Погледът в историята винаги е интересен. И при прочита на корпоративното минало се виждат едри разлики: само преди десет години доминирането на държаните фирми е огромно, а най-големите компании са бивши и настоящи монополи в енергетиката, комуникациите, преработката на нефт и транспорта. Погледнато само пет години по-късно - през 2006 г. оптимизмът е огромен, защото приходите и печалбите стремглаво растат, идват нови и нови чужди инвеститори. А днес, макар и в криза, дружествата със здрав бизнес са много по-големи, дори от силната за икономиката 2006 г. Но има и дузина компании, изчезнали от българския корпоративен пейзаж, като "Кремиковци" и "Химко".

Колко държава да има

Малко стряскащо звучи, но около 1/3 от големите компаниите през 2001 г. са били държавни или общински. Приватизацията на ЕРП-тата и на БТК и смаляването на някои държавни предприятия (например "Слънчев бряг") топи участието им до 13 през 2006 г. Малко стряскащо звучи, но пет години по-късно броят е дори по-висок. Причината, слава богу, не е, че е имало национализация. Просто няколко енергийни и жп фирми бяха разделени, а и се създадоха нови холдинги, които да управляват или продават държавни участия. Дори има и няколко приватизирани компании като БМФ, "България ер", а от миналата година и "Булгартабак холдинг".

Познати гиганти

Топ 10 на компаниите не е коренно различен - в него неотменно са рафинерията или търговеца на горива на "Лукойл", както и държавните енергийни гиганти. Малките разлики са в постепенната поява на части великани. Постепенно в клуба на големите влизат търговците "ОМВ България" и "Метро кеш енд кери" (през 2006 г.), а днес сред големите десет е и "ЧЕЗ електро". Фалиралото "Кремиковци" от няколко години въобще не е в класацията. За пръв път тази година от топ 10 излиза и БТК, макар че е плътно след лидерите.

За да влезе в класацията преди десет години, на една компания са били нужни едва 59 млн. лв. приходи. Днес летвата е почти три пъти по-висока - над 160 млн. лв. Причина за това освен разрастването на бизнеса е и натрупаната инфлация. Тогава компаниите с оборот над 1 млрд. лв. са били само три, пет години по-късно са девет, а днес - всички 10.

Сред големите скокове от подножието към първите места най-интересен е този на "Аурубис" - от 20-о място с 289 млн. лв. оборот през 2001 г. тя вече е втора с 4.67 млрд. лв., т.е. дружеството е порасло над 16 пъти. Компанията притежава медодобивния комбинат в Пирдоп - до 2008 г. собственост на белгийската "Кумерио". Оттук се вижда, че ранната приватизация в комбинация с качествен инвеститор от сектора могат да вършат чудеса. Примери в тази посока са и металургичните заводи от групата на гръцката Viohalco, както и заводи български собственици като КЦМ. Примерите в обратната посока са добре известни -  "Кремиковци", а напоследък и ОЦК.

Големите разлики

Друго мощно придвижване нагоре прави "ОМВ България", което за 10 години има 13 пъти по-високи приходи и трайно е сред петте най-големи фирми в страната. И заради поскъпването на горивата, и заради развитието на мрежите си трайно сред големите фирми се настаниха и другите чужди вериги "Шел", "Еко България", "Ромпетрол".

Видимо е и отсъствието на много от търговските вериги. Преди десет години в подреждането са били единствено "Метро" и "Билла", и то с доста скромни обороти. В момента нещата са доста по-различни – сред лидерите са цели шест подобни дружества (двете плюс "Кауфланд", "Карфур", "Лидл", "Пикадили"), чийто общ оборот е над 2.8 млрд. лв. В групата на бързо пораслите търговци са и веригите за техника "Техномаркет" и "Технополис".

Броят на индустриалните представители не изглежда сериозно променен. Но и тук има разлика - преди десет години почти всички предприятия са били изградени по времето на социализма. Днес в подреждането има много новоизградени заводи: за стъкло - "Тракия глас", за авточасти - "Язаки", "СЕ Борднетце", за хладилници - "Либхер", и т.н.