интерес. Приложното програмиране ще бъде на мястото на специалността по системно програмиране, като според директора на гимназията Станчо Атанасов новата програма ще бъде малко по-олекотена, но доста по-интересна. Той сподели, че интерес проявяват ученици и от съседните общини.



Намирането на преподаватели по компютърните специалности обикновено е проблем, съгласява се Атанасов, но за момента в гимназията в Своге не страдат от липса на такива. Извън конкретната специалност от есента в гимназията започва проект, който е ориентиран към ученици, които не са в паралелки по компютърни технологии, например от специалността кетъринг. "Те могат в извънкласни форми да бъдат обучавани по приложно програмиране, като замисълът е такъв, че да излизат повече специалисти. Това е по линия на договор между браншовата организация (Българската асоциация на софтуерните компании БАСКОМ - бел. ред.) и Министерството на образованието", обяснява Атанасов. Според представители на организацията учениците могат да станат специалисти по програмиране в рамките на две-три години.

Гимназията "Велизар Пеев" е и първата в България, която ще предлага специалността "Електрически превозни средства" с интензивно изучаване на английски език, отново с капацитет от една паралелка с 26 ученици. Специалността се разкрива с подкрепата на Индустриален клъстър Електромобили (ИКЕМ). Гимназията е участвала на изложение през ноември, където представители на ИКЕМ се свързват с училището и това дава началото на партньорството. "Те видяха какво представлява училището, с каква база разполагаме и оттам тръгна идеята да разкрием тази специалност. Вече бяха защитили специалността в МОН", разказва Атанасов. Партньори са и висши учебни заведения - Техническият университет в Русе и Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков". Там ще се развиват бакалавърска и магистърска степен, за да могат учениците, завършили специалността в Своге, да продължат образованието си.

Що се отнася до преподавателите, Атанасов и екипът му отново са открили решение. "Ние разполагаме с електроинженери, тъй като имаме специалност "Електрически машини и апарати". За тях сме договорили магистратура и квалификационни курсове в Техническия университет и Висшето транспортно училище, така че те ще бъдат подготвени. Специалността за електромобилите спокойно може да се преподава от електроинженери с малко допълнителна подготовка", обясни Атанасов. Той обясни, че учениците започват да изучават специални предмети едва в девети клас.

Той обяснява, че има бъдеще в електромобилната индустрия и тя съвсем скоро ще изисква кадри. "Бъдещето е това и ние не трябва да изоставаме. Най-малкото защото трябва да се изгради инфраструктура и тази професия ще се занимава и с изграждане на зарядни станции, както и обслужване на електромобилите", разказва директорът.

"Ние сме се постарали специалностите в училището да бъдат възможно най-актуалните за работния пазар в момента. Затова се насочихме към тези специалности", обяснява Станчо Атанасов.
"Проблемът с липсата на кадри в IT сектора зависи от два въпроса - да се осигури финансиране и да се осигурят мотивирани учители."Петър Шарков, "Телерик академия"

Фотограф: Капитал

Как технологиите стъпиха в Разград

Детската "Телерик академия" е един от ярките примери за силно партньорство между частния бизнес и образователната система. В началото тя попада под шапката на компанията Telerik, вече е самостоятелна организация, но продължава дейността си с пълна сила. "Инициативата осигурява достъп на деца от цялата страна до модерно, безплатно обучение по състезателно и приложно програмиране", обяснява Петър Шарков, ръководител на младежките инициативи на "Телерик академия". Академията има за цел да събуди интереса на учениците между 4 и 6 клас към дигиталните технологии и да ги подготви за бързо променящия се пазар на труда. През учебната 2016-2017 г. инициативата организира общо 36 групи по програмиране в 11 града, а от 2011 г. досега в детската "Телерик академия" са се обучавали над 4 хил. деца.

"В основата на тази колаборация са предприемчивите директори и преподаватели в страната, които са отворени за иновации в образованието", разказва Шарков. Така се случва и с основното училище "Васил Левски" в Разград, като двигател на появата на академията там е преподавателят Венелин Николов. Той се вдъхновява от свои ученици, преминали обучението в София, и така през 2013 г. детската "Телерик академия" стъпва в Разград. От началото й досега през обучението са минали близо 150 деца на възраст 9 - 13 години от региона.

Академията в Разград разчита на агресивна, но явно успешна медийна кампания, в която организаторите обявяват, че "ако искат детето им да стане следващият Стив Джобс", родителите трябва да ги включат в новия проект. Привличат ученици от целия град, не само от математическата гимназия. "Интересът към школата е толкова висок, че ученици от съседните градове Попово и Търговище в продължение на месеци пътуват два пъти седмично до Разград, за да участват в програмата", разказва Шарков. Затова и академията разширява дейността си в района и през 2016 г. заедно с ОУ "Любен Каравелов" инициира школа в Попово, в която днес безплатно се обучават близо 70 деца.

В основата на философията на детската "Телерик академия" стои фактът, че близо 82% от ИКТ специалистите са концентрирани в София. Според екипа на академията това се случва главно заради липсата на публични и частни образователни центрове извън столицата, които да предлагат задълбочено обучение в областта на технологиите и да служат като притегателна сила за бизнеса. Затова цел на детската "Телерик Академия" е да се бори с това.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Българските университети започват да реагират на пазара на труда 1 Българските университети започват да реагират на пазара на труда

Министерството на образованието няма да утвърди държавен прием в 15 професионални направления

15 дек 2017, 23439 прочитания

Артистично лято Артистично лято

Летните школи по изкуства могат да развият нови умения и въображението на децата

18 май 2017, 2094 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Уард ван де Вийер: Ако иновациите идват само отгоре надолу, има твърде много съпротива

Холандският преподавател и консултант за уменията, които добрите учители притежават, и промяната според научни данни

Герои на свободната търговия

Сделката ЕС – Япония има амбициите да защити свободната търговия, но Брюксел иска и да определя бъдещите правила на глобалните търговски отношения

Над КОНПИ е само господ...

Какво е гражданската конфискация, как издателят на "Капитал" се озова в тази процедура и какво значи това за сигурността на инвестициите

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Последната литературна мистерия

"На ръба на света" на Томас Пинчън е вече в книжарниците

Селекция: Преживявания вместо вещи

Идеи за (коледни) изненади

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете