Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 апр 2017, 16:54, 3222 прочитания

Селското стопанство през 2016 г. - по-малко продукция на по-ниски цени

Гърция, Румъния и Германия са най-големите търговски партньори от ЕС на България в селското стопанство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Земеделие и бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Още по темата

Селско стопанство: Крачка назад за зърнопроизводителите

Ръстът в бизнеса на малките и средните компании в аграрния сектор е зависел повече от добри управленски решения и единични успешни сделки и все по-малко от пазарната конюнктура

10 ное 2017

2017: Годината на слънчогледа и царевицата

При двете се очаква рекорден добив, докато при пшеница, ечемик и рапица има лек спад

17 юли 2017

Земеделие: Поредна година на ниски цени

Над половината от най-големите компании в сектора са със спаднали приходи през 2016 г. Повечето дружества са на печалба, макар маржовете да са изтънели

1 юли 2017

Земеделското звено на Glencore търси сливане с Bunge

Разговорите до момента са неформални, Bunge изпраща смесени сигнали

24 май 2017

Селското стопанство е сред секторите с най-обещаваща перспектива

В анализ на Уникредит Булбанк се посочва, че преориентирането на подкрепата от публичния сектор към повече участници и сегменти ще повиши конкурентоспособността му

18 май 2017

Високи запаси и ниски цени застрашават зърнения пазар

Общите световни запаси от царевица, пшеница, ориз и соя ще достигнат 671.1 млн. тона

18 апр 2017

Глобалният пазар на зърно - предлагането ще продължи да е по-голямо от търсенето

Без сериозен природен катаклизъм световното производство на пшеница, царевица и ечемик ще е достатъчно да поддържа запасите на нивата от 2016 г.

2 мар 2017

Биопроизводството - възходът продължава

Търсенето на органични продукти трайно се увеличава

2 мар 2017

Селско стопанство: Пореден триумф на зърното

Най-голям ръст на приходите сред малките и средните компании в земеделието отново имат зърнопроизводителите

4 дек 2016

Ниски цени влошават резултата за производителите от добрата зърнена реколта

Рекордно е производството на пшеница, ечемик и рапица в България

1 ное 2016

- Близо една трета от продукцията се пада на зърнопроизводството.
- Износът на отрасъла е нараснал главно заради доставките в страните от Европейския съюз.
- Заетите в сектора леко намаляват, а заплатите се увеличават.


По-малко произведена продукция на по-ниски цени - така е изглеждало селското стопанство в България през 2016 г. Тенденцията не е нова, защото след като през 2012 г. стойността достигна 8.14 млрд. лв., оттогава постепенно намалява. Това се дължи на съчетанието от дефлацията в сектора и по-малкото производство в животновъдството. Износът на отрасъла е нараснал главно заради доставките в страните от Европейския съюз (ЕС). Друга важна тенденция е увеличените разходи за закупуване на дълготрайни материални активи през 2015 г. (последни актуални данни), което се дължи най-вече на еврофинансирането.

Зърнена доминация

През изминалата година стойността на произведената селскостопанска продукция в страната е спаднала със 7.3% в сравнение с предходната (от 7.7 млрд. лв. на 7.14 млрд.), показва първата оценка на Националния статистически институт (НСИ). Главната причина е в по-ниските цени, като дефлацията е била валидна както в растениевъдството, така и в животновъдството. Не е изненада, че зърнените култури продължават да заемат най-големия дял от селскостопанската продукция – близо една трета. В животновъдството води производството на млечни продукти, следвано от свиневъдството. И в двата подотрасъла има намаление на годишна база - дефлацията е причината за спада в млечната продукция, а при свиневъдството обяснението е в по-малкия обем стоки.

Според последните данни за 2015 г. брутната добавена стойност (БДС) в аграрния сектор е била общо 3.66 млрд. лв., като тук се включват евросубсидиите, които се предоставят на производителите, но без данъка. Въпреки че през 2013 и 2014 г. има увеличение в БДС (с около 2%), през 2015 г. тя намалява с 6.4%.



Нарастват дълготрайните активи

Друга положителна тенденция в селското стопанство е нарастването на разходите за закупуване на дълготрайни материални активи. Според последните данни за 2015 г. те са се повишили с 30% и са били 1.9 млрд. лв. Резкият скок идва след отчетен спад през 2014 г. Обяснението може да се търси в цикъла на еврофинансирането.

Началото на новия програмен период 2014 - 2020 г. се забави с повече от година, поради което и закупуването на техника и други инвестиции са били по-малко през 2014 г. От друга страна, чуждестранните инвестиции в сектора са намалели със 112 млн. лв. през 2015 г. след период на растеж, продължил до 2014 г.

Износ на зърно, внос на месо

Добра новина за отрасъла е, че износът нараства. Към ноември 2016 г. увеличението на годишна база е 10% и достига стойност от 7.3 млрд. лв. Подобрението се дължи на по-силната търговия с ЕС, където се доставят 70% от продукцията (5.1 млрд. лв.). Успоредно с това вносът също расте – за единадесетте месеца на миналата година е достигнал 5 млрд. лв., с около 210 млн. лв. повече от отчетеното през 2014 г., и идва основно от евросъюза. Търговското салдо е положително с 2.3 млрд. лв. За увеличението в износа най-голям принос имат продажбите на житни растения и плодове в чужбина. Най-голям дял от експорта се пада на житните растения, най-вече на пшеницата (1.8 млрд. лв.). От друга страна, месото доминира във вноса. Въпреки лек спад през последната година спрямо 2015 г. сумата остава значителна - 596 млн. лв. към ноември 2016 г., като идва почти изцяло от ЕС (591 млн. лв.).

Гърция, Румъния и Германия са най-големите търговски партньори на България от ЕС в селското стопанство. Румъния е най-големият вносител с 613 млн. лв., следвана от Гърция (579 млн. лв.) и Германия (535 млн. лв.). Българският експорт в сектора се насочва основно към Гърция (1 млрд. лв.). По отношение на третите страни търговията на България е най-силна с Турция, като внесената продукция е на стойност 189 млн. лв., а изнесената – 449 млн. лв.

Лек спад на заетите

Данните на НСИ показват, че през 2015 г. броят на заетите в селско, горско и рибно стопанство е спаднал с хиляда души спрямо предходната година. Въпреки това леко намаление тенденцията от 2012 г. е възходяща - от 189 хил. заети тогава до 207.9 хил. души. От друга страна, данните на Евростат показват, че броят на работещите в селското стопанство спада. Но показателят се изчислява по друг принцип и е трудно да се направи сравнение. Евростат измерва заетите на база на общия брой изработени часове и работните часове на пълно работно време средно за годината. Което означава, че намалението може да е както от по-малък брой заети, така и от по-малък брой изработени часове или по-дълго средно работно време.

Заплатите в сектора селско, горско и рибно стопанство са нараснали, като причина е както увеличение в заплащането на заетите в обществения сектор (със 7.8%), така и в частния (с 9.5%). Така за годината работещите в сектора получават средно по 726 лв. на месец. Но близо 230 лв. месечно по-малко получават заетите в частния сектор спрямо тези в обществения. Докато през 2012 г. разликата в не е била толкова голяма (под 100 лв.), следващата година рязко нараства до над 270 лв., основно поради скок в заплащането в обществения сектор. Оттогава разликата не се е увеличавала, но и не е отбелязала значително свиване.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

От 30 до 3000 декара От 30 до 3000 декара

...или как семейната фирма за етеричномаслени култури "Ина" от Панагюрище достигна до европейските пазари

5 ное 2017, 5958 прочитания

Изгубено време Изгубено време

Повече от половин година не се приемат проекти по програмата за селските райони

18 сеп 2017, 1208 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Земеделие и бизнес" Затваряне
Андрей Чалъков: Животновъдите не трябва да разчитат на държавно финансиране

Изпълнителният директор на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България пред "Капитал"

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

Симеонов на абордаж в БМФ

Собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев няма да успее да си спести неустойки от 55 млн. лв. след решение на ВКС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Навик, следвай ме

Как да променим вредните си навици и за колко време става това според последните проучвания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.11.2017

Капитал Daily

Брой 180 // 23.11.2017 Прочетете