Вървеше им като по вода. Консумацията растеше, затова пазарът се насищаше с нови и нови продукти. Фирмите инвестираха в още производствени мощности, за да посрещнат местното търсене или за износ до държавите от региона. За големите дружества в хранително-вкусовия бранш това е кратко резюме на 2008 г. Приходите им пораснаха с почти 30%, печалбите също се увеличават. И докато кризата вече удари повечето индустрии, производителите на храни и напитки изглеждат сравнително устойчиви и не чертаят мрачни прогнози за 2009 г.
Годината на петролния бизнес, такъв етикет може да бъде сложен на изминалата 2008 г. Над 25% ръст на приходите до 18 млрд. лв. на 20-те компании от сектора е повече от силен резултат в един противоречив период за българската икономика - висок растеж в условията на задаващата се отвън икономическа рецесия. Постъпленията в бранша се равняват на около 30% от брутния вътрешен продукт на страната, с което този пазар обичайно запази статута си на мотор на икономиката, зареждащ нейния растеж.
Един от знаците дали икономиката се развива добре е броят на камионите по пътищата. Замре ли производството, проблемите за транспортните фирми са неминуеми и видими. Последните месеци на 2008 г. бяха трудни за сектора. Въпреки това годината като цяло беше успешна за фирмите и приходите им нараснаха с почти 10%. Първите месеци на 2009 г. обаче се оказаха сериозно изпитание. Приходите паднаха, а в борбата си за клиенти и пазари компаниите намалиха драстично цената на транспортната си услуга. Липсата на налични средства и на финансиране от страна на банките сринаха пазара на транспортни средства.
"Тази година решихме да не даваме финансовия си отчет заради голямата конкуренция." Това беше отговорът на една от големите търговски вериги на поканата за участие в класацията "Капитал 100". Той много точно илюстрира състоянието на търговията в България - силна конкуренция с очаквания да става още по-силна. През миналата година търговските вериги бяха на вълна растеж: почти всички от тях отваряха нови магазини, влизаха в градове, в които до момента не присъстваха, подписваха договори за нови обекти
Държавата събра енергийните си дружества в холдинг. Това беше корпоративното събитие на сектора през 2008 г. След кратък дебат мегаструктурата беше оформена и в новосъздадения "Български енергиен холдинг" (БЕХ) влязоха седем държавни дружества: АЕЦ "Козлодуй","Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Национална електрическа компания (НЕК), дъщерното й дружество "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и "Булгартел" с активи за над 8.5 млрд. лв.
Населението на България представлява едва 1.5% от жителите на Европейския съюз. Произведените в страната мед и олово обаче са съответно 15% и 5.25% от производствата в Европа. Металургията е основно перо в износа на страната. На нея се падат около 22% от целия износ на стоки на страната, импортът е само 8% от вноса на стоки. Съотношението се задържа на същите нива през 2008 г., но е на път да се промени драстично надолу през 2009 г., смята Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Болните клиенти се увеличават все повече, а здравите все по-често влизат в аптеките, за да се грижат за своето тяло. Ето това е накратко причината 2008 г. да бъде най-добрата от предишните четири години за фармацевтичния пазар. Ръстът в продажбите на медикаменти в стойност доближи 14%, а при хранителните добавки бяха отбелязани 30% повече приходи.
Оптимистично за химическата индустрия започна миналата година, но завърши под знака на кризата - свиващи се пазари, временно спиране на производства и оптимизация на персонал. Негативно влияние оказаха и повишаващите се цени на основни суровини като природен газ и дървесина. Тези процеси се отразиха и на финансовите резултати на компаниите от този сектор. Част от дружествата завършиха 2008 г. на загуба: въпреки увеличаващите се приходи спрямо предходната година и инвестициите в нови производствени мощности.
След като години наред хотелиерството беше символ на бизнес с лесни приходи и бързи печалби, сега слънцето и над този бранш започна да се скрива. Туризмът все по-трудно ще си осигурява необходимия брой туристи, приходите ще намаляват, а ценовата конкуренция ще се ожесточава. Причините се крият както в ефекта от световната криза, така и в натрупаните през годините слабости и негативи на българския туризъм.
Растеж, но със забавени темпове. Така с едно кратко изречение може да се опише 2008 г. за компаниите в сектора "Машини и инструменти". И това не е чудно, като се има предвид, че бизнесите на повечето от тях са свързани с автомобилопроизводството и строителството – двата сектора, които най-силно пострадаха от глобалната икономическа криза.
Има дни, в които не върви. За строителния сектор през 2008 г. те бяха повече от очакваните. Активността на инвеститорите в имоти рязко намаля, а оттам и работата на фирмите в сектора. Нови поръчки почти липсват, а обекти се замразяват дори при вече сключени договори и започнати строителни работи. Така от най-динамично развиващия се сектор в икономиката през последните пет години строителството е на път да се превърне в най-големия потърпевш от кризата. Данните от анализ на бранша, направен от Камарата на строителите в България, показват, че през 2009 г. спадът на чуждите инвестиции ще доведе до намаление на обемите на строително-монтажните работи с около 2.5 милиарда евро.
Една добра година. Това е най-честото определение за изминалата година, което ще чуете от сектора. И е съвсем естествено - световните пазари преживяха бурен ръст през последните няколко години, а строителството и индустрията преминаха през период, приличащ на малък ренесанс. Именно там отиваше цялата произведена продукция, а инвестициите за увеличаване на капацитета поставяха нови рекорди с всяка изминала година. Всичко това караше местните анализатори да смятат, че кризата може и да отмине България, а икономиката да продължи да расте. Никой в сектора обаче не успя да прогнозира кризата...
Малко сектори могат да се похвалят с ръст на бизнеса в пъти. Това със сигурност важи за производството на облекла и текстил. От 2000 г. до миналата година продажбите в бранша са скочили 3.4 пъти и са на стойност около 3.7 млрд. лв. Ръстът обаче се забавя и през 2008 г. е едва 9%. Но погледнато през призмата на тази година, това си е направо показател мечта.
Повече услуги, по-ниски приходи от абонат и по-високо потребление. Така може да се обобщи пазарът на телекомуникациите през миналата година. Към тази картина може да добавим активната регулация от страна на Брюксел и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Основният източник на приходи в телекомуникациите остава гласовата телефония. Големите играчи са едни и същи: Българската телекомуникационна компания (заедно с мобилното си звено "Вивател"), "Мобилтел" и "Глобул". Факт обаче са разместванията между тях: допреди три години постоянният шампион по приходи беше БТК, после "Мобилтел" стана №1, а от 2008 г. "Глобул" е само на няколко хиляди лева разстояние от бившия държавен телеком.
Ако се използва автомобилен термин, 2008 г. може да се определи като годината на "две скорости" за вносителите на нови коли в България. Пътят беше гладък и равен през първите девет месеца: продажбите следваха тенденцията на двуцифрен ръст от последните няколко години. Но с навлизането и задълбочаването на световната криза в България и с ограничаването на кредитирането търсенето започна да се свива и през декември продажбите вече бяха с 40% по-ниски от същия период на 2007 г. Годината все пак завърши с растеж - 4.6% спрямо 22.6% през предходната. Бяха продадени почти 58 000 автомобила спрямо 55 336 през 2007 г., но главно заради силните начални месеци.
Представете си, че сте производител, с който нито една институция, с изключение на онази, която събира данъците и акцизите от вашите продажби, не иска да говори? Продуктите ви обаче се продават масово, а 80% от цената са всъщност акцизи и ДДС в размер на 1.8 млрд. лв. годишно. Става въпрос за производителите на цигари – продукт, който е доказано вреден за здравето. Но пък е огромен пазар - през 2008 г. продажбите само на цигари с бандерол са били за 2.3 млрд. лв., а на пазара се предлагат около 150 марки – български и на международните концерни.
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и Cog Graphics. Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
